Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 09.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2639
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 07.02.2017г. е бил
сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника Договор за потребителски паричен кредит №
*********, по силата на който първия предоставил на втория сумата от
1 100.00 лева в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а съгласно
разпоредбите на договора за кредит, ответникът е потвърдил, че е получил в
пълен размер кредита с факта на подписване на съглашението. Съгласно клаузите
на договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора
се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 216.98 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1 316.98
лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 21.95 лева. Първата погасителна вноска е платима на 16.02.2017г.,
а последната погасителна вноска е с падеж 05.04.2018г. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса
за оценка на кредитно досие, която е в размер на 55.00 лева. Договорено било
таксата за оценка на досие да е платима при подписването на договора, но
страните уговорили тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улесняване на кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие била разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0.92 лева, които са платими на
падежните дати на погасителните вноски. По избор на кредитополучателя,
кредитодателя се е задължил на предоставя на ответника допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга
по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома”. За
предоставяната услуга кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитодателя такса за предоставяне кредита по местоживеенето на
кредитополучателя, която е в размер на 299.64 лева и такса свързана с разходите
на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя в
размер на 699.16 лева. Подписвайки договора, ответникът е удостоверил, че разбира
и се съгласява, че услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя
единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит
такса. Също така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че
30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома” и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите
на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксите за услугата
„Кредит у дома” са били включени в седмичните погасителни вноски и разделени на
60 броя, за първата такса - всяка е в размер на 4.99 лева, а за втората такса –
всяка в размер на 11.65 лева, които са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Така общата сума, която ответникът се задължил да върне
на кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на
2 370.77 лева, която включва: 1 100.00 лева – главница; 216.98 лева –
договорна лихва; 55.00 лева – такса за оценка на досие; 299.64 лева – такса
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене и
699.16 лева – такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните
вноски по местоживеене. Общата сума е платима на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 39.51 лева. Ответникът е погасил до
момента само сума в размер на 305.23 лева, с която са погасени, както следва:
39.92 лева – такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене; 93.20 лева - такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене; 7.44 лева – такса за оценка на досие;
51.07 лева – договорна лихва и 113.37 лева – главница. Останалите парични суми
не са заплатени от ответника на договорения краен падеж 05.04.2018г. На
кредитополучателя от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава за периода 07.04.2017г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 31.01.2019г. в размер на 129.25 лева. На 01.07.2017г. е бил
сключен между „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България” ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за цесия, по силата
на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията
по договор за потребителски паричен кредит № *********/07.02.2017г. срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018г. е подписано
Приложение № 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор
за цесия от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на
което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски паричен кредит № *********/07.02.2017г. срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 25.06.2018г.
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД
чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018г. за извършената цесия и уведомително писмо с изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от страна на „Провидент Файненшъл
България” ООД /сега „Файненшъл България” ЕООД/ чрез “Агенция за събиране на
вземания” ООД /сега “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството на преупълномощено
от „Изи Асет Мениджмънт” АД за извършената цесия от 01.07.2017г. между
„Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратени чрез Български
пощи с известие за доставяне. Писмото е върнато в цялост с отбелязване
„непотърсена пратка. На 30.04.2019г. ищецът изпратил повторно уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и уведомително писмо с изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия до ответницата, но до момента
обратните разписки не се били върнали. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 580/2019г. по описа на РРС, но длъжникът не е бил открит на регистрираните му
постоянен и настоя адрес, поради което и издадената заповед за изпълнение на
парично задължение е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумите от 986.63 лева, представляваща дължима главница
по Договор за потребителски
кредит № *********/07.02.2017г.; 165.91 лева, представляваща договорна лихва за
периода 06.04.2017г. до 05.04.2018г.; 47.56 лева, представляваща такса за
оценка на досие за периода 13.04.2017г. до 05.04.2018г.; 259.72 лева,
представляваща такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода 13.04.2017г. до 05.04.2018г.;
605.95 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода
13.04.2017г. до 05.04.2018г. и 129.25 лева, представляваща лихва за забава за
периода 07.04.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.02.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 580/2019г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен
установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът К.Й.К. не се явява и не взема становище по
предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.02.2017г. е бил сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД и ответника Договор за потребителски
паричен кредит № *********, по силата на който първия предоставил на втория
сумата от 1 100.00 лева в брой по местоживеенето на кредитополучателя.
Съгласно разпоредбите на договора за кредит, ответникът е потвърдил, че е
получил в пълен размер кредита с факта на подписване на съглашението, а
съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали
съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 216.98
лева, като общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита
е в размер на 1 316.98 лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 21.95 лева - първата
погасителна вноска е платима на 16.02.2017г., а последната погасителна вноска е
с падеж 05.04.2018г. Кредитодателят е начислил на ответника по договора за
кредит такса за оценка на кредитно досие в размер на 55.00 лева; 299.64 лева –
такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя и 699.16 лева – такса за услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя и така
общата сума, която ответникът се задължил да върне на кредитодателя е в размер
на 2 370.77 лева, платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 39.51 лева.
Признава се от ищцовото дружество
в исковата молба, че ответникът е погасил до момента по кредита сума в размер
на 305.00 лева, с която са погасени, както следва: 39.92 лева – такса за услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 93.20 лева -
такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене;
7.44 лева – такса за оценка на досие; 51.07 лева – договорна лихва и 113.37
лева – главница.
На 01.07.2017г. е бил сключен
между „Файненшъл България” фЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за цесия, по силата на който
били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски паричен кредит № *********/07.02.2017г. срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018г. е подписано
Приложение № 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор
за цесия от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на
което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски паричен кредит № *********/07.02.2017г. срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 25.06.2018г.
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД
чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018г. за извършената цесия и уведомително писмо с изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от страна на „Провидент Файненшъл
България” ООД /сега „Файненшъл България” ЕООД/ чрез “Агенция за събиране на
вземания” ООД /сега “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД за извършената цесия от
01.07.2017г. между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД,
изпратени чрез Български пощи с известие за доставяне. Писмото е върнато в
цялост с отбелязване „непотърсена пратка. На 30.04.2019г. ищецът изпратил
повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и уведомително писмо
с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия до ответника, но до момента
обратните разписки не са се върнали.
За дължимите суми по договора ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 580/2019г. по описа на РРС, но длъжникът не
е бил открит на регистрираните му постоянен и настоя адрес, поради което и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение е счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно
вземането си.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че начислените суми по
договор за паричен кредит № *********/07.02.2017г. са в общ размер на
2 370.77 лева, а ответникът е направил плащания в общ размер на 305.00
лева, пред периода 14.02.2017г. до 20.06.2017г. С направените плащания са
погасени изцяло задълженията по седмични погасителни вноски от № 1 с падеж на
16.02.2017г. до вноска № 7 с падеж 28.03.2017г. и част от погасителна вноска №
8 с падеж на 06.04.2017г. в размер на 28.36 лева, от които договорната лихва
6.05 лева, такса за оценка на кредитно досие 0.93 лева и такса „кредит у дома”
в размер на 16.64 лева и част от дължимата главница по погасителната вноска в
размер на 4.74 лева. След 20.06.2017г. до датата на първата цесия, ответникът
не е направил никакви плащания на задълженията си по процесния договор към
първоначалния кредитор. От датата на първата цесия 01.07.2017г. до 31.05.2018г.
ответникът не е направил никакви плащания и към втория кредитор „Изи Асет Мениджмънт”
АД. От датата на втората цесия 01.06.2018г. до датата на образуване на
заповедното производство 01.02.2019г. ответникът не е направил никакви плащания
и към новия кредитор „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Дължимите и
неплатени погасителни вноски към датата на образуване на заповедното
производство 01.02.2019г. са 53 броя – част от погасителна вноска № 8 с падеж
на 06.04.2017г. в размер на 11.16 лева главница, и погасителни вноски от № 9 с
падеж на 13.04.2017г. до № 60 с падеж на 05.04.2018г. изцяло. Общият размер на
дължимите суми по договор за паричен кредит № *********/07.02.2017г. е
2 065.77 лева, както следва по вид на задължението: 986.63 лева –
главница; 165.91 лева – договорна лихва за периода от 06.04.2017г. до
05.04.2018г.; 47.56 лева – такса за оценка на досие за периода от 13.04.2017г.
до 05.04.2018г. и 865.67 лева – такса „кредит у дома” за периода от
13.04.2017г. до 05.04.2018г. Общият размер на дължимата лихва за забава по
кредита, изчислена за периода от 07.04.2017г. до 31.01.2019г. е в общ размер на
168.16 лева, като вещото лице е разбило същата и по периоди до датите на
първата и втората цесии, както и към датата на образуване на заповедното
производство. С платената от ответника
парична сума в размер на 305.00 лева, кредиторите са приели за погасени по
договора, както следва: 39.92 лева – такса за услуга „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 93.20 лева - такса за услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене; 7.44 лева
– такса за оценка на досие; 51.07 лева – договорна лихва и 113.37 лева –
главница.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответника – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
По делото е доказано, че на 07.02.2017г.
е бил сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника Договор за потребителски паричен кредит №
*********, по силата на който първия предоставил на втория сумата от
1 100.00 лева в брой по местоживеенето на кредитополучателя. Съгласно
разпоредбите на договора за кредит, ответникът е потвърдил, че е получил в пълен
размер кредита с факта на подписване на съглашението, а съгласно клаузите на
договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 216.98 лева, като общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
1 316.98 лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 21.95 лева - първата погасителна вноска е
платима на 16.02.2017г., а последната погасителна вноска е с падеж 05.04.2018г.
На ответника била начислена и лихва за забава от страна на ищцовото дружество
за периода от 07.04.2017г. – датата след падежа на неплатената в пълен размер
вноска № 8 по договора до 31.01.2019г. – когато е подадено заявлението по
чл.410 от ГПК, в общ размер на 129.25 лева.
На 01.07.2017г. е бил сключен
между „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за цесия, по силата на който
били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски паричен кредит № *********/07.02.2017г. срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018г. е
подписано Приложение № 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
рамков договор за цесия от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
*********/07.02.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 25.06.2018г.
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД
чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018г. за извършената цесия и уведомително писмо с изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от страна на „Провидент Файненшъл
България” ООД /сега „Файненшъл България” ЕООД/ чрез “Агенция за събиране на
вземания” ООД /сега “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД за извършената цесия от
01.07.2017г. между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД,
изпратени чрез Български пощи с известие за доставяне. Писмото е върнато в
цялост с отбелязване „непотърсена пратка. На 30.04.2019г. ищецът изпратил
повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и уведомително писмо
с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия до ответника, но до момента
обратните разписки не са се върнали.
Тези уведомления са приложени и
към исковата молба, като същите са били връчени на ответника заедно с исковата
молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.47 от делото – на
24.07.2019г.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл.22 от сключения договор, съгласно която кредиторът има право да
прехвърля, изцяло или частично, правата си по договор без съгласието на клиента
като впоследствие информира същия.
Няма законова пречкапървоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
са представени пълномощно, с което
„Файненшъл България” ЕООД са упълномощили „Изи Асет Мениджмънт” АД да уведоми
всички длъжници по вземанията, които са били прехвърлени, за извършената цесия
на вземанията, включително и ищеца, като и пълномощно, с което от своя страна „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Уведомленията за извършените цесии
са приложени към
исковата молба, като същите са били връчени на ответника заедно с исковата
молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.47 от делото – на
24.07.2019г. Уведомление приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е
било постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки
горните обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има качеството на
кредитор спрямо ответника, последният е бил надлежно уведомен за извършените
цесии и те са породили действие спрямо него.
При главница в размер на 1
100.00 лева, в б.”Е” от сключения договор за потребителски кредит е уговорена
такса за услугата „Кредит у дома” в размер на 998.79 лева. Посочено е, че тази
услуга се предоставя по избор на клиента и се дължи за домашната доставка на
заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на
вноските по кредита. В разпоредбите на чл.25 и чл.26 от договорните условия е посочено,
тази такса се дължи, макар и в намален размер от 30 %, дори и в случаите на
пълно предсрочно погасяване на кредита, както и при отказ от услугата.
Действително, договорената
такса за услугата „Кредит у дома”, доколкото е свързана с извършването на
плащанията по договора и е отделно уговорена, не се включва в размера на годишния
процент на разходите – чл.19, ал.3, т.3 от ЗПК, поради което за нея принципно
не намират приложение ограниченията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Според тези
разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат
на които годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не
означава, че клаузата, с която се уговаря такса, свързана с извършването на
плащанията, не може да бъде подложена на служебна проверка за валидност. За тази
клауза на общо основание (чл.24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл.143 –
148 от ЗЗП.
Според чл.143, т.14 вр.
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е и тази клауза в
потребителския договор, която налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
По тази причина съдът
намира, че чл.25 и чл.26 от договорните разпоредби (с характер на общи
условия), чието тълкуване налага извода, че таксата за услугата „Кредит у дома”
се дължи, дори и когато тя не е била предоставена на клиента, съставляват
неравноправни и следователно нищожни клаузи, за което съдът е длъжен да следи и
служебно.
Няма спор, че кредиторът
има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси.
Трябва обаче да се държи сметка за естеството на конкретното вземане – то е
именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга,
която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по
договора. Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е
изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за
която се дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не
съставлява възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в основен
източник на печалба за него. При положение, че ответникът е заплатил само седем
пълни вноски, то очевидно е, че и услугата по тяхното събиране от дома на
последния не е била извършвана. Въпреки разпределената му тежест да установи,
че първоначалният кредитор е изпълнил задълженията си по договора за кредит
съобразно уговореното, и от който факт ищецът черпи права, в които задължения
се включва и предоставянето на въпросната услуга, ищецът не ангажира
доказателства за това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена
на ответника. Ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно
изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответника, каквито твърдения
липсват, за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира
посещения на негов служител на адреса, включително ако при тези посещения
кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска.
Доказателства за предаване на сумата по кредита на адреса на ответника, както и
такива за ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на последния
за събиране на вноските, не са ангажирани по делото. Предвид това ищецът следва
да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това обстоятелство.
Съдът намира, че таксата
за услугата „Кредит у дома” на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е включена в годишния
процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че от страна на ищеца
не се дължи плащане на тази такса. Ако сумата беше включена в годишния процент
на разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва и таксата за
оценката на досието на клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по
чл.19, ал.4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание
чл.19, ал.5 от същия закон. По тези съображения искът за таксата за услугата
„Кредит у дома” следва да бъде отхвърлен.
Не са представени и
доказателства за предоставяне на услугите „оценка на досие” и „администриране
на кредита“ от страна на първоначалния кредитор - в какво конкретно се
изразяват тези услуги, от кого и кога са предоставени, поради което и
претенциите за тяхното заплащане също се явяват недоказани. На основание
чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто
характер имат уговорените. По тази причина и съдът намира, че ответникът не
дължи начислената му такса за оценка на досие в размер на 55.00 лева, поради
което и искът в тази му част също следва да бъде отхвърлен.
Относно реда за погасяване
на вземанията по договора приложение намира уговорената между страните в чл.9
от същия поредност при погасяване на задълженията - първо законна лихва за
забава, възнаградителна лихва и след това и главницата, доколкото съдът намери
за недоказана претенцията относно начислените такси. С извършените в периода
от 14.02.2017г. до 20.06.2017г. плащания в общ размер на 305.00 лева
(изчислени от съда на основание чл.162 от ГПК въз основа на сумите, уговорени в
договора, признанието за частично плащане от страна на ищеца и размера на
претенциите) ответникът е погасил част от задължението си за договорената
възнаградителна лихва от 191.63 лева и остава да дължи 25.35 лева за периода 23.11.2017г. до
05.04.2018г.
и част от главницата в размер на 113.37 лева /съобразно заключението на вещото
лице/ и остава да дължи 986.63 лева. Главницата по договора се дължи на
основание чл.23 от ЗПК, дори ако договорът е обявен за недействителен, както в
случая чл.25 и 26 от него. Лихвата за забава ще се дължи върху непогасения
размер на главницата от 986.63 лева за периода от изпадане в забавата за плащане
на погасителните вноски по кредита 07.04.2017г. до 31.01.2019г., която съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза възлиза в размер на 168.16
лева, но искът в тази му част следва да се уважи до претендирания от ищеца
размер – 129.25 лева. Върху незаплатената главница от 986.63 лева се дължи и
законна лихва от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 01.02.2019г.
до изплащане на задължението. Тук следва да се има предвид, че по отношение на
претендираната мораторна лихва не намира приложение правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД и сумите по извършеното от ответника частично плащане не могат да се
прихващат с тази лихва, доколкото до влизане на настоящото решение в сила
същата не представлява признато обезщетение.
Поради гореизложеното следва да се признае за
установенопо отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 986.63 лева, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски
кредит № *********/07.02.2017г.; 25.35 лева,
представляваща договорна лихва за периода 23.11.2017г. до 05.04.2018г. и 129.25
лева, представляваща лихва за забава за периода 07.04.2017г. до 31.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
01.02.2019г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 580/2019г. по описа на РРС.
Искът в частта за претендираните суми от 47.56 лева, представляваща
такса за оценка на досие за периода 13.04.2017г. до 05.04.2018г.; 259.72 лева,
представляваща такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода 13.04.2017г. до 05.04.2018г.;
605.95 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода
13.04.2017г. до 05.04.2018г. и за 140.56 лева, представляваща договорна лихва
за периода 06.04.2017г. до 22.11.2017г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 580/2019г. по описа на РРС, разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно 25.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за държавната такса са съобразени съобразно отхвърлените суми по
настоящия иск.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е направил по делото разноски в общ размер на 406.10
лева за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице, а съразмерно
с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски от 211.14 лева,
както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които ответникът бъде
осъден да му заплати.
Мотивиран така и на основание
чл.422от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Й.К., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и адрес по месторабота: гр.Русе,
ул.”Черни връх” № 11, подн.А – „Дики Груп” ЕООД, че дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, сумите от 986.63
лева /деветстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********/07.02.2017г.; 25.35
лева
/двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва
за периода 23.11.2017г. до 05.04.2018г. и 129.25 лева /сто двадесет и девет
лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
07.04.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 01.02.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 580/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против К.Й.К., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и адрес по месторабота: гр.Русе,
ул.”Черни връх” № 11, подн.А – „Дики Груп” ЕООД, положителен установителен иск, в частта да се признае за установено,
че дължи сумите от 47.56
лева /четиридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
такса за оценка на досие за периода 13.04.2017г. до 05.04.2018г.; 259.72 лева
/двеста петдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя за периода 13.04.2017г. до 05.04.2018г.; 605.95 лева
/шестстотин и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща такса за
услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода 13.04.2017г. до 05.04.2018г. и 140.56 лева /сто и
четиридесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода 06.04.2017г. до 22.11.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Й.К., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и адрес по месторабота: гр.Русе,
ул.”Черни връх” № 11, подн.А – „Дики Груп” ЕООД, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, сумите от 25.00 /двадесет и пет/ лева – заплатена държавна такса за
заповедното производство и 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение- направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 580/2019г.
по описа на РРС разноски, съразмерно с уважената част от установителния иск.
ОСЪЖДА К.Й.К., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и адрес по месторабота: гр.Русе,
ул.”Черни връх” № 11, подн.А – „Дики Груп” ЕООД, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, сумите от 211.14
лева /двеста и единадесет лева и четиринадесет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски съразмерно с
уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: