№ 260036 / 17.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана
17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 2315 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.В.Б. xxx против А.Н.Н. от гр.София по предявен иск с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Поддържа, че ответникът е баща на малолетното дете Ш. А. Н., което е родено от съвместното им съжителство. Твърди, че след раждането на детето ответникът прекратил връзката си с нея, поради което била принудена да се установи да живее в с.Мърчево, заедно с детето, което останало с нея.
Заявява, че от раждането на детето и до настоящия момент ответникът не се интересува от него, както и не осигурява издръжката му. Издръжката на детето е поета изцяло от нея, като му осигурява необходимите храна, облекло, образование, подпомагана от своите родители. Твърди, че Ш. е ученичка в VІ клас и са необходими и допълнителни пособия и помагала за училище.
Ищцата твърди, че има и друго дете на пет години, за което също се грижи. В момента не работи, поради което средствата за издръжка за детето са ограничени.
Ответникът не желае доброволно да заплаща месечна издръжка, поради което ищцата моли съда да го осъди да заплаща такава в размер на 200 лева месечно, считано от предявяване на иска, както и разноските по делото, а също и издръжка в размер на 2 400 лева на основание чл.149 от СК, за една година назад от предявяване на иска. Към ИМ са приложени писмени доказателства. С ИМ са направени искания за допълнителни гласни доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът А.Н.Н. от гр.София, не представя писмен отговор на ИМ и не взема становище по предявения иск.
С разпореждане № 260184, постановено в закрито заседание на 21.01.2021г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от не подаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено лично на лицето, видно от отрязък на върната към делото призовка.
Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства, че е налице връзката родител-дете и активна легитимация на ищеца, както и пасивна легитимация на ответника, като попадащ в кръга на задължените за издръжка лица, съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 СК.
Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си, поради което следва да се приеме, че е налице негово задължение за заплащане на издръжка на малолетното му дете Ш. А. Н., възникнало с раждането на детето, което не е изпълнявано.
Горните констатации налагат извода, че предявените от ищцата осъдителни искове са не само допустими, но и вероятно основателни. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл. 238, ал. 2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му. И тъй като такива са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което ще се осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от предявяване на иска, 22.10.2020г. до настъпване обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното й изплащане, както и издръжка за минало време за периода от 22.10.2019 г. до 21.10.2020 г. в размер на 2 400.00 лева - от по 200.00 лв. месечно, ведно със законната лихва от завеждане на искова молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в настоящото производство са претендирани от ищцата, представлявана от адвокат и са представени доказателства за направени такива от 300 лв., поради което ще й се присъдят разноски в размер на 300, 00 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва дължимата държавна такса за производството да бъде възложена на ответника, който следва да заплати държавна такса в размер на общо 384.00 лева, в това число 288.00 лева по иска с правно основание чл. 143, ал. 1 СК и 96.00 лева по иска с правно основание чл. 149 СК по сметка на Районен съд гр.Монтана.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Н.Н. ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес xxx ДА ЗАПЛАЩА на Д.В.Б. ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес xxx, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Ш. А. Н. ЕГН xxxxxxxxxx по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 22.10.2020г., ведно със законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване, както и по иска с правно основание чл. 149 СК да заплати сумата от 2 400.00 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща издръжка за минало време от по 200.00 лева месечно, за периода от 22.10.2019 г. до 21.10.2020 г.
ОСЪЖДА А.Н.Н. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Б. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 300.00 лева /триста лева/, разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати държавна такса в размер на 384.00 лева по сметка на Районен съд гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: