№ 4875
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110130060 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на фирма” ЕАД, ЕИК ********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Б. З. П., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от
1874.29 лева, от които 1534.10 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода м.05.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г., до изплащане на вземането, 317.05
лева - мораторна лихва за забава от 15.11.2019 г. до 11.10.2022г., както и суми за дялово
разпределение 18.12 лева - главница за периода от м.09.2019г. до м.02.2021г., ведно със
законната лихва от 28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 85.02 лева -
лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №58945/2022 г. на СРС, 46 състав.
С Определение от 06.07.2023 г. съдът е констатирал, че в СРС е висящо гр.д. №
48095/2022 г. на 49 състав. То е образувано по искова молба на Б. З. П. срещу „фирма“ЕАД
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5241.12 лева - главница за топлинна
енергия за периода от м.06.2016 до м.07.2022, както и лихва в размер от 1480.90 лева за
периода от м.06.2016 до м.07.2022г., които задължения касаят същия топлоснабден имот.
Прието е, че доколкото предмет на съдебния процес както по положителен, така и по
отрицателен установителен иск, е съществуването на вземането, доказателствената тежест
ще се разпредели между страните по идентичен начин, независимо какво качество имат в
процеса – в тежест на кредитора е да докаже съществуването, изискуемостта и размера на
вземането, независимо дали е ищец или ответник-в процесния случай касателно периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г по отношение на сумата за доставена ТЕ е налице идентитет
между двете производства. Същото обаче не води до недопустимост на последващо
заведеното такова по реда на чл. 422 ГПК.
Влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск не влече
никакви последици по отношение на издадената заповед за изпълнение – дори същият да е
отхвърлен, което по същество означава, че вземането е признато, заповедта за изпълнение не
би могла да влезе в сила, доколкото при подадено възражение кредиторът следва да предяви
1
иск по реда на чл. 422 ГПК и едва след влизане в сила на решението, с което този иск е
уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила – чл. 416 ГПК. Липсва на законодателен
механизъм да бъде установена връзка между делото, образувано по заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и делото, образувано по отрицателния установителен иск –
например при отхвърляне на отрицателния установителен иск заповедта за изпълнение да
влиза в сила.
С определението от 06.07.2023 г. съдът е намерил, че в процесния случай е
налице предпоставката на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това е така доколкото ако за частта
касаеща процесния период, предявения иск по гр.д. № 48095/2022 г. на СРС бъде уважен със
СПН, ще се отрече съществуването на вземането на фирма” ЕАД, което ще доведе до
недопустимост на настоящото производство в тази част/ само относно главницата за ТЕ/. В
случай, че предявеният отрицателен установителен иск обаче бъде отхвърлен за ищеца в
настоящото производство ще съществува правен интерес да се снабди с годно изпълнително
основание, каквото не би било решението по отхвърлен отрицателен установителен иск, а
път на защита би бил осъдителен иск или установителен такъв по чл. 422 въз основа на
издадена заповед за изпълнение.
С молба от 18.01.2024 г. ответникът сочи, че е налице постановено решение по
обуславящото дело. С Решение № 19653/ 29.11.2023 г. по гр.д. № 48095/2022 г. на 49 състав
на СРС е прието за установено, че Б. З. П. не дължи на „фирма”ЕАД сумата от 2559.76 лева
/главница/- топлинна енергия за периода от м.06.2016 до м.06.2019 и сумата от 1134.33 лева-
лихва за забава за периода от м.06.2016 до м.06.2019 г.
Налице е формирана сила на пресъдено нещо, че не са дължи главница за ТЕ за
периода от месец май 2019 г. до месец юни 2019 г.
Поради влизане в сила на решението по преюдициалното дело, настоящото
такова подлежи на възобновяване.
На ищеца са дадени указания да посочи от общо претендирания размер от
1534.10 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. каква част се
претендира за периода от м.05 до м.06 2019 г. и каква част се претендира за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2021 г.
С молба от 29.01.2024 г. ищецът сочи, че стойността на претендираната ТЕ за
период от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. е в размер на 60.39 лева, а за периода м.07.2019 г.-
04.2021 г. в размер на 1473.71 лева.
В частта за 60.39 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019
г. е налице сила на пресъдено нещо, че сумата не се дължи от ответника/ с Решение №
19653/ 29.11.2023 г. по гр.д. № 48095/2022 г. на 49 състав на СРС е прието за установено, че
Б. З. П. не дължи на „фирма”ЕАД главница- топлинна енергия за периода от м.06.2016 до
м.06.2019/ и в тази част, производството подлежи на прекратяване.
2
В останалата част съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с
нея искове са допустими. Следва да бъде уважено и искането за привличане на „ФДР”ООД
като помагач на ищцовата страна
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №30060/2023 г., в частта в която
фирма” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от АА- Изпълнителен директор иска да бъде
признато за установено Б. З. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, че дължи сумата от 60.39
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.10.2022г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №58945/2022 г. на СРС, 46 състав.
КОНСТИТУИРА „ФДР”ООД, като подпомагаща страна на ищеца „фирма“
ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.03.2024 г.
от 11:20 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Постъпила е искова молба от „фирма” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от
АА- Изпълнителен директор срещу Б. З. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумите: 1473.71 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с
адрес: АДРЕС за периода м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
28.10.2022г., до изплащане на вземането, 317.05 лева - мораторна лихва за забава от
15.11.2019 г. до 11.10.2022г., както и суми за дялово разпределение 18.12 лева - главница за
периода от м.09.2019г. до м.02.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 85.02 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до
11.10.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№58945/2022 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, аб. № ****** ИД номер:
******.
Ищецът твърди, че ответника, в качеството си на собствениик на процесния
топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „фирма“ ЕАД и се одобряват
от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнило правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите
3
условия за продажба на топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в
сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице,
специалист - топлотехник, след като прегледа наличната документация в „фирма“ ЕАД и
ФГР за абонатен № ****** и материалите по делото да даде заключение по посочени
въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Иска се да бъде изискан от СО, район „О“ и СО, дирекция „ИО“ документ за
собственост на процесния недвижим имот с административен адрес: АДРЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете.
Сочи се, че претендираните суми са погасени по давност на основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Изложени са доводи, че е включването на прогнозните месечни суми в общата
фактура е незаконосъобразно и така се цели заобикаляне на възражение за изтекла
погасителна давност.
Поддържа се, че ответникът не е собственик или ползвател на имота, съответно
не е обвързан от ОУ на ищеца.
Излагат се доводи за недължимост на цената на услугата за „дялово
разпределение“ и лихвата за забава върху нея.
Оспорва се дължимостта и на лихвата за забава върху главницата за ТЕ като
погасена по давност и като неприложимост и неяснота на клаузата на чл. 33, ал. 2-4 от ОУ
на ищеца.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че в периода от м.5.2019г. до м.04.2021г. процесният имот е бил
4
топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на
посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
- В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки /топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена; продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача, както и наличието на възникнало в полза на
ищеца изискуемо вземане срещу ответниците за заплащане на претендираните парични
суми на соченото основание.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач „ФДР”ООД до съдебното заседание да
представи всички относими документи, посочени в исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи всички фактури за процесния имот за
процесния период/ общи фактури и по прогнозни месечни данни/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно-техническа експертиза с оглед приетите за безспорни факти и
обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА СО, район „О“ и СО, дирекция „ИО“ да представят документ за
собственост на процесния недвижим имот с административен адрес: АДРЕС.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
5
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
Определението в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6