Решение по дело №2271/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на И. Д. Д. [ЕГН] от с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, против ревизионен акт /РА/ № Р- 03000324002313-091-001/09.07.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 166/19.09.2024 г. на директора на дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данъци както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди 2019 г. с главница от 347 лв. и лихва за забава от 162, 55 лв. за ДП 2020 г. с главница от 3 500, 00лв. и лихва от 1 284, 68 лв. и ДП 2023 г. с главница от 668, 00лв. и лихва от 17,89 лв., всичко в размер на 4 515, 00лв. и лихва от 1 465, 12 лв.

Подадената до съда жалба е бланкетна и без доводи за оспорване на издадения РА, за което са били давани указания на жалбоподателя в разпореждане от 14.10.2024 г., на което жалбоподателят дава писмени обяснения от 22.10.2024 г. в тях той сочи, че е закупил недвижим имот с помощта на родителите на съпругата си /съжителстващо лице/: Г. П. [ЕГН] и П. П. [ЕГН]. Лицата са го били подпомагани със суми и чекове, които е приложил. В тази връзка жалбоподателят е приложил декларации от 11.02.2019 г. за 10 000 лв., дарени от Г. и П. П. / стр. 29 от делото; 3 бр. декларации от 04.01.2020 г., 08.01.2020 г. и 21.02.2020 г. от същите лица за дарени суми от по 10 000 лв. и една декларация от 04.01.2023 г. за 10 000 лв., дарени на жалбоподателя, тъй като съжителствал с дъщерята на дарителите.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от жалбоподателя, чрез процесуален представител, / без явяване в открито с.з./ са представени писмени бележки за отмяна на издадения РА.

Ответникът в производството – директорът на дирекция "ОДОП"– Варна при ЦУ на НАП, се представлява от гл. юрк. Е. Е., която заявява становище за законосъобразност и обоснованост на атакувания РА и претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, неженен с 3 непълнолетни деца. Той за ревизирания период има сключен трудов договор с „Ремонт строй 18“ ЕИК ********* на длъжността „общ работник строителство сгради“, за периода от 15.07.2020 г. до 31.12.2020 г. на 8-часов работен ден, и за времето от 26.05.2021 г. до настоящия момент на 4-часов работен ден. Дружеството е с регистрация от 01.06.2018 г., с едноличен собственик и управител – бащата на ревизираното лице. Жалбоподателят не е регистриран като самоосигуряващо се лице. За ревизираните периоди: 2019, 2020 и 2023 г. няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Ревизията на жалбоподателя И. Д. Д. [ЕГН] е възложена със ЗВР № Р-03000324002313-020-001/13.05.2024г. (стр. 2 от адм. преписка), в която е определено да се извърши за задължения за Данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите: 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г, 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г.

Заповедта е издадена от М. Ц. М. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта ВР е връчена на жалбоподателя на 14.05.2024 г. /стр. 3 от адм. преписка/ по ел. път.

На 26.06.2024 г. екипът от ревизори: И. С. В.-И. гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В. П. В.-П. гл. инспектор по приходите са съставили Ревизионен доклад № Р-03000324002313-092-001/26.06.2024 г. (стр. 172 от адм. преписка).

Ревизионният доклад е бил обжалван бланкетно по административен ред по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Ревизията е приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-03000324002313-091-001/09.07.2024 г. от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет на оспорване в настоящото производство.

С РА на жалбоподателя И. Д. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди 2019 г. с главница от 347 лв. и лихва за забава от 162, 55 лв. за ДП 2020 г. с главница от 3 500, 00лв. и лихва от 1 284, 68 лв. и ДП 2023 г. с главница от 668, 00лв. и лихва от 17,89 лв., всичко в размер на 4 515, 00лв. и лихва от 1 465, 12 лв.

РА е бил връчен ел. на жалбоподателя на 09.07.2024 г./ стр. 197 от адм.преписка/.

Издаденият РА е бил обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна на 17.07.2024 г.изцяло.

В жалбата по административен ред са оспорени същите основания за оспорване, както и в жалбата до съда. Възраженията са разгледани и е постановено Решение № 166 от 19.09.2024 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. По-горестоящият орган по приходите е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния акт изцяло.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 19.09.2024 г. по ел. път на същия ел. адрес, както и РА (стр. последна от адм. преписка), а жалбата срещу РА е постъпила при ответника на 19.09.2024 г.

Жалбата е допустима, изхожда от адресата на РА и е подадена в законово установения срок.

Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК.

Съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-10/ 02.01.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна (ноторно известна на съда). Заповедта за възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 14.05.2024 г.(стр. 3 от адм. преписка), с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на жалбоподателя на 26.06.2024 г. (стр. 173 от адм. преписка)

Ревизираното лице се е възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение.

В Ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. Поради това не се споделят доводите на жалбоподателя за формални мотиви на РА. В решението на директора също са изложени фактически и правни основания за потвърждаването на издадения Ревизионен акт.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.

По съществото на спора съдът приема, че спорът между страните е по приложението на материалния закон.

Жалбоподателят оспорва РА с мотива, че произходът на сумите, с които основно се издържа са от доходите на жената, с която живее на съпружески начала и има деца, и от паричната помощ на нейните родители, които постоянно живеят в чужбина. Искането е РА да бъде отменен. Отново прилага декларации за дарение на парични средства от 2019, 2020 и една нова от 04.01.2023 г. от сем. Петрови, родители на лицето, с което живее на съпружески начала, всички декларации са от по 10 000 лв. тези декларации са били представяни по Възражението на жалбоподателя против РД.

За обективното установяване на фактите от значение за ревизията, органите по приходите са извършили редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА по силата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.Приобщени са доказателства, събрани в хода на извършената проверка за съпоставка на имуществото и приходите на жалбоподателя за ревизираните периоди, приключила с Протокол от 10.05.2024 г.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят Д. е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, поради което за доходите му в страната и чужбина е данъчно задължен, според данъчните закони на Р. България. Установено е също, че за ревизираните периоди не е подавал ГДД по смисъла на чл. 50 от ЗДДФЛ. Той за ревизирания период има сключен трудов договор с „Ремонт строй 18“ ЕИК ********* на длъжността „общ работник строителство сгради“, за периода от 15.07.2020 г. до 31.12.2020 г. на 8-часов работен ден, и за времето от 26.05.2021 г. до настоящия момент на 4-часов работен ден. Дружеството е с регистрация от 01.06.2018 г., с едноличен собственик и управител – бащата на ревизираното лице. Жалбоподателят не е регистриран като самоосигуряващо се лице.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията е извършена съпоставка за съответствието между стойността на придобитото имущество от РЛ и направените от него разходи и декларираните и/ или получени доходи за времето 2019, 2020 г. и 2023 г.

В хода на проверката от жалбоподателя е изискана информация за налични парични средства в брой към 31.12. и съответно към 01.01. на всеки един от ревизираните периоди. РЛ е дало писмени обяснения, в които сочи, че разполага с лични спестявания, които е вложило в покупката на недвижим имот и МПС. Жалбоподателят не е посочил точни суми или документи за твърдените обстоятелства.

Ревизиращите органи се извършили проверка в ИМ на НАП, като са установили, че за периода преди ревизията / 2017 и 2018 г./ за РЛ няма данни за получени доходи от трудови и извън трудови правоотношения, както и данни за осигуряване. Поради това са приети налични средства в размер на 0,00 лв. към 01.01.2019 г.

В хода на ревизията се е установило, че РЛ притежава банкова сметка в „ПИБ“АД. След връчено ИПДПОТЛ от банката е било представено извлечение, че за ревизираните периоди жалбоподателят няма движение по банковата сметка.

Жалбоподателят през ревизираните периоди е получил доход от трудови правоотношения за 2020 г. с „Ремонт строй 18“ ЕООД в размер на 1286, 58 лв., а за 2023 г. в размер на 2 654, 84 лв. Получени са доходи от оползотворяване на отпадъци в размер на 133, 20 лв., изплатени от „Еко грийн метал“ ЕООД за 2023 г., получени са суми от Г. В. Я. и от П. В. Т. за 2020 г. в размер на 600, 00лв. и от Д. С. Д. в размер на 393, 55 лв. Според получената информация от ОД на МВР, сектор „ПП“гр. Варна, на името на жалбоподателя е бил регистриран автомобил през 2023 г. като е представено копие от договор за покупко-продажба на МПС от 22.02.2023 г.сключен от жалбоподателя като купувач с лицата Г. К. и Т. К. – продавачи. МПС е Мерцедес С 350 Блутек 4 Матик с ДК№ [рег. номер] за сумата от 6 000лв., като цената е била заплатена напълно към датата на подписването на договора.

В хода на ревизията е установено и че жалбоподателят Д. е закупил недвижим имот от „М.“ ЕООД – дворно място, в с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна с адм. адрес: ул. „Д-р Никола Д.“, № 21, съставляващо УПИ № ХV-286, в кв. 41, ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 90, 92 кв.м. и разгъната застроена площ от 281, 86 кв.м, със изба от 11, 44 кв.м., магазин за хранителни стоки , алкохол и цигари със застроена площ от 19 кв.м., на първи етаж за сумата от 25 000 лв., платена на продавача по банков път по сметка с титуляр „Сити Кеш“ ООД за погасяване на задължения на продавача към това дружество.

Във връзка с плащането по банковата сметка на „Сити Кеш“ ООД в хода на извършената ПСИДФЛ, от дружеството са били изискани документи и обяснения за получени и преведени суми през периода 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. Дружеството е представило писмени обяснения, че от РЛ има извършено плащане по сметка на дружеството в Банка ДСК на 07.02.2020 г. с основание – погасяване на кредит от 29.01.2020 г. на „М.“ ЕООД. Получени са две суми: 25 000, 00лв. и 10 520, 00 лв., с което плащане е погасено задължението на заемателя. Дружеството потвърдило наличието на ипотека, учредена на 29.01.2020 г. със заемател Ю. Б., едноличен собственик на капитала на „М.“ ЕООД, като за обезпечение служи описания имот на жалбоподателя. Жалбоподателят е извършил два превода – 25 000 и 10 520 лв., с които е погасил кредит в размер на 35 520, 00 лв. на „М.“ ЕООД.

След извършена съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на жалбоподателя е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2019 г. в размер на 3 477, 24 лв., за 2020 г. в размер на 35 005, 89 лв. и за 2023 г. в размер на 6 682, 24 лв., като за 2021г. и 2022 г. не е установено такова превишение. Несъответствието за данъчното облагане говори за изразходвани парични средства с недоказан произход или за недекларирани доходи с неустановен източник. В този връзка органите по приходите са извели заключение, че са налице данни за укрити приходи или доходи, както и данни, че декларираните и/ или получени приходи/доходи на РЛ, не съответстват на имущественото и или финансовото му състояние за ревизирания период. Налице е хипотезата на чл. 122, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – преминаване на производството по ревизията по особения ред. С уведомления на осн. чл. 124, ал. 1 от ДОПК РЛ е било уведомено, че данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за облагане с данък върху доходите за периода 2019, 2020 и 2023 г. ще бъде определена по особения ред, като на жалбоподателя са били дадени указания и е бил даден срок да представи становище и доказателства. Последният не е представил становище и изисканите декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

На основание чл. 122, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ДОПК органите по приходите са извършили анализ на относимите факти за установяване на основата по ал. 2, в резултат на което са определили данъчните основи за посочените данъчни периоди.

Съдът намира, че основателно ревизионното производство е било проведено по особения ред, при наличието на условията на чл. 122, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. По преписката са налице данни за липсата на произход на средствата, покриващи разходите на РЛ, вкл. недекларираните от него получени доходи за всеки един от конкретно посочените данъчни периоди. След дадени указания в тази връзка в с.з. по делото с протоколно определение от 02.04.2025 г. също не са представени доказателства.

Според презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за верността на фактическите констатации в РА, в тежест на РЛ е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива доходи, че е имало имуществена и/ или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи.

В хода на извършената проверка за съпоставка на имуществото и доходи на ФЛ за периода 2018-2023 г., приключила с Протокол от 21.03.2024 г. е определено начално салдо към 01.01.2019 г. и към 01.01. на всяка от ревизираните години в размер на 0, 00 лв.

По отношение на представените декларации от родителите на съжителстващото лице с жалбоподателя. Ревизиращия екип не е кредитирал дарените суми в размер на 10 000, 00 лв. през 2019 г. и 30 000лв. през 2020 г. от Г. и П. П., тъй като в хода на извършената ПСИДФЛ, както и в хода на ревизията не са били представени никакви други доказателства, освен декларациите за дарените суми, които да доказват, че дарителите Петрови са работили във Франция, в какъв период и какъв е размерът на получаваните от тях доходи. Не са били представени доказателства и за предаване на дарените суми. Представените разпечатки не показват вдижение на парични средства към жалбоподателя. От „ПИБ“ АД е било установено, че жалбоподателят има сметка в банката, по която няма движение.

На 08.07.2024 г. ревизиращите органи са направили опит да се свържат по телефона с Г. и П. П. на посочените от тях телефони – български и френски абонат, но не са установили връзка с никого. Отделно от това след справка в ИМ на НАП е установено, че подписите, положени под декларациите от името на Г. и П. П. се различават от тези, с които са разписани личните им карти. Поради това е било прието, че декларациите на Г. и П. П. нямат удостоверителна сила за документираните в тях факти и не следва да се кредитират като доказателство за получени от жалбоподателя парични средства и процесните суми не са били включени в приходната част на паричния баланс на жалбоподателя Д..

В хода на извършваната ПСИДФЛ РЗ е декларирало, че има получен заем в размер на 25 000, 00лв. от „Строй Комфорт 20“ ЕООД. В писмените си обяснения жалбоподателят е посочил, че не притежава хартиен носител на договора за заем, като сочи, че договорът е изповядан пред нотариус № 194 – А. Г.. Без да сочи друга информация за нотариуса. Жалбоподателят не е представил документи за начина на получаване на заема – в брой или по банков път, както и има ли връщане – цялостно или частично. В тази връзка е бил съставен протокол от 20.03.2024 г. в хода на проверката е било изпратено ИПДПОЗЛ до дружеството, като поради неоткриване на същото не е могло по безспорен начин да се установи дали същото е предоставило паричен заем на жалбоподателя Димитров за периода м.01.2018 г. – м.12.2023 г., какъв е размерът на заема и начинът на предоставянето му. За дружеството е било установено, че през процесния период 2019 – 2023 г. е подало само една ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., като в нея са декларирани нетни приходи от печалби за 2019 г. от 17 850, 00 лв. и данъчна печалба от 3 071, 75 лв. През останалите години не е осъществявана търговски дейност и не са подавани декларации.

Относно определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихва:

Съгласно чл. 16 от ЗДДФЛ при определяне на данъчните задължения облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Чл. 17 от същия закон регламентира, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

В процесния случай и предвид очертаната правна рамка, органите по приходите законосъобразно и правилно са определили размера на данъчната основа и на дължимия ДДФЛ за съответните 2019 г., 2020 г. и 2023 г., съобразявайки приложимите разпоредби на чл. 34 и чл. 36 от ЗДДФЛ, според източниците на доходи, респ. законосъобразно са определени и задълженията на жалбоподателя.

Годишната данъчна основа правилно е определена по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемия доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Така, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е установено задължение за данък върху дохода в размер на главница 347, 00лв. с лихва от 162, 55 лв. за 2019 г.; в размер на 3 500, 00 лв. за главница и лихва от 1284, 68 лв. за 2020 г. и в размер на 668, 00 лв. за главница и лихва от 17, 89 лв. за 2023 г., или общо главница от 4 515 лв. за главница и лихва от 1 465, 12лв. за периода от 2019 г., 2020 г. и 2023 г. до 09.07.2024 г.

Така определените задължения са в съответствие със събраните доказателства относно доходите на жалбоподателя и приложимите законови разпоредби.

Законната лихва върху дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е законосъобразно начислена, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК. В цитираната разпоредба е предвидено, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен от съответния закон, който в случая е Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ). Съгласно правилото на чл. 1 от този закон, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.

Законната лихва е правилно определена в своя размер, съобразно регламентирания срок по чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ за внасяне на данъка по чл. 48, ал. 1 - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като по този начин лихвата е изчислявана, считано от 01. 05 на съответната година (следваща годината на придобиване на дохода) до датата на издаване на ревизионния акт – 09.07.2024 г.

Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА. Установените с него публични задължения и лихви са правилно и обосновано определени, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК искането на ответника за присъждане на юрк възнаграждение се явява основателно. Същото е своевременно предявено и доказано в претендирания размер от 898 лева, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така, Административен съд - Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Д. [ЕГН] от с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, против ревизионен акт /РА/ № Р- 03000324002313-091-001/09.07.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 166/19.09.2024 г. на директора на дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данъци както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди 2019 г. с главница от 347 лв. и лихва за забава от 162, 55 лв. за ДП 2020 г. с главница от 3 500, 00лв. и лихва от 1 284, 68 лв. и ДП 2023 г. с главница от 668, 00лв. и лихва от 17,89 лв., всичко в размер на 4 515, 00лв. и лихва от 1 465, 12 лв., като лихвата е определена към 09.07.2024 г.

ОСЪЖДА И. Д. Д. [ЕГН] от с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП-София, сумата от 898 лева - дължими деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.