ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер

от

13.11.2018

Град

М.

 

Мездренския районен

съд

граждански

състав

 

В

Закрито

заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1436

по описа за

2018

година.

Делото е образувано по искова молба от Г.К.Г., ЕГН ********** ***, против „Ц.М.“ЕООД гр. М., ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ.

          Копие от молбата и доказателствата са връчени на ответника и в срока по чл. 131 ал. 1  ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват, като се сочи, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение предмет на делото – Заповед № 20/15.10.2018 г., с която на ищеца е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено е отменена със Заповед № 21/17.10.2018 г. Представена е с отговора в заверено копие. С отговора е представено и заверено копие от молба от ищеца до ответното дружество, с която моли да бъде освободен от заеманата длъжност „Шофьор на автобус“ . Със Заповед № 22/17.10.2018 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 326 ал. 1 КТ. Заверено копие от тази заповед е представено с отговора. С отговора е направено искане за прекратяване на делото, поради липса на правен интерес.

         С оглед горното съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения: Съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени издадената от него заповед за уволнение. Законодателят е предвидил краен срок за извършване на това действие до датата на предявяване на иск от уволнения работник или служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение. Ако работодателят е отменил заповедта след предявяването на този иск, компетентен да се произнесе по законността на уволнението е само съдът - по аргумент за противното на чл. 344 ал. 2 КТ. Разглежданият случай обаче не е такъв. Заповедта за уволнение на ищеца е постановена на 15.10.2018 г. Два дни по-късно /на 17.10.18 г./ работодателят по свой почин е издал нова заповед, с която отменил уволнението. Исковата молба за отмяна на уволнението е подадена в МзРС на 31.10.2018 г. или след датата на издаване на заповедта, с която работодателят сам е отменил уволнението му. В тази хипотеза съдът не е компетентен да разгледа спора. Следва да се приеме при това положение, че исковете са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес от завеждането им, и производството по делото следва да се прекрати, поради липса на предмет, тъй като процесната заповед към момента на подаване на исковата молба не съществува в правния мир. Процесуално недопустим при това положение иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на заеманата работа. Без значение е обстоятелството в конкретния случай, че ищеца сам е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение и същото вече е прекратено на друго основание, преди завеждане на делото.

 Ако с молбата беше предявен и обективно съединен иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ то той би бил процесуално допустим и съдът е длъжен да го разгледа, но случая не е такъв. Такъв иск не е предявен.

По сходен случай се е произнесъл ВКС с Решение № 502 от 15.07.98 г. по гр. дело № 1484/97 г., ВКС, трето гр. отделение.

При това положение съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на исковете.

    Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1436/2018 г. на МзРС, поради недопустимост на предявените искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в седмичен срок от съобщението до страните.

Копие от определението да се връчи на страните.

 

 

                                                               Районен съдия: