Решение по КНАХД №1240/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Д. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], област Бургас, [улица], чрез адв.С. Е. против Решение № 29 от 28.03.2025 г. постановено по АНД № 79/2025г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 810467-0182246 от 04.02.2025 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на касатора за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, както и при несъобразяване с доказателствата, събрани по делото. Посочено е, че с оглед на установената по делото фактическа обстановка не може да се направи извод, че именно Н. Б. е извършила описаното в НП нарушение, за което й е повдигнато административно наказателно обвинение. Твърди се, че санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането отговорността на Н. Б. на основание чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., като доказателства в посочения смисъл не са представени във въззивното съдебно производство от страната, в чиято тежест е при условията на пълно главно доказване да докаже извършването на нарушение. Сочи се, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че именно Н. Б. е извършвала каквато и да е дейност в процесния обект, като липсват доказателства за каквато и да е дейност, осъществена от когото и да е, тъй като не е извършвана т.нар “контролна покупка", за да се твърди с абсолютна сигурност, че се извършва независима икономическа дейност. Претендира се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Акцентира на установеното по делото обстоятелство, че видно от фактурата и договора, представени по делото, въпросният търговски обект - къщичка номер 2 се е експлоатирала от „Ентърпрайз МБ“ ЕООД - търговско дружество, чиито капитал е собственост на дъщерята на касатора, като контролният орган не си е направил труда да установи лицето, което е извършвало стопанска дейност в обекта, а е прибягнал до най-лесния начин – да санкционира едно физическо лице, което се е намирало на това място по други причини. Препраща се към мотивите на КАНД № 1080/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. По изложените съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и наказателното постановление и се претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас моли за съобразяване на решението на съда с налично вече произнасяне на Административен съд - Бургас по другото дело /КАНД № 1080/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас/.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Царево е потвърдил наказателно постановление № 810467-0182246 от 04.02.2025 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на касатора за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева.

За да постанови този резултат Районен съд – Царево е посочил, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни органи в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. По същество, съдът е намерил, че жалбоподателя Барцулева е осъществила от обективна страна състава на вмененото й административно нарушение, като е посочил, че предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица и едноличните търговци е обективна /безвиновна/, не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя възраженията, изложени в касационната жалба и намира за недоказано установеното нарушение както от обективна, така и от субективна страна.

Видно от съдържащите се по делото доказателства - административната преписка и показанията на актосъставителя, проверката е била извършена на 09.01.2025 год., като в хода на същата от представител на общината на проверяващите е бил представен договор „с фирма“. На л.37 от АНД № 79/2025г. по описа на Районен съд – Царево е приложено Разрешително № 284/18.12.2024 год., издадено от Кмета на О. П. на „Ентърпрайз МБ“ ЕООД, за извършване на търговска дейност: приготвяне и продажба на скара, за район център, къщичка - 1-ва зона и срок от 24.12.2024 год. до 31.12.2024 год. Актосъставителят не сочи обектът да е бил в работен режим, нито да е извършвал търговска дейност, като заявява, че в хода на проверката са направени снимки. Видно от снимката, налична на л.21 от АНД № 79/2025г. по описа на Районен съд – Царево, на същата се виждат два обекта – къщички със затворени капаци отпред и празни маси пред тях. Актосъставителят не сочи във основа на какви доказателства е направил извод за началната дата, считано от която е приел, че Н. Б. е извършвала дейност.

С оспореното пред РС наказателно постановление, отговорността на Н. Б. е ангажирана за това, че същата е извършвала дейност в обекта от 25.12.2025 год.– дата, която все още не е настъпила, без въведено и регистрирано в НАП фискално устройство, като доказателства за това твърдение не могат да се изведат нито от разпита на актосъставителя, нито от този на свид. М. Б. - управител на „Ентърпрайз МБ“ ЕООД, дъщеря на касатора, нито от приложените по делото писмени доказателства. От материалите по делото, в т.ч. разпита на свид. М. Б. и Разрешително № 284/18.12.2024 год., издадено от Кмета на О. П., се установява, че кмета на Община Приморско е разрешил на „Ентърпрайз МБ“ ЕООД да извършва търговска дейност в обекта за срок от 24.12.2024 год. до 31.12.2024 год., като доказателства, че не юридическото лице, а касатора Барцулева - майката на управителя на „Ентърпрайз МБ“ ЕООД е извършвала дейност в обекта и то от 25.12.2024 год. /вероятно поради допусната техническа грешка погрешно посочено в НП като 25.12.2025 год./ по делото не са ангажирани от ответната страна – административнонаказващия орган, с изключение на приложеното по делото обяснение на Н. Б., дадено според нея под натиск.

Отчитайки изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира за недоказано установеното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, тъй като събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин Н. Б. да е извършвала дейност в обекта от 25.12.2025 год. /или 25.12.2024 год./. Следователно, административнонаказателната й отговорност е била ангажирана неправилно, в който смисъл е и Решение по КАНД № 1080/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, постановено при идентични факти и съставен в хода на същата проверка АУАН № 0000516/09.01.2025 г., респ. издадено въз основа на него наказателно постановление № 9/26.02.2025 г. на директора на областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ Бургас, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните /ЗХ/, на Н. Д. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.24 ЗХ.

По горните съображения, и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, касационната инстанция достигна до извод, че районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с решението наказателно постановление.

При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 600 лева – по 300 лева за всяка инстанция, видно от представените пред РС и пред Административен съд – Бургас договори за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 29 от 28.03.2025 г. постановено по АНД № 79/2025г. по описа на Районен съд – Царево,

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 810467-0182246 от 04.02.2025 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на Н. Д. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], област Бургас, [улица], за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800,00 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на Н. Д. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], област Бургас, [улица], сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски по делото за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.