Решение по КНАХД №607/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора против Решение № 22 от 09.04.2025 г., постановено по АНД № 225/2024 г. по описа на Районен съд Чирпан, с което е отменено НП № 24-1228-002275/24.07.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва извода на въззивния съд за липса на умисъл в извършването на нарушението. От свидетелските показания на служителите на ОД на МВР гр. Стара Загора се установявало, че жалбоподателят не бил могъл да формира убеждение, че движението по магистралата било възстановено. По изложените в жалбата съображения се иска решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което да се отмени издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – Е.В.А., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, но в депозираното писмено становище оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Чирпан е НП № 24-1228-002275/24.07.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Е.В.А. на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава за това, че на 02.07.2024 г. в 15:00 ч. в община Чирпан, на път Автомагистрала „Тракия“ км 158+200, като водач на лек автомобил – „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, в посока изток – запад, Ангелов се движи в лентата за принудително спиране без повреда на автомобила или здравословни проблеми на водача.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че въпреки, че Ангелов е управлявал собствения си автомобил в лентата за принудително спиране, това е станало при извънредни обстоятелства – възникнало ПТП. При правилно установена фактическа обстановка, след анализ на събраните гласни доказателства е приел, че водачът Ангелов е допуснал грешка, че движението по автомагистралата е възстановено, което според мотивите на съда е оправдано от конкретната фактическа обстановка. Според мотивите на съда лицето е нарушило правилата за движение при липса на умисъл. Позовавайки се на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК е приел, че в случая се касае за грешка, която е породена от незнание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението и Ангелов не следва да се наказва.

Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

В разпоредбата чл.58, т.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водача при движение по автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.178ж, ал.1 от ЗДвП - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

Правилно е прието от съда, че не е доказано извършването на нарушение при условията на умисъл. В Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, ОСНК в цитираното тълкувателно решение ВКС изтъква, че вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира. Интелектуалният момент на престъплението включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на неговия състав. Липсата на знание, за който и да е от тези обективни признаци на състава на престъплението, изключва умисъла за извършването му, поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК.

Правилно е приетото от съда, че установената фактическа обстановка, съотнесена към нарушението по чл. 178ж, ал.1 от ЗДвП, налага извода, че процесното деяние не е извършено умишлено.

Действително, по начало на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния. В случая обаче се касае за формално нарушение (на просто извършване). Правната доктрина и съдебната практика са последователни във виждането си, че извършването на деяния от категорията на формалните е възможно само при наличие на пряк умисъл (обстоятелство, което изрично е разяснено в цитираното Тълкувателно решение № 1/2016 г.). В "Наказателно право. Обща част" - Ал. Стойнов, се посочва, че по нашето право непредпазливите престъпления са само резултатни. В Решение № 102/2005 г. на ВКС също се приема, че формалните (безрезултатни) деяния могат да бъдат извършени само с пряк умисъл. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс, доколкото в този закон не е предвидено друго. Формалните престъпления, а по силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните нарушения, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл. 11, ал. 3 от НК, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпни последици, изразяващи се в поставяне в опасност или увреждане, като съставомерен резултат от деянието, в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Вмененото на жалбоподателя нарушение е формално, като в неговия състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние), поради което може да се извърши само с пряк умисъл. За наличието му е необходимо деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на нарушението и конкретно – движението на МПС в аварийната лента на Автомагистрала „Тракия“ е спряно.

Неоснователно е и оплакването, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неизяснена фактическата обстановка. Районният съд в мотивите си към съдебния акт е отговорил изключително подробно и прецизно на всяко едно от направените възражения, освен това е провел производството, съгласно законовите изисквания и прилагайки служебното начало за установяване на всички факти и обстоятелства с релевантните доказателствени средства.

Конкретиката по настоящото дело не сочи наличие на изопачаване при доказателствения анализ и коментара на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Като е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на НП № 24-1228-002275/24.07.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 09.04.2025 г., постановено по АНД № 225/2024 г. по описа на Районен съд Чирпан.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.