№ 1394
гр. Варна , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно
гражданско дело № 20213100501476 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ ЮЛК. АТ. Ч., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат И.Г., редовно
преупълномощен от адвокат М.Ж., редовно преупълномощен от назначения в първа инстанция особен
представител адвокат М.К.Л...
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, редовно
призована, представлява се от юрисконсулт ПП.В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 1650 от 14.05.2021 година.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба, ведно с всички наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Оспорвам изцяло отговора на въззивната жалба.
ЮРИСК. В.: Оспорвам въззивната жалба. Запозната съм с определението за насрочване и нямам възражения по
същото.
АДВ. И.: Във връзка с ангажирането ми днес като особен представител, в края на месец юни с мен се свърза
ответницата Ч. като същата ме помоли да направя справка относно заведени срещу нея дела с оглед продажбата
на процесния имот. В тази връзка аз установих, че срещу нея има издадена заповед по частно гражданско дело №
6121/2016 г., както и е образувано настоящото заповедно производство частно гражданско дело № 1769/2020 г.,
което е приложено към настоящото въззивно гражданско дело. Видно от документите, които тя ми изпрати, от
1
2007 г. тя живее и работи в Германия, като в момента е трудоустроена там и е практически невъзможно да се
върне с оглед тежка интервенция, която е претърпяла. В тази насока ще представя доказателства относно
адресната й регистрация, както и доказателства относно заявление за издаване на заповед по частно гражданско
дело № 6121/2016 г., от което е видно, че лицето по призоваване повече от два пъти е посетило адреса като е
констатирало, че лицето е в чужбина. Тези доказателства представям едва сега, с оглед направените от мен
справки в края на м. юни. Считам, че срокът им не е преклудиран, тъй като това са нововъзникнали за нас
обстоятелства, които следва да докажем и с оглед хода на производството, че от първа инстанция има назначен
особен представител, който не е осъществил връзка с представляваната и не е могъл да има тази информация, да
наведе тези оспорвания. А тези оспорвания правим с оглед на това, че е опорочено издаването на заповедта, като
е нарушен чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК.
Считам, че въззиваемата страна е запозната, тъй като видно от заявлението, през 2016 г. отново същият
процесуален представител е депозирал същото и е бил наясно, че доверителката ми е в чужбина.
По предходното частно гражданско дело, въз основа на уведомяване по чл. 47 ГПК съдът към онзи момент е
приел, че е редовно връчена, респективно са се снабдили с изпълнителен лист, като предполагам са образували
изпълнително дело. Нямам информация, но в момента там имаме производство по чл. 423 ГПК като оспорваме
издаването на заповедта, която още е в много начален етап – размяна на книжа.
ЮРИСК. В.: Тези факти и обстоятелства не са известни на ВиК- оператора, като заявявам, че въззивницата -
потребител не е изпълнила задължението си, регламентирано в чл. 41 от ОУ, спрямо ВиК- оператора да заяви
факта, че евентуално имотът е необитаем, ако това се домогва да твърди в днешно съдебно заседание, защото
отсъствието от страна на въззивницата не означава, че някой друг не живее в обекта и ползва ВиК услуги. В първа
инстанция сме твърдели, че имотът е необитаем в по-късен момент, но подписи в карнета, в графа „подпис на
потребител“ срещу дата м. юли 2017 г. , м. август 2017 г. и м. септември 2017 г. За това имаме и отчети. Има
подписи. Кое лице е осигурило достъп на инкасатора не бих могла да се ангажирам да твърдя, но някой е имало в
имота, съответно са ползвани ВиК услуги. Дали това е била г-жа Ч. или е бил някой друг от нейните близки и
роднини, не мога да кажа. Но фактът считам, че е безспорно установен. Освен това, предмет на въззивната жалба
е само и единствено първата процесна фактура. Няма други основания за оспорване на съдебния акт, освен
основанията, доводи, аргументите, касаещи първата от процесните фактури. За това, считам, че съдът би
следвало да се ограничи в този предмет на обжалване.
АДВ. И.: От делата с „ВиК“, които имам, аз оставам с впечатлението, че най-важното е да бъда оправдано
ползването на ВиК услуги, а не да бъде доказано тяхното потребление. Не мога да разбера как лицето по
призоваване е установило, че никой не живее там, а лицето, което отчита е вписвало служебни кубици.
ЮРИСК. В.: Това са различни моменти.
СЪДЪТ като съобразява факта, че представителството на ответницата в производството се осъществява от
назначен от съда в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, и твърденията на процесуалния
представител в днешно съдебно заседание за осъществена връзка с представляваното лице едва преди откритото
съдебно заседание пред въззивния съд, намира, че не е налице преклузия за посочване и представяне на
доказателства във въззивната инстанция, поради което представените днес документи следва да бъдат приети.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените в днешно съдебно заседание от
процесуалния представител на въззивната страна писмени документи: копие от заявление до ВРС вх. №
28405/02.06.2016 г., копие от уведомление по ч.гр.д. № 6121/2016 г. по описа на ВРС, копие от призовка по ч.гр.д.
№ 6121/2016 г. по описа на ВРС, копие от трудов договор на немски език ведно с превод на български № 5146 за
периода 18.01.2018 г. – 17.01.2019 г., копие от трудов договор на немски език ведно с превод на български № 5146
2
за периода 08.09.2016 г. – 07.03.2017 г., копие от удостоверение за регистрация № 02-1/6 от 20.04.2015 г. на
немски език, ведно с превод на български, копие от удостоверение за регистрация № С2-1/6 от 27.09.2010 г. на
немски език, ведно с превод на български.
СЪДЪТ констатира, че с молба в. № 12215/22.06.2021 г. въззивната страна „ВиК-Варна” ООД е внесла сумата,
необходима за изплащане на възнаграждение на особения представител на насрещната страна.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на назначения на ответника - въззивник особен представител - адвокат
М.К.Л.. за сумата от 150,00 лева - дължимо възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство (издаден РКО).
АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.
ЮРИСК. В.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля да
бъде даден ход на делото по същество.
СЪДЪТ предвид липсата на доказателствени искания счете делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. И.: Моля да обезсилите първоинстанционното решение, както и издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1769/2020 г. по описа на ВРС като издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК. Ако все пак
счетете, че заповедта е стабилизирана, то Ви моля да отмените първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно като подробни мотиви сме изложили в отговора на исковата молба, както и във въззивната
жалба, на които няма да се спирам, поради което Ви моля за решение в този смисъл. Моля да ни бъдат присъдени
разноските за особен представител.
ЮРИСК. В.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение по делото. Представените в днешно съдебно
заседание доказателства не опровергават твърденията и представените пред първата инстанция писмени
доказателства, че имотът е обитаем в процесния период. Напротив, двата срочни договора, представени днес, са
за периода от септември 2016 г. до март 2017 г., съответно от януари 2018 г. до януари 2019 г. През тези периоди
дружеството не претендира заплащане на ВиК услуги. Освен това, няма доказателства, че ответницата не е
ползвала платен годишен отпуск по трудово правоотношение и през процесните периоди не се е намира в страна,
съответно не е ползвала ВиК услуги в собствения си недвижим имот. Трайно установена е практиката на ВРС и
на ВОС по отношение на факта, че положените подписи в карнета установяват по безспорен начин факта на
потребление на ВиК услуги, както и всички предходно извършени отчети на ползвана вода в имота. Няма пречка
услугите да са ползвани от лице, на което въззивницата е предоставила за ползване своя имот. Освен това,
предмет на въззивната жалба е само и единствено първата от процесните фактури. Няма оспорване по другите
такива, поради което моля за произнасяне само по предмета на обжалване.
По отношение на твърденията, че ответницата е била извън страната, липсват твърдения, че имотът е
необитаем. Напротив, от представените по делото доказателства, неоспорени от процесуалния представител на г-
жа Ч., се установява фактът, че лице е осигурило достъп на инкасатора на посочените в карнета дати, съответно е
установено и ползването в съответния обем, количество, услуги в имота, съответно г-жа Ч. дължи тяхното
заплащане.
Във връзка с това, че с една фактура се претендират задължения за близо двугодишен период, в карнета е
3
посочено „в чужбина“. Първата дата от периода е от предходния извършен отчет. Това е м. ноември 2015 г. Това е
предходния отчет. През останалото време е нямало отчети, като колежката е отразила „в чужбина“ 8 месеца. След
м. ноември 2015 г. няма отчети. Но очевидно след това при ежемесечното и то последователни месеци – юли,
август и септември 2017 г. е имало лице, което е осигурило достъп и е положило подпис в карнета. По първата
3
фактура са 15 мот 13.07.2017 г. Начисляването на тези кубици е извършено след като инкасаторката е видяла, че
показанията на водомера на 409 на 12.07.2017 г., като предходното показание от м. ноември 2015 г. е било 394.
Това записване на показанията на водомера 394 само е пренасяно. През м. ноември 2015 г. показанието на
водомера е било 394, като е констатирано тогава, че лицето е в чужбина, като не е правен отчет от м. ноември
2015 г. до м. юли 2017 г., когато потребителят лично или негов представител е осигурил достъп и при отчета на
3
12.07.2017 г., е отчетено показание 409 и въпросните 15 мса предмет именно на първата издадена фактура.
Исках да отбележа, че когато евентуално един обект, било то жилище, магазин и прочие, не функционира и не се
обитава, има специално разписана процедура в ОУ. Потребителят е длъжен да уведоми писмено ВиК оператора.
Тази процедура г-жа Ч. не я е осъществила, поради което няма как дружеството със сигурност да установи в кой
период отсъства и в кой период е в страната. ОУ създават както права, така и задължения и за двете страни по
правоотношението. Когато няма съдействие от страна на потребителя няма как и дружеството да изпълни своите
задължения. Именно с цел защита на интересите на потребители са разписани тези процедури.
Моля за присъждане на разноските.
АДВ. И. (реплика): Считам, че отчитането за такъв дълъг период от време цели единствено заобикаляне на
разпоредбата на чл. 111, б. в от ЗЗД, именно страната да може да се позове на изтекла погасителна давност, тъй
като ако през този период бяха издавани фактури всеки месец и бяха ги начислили като една, сумата щеше да
бъде по-различна. За това, както е навел колегата във въззивната жалба, това е заобикаляне на разпоредбата на чл.
111, б. в от ЗЗД умишлено от страната.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4