№ 99
гр. Радомир, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100956 по описа за 2023 година
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.10.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответника Л. Л. П., в качеството на
заемател, бил сключен договор за потребителски кредит с № 2911922, по силата на който
заемодателят предоставил на заемателя сума в размер на 51 500 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита, а последният се задължил да върне същата на
заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 23 486,54 лева. Заемодателят превел
сумата в размер на 51 500 лева по банкова сметка на заемателя и по този начин изпълнил
задължението си към заемателя по сключения договор, като за последния възникнало
задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
договора. Заемателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 14.09.2027 г. на 120
бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 643,32 лева, като падежът на
първата погасителна вноска бил на 14.10.2017 г., а на последната – на 14.09.2027 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 14.09.2027 г., но
предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Вследствие на допуснатата забава в изпълнение на задълженията на длъжника била
начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 25.01.2023
г. до 28.04.2023 г., като общият размер на начислената лихва бил 539,38 лева.
1
Ищецът посочва, че вземането, произтичащо от сключения договор за потребителски
кредит, било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения по силата на договор за цесия от 19.11.2019 г., като длъжникът
бил уведомен за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника,
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по което било
образувано ч. гр. д. № 428/2023 г. по описа на съда, в рамките на което съдът издал заповед
за изпълнение № 219/01.06.2023 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило
възражение.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът Л. Л. П. дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 20 879,34 лева – главница по 38 бр.
месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит с № . г. за периода от
14.08.2024 г. до 14.09.2027 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата в размер на 539,38 лева – лихва за забава за периода от
25.01.2023 г. до 28.04.2023 г.
При условията на евентуалност, моли, в случай, че бъдат отхвърлени исковете с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца следните суми: 20 879,34 лева – главница по 38 бр. месечни погасителни
вноски по договор за потребителски кредит с № . г. за периода от 14.08.2024 г. до 14.09.2027
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2023 г. до окончателното
изплащане на задълженията, както и сумата в размер на 2614,12 лева – лихва за забава за
периода от 25.01.2023 г. до 28.04.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С писмена молба моли съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въпреки
дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На
същия са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че
ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на
14.02.2024 г., не е представил в срок отговор на исковата молба, като не се е явил и не се е
2
представлявал в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е
налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен,
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Предвид изложеното и след като бива уважава главната искова претенция, съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален иск срещу ответника с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 1035,17 лева, представляваща
направени разноски по делото, от които 885,17 лева – държавна такса и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство, което съдът
определя, съобразявайки ниската правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Л. П., с ЕГН: **********, с
адрес: с. К., общ. К., обл. Перник, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 20 879,34 лева (двадесет хиляди
осемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки) – главница по 38 бр.
месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит с № . г. за периода от
14.08.2024 г. до 14.09.2027 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата в размер на 539,38 лева (петстотин тридесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки) – лихва за забава за периода от 25.01.2023 г. до 28.04.2023 г.
ОСЪЖДА Л. Л. П., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. К., обл. Перник ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 сумата от 1035,17 лева (хиляда тридесет и пет лева и седемнадесет стотинки) –
направени разноски по делото.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
3
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4