РЕШЕНИЕ
№
гр.Варна, 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на
единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ
при
секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №911 по
описа за 2019год.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0442-000026/07.02.2019г.на
Началник Сектор към ОД МВР Варна, ІV РУ Варна, с което на В.Й.Т. с адрес
***, с ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 400.00лева на осн. чл.638,
ал.3 от КЗ.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от В.Й.Т. с адрес ***, с ЕГН **********, против НП
№19-0442-000026/07.02.2019г.на Началник
Сектор към ОД МВР Варна, ІV РУ Варна, с което на В.Й.Т. с адрес ***, с ЕГН **********
е наложена ГЛОБА в размер на 400.00лева на осн. чл.638, ал.3 от КЗ.
В жалбата си въззивникът не оспорва
констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не е знаел, че застрахователното
дружество, с което е била сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния автомобил е фалирало. Твърди, че незабавно след
установяване на нарушението още на следващия ден лично е сключил нова валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с друг застраховател.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява
лично, поддържа жалбата, по същество пледира за отмяна на глобата, предвид
липсата на допуснато умишлено нарушение на КЗ от страна на наказаното лице.
Завява, че е с тежко онкологично заболяване и предвид напредналата си възраст
няма доходи с които да заплати наложената му глоба. Твърди, че не е допускал
други нарушения като водач на МПС.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се
явява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник ІV РУ към ОД МВР –
Варна.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата
му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.01.2019г. около 09.30часа, на ул.”Кирил и Методий” в
гр.Варна въззивникът управлявал МПС – л.а. „Пежо“ с Рег.№ В 9757 ВХ. На така
описаната улица до №114 в посока към местност „Боровец“, управлявания от въззивника автомобил е спрян
от органите на полицията с цел извършване на документална проверка на
документите на водача и автомобила. В хода на проверката е установена
самоличността на въззивника и факта, че управлявания от него автомобил е
собственост на Н.В.Т. с ЕГН **********. Установено било, че за процесния
автомобил управляван от въззивника не е имало сключена валидна задължителна
застраховка за автомобилистите „Гражданска отговорност“ за 2019г.
Така описаната фактическа обстановка
не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприема изцяло.
На 01.01.2019г. е съставен АУАН на въззивника Т., като е описана вече изложената по-горе
фактическа обстановка и е дадена правна
квалификация на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ. Акта е надлежно връчен на
въззивника, който не е направил възражение по съдържанието му към момента на
връчването на акта, но е депозирал възражения до АНО в законния за това
тридневен срок.
Съдът намира за нужно да отбележи, че
АУАН отговаря на изискванията на ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП,
като е възприел описаната по-горе фактическа обстановка, и правна квалификация
на нарушението, без да се произнесе по какъвто и да било начин по възраженията
на въззивника. АНО дори не е отбелязал в НП, че срещу АУАН са били депозирани
възражения, а още по-малко има извършена проверка и е направено произнасяне по
възраженията.
С липсата на произнасяне по депозираните
възражения от страна на АНО е допуснато съществено процесуално нарушение
ограничаващо правото на защита на въззивника.
Съдът намира, че с възражението си
въззивника е представил на АНО и доказателства за това, че с дата 02.01.2019г.
е била сключена застраховката „ГО“ за процесния автомобил. Изложил е и
твърдения за маловажност на случая, които не са обсъдени от АНО.
Съдът намира, че така описаните
процесуални нарушения са неотстраними във фазата на съдебното производство и
представляват самостоятелно отменително основание.
Отделно от изложеното съдът намира, че
макар и формално да е бил осъществен състава на описаното в АУАН и НП нарушение,
степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя е явно незначителна
и случаят следва да се квалифицира като маловажен.
По делото е представено доказателство,
че за автомобила управляван от въззивника е имало сключена застраховка „ГО“ на
05.04.2018г., която е била със срок на валидност до 30.04.2019г. в
ЗК“Олимпик-клон България“. В действителност на съда е известно, че така
посоченото застрахователно дружество е фалирало и правилно е отбелязано в
приложената справка, че застраховката е била прекратена считано от 17.08.2018г.
– 4 месеца след нейното сключване.
По делото не е отчетен факта, че
въззивника е в напреднала възраст и е възможно същия да не е разбрал, че
застрахователното дружество, с което е била сключена застраховката за
автомобила е фалирало. Следва да се отчете и факта, че въззивника не е
собственик на процесния автомобил. Следва да се отчете и гражданската позиция,
която има въззивника по случая, който веднага след установяване на нарушението
е сключил друга застраховка „ГО“ в друга ЗК. Предвид изложеното и съдът намира,
че нарушението извършено отвъззивника е със степен на опасност значително
по-ниска от обикновените други подобни нарушения по чл.368 ал.3 от КЗ.
Относно
ръзмерът на глобата съдът намира, че неследва да се произнася, докалкото същата
е фиксирана от закона.
Предвид
така изложеното, съдът намира, че възражения на въззивника са основателни.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: