Р Е Ш Е Н И Е
№ 3 07.01.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на десети декември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ–Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Гергана Бачева
Прокурор- Николай Казаков
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 145 по описа за 2019 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на С.Л.Е., Директор на Областна дирекция „Земеделие“-Търговище с посочен адрес
за призоваване: гр.Търговище, ул. „Христо Ботев“ №3, подадена чрез
ст.юрисконсулт К. Д. към ОД „Земеделие“-Търговище против
Решение № 226/08.10.2019г., на Районен съд
гр.Търговище, постановено по НАХД № 753/2019 год., с което е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2666446, издаден от ОД на МВР –
Търговище, с който за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на С.Л.Е.
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В касационната
жалба се излагат доводи, обосноваващи,
че в ЕФ не е индивидуализирано в пълна степен мястото на извършване на
нарушението. Излага се становище, че описаното в ЕФ място на нарушението не
кореспондира с приложената по делото снимка №
11743с4/0091450, тъй като в същата е посочена само локация-с.Дралфа с GPS координати без да се сочи друго описание на мястото на
нарушението. Навежда се, че описаното в ЕФ място на нарушението не кореспондира
и с Протокола за използване на автоматичното техническо средство. Излага се и
становище и за липса на задължителен снимков материал, удостоверяващ точното
местоположение на автоматизираното техническо средство. Навежда се, че времето на нарушението по процесния ЕФ серия К № 2666446, който е предмет на
производство по НАХД № 753/2019 г. на РС-Търговище е в 15:00 часа на 03.04.2019
г. след като вече е ангажирана административно-наказателна отговорност на
същото лице с ЕФ серия К №2665212 във времевия интервал-14:07 часа на същия
ден- 03.04.2019 г. Обосновава се нарушаване на принципа ne bis in idem. Моли се оспореното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че оспореното решение не
страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в
сила, като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният
съд е приел следната фактическа обстановка:
На
03.04.19 година в 15.00 часа в обл.Търговище, с.
Дралфа, ул. „Първи май“ до бивша работилница, с посока на движение -гр.
Търговище, било констатирано управление на МПС - товарен автомобил …… със скорост 76 км/ч, при максимално допустима скорост
50 км/ч. за населено место. Скоростта била засечена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство- стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение /СПУКС/ АКН САМ S1 и заснета. Отчетен бил толеранс на измерената скорост
от 3 км/ч. . На основание така констатираното е издаден процесния
ЕФ серия К, № 2666446, издаден от ОД на МВР – Търговище. Посредством същия, на С.Л.Е. в качеството и на
Директор на Областна дирекция „Земеделие“-Търговище, като законен представител
на Дирекцията-собственик на МПС за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
При
така приетото за установено Районният
съд е приел от правна страна, че от така
събраните писмени доказателства по делото, по несъмнен начин се доказват
елементите на описаното в ЕФ административно нарушение. Съдът е приел, че материалният закон е
приложен правилно и че при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на законовите изисквания за форма като са спазени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно изискуемите реквизити. Съдът е
приел, че в конкретния случай са спазени и изискванията на чл.4 от Наредба №
81213-532/12.05.15 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата,
местата за контрол с мобилни стационарни автоматизирани технически средства и
системи. Съдът е извел извод и за правилно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на С.Л.Е. като законен
представител на Областна дирекция
„Земеделие“-Търговище.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи въззивният съд
е потвърдил обжалваният ЕФ като законосъобразен.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Съгласно чл.188,
ал.2 от ЗДвП „…Когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“
По делото са налице доказателства,
че автомобилът, описан в ЕФ е собственост на Областна дирекция
„Земеделие“-Търговище. ЕФ е връчен лично на Директорката С.Л.Е. на 10.05.2019г. В ЕФ изрично е вписано, че в 14 дневен
срок може да се подаде писмена
декларация с данни на лицето, извършило нарушението. Такава декларация от
страна на Е. *** не е подавана. При тези данни
правилно е определен субектът на административнонаказателна отговорност, съгласно чл.188,
ал.2 от ЗДвП. Касаторката е санкционирана не като водач
на описаното в ЕФ моторно превозно средство, а по силата на закона като законен
представител на Областна дирекция „Земеделие“-Търговище-собственик на процесния автомобил. С наведения в жалбата ЕФ Серия К №2665212/03.04.2019г. е
реализирана административно-наказателна отговорност за друго нарушение, което
по своите елементи от обективна страна не е идентично с процесното-
серия К, № 2666446/03.04.2019г. Последното е извършено с друг автомобил, превишаването
на скоростта е друга-с 13км/ч, а не с 26 км/ч и е измерена в друг час. Отговорността на касаторката
и по ЕФ Серия К №2665212/03.04.2019г. е по силата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, а
не като водач на автомобила.
На основание гореизложеното не е налице нарушение на принципа -ne bis in idem и всички доводи в касационната
жалба в тази насока се явяват неоснователни.
От приложената по делото снимка,
която на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП е годно доказателствено
средство в процеса, като място на извършване
на нарушението се установява - с.Дралфа
с посочени в нея GPS координати 43.332067 26.438939.
При въвеждането на посочените координати в Google maps може да се
онагледи точно на кое място в селото е измерена установената скорост. При така
събраните по делото писмени доказателства безспорно по делото се установява, че
скоростта е измерена в населеното място - с.Дралфа, като по никакъв начин
неточностите в описанието на околните сгради или номер на улица не променят
този факт. По изложените съображения касационният съд намира, че не е налице
процесуално нарушение, което да е съществено.
По делото е доказано, че скоростта на движение
на процесния товарен автомобил е измерена с техническо
средство СПУКС/АТСС, което е одобрен тип средство за измерване, видно от
представено удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017 година издадено от БИМ .
Същото е било технически годно и изправно към момента на констатиране на
нарушението, видно от протокол за преминала периодична проверка
№74-С-ИСИ/29.10.2018г. В конкретния случай са изпълнени изискванията на чл. 4 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г -
контролът да се осъществява от АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначални и последващи проверки.
Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол, съставен от обслужващия полицейски служител. В протокола съвсем ясно
като дата на изпълнение и дата на приемане е посочен-03.04.2019г. Протоколът е съпроводен
и със снимка на мястото, където е било поставено техническо средство СПУКС/ АТСС,
която кореспондира със снимката на мястото, където скоростта е била измерена и
нарушението констатирано, съобразно посочените в изготвения клип GPS координати 43.332067 26.438939.
Предвид гореизложеното изводите
на Районния съд за доказаност на елементите от
състава на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни
изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се
споделят от настоящата инстанция.
ЕФ е издаден на 10.04.2019г.,
с което сроковете по чл.34 от ЗАНН се явяват спазени. Правилно деянието е
правно квалифицирано като нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и подведено под
разпоредбата на чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП. Наложеното на касаторката
административно наказание е в размера, регламентиран в чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП, който е фиксиран.
На основание гореизложеното
съдът намира въззивното решение за постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното
производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените
съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното
Решение и следва същото да бъде оставено
в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 226/08.10.2019г., на Районен съд
гр.Търговище, постановено по НАХД № 753/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.