Р Е Ш Е Н И Е № 260002
11.01.2022
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на петнадесети април 2021г., в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 2202 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Предмет на делото са няколко иска,
предявени от К.П.П., ответници по които, но не едновременно, са няколко лица.
Първоначално като ответници в исковите молби са посочвани и поради това са
конституирани като такива К. и Р. Калеви и Л. и Й. Т.. В резултат на
настъпилата в хода на делото смърт на последната от тях, като ответници по
исковете, по които още в началото като ответници са посочени Л. и Й. Т., са
конституирани, на мястото на починалата тяхна майка, К.К. и Л.Т..
Междувременно, от депозирането на първата искова молба и до момента, както
исковата молба, така и допълнителни писмени изявления на ищцата са оставяни без
движение от съда и в отговор тя е депозирала лично, а от един момент нататък и
чрез пълномощник, писмени изявления. С тях постепенно е внасяла уточнение в
претенциите си, като съда с нарочен акт е приел/посочил какви искове са предмет
на делото. В резултат на това и след влизането в сила на определения № 2655 от
24.11.2017 г. и № 260138 от 08.09.2020 г., предмет на делото са следните
искове:
Първият от тях е с правно основание чл. 108 от ЗС и касае поземлен имот с №
3469 във вилно селище „Изгрев“, м. „Гюргюнлюка“, с площ 1 000 кв. м, който
понастоящем попада в поземлен имот с идентификатор 67338.414.326, целия с площ
1 550 кв. м, образуван чрез обединяването на бившите поземлени имоти с № 3469,
с площ 1 000 кв. метра и съседния на него имот № 9172, с площ 700 кв. м. По
този иск ответници са К. и Р. Калеви. Те са такива още при образуване на делото
и други претенции срещу тях не са предмет на делото.
Предмет на делото са и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, касаещ
½ ид. част от жилищна сграда с площ 33 кв. метра и сграда с площ 4 кв.
метра, построени в бившия поземлен имот № 3469 и площ 1 000 кв. метра. Той е
насочен срещу Л. и Й. Т., но по обясними, вече споменати, причини, а именно-
смъртта на Й.Т., ответници към момента са Л.Т. и децата им Л.Т. и К.К..
С първоначалната искова молба, а и предвид внесени от К.П. уточнения с
допълнителна молба от 18.12.2017 г., предмет на делото е и нейна претенция,
ответници по която са същите лица, за ремонт на жилище на стойност 17 000 лева,
както е заявено в тази допълнителна искова молба, а всъщност с цена 6 290 лева-
уточнена като стойност на претенцията и изясняване на фактите, при които е
формирана, за първи път в писмено изявление на ищцата, депозирано чрез
пълномощник-адвокат. Това е допълнителна искова молба от 21.10.2019 г., като
претенцията е с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В съдебно заседание цената на
иска бе увеличена на 9 110лв.
С тази спомената допълнителна молба е направено изявление и за прогласяване
на нищожност на нотариален акт № 41 от 2004 г. /по описа на Службата по
вписванията, а иначе- нот.акт № 83, дело 421/2004г. на нотариус с рег.№ 092
Димчо Ненов/.
Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.
В своевременно депозирани- чрез пълномощник- адвокат, писмени отговори,
исковете се оспорват. Ответниците по тях ги намират, при конкретни съображения,
за недоказани и неоснователни. Претендират разноски.
На
проведените по делото съдебни заседания както за ищцата, така и за ответниците, се явиха
процесуални представители по пълномощие-адвокати, чрез които по същество се
поддържат исковете, съответно- възраженията против тях.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
От удостоверение, издадено от Сливенски районен съд по гр.д.№ 1788/1989г. е
видно, че с постановено по него решение /№117 от 12.02.1991г./, влязло в сила,
е прекратен гражданския брак на К.П. Тонева и Йордан Д. Тонев, като вероятно
фамилното име на жената е променено на П.. От този официален свидетелстващ
документ се установява и че брака им е бил сключен на 22.05.1960г. /л.20/.
От информацията, съдържаща се в молбата, представляваща лист № 26 от делото и жалбата, представляваща лист № 27 се установява, че през 2002г. в
съдебно-изпълнителната служба при Сливенски районен съд е образувано изп.дело № 2060, взискатели по
което са Л.Г.Т. и Й.Р.Т., а длъжник- К.П.П.. Също, че първите двама са
поискали, на 13.03.2003г., от съдебния изпълнител да им възложи, срещу вземането,
което имат от последната, нейн недв.имот, който е бил изнесен на публична
продан, на която обаче не се е явил купувач.
От данните в подадената на 05.06.2003г. от П. жалба против постановление на
съдебен изпълнител съда по настоящото дело приема, че искането на взискателите
е било удовлетворено и имота им е възложен, като това е сторено с постановление
на съдебния изпълнител от 29.04.2003г. /л.27/. Последното е част от доказателствения по
настоящото дело материал- л.40 и л.153, като с
него върху Л.Г.Т. и Й.Р.Т. е възложен УПИ 3469 в част осма, Вилна зона на
гр.Сливен, с площ 1 000кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в него
жилищна сграда с квадратура 30кв.м., състояща се от две стаи.
П. е подала и друга жалба против това постановление, а от произнасяне на
Върховния касационен съд- определение № 113/ 31.05.2005г. по д.№ 299/2004г. се
установява, че постановлението на съдебния изпълнител за възлагане от
29.04.2003г. е влязло в сила, на 24.09. същата година. /л.38/.
Видно от Протокол от 20.06.2005г. по изп.дело 2060/2002г., съдебен
изпълнител при СлРС е въвел Л.Т. и Й.Т. във владение, което пък е отнето от
длъжника К.П., на УПИ 3469 в част осма, Вилна зона на гр.Сливен, с площ 1
000кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в него жилищна сграда с
квадратура 30кв.м., състояща се от две стаи. Явно в имота е имало и предмети,
които остават собственост на длъжника- това са строителни материали, но не е
възможно да се установи какви конкретно са те. На П. е даден срок да ги изнесе.
От постановление на частен съдебен изпълнител, по изп.дело № 109/ 2015г. на
ЧСИ П.Георгиев от 19.06.2015г.- л.152, е видно,
че по него е била изнесена на публична продан, след проведена преди това
съдебна делба, сграда с идентификатор 67338.414.326.3- едноетажна, с площ 33
кв.м., в м.“Сухата чешма“ в гр.Сливен. Тя е възложена върху Й.Т. и Л.Т., които
са обявени за купувачи на проданта.
С нотариален акт № 105, дело 655/1968г. Сливенски народен съдия -л.183, е признал Д.Т. Т. и Я. Д. Т. за собственици, по
давностно владение, на овощна градина и лозе в м.“Гюргюнлъка“ в землището на
гр.Сливен, с площ 2.5дка.
С договор от 25.06.1975г., извършен в нотариален акт № 186 на Сливенски
народен съдия, Д.Т. Т. и Я. Д. Т. даряват на внучката си Я. Д. Т. 0.6 ара /600кв.м./ от собствената си
овощна градина и лозе, цялата от 2.5дка. /л.188/.
С договор от същата дата- 25.06.1975г., извършен в нотариален акт № 187 на
Сливенски народен съдия, Д.Т. Т. и Я. Д. Т. продават на Й.Д. Т. 1 000кв.м. от
собствената си овощна градина и лозе, цялата от 2.5дка, заедно с построената в
северния му край едноетажна вилна сграда с площ около 30кв.м., в м.“Гюргюнлъка“
в землището на гр.Сливен. /л.184/.
С договор от 25.03.1993г., извършен в нотариален акт № 62 на нотариус при
СлРС, Л.Г.Т. е закупил /от Я. И.Т., Й.Д.Т.и Л.М.Н./ полски имот от 700кв.м. с
кадастрален номер 9172 в местността „Изгрев“ в землището на гр.Сливен, в района
за здравни и курортни нужди. /л.32/.
Няколко години по-късно, с договор от 11.11.1997г., извършен в нотариален
акт № 72 на нотариус при СлРС, Й.Д.Т.продава на К.П.П. собствената си ½
ид.ч. от вилен имот, представляващ имот № 3469, част осма по кадастралния план
на Сливенската вилна зона, в м.“Изгрев“, състоящ се от 1 000кв.м. Една от
границите му е цитирания в предходния абзац имот пл. № 9172 и имот пл.№ 9171.
Предмет на сделката е и ½ ид.ч. от намиращата се в поземления имот
масивна вилна сграда с площ 30кв.м., застроена съгласно издадено строително
разрешение. /л.33/. Освен съдържанието на сделката документа възпроизвежда и
друго, извън останалите, изявление на нотариуса, а именно- че в резултат на
същата, както и на действието на постановено преди това във времето
бракоразводно решение, с което е прекратен брака между мъжа и жената, участващи
в нея, П. вече се легитимира като собственик на целия поземлен имот и на
¾ ид.части от сградата.
Друг документ, съдържащ удостоверителна и дписпозитива част, който при това
е официален- протокол за проведено съдебно заседание, налага да се приеме, че
през 2003г., в резултат на постигната съдебна спогодба по гр.д. №1175/1998г. на
СлРС, върху П. е възложена и тя става едноличен собственик на вилна сграда,
построена в имот № 3469 в част 8 в м.“Изгрев“, с площ 30кв.м.
С договор от 12.05.2004г., извършен в нотариален акт № 83 на нотариус при
СлРС, К.Л.К. закупува /от съпрузите Л.Г.Т. и Й.Р.Т./ недвижими имот,
представляващ УПИ 3469 в м.“Изгрев“ на Сливенското землище, с площ 1 000кв.м., само
него, без построената в него масивна жилищна сграда с площ 30 кв.м. /л.37/.
Удостоверението, издадено от община Сливен с изх.№ 3741/ 19.03.2002г.-л.281, налага да се приеме, че в имот с площ 1
000кв.м. в м.“Изгрев“ /Гюргюнлъка/ в землището на Сливен, собственост на К. П.,
към него момент има само една сграда- с площ 30 кв.м.
От удостоверението, издадено от община Сливен с изх.№ ДО003490/
02.04.2003г.-л.77, е видно, че имот с
идентификатор 67338.414.326 представлява земя с площ 1550кв.м., а в него се
намира второстепенна, жилищна, сграда с разгърната застроена площ 33 кв.м. Тя е
съществувала и към 08.04.2015г., защото е посочена в издаденото от дирекция
„Местни приходи“ при община Сливен удостоверение за данъчна оценка № ДО003405/
08.04.2015г. Това е сграда №3. От документа се установява и че в дворното място
е налична и сграда с площ 4 кв.м.- навес, представляващ сграда №4.
От друг издаден от общината документ- изх.№ **********/ 12.08.2019г. - л.78, трябва да се заключи, че към тази година тези
две сгради вече не съществуват, а в имота с идентификатор 67338.414.326 са
построени две други сгради- жилищна с РЗП 116 кв.м. и второстепенна постройка с
РЗП 17кв.м. Този извод се подкрепя и от данните по скица № 15-741884/
14.08.2019г. на СГКК-Сливен и извадката към нея от кадастралната карта на
недвижимите имоти. /л.87 и 88/. Поради това
учудващо, дори неразбираемо за съда изглежда информацията в удостоверението,
представляващо лист № 89 от настоящото дело- изх.№ **********/ 30.09.2019г. на
община Сливен, в което е посочена данъчна оценка освен на поземления имот с
площ 1550кв.м., също и на второстепенна постройка, жилищна, с РЗП 33кв.м. и
второстепенна постройка, жилищна, с площ 4 кв.м.
От данните по скица № 2555/ 28.03.2013г. на СГКК- Сливен и извадката от
кадастралните регистри към нея се установява, че към него момент в поземления
имот с идентификатор 67338.414.326 са съществували четири сгради: №1 с по 58
кв.м. на всеки от двата етажа; №2- едноетажна с площ 17кв.м.; №3- едноетажна с
площ 33кв.м. и №4 -едноетажна с площ 4кв.м.
Документът, представляващ листи №№ 97, 98 и 99
от настоящото дело съда не може да цени като доказателство, защото всъщност не
представлява такова по смисъла на Гражданския процесуален кодекс- защото решението
не е подписано от членовете на постановилия го съдебния състав, а и не може да
се установи, че е влязло в сила. Съдът няма да цени и представения снимков
материал- защото това не са предвидени във вече споменатия закон
доказателствени средства. Те са недопустими.
Съдът не би трябвало да обсъжда и нотариалната покана на К.П. от
28.07.2005г. до Л.Т., Й.Т., К.К. и Р.К. /л.279/,
тъй като тя съдържа искането й четиримата да й осигурят нужните й достъп и
време, за да може да изнесе/вземе свои строителни
материали, намиращи се в поземления имот УПИ 3469 в част осма в м.“Изгрев“,
вилна зона на гр.Сливен, каквато възможност й е дадена от съдебния изпълнител
от СлРС, при въвода във владение от 20.06.2005г., осъществен по изп.д.№
2060/2002г. В тази му част документа е без значение за настоящото дело, тъй
като П. не заявява претенции във връзка с тези строителни материали. В друга му
част обаче е от съществено значение за искове, предмет на настоящото дело, а
именно- на стр. първа е изявлението й,
че заедно с първите двама е съсобственик, с равни дялове, на масивна жилищна
сграда, състояща се от две стаи, със застроена площ от 30кв.м. и стъклено
предверие, построена в УПИ 3469 с площ 1 000кв.м., който е собственост на
последните двама. Т.е., този документ удостоверява наличието на знание у П.,
още към м.юли 2005г., че К.К. и Р.К. са собственици на поземления имот, а тя-
само на ½ ид.ч. от вилната сграда в него.
За изясняване обстоятелствата по делото бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице по нея съда приема, че имота, който
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен се индивидуализира
с идентификатор 67338.414.326 е с площ 1 550кв.м. и е образуван от
обединяването на съседни имоти, които по предходен план на Сливен представляват
имот пл.№ 3469 и имот пл.№ 9172. /Впрочем, този факт съда обяви в съдебно
заседание с доклада си за безспорен по делото/. Също, че в първия от тях е
имало две сгради- жилищна с площ 30кв.м. и външна тоалетна с площ 4 кв.м.,
които при действието на ЗКИР представляват сгради с иденитификатори 67338.414.326.3
и 67338.414.326.4. Те са премахнати -физически, а и заличени в кадастъра, след
надлежно проведени процедури, в т.ч. с изготвянето на скици -проекти от
лицензиран геодезист. В момента и двете не съществуват. От заключението съда
приема и че стойността на изброените от ищцата на л.247
от делото строително и ремонтни дейности, твърдени за
извършени от нея на сграда №3, идентични с посочените на л.86 от делото, която стойност представлява цената на
единия от предявените от К.П. искове, възлиза на 5 483лв. с ДДС. Също, че пазарната стойност на бившия
поземлен имот с пл.№ 3469 в част осма в м.“Изгрев“ е 24 900лв. От
допълнителното заключение на вещото лице съда приема, че пазарната стойност на
построените в него сграда с площ 30кв.м. е 3 297лв., а на сграда с площ 4
кв.м.- 330лв.
Заключението като обективно и компетентно изготвено; като неоспорено от
страните и неопровергано от останалия събран доказателствен материал, съда
кредитира. Впрочем, във връзка с реплика на пълномощника на ответниците в
съдебно заседание, че пазарната стойност на поземления имот и двете сгради с
нищо няма да помогне на ищцата да докаже претендираните от нея права съда
отбелязва на това място, че не с тази цел бяха поставени тези въпроси към
вещото лице. Пазарната стойност е необходима на съда, за да може да определи
цената на предявените искове, тъй като първоначално съда определи, поради липса
на данъчна оценка към онзи момент, на осн.чл.70 от ГПК приблизителна цена.
От заключението, а и от изявления на страните в хода на делото съда приема,
че „Гюргюнлъка, „Изгрев“ и „Лозарски връх“ са имена на една и съща местност в
землището на гр.Сливен.
Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на дъщерята на
ищцата- Д. Й. К. и Н. Т. И., без родство със страните. От показанията им съда
приема, че в поземления имот, който е бил собственост на К.П., в м.“Изгрев“-
както бе наречена от първия свидетел и „Гюргюнлъка“- както я нарече втория, е
имало жилищна сграда, с площ от 30кв.м. /площта съда приема в съчетаната
преценка на свидетелските показания с писмените доказателства/, която е била от
две стаи, както и външна тоалетна от 4 кв.м. От показанията им съда приема и че
сградата е строена от свекъра и свекървата на ищцата. Свидетелката К. заяви, че
в строителството са участвали и родителите й, т.е. и К.П., но тъй като тези й
показания останаха изолирани, съда не може да приеме твърденията на ищцата за
тези факти за доказани с това доказателствено средство.
Общо-взето с това свършват съвпаденията в сведенията, дадени от
свидетелите. Разликите са много повече, при това са съществени. Така например,
свидетеля Колева заяви, че сградата е била от т.н. смесено строителство-
започната като кирпичена, но довършена с тухли и камък. Според свидетеля Иванов
обаче къщата е била кирпичена. Така също, свидетелката даде, макар и не много подробни,
сведения за извършвани в къщата ремонтни дейности от майка й-всъщност, ремонти,
осъществени от майстор, чийто труд е заплащала К.П., около 2000-та година.
Свидетелят И. обаче бе категоричен, че ремонт на къщата не е правен. При това
положение- същественото разминаване в сведенията, получени от свидетелите, съда
не може да приеме за доказани твърденията на ищцата, че е правила ремонт в
сградата с площ от 30 /или 33/ кв.м., кога и в какво се е състоял той. При
преценка на показанията на свидетелите съда взе предвид, че свидетеля -мъж е
съсед на имота с пл.№ 3469, поради което има преки впечатления и както той се
изрази, не е възможно да не види, ако в него се прави ремонт на къщата. Съдът
отчете и възможното действие на чл.172 от ГПК в случая- защото свидетеля-жена е
дъщеря на ищцата, т.е в най-близка родствена връзка с нея и не е невъзможно да
се допусне нейна заинтересованост от изхода от делото. Още повече, че както К.П.
заявява в едно от писмените си изявления, не притежава друг имот и поради това
живее с дъщеря си.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявените от К.П. са неоснователни и следва да се отхвърлят. Така е,
защото правата си по всички тях тя основана на право на собственост- счита, че
е собственик на поземлен имот и сгради в него. Тези й твърдения обаче не само
останаха недоказани, но и бяха опровергани от събрани я по делото
доказателствен материал. Така е, защото сградата с площ 30кв.м., на която тя
твърди, че е извършила подобрения, а за съда- строителни и ремонтни дейности и
чиято стойност претендира, се намира в поземлен имот, но собствеността върху
тях /за сградата- върху идеална част/ тя е изгубила. С още през 2005-та година.
Първоначално тя е била собственик на поземлен имот с площ 1000кв.м.-
УПИ-3469 и на ½ ид.ч. от построената в него жилищна сграда с квадратура
30кв.м., състояща се от две стаи, но с Постановление на съдебен изпълнител при
Сливенски районен съд от 29.04.2003г., влязло в сила- на 24.09. същата година,
което е и изрично признато от Върховния касационен съд, те са възложени върху Л.Г.Т.
и Й.Р.Т.. Щом постановлението е влязло в сила, то представлява за тях титул на
правото на собственост.
Така също, с Протокол от 20.06.2005г. по изп.дело 2060/2002г., съдебен
изпълнител при СлРС е въвел Л.Т. и Й.Т. във владение, което пък е отнето от
длъжника К.П., на УПИ 3469 в част осма, Вилна зона на гр.Сливен, с площ 1
000кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в него жилищна сграда с
квадратура 30кв.м., състояща се от две стаи.
Установи се от писмено доказателство още, че по изп.дело № 109/ 2015г. на
ЧСИ П.Георгиев е била изнесена на публична продан, след проведена преди това
съдебна делба, сграда с идентификатор 67338.414.326.3- едноетажна, с площ 33
кв.м., в м.“Сухата чешма“ в гр.Сливен. С негово постановление от тя е възложена
върху Й.Т. и Л.Т., които са обявени за купувачи на тази продан.
Т.е., тези две лица са станали собственици на поземления имот и жилищната
сграда в него, а К.П. е загубила тези си права. Как те са се разпореждали с тях
след това е без значение за настоящото дело – ищцата няма права, които да
защитава, вкл. и с граждански иск. Впрочем, установи се, че УПИ 3469 по старшия
план на гр.Сливен е бил прехвърлен от Т. на дъщеря им; че е обединен със
съдения му и така е получен настоящия поземлен имот с идентификатор 67338. 414.326
с площ 1550кв.м.; че намиращите се в него жилищна сграда и външна тоалетна с
площ 4кв.м. са премахнати и те като сгради са заличени, като всички тези
действия са правомерни- извършени от собственик и след проведени преди това
надлежни административни процедури. В този смисъл и заключението на вещото
лице.
Ще бъде отхвърлена и претенцията на П. да бъде прогласена нищожността на нот.акт
на нотариален акт № 41 от 2004 г. Това е индивидуализация с номер по описа на
Службата по вписванията при Сливенски районен съд, а иначе това е нот.акт № 83,
дело 421/2004г. на нотариус с рег.№ 092 Димчо Ненов. С него Й. и Л. Т. са прехвърлили на дъщеря си К.К.
правото на собственост върху бившия имот УПИ 3469 с площ 1 000кв.м. Искът
е неоснователен, защото сделката е извършена от приобретателите/ собствениците
на имота и е извършена в исканата от закона форма- нотариален акт. Както вече
се коментира, Т. са били собственици на имота още от м.09.2003-та година и
надлежно са се разпоредили със своите права.
При този изход на делото на ищеца не се следват разноски, но на такива имат
право ответниците. Те са в размер на заплатеното на адвоката им –адв.М., възнаграждение,
което е 600лв. Възнаграждението е заплатено от Л.Т., К.К. и Р.К., по ДПЗС
№63521-л.151 и поради това ще бъде присъдено на
тях именно.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявените от К.П.П. с ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адреса*** против К.Л.К. с ЕГН: ********** и Р.В.К. с ЕГН ********** и
съдебен адреса*** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, да бъде призната за
собственик на бивш поземлен имот с № 3469 във вилно селище „Изгрев“, м.
„Гюргюнлюка“, с площ 1 000 кв. м, който понастоящем попада в поземлен имот с
идентификатор 67338.414.326 по кадастралната карта на гр. Сливен, целия с площ
1 550 кв. м, образуван чрез обединяването му със съседния на него бивш имот №
9172, с площ 700 кв. м., както и да бъдат осъдени те да й предадат владението
върху този имот- УПИ 3469 с площ 1 000кв.м.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от К.П.П. с ЕГН ********** иск с
пр.осн.чл.108 от ЗС, да бъде призната за собственик на ½ ид. част от жилищна сграда с площ 33
кв. метра и на сграда с площ 4 кв.
метра, построени в бившия поземлен имот № 3469 и площ 1 000 кв. метра, който
понастоящем представлява част от поземлен имот с идентификатор 67338.414.326 по
кадастралната карта на гр. Сливен, целия с площ 1 550 кв. м, както и да бъдат
осъдени Л.Г.Т. с ЕГН: **********, а също и К.Л.К. с ЕГН: ********** и Л.Л.Т. с
ЕГН: **********, последните две взели участие в делото в качеството им на
наследници на първоначален ответник по този иск- майка им Й.Р.Т. с ЕГН: **********,
починала в хода на делото- на 02.10.2018г.,
да й предадат владението върху тях.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от К.П.П. с ЕГН ********** иск с
пр.осн.чл.59 от ЗЗД, да бъдат осъдени Л.Г.Т. с ЕГН: **********, както и К.Л.К.
с ЕГН: ********** и Л.Л.Т. с ЕГН: **********, последните две взели участие в
делото в качеството им на наследници на първоначален ответник по този иск-
майка им Й.Р.Т. с ЕГН: **********, починала в хода на делото- на 02.10.2018г.,
да й заплатят сумата 9 110лв., представляваща стойността на извършен от
нея ремонт на жилищна сграда с площ 33 кв. метра, намирала се в бившия поземлен
имот № 3469 и площ 1 000 кв. метра, който понастоящем представлява част от
поземлен имот с идентификатор 67338.414.326 по кадастралната карта на гр.
Сливен, целия с площ 1 550 кв. м, която сграда понастоящем не съществува.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от К.П.П. с ЕГН ********** иск да бъде
прогласена нищожността на нот.акт № 41 от 2004 г. по описа на Службата по
вписванията при Сливенски районен съд- нот.акт № 83, дело 421/2004г. на
нотариус с рег.№ 092 Димчо Ненов, с който Л.Г.Т. с ЕГН: ********** и Й.Р.Т. с
ЕГН: ********** са прехвърлили на дъщеря си К.Л.К. с ЕГН: ********** правото на
собственост върху бившия поземлен имот № 3469 и площ 1 000 кв. метра, който
понастоящем представлява част от поземлен имот с идентификатор 67338.414.326 по
кадастралната карта на гр. Сливен, целия с площ 1 550 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на К.П.П. с ЕГН ********** да й бъдат
присъдени сторените от нея разноски по делото.
ОСЪЖДА К.П.П. с ЕГН ********** да заплати
на Л.Г.Т. с ЕГН: **********, К.Л.К. с ЕГН: ********** и Р.В.К. с ЕГН **********,
направените от последните разноски по делото в пълен размер- 600лв. /шестстотин лева/, заплатено от
тях адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано
от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: