Решение по дело №602/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 449
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20211200500602
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Благоевград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
подадена от СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес в Кралство Великобритания, със
съдебен адрес: гр.С., ул.“...“ №99, ет.6, офис 14, адвокатска кантора, чрез адв.Д.Т. Б., против
Решение №6816 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.№217/2020 г. по описа на РС-Г. Д..
С първоинстанционното решение се:
1) прекратява с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, брака между СТ. ИВ. СТ.,
ЕГН ********** от с.Л., общ.С. и Д. К. СТ., ЕГН ********** от гр.Г. Д., сключен на
18.07.2009 г. в гр.С., като е постановено, че бракът се прекратява по вина на съпруга СТ.
ИВ. СТ.;
2) предоставя упражняването на родителските права върху децата Х. С. С., ЕГН **********
и З. С. С., ЕГН **********, на техния баща и законен представител СТ. ИВ. СТ., ЕГН
********** от с.Л., общ.С.;
3) определя местожителството на децата Х. С. С., ЕГН ********** и З. С. С., ЕГН
********** да бъде при техния баща и законен представител СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********;
4) предоставя упражняването на родителските права върху децата Д.С. С., ЕГН **********
и Е. Д. С., ЕГН **********, на тяхната майка и законен представител Д. К. СТ., ЕГН
********** от гр.Г. Д.;
5) определя местожителството на децата Д.С. С., ЕГН ********** и Е. Д. С., ЕГН
1
**********, да бъде при тяхната майка и законен представител Д. К. СТ., ЕГН **********
от гр.Г. Д.;
6) определя режим на лични отношения и контакти на майката Д. К. СТ., ЕГН **********, с
децата Х. С. С., ЕГН ********** и З. С. С., ЕГН **********, както следва: да вижда и взема
при себе си децата всяка първа и трета седмица от месеца от адреса на местоживеене на
бащата С.И.а С., считано от 10.00 часа в събота и ги връща при него на същия адрес до 20.00
часа в неделя; да ги взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от адреса на
местоживеене на бащата СТ. ИВ. СТ., считано от 10:00 часа в събота и ги връща при него на
същия адрес до 20:00 часа в неделя; да ги взема при себе си за двадесет дни през лятната им
ваканция, като този период от време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както
и на рождените им дни и религиозните им празници през годината;
7) определя режим на лични отношения и контакти на бащата СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********
с децата Д.С. С. с ЕГН ********** и Е. Д. С. с ЕГН **********, както следва: да вижда и
взема при себе си същите всяка втора и четвърта седмица от месеца от адреса на
местоживеене на майката Д. К. СТ., считано от 10:00 часа в събота и ги връща при нея на
същия адрес до 16:00 часа в неделя, както и да ги взема при себе си за 20 дни през лятната
им ваканция, като този период от време не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
8) осъжда майката Д. К. СТ., ЕГН ********** да заплаща на децата си Х. С. С., ЕГН
********** и З. С. С., ЕГН **********, чрез техния законен представител СТ. ИВ. СТ.,
месечна издръжка в размер на 160 лв. за всяко от децата, считано от датата на подаване на
исковата молба-24.02.2020г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, платима до 30-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска;
9) осъжда СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** да заплаща на децата си Д.С. С. с ЕГН **********
и Е. Д. С. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д. К. СТ., месечна
издръжка в размер на по 160 лв за всяко от децата, считано от датата на подаване на
исковата молба-24.02.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, платима до 30-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
10) предоставя ползването на семейното жилище находящо се в с.Л., община С., област
Благоевград на ответника СТ. ИВ. СТ.;
11) постановява след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно
име-Х.;
12) разрешава на детето Д.С. С. с ЕГН ********** да бъде издаден паспорт за задгранично
пътуване, по заявление подадено само от неговата майка Д. К. СТ., без да е необходимо за
целта съгласието на бащата, което разрешение замества липсващото съгласие на същия;
13) разрешава на детето Д.С. С. да пътува извън пределите на Република България, до
държавите членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Сърбия, Хърватска, Северна
Македония, Турция и държавите членки на Хагската конвенция от 1980 г., придружавано
2
само от майката Д. К. СТ. или от трето изрично упълномощено от майката лице, за срок от 5
години от влизане на решението в сила, за неограничен брой пътувания през календарната
година, като пътуванията следва да бъдат съобразени като продължителност и да се
осъществят през време, което да не съвпада с времето предвидено за осъществяване на
лични контакти на бащата с детето на територията на РБ, определено с настоящето решение,
а при промяна на този режим с-съобразно промяната;
14) определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 30 лева, която да
бъде заплатена от ответника СТ. ИВ. СТ., както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на
изпълнителен лист.
15) осъжда ищцата да заплати на РС Г. Д. държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 460.8 лева, както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист;
16) осъжда ответника да заплати на РС Г. Д. държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 460.8 лева, както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист;
17) осъжда ответника да заплати на ищцата сторените съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 1275 лева.
В жалбата жалбоподателят твърди, че обжалва първоинстанционното решение частично – в
частта, с която бракът му с Д. К. СТ. е прекратен по негова вина, в частта, касаеща
упражняването на родителските права по отношение на децата Д.С. С., ЕГН ********** и Е.
Д. С., ЕГН **********, режимът на срещи с тях и определената им месечна издръжка, която
следва да заплаща жалбоподателят, както и в частта, с която е осъден да заплати държавна
такса върху присъдената за плащане издръжка по отношение на посочените деца.
Жалбоподателят твърди, че живее в чужбина от почти десет години и не се е връщал в
страната. Посочва, че двамата с въззиваемата са преустановили всякакви взаимоотношения
и контакти след 2011 г., когато тя напуснала семейното им жилище. Навежда, че причина за
разпада на семейните им взаимоотношения са извънбрачните връзки на въззиваемата, които
жалбоподателят установил и които са дос.ие на близките и приятелите им. Поради
изложеното, жалбоподателят поддържа, че вина за развода има изключително ищцата,
поради което в тази част моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се
приеме, че вина за развода има тя. На следващо място, като аргумент за отмяна на
решението в останалата обжалвана част, касаеща упражняването на родителските права по
отношение на децата Д.С. С. и Е. Д. С., режимът на срещи с тях, определената им месечна
издръжка и таксата, която жалбоподателят е осъден да плати върху присъдения размер на
издръжката, жалбоподателят посочва, че не е биологичен баща на споменатите деца, за
което представя и влезли в сила решения по чл.62, ал.1 СК.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от
въззиваемата страна – Д. К. СТ., чрез адв.Т.П.. В отговора се поддържа, че жалбата в частта
й относно вината за развода е неоснователна, поради което в тази част решението следва да
се потвърди. Въззиваемата посочва, че жалбата в останалата част, касаеща децата Д.С. С. и
Е. Д. С., е основателна, поради което следва да се уважи. Моли се и за присъждане на
3
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят СТ. ИВ. СТ., редовно
призован, не се явява, за него се явява адв.Б., който поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения, моли същата да бъде уважена, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемата Д. К. СТ., редовно
призована, не се явява и не изпраща пр.суален представител.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от настоящия
въззивен състав:
Страните по спора били съпрузи от 18.07.2009 г., на която дата сключили граждански брак
(вж. удостоверение за сключен граждански брак №405107/18.09.2009 г.). След сключването
на брака си, съпрузите заживяли в с.Л., общ.С. в дома на ответника СТ. ИВ. СТ.. Там живели
до 2012 г., когато ищцата поради упражнено над нея физическо насилие и психически
тормоз го напуснала и оттогава двамата не са се събирали да живеят. Последните
обстоятелства се установяват от разпитаните по делото свидетели – К.К.Х. и Е. Д.С.. И
двамата са категорични, че от 2012 г. страните са разделени, поради пос.но упражнявано от
жалбоподателя физическо насилие и психологически тормоз. Освен това, свидетелят Х.
заявява, че ответникът пос.но отсъствал от вкъщи, а и пиел и бил „комарджия“, а св.С.
заявява, че е ставала свидетел „как С. бие Д.“.
По делото не съществува спор и относно обстоятелството, че през времето докато страните
живеели заедно се родили децата им Х. С. С., ЕГН ********** и З. С. С., ЕГН **********.
Не съществува спор между страните и относно обстоятелството, че след раздялата между
страните ищцата заживяла с друг мъж, от съжителството на когото се родили децата Е. Д. С.
и Д.С. С.. С представените и приети като доказателства пред въззивния съд Решение
№1908/30.04.2014 г. по гр.д.№324/2013 г. по описа на ОС-Благоевград е признато за
установено, че СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** не е биологичен баща на детето – малолетната
Е. С. С., ЕГН **********, родена на 03.04.2013 г. от майка Д. К. СТ., а с Решение №264 от
29.06.2021 г. по гр.д.№349/2021 г. по описа на ОС-Благоевград е признато за установено, че
СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** не е биологичен баща на детето Д.С. С., ЕГН **********,
родено на 13.06.2019 г. от майка Д. К. СТ.. И двете решения са влезли в законна сила видно
от представеното пред съда съдебно удостоверение изх.№349/24.09.2021 г., издадено от ОС-
Благоевград.
При гореизложената фактическа обстановка и след съобразяване на приложимия
закон, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
4
постановеното от районния съд решение в споменатите по-горе обжалваеми части, поради
което съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Съдът намира, че атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, касаеща
упражняването на родителските права по отношение на децата Д.С. С., ЕГН ********** и Е.
Д. С., ЕГН **********, режимът на срещи с тях и определената им месечна издръжка, която
следва да заплаща жалбоподателят, както и в частта, с която е осъден да заплати държавна
такса върху присъдената за плащане издръжка по отношение на посочените деца. Преди
образуване на исковото производство презумпцията за бащинство по чл.61, ал.1 СК не е
била оборена по съдебен ред, поради което доколкото децата Д.С. С. и Е. Д. С. са били
родени по време на съществуващия между страните брак, именно ответникът СТ. ИВ. СТ. е
бил пасивно пр.суално легитимиран по исковете, касаещи упражняването на родителските
права по отношение на споменатите деца, режимът на срещи с тях и месечната им издръжка.
Както вече се отбеляза обаче, с влезли в сила съдебни решения е признато за установено, по
предявени искове с правно основание чл.62, ал.1 СК, че жалбоподателят СТ. ИВ. СТ. не е
биологичен баща на децата Д.С. С. и Е. Д. С.. Тези решения, съгласно разпоредбите на
чл.297 и чл.298, ал.3 ГПК, са задължителни за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България, като имат действие по отношение на всички. С оглед на това им
действие и след като наличието на кръвна връзка между децата и бившия съпруг на тяхната
майка е опроверган по съдебен ред, то следва да се приеме, че липсва биологична връзка на
произход между децата и жалбоподателя, и то с обратно действие към момента на
раждането, т.е. Д.С. С. и Е. Д. С., не се считат за деца на жалбоподателя СТ. ИВ. СТ. от
момента на своето раждане.
Влязлото в сила решение по чл.62, ал.1 СК, с което произходът на бащата е отречен внася и
промяна в пр.суалната легитимация на ответника. Доколкото доказано не е субект на права
и задължения, произтичащи от родствена връзка с двете деца, съответно и страна в
материалното правоотношение, основано на произход, то той се явява чужд на правния
спор, касаещ споменатите по-горе въпроси, относно децата Д.С. С. и Е. Д. С..
Липсата на пр.суална легитимация е абсолютна пр.суална предпоставка за допустимостта на
исковия пр.с, за която съдът следи служебно, на основание чл.7, ал.1 ГПК до приключване
на съдебното производство. Затова следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение в
частта, с която съдът е постановил мерки по упражняване на родителски права по
отношение на децата Д.С. С. и Е. Д. С., личните отношения на децата със СТ. ИВ. СТ., и е
присъдил издръжка в полза на посочените деца, която да се заплаща от жалбоподателя,
както и в частта, с която той е осъден да заплати държавна такса върху присъдената за
5
плащане издръжка по отношение на посочените деца, е постановено по отношение на
пр.суално нелегитимирана страна, поради което е недопустимо в тези части и на основание
чл.270, ал.3 ГПК подлежи на обезсилване, а делото пред двете инстанции в тези части – на
прекратяване.
В останалата обжалвана част, касаеща въпроса, на кого е вината за установеното и
неоспорвано от страните ДНРБ, решението на РС е допустимо, като по жалбата в тази част
съдът приема следното:
При установеното от фактическа страна РС законосъобразно е счел брака за дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на въззивника. Изложените в тази връзка съображения се
споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона и фактите по делото,
поради което на основание чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на
районния съд в тази част.
Несъстоятелни са оплакванията за необоснованост на първоинстанционния акт досежно
вината. РС правилно и законосъобразно е приел въззивника за виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Тези изводи се обосновават от поведението му в
семейството и извън него, негативното му отношение към въззиваемата, честите прояви на
агресия, физически и психически тормоз по отношение на ищцата. Автономната преценка
на гласните доказателства по реда на чл.172 ГПК от настоящия състав, разкрива
обективността и достоверността на изнесеното от свидетелите Х. и С. досежно вината.
Показанията им са подробни, логически, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондират с останалия доказателствен материал. Отделно от това, жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, опровергаващи изнесените от свидетелите данни.
Обстоятелството, че свидетелите са близки на ищцата (св.Х. е неин баща, а св.С. е близка на
родителите й), не налага цялостното им игнориране, тъй като е житейски логично най-
близките хора в казус като разглеждания да са в течение на случващото се в бившето
семейство.
Същевременно за противобрачно поведение на въззиваемата липсват каквито и да е
доказателства. Липсват каквито и да е доказателства за твърдяното в жалбата, че причина за
разпадане на семейните им отношения с ищцата са извънбрачните връзки на последната.
Оттук и неоснователността на посочените възражения.
При постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната част относно вината не
са нарушени и императивни материалноправни норми.
Ето защо, с оглед изложените съображения, въззивният съд потвърждава
първоинстанционното решение в посочената част.
С оглед изхода от делото разноските следва да останат така, както са направени от страните.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОБЕЗСИЛВА Решение №6816 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.№217/2020 г. по описа
на РС-Г. Д., в частите, с които се: определя режим на лични отношения и контакти на СТ.
ИВ. СТ., ЕГН ********** с децата Д.С. С. с ЕГН ********** и Е. Д. С. с ЕГН **********,
както следва: да вижда и взема при себе си същите всяка втора и четвърта седмица от месеца
от адреса на местоживеене на майката Д. К. СТ., считано от 10:00 часа в събота и ги връща
при нея на същия адрес до 16:00 часа в неделя, както и да ги взема при себе си за 20 дни през
лятната им ваканция, като този период от време не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; осъжда СТ. ИВ. СТ., ЕГН ********** да заплаща на Д.С. С. с ЕГН ********** и
Е. Д. С. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д. К. СТ., месечна
издръжка в размер на по 160 лв. за всяко от децата, считано от датата на подаване на
исковата молба-24.02.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, платима до 30-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска; осъжда ответникът СТ. ИВ. СТ. да заплати на РС Г. Д.
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 460.8 лева, както и д.т. в размер на
5 лева за издаване на изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№217/2020 г. по описа на РС-Г. Д. и
производството по в.гр.д.№602/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, в посочените по-горе
части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №6816 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.№217/2020 г. по
описа на РС-Г. Д., в частта, с която е обявено, че бракът между страните се прекратява по
вина на СТ. ИВ. СТ..
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се обезсилва атакуваното решение по въпросите по чл.59,
ал.2 от СК, касаещи децата Д.С. С. и Е. Д. С., може да се обжалва по арг. от чл.280, ал.2 ГПК
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която съдът се е произнесъл по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
В необжалваните части решението е влязло в законна сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7