№ 127175
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно
гражданско дело № 20231110148066 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № ... г. на „......“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. М. М., ЕГН **********, за следните вземания: 1./
сумата в размер на 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща непогасена главница по
Договор за кредит № ........., ведно със законна лихва за период от 28.08.2023 г. до изплащане
на вземането; 2./ сумата в размер на 260,61 лева (двеста и шестдесет лева и 61 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 20.06.2022 г. – 06.07.2023
г.; 3./ сумата в размер на 184,46 лева (сто осемдесет и четири лева и 46 стотинки),
представляваща лихва за забава за периода 21.06.2022 г. – 06.07.2023 г.; 4./ сумата в размер
на 35,06 лева (тридесет и пет лева и 06 стотинки), представляваща лихва за забава периода
06.07.2023 г. – 29.08.2023 г.; 5./ сумата в размер на 280,00 лева – неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга „Фаст“; 6./ сумата в размер на 440,00 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 7./ сумата в размер на 30,00 лева – неплатена
такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 05.07.2022 г.; както и
държавна такса в размер на 40,60 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
180,00 лева.
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1./ сумата в
размер на 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща непогасена главница по Договор
за кредит № ........., ведно със законна лихва за период от 28.08.2023 г. до изплащане на
вземането; 2./ сумата в размер на 260,61 лева (двеста и шестдесет лева и 61 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 20.06.2022 г. – 06.07.2023
г.; 3./ сумата в размер на 184,46 лева (сто осемдесет и четири лева и 46 стотинки),
представляваща лихва за забава за периода 21.06.2022 г. – 06.07.2023 г.; 4./ сумата в размер
на 35,06 лева (тридесет и пет лева и 06 стотинки), представляваща лихва за забава периода
06.07.2023 г. – 29.08.2023 г., както и разноски в размер, пропорционален на уважената част
от заявлението.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за следните суми: сумата в размер на 280,00 лева – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата в размер на 440,00 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата в размер на 30,00 лева – неплатена
такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 05.07.2022 г.;
Мотивите за това са следните:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 12.05.2022 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно правните норми на чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
1
Съдът намира, че по отношение на заявените вземания за незаплатени такси „Фаст“ и
„Флекси“, както и за такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на
05.07.2022 г., е налице обоснована вероятност за неравноправни клаузи, поради което
заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Съгласно посоченото в т. 12 от заявлението, наименувана „Обстоятелства, от които
произтича вземането“, таксата „Фаст“ е дължима за получаване на приоритетно становище
по искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на потребителски кредит
преди клиентите, които не са закупили допълнителна услуга „Фаст“, а таксата „Флекси“
предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения
погасителен план за целия срок на договора. С оглед така посоченото съдържание на
услугите „Фаст“ и „Флекси“, те се явяват свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което събирането на такси за тях е забранено с оглед императивната норма на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Допълнително следва да се посочи, че в разглеждания случай обосновано
може да се допусне, че посочените допълнителни услуги целят единствено да доведат до
значително увеличаване на цената на кредита – на възнаграждението на кредитодателя,
прикривайки го под формата на т. нар. „допълнителни услуги“. От съдържанието на
клаузите за допълнителните услуги е видно, че всички включени в него „услуги” са средство
за съществено увеличаване на цената на кредитирането, като по същество предлагането им
като предимство от кредитодателя води по скрит за потребителя начин до увеличаване
размера на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в чл.19, ал.
4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния процент на разходите по
кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези клаузи се цели именно
заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
Относно заявената такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 30,00 лева, съдът намира, че същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава
законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още
едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза
преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу заявената такса не се дължи
никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо,
посочената клауза е в нарушения на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва
да се приеме за нищожна. По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено и за
посочената сума.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на
заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със
заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 25,60 лева
и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 63,06 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ... г. на „......“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. М. М., ЕГН **********, в ЧАСТТА за сумата в
размер на 280,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;
2
за сумата в размер на 440,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;
за сумата в размер на 30,00 лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислена на 05.07.2022 г., както и за сумата над 25,60 лева – държавна такса, и
за сумата над 63,06 лева – адвокатски хонорар.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3