№ 8420
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110157719 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК: ********* в качеството му на цесионер по рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и приложение № 1 към
него от 11.04.2023 г. – сключен между ищеца и дружеството „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, подадена чрез процесуалния му
представител – юрк. Нели Панчева-Атанасова, срещу М. М. М., с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 4900,28 лева, от които: 1/сумата от 2 000
лева – представлява частично претендирана главница по договор за кредит №
PLUS-19031163/15.12.2021 г. за периода от 15.11.2024 г. до 15.07.2027 г.
/частнично от цялата главница за този период, възлиза на 20 721.01 лево и 2/
сумата от 2900.28 лева – представлява обезщетение за забава върху общата
сума на главницата от 20 721.01 лева за периода от 26.01.2024 г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.06.2024 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 10.06.2024 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 34982/2024 г., СРС, 63 с-в. Претендират
се и направените по делото разноски.
В условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да
заплати посочените суми – ако съдът приеме, че предсрочна изискуемост не е
обявена надлежно.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
1
договор за кредит № PLUS-19031163/15.12.2021 г., сключен между М. М. М. и
дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ по реда
на ЗПФУР след попълване на заявка в уеб страницата на кредитодателя и
одобряването й. Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са
договорили параметрите на договора като в заем на кредитополучателя е
отпусната сумата от 80 000 лева. Посочва се, че лихвеният процент за
договорната възнаградителна лихва по кредита е фиксиран за срока на
договора, като кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 120
равни месечни погасителни вноски, включващи част от предоставената
главница и част от договорната лихва. Общата стойност на плащанията по
кредита е в размер на 121 842 лева, а договорната възнаградителна лихва за
срока на кредита е 26 098 лева.
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени
на дружеството ищец чрез приложение № 1 от 11.04.2023 г. към договор за
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. Уточнява се, че длъжникът е
уведомен за прехвърляне на вземането с уведомително писмо с обратна
разписка, но в случай, че съдът прецени противното се прави искане
длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба.
Посочва се, че ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по
договора за кредит, който е с краен падеж 15.12.2031 г. Твърди се, че съгласно
чл. 5 от условията по договора за кредит е уговорено между страните, че при
просрочване на две и повече месечни погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички разноски за
събиране на вземането и всички определени в договора надбавки, без да е
необходимо изпращане на уведомление от страна на кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост. Допълнително, от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е изпратено уведомление до кредитополучателя с
уведомително писмо изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS9031163, връчено чрез
ЧСИ Йордан Иванов Ценов, рег. № 784 на КЧСИ, с което му е съобщено, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора
всички вноски по кредита са дължими и изискуеми в пълен размер, считано от
26.01.2024 г. Уведомлението е получено от длъжника на 26.01.2024 г.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за кредит № PLUS-
19031163/15.12.2021 г. с общи условия; договор за застрахователно
посредничество; сертификати за застраховка № PLUS-17143534 и обши
условия, стандартен европейски формуляр и декларация за цел на кредита,
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания Д-22-00050-
1/15.02.2022 г., потвърждение за извършена цесия, пълномощно от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, уведомително писмо за
извършена цесия и обратни разписки.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез процесуалния му представител – адв. М. Л., е постъпил писмен
2
отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва
се договор за цесия, сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като недействителен, тъй като в
представения по делото рамков договор за цесия и приложенията към него,
липсва уговорена насрещна престация, въз основа на което излага, че между
страните не е постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато е
клаузата, касаеща цената на вземането, което се прехвърля.
Твърди, че цесията не е породила действие спрямо ответника, тъй като
не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване на цена на
прехвърлянето. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение
между кредитното дружество и ответника по процесния договор за кредит, с
твърдението, че за действителността на договора за заем, който е вид реален
договор, следва не само да е постигнато съгласие между страните, но и сумата
– предмет на договора да е реално предадена на заемателя.
Оспорва договора за кредит като нищожен поради нарушаване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не са взети
предвид допусканията, не е посочен метода на изчисляване на предвидения в
него ГПР и не са посочени необходимите компоненти, включени в ГПР, което
съобразно практиката на СЕС следва да се приравни на липса на посочен ГПР.
На следващо място, твърди се, че в ГПР не е включена застрахователната
премия, поради което и посочения в договора ГПР не е правилно изчислен и
не отговаря на действителния размер на ГПР, което е самостоятелно
основание за нищожност на договора. Твърди се също така, че нито от текста
на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен план става
ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част –
лихва, и каква част – такса за обслужване на кредита. От договора за кредит не
става ясно дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка
погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и
лихвата и едва тогава се изплаща главницата.
Позовава се също така на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 20, 23 и 24 от
ЗПК, като посочва, че договорът не съдържа клаузи относно наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора за кредит, срока, в който
това право може да бъде упражнено и останалите условия за неговото
упражняване, липсва информация за размера на лихвения процент на ден,за
реда за прекратяване на договора за кредит, извънсъдебна възможност за
решаване на спорове. Счита, че в настоящия случай, договорът за
застрахователно посредничество, сертификата за застраховка и общите
условия към нея, които представляват неразделна част от процесния договор
за кредит, не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за представяне на
всички елементи от договора с еднакъв по размер, вид и форма шрифт не по-
малък от размер 12.
Посочва, че шрифта, използван в процесния договор за кредит и този
използван в договора за застрахователно посредничество и документите към
него не са еднакви по вид, формат и размер. Оспорва дължимостта на
начислените по договора за кредит застраховка „защита на плащанията“ и
„такса ангажимент“, тъй като таксите представляват действие по управление
3
на кредита, като начисляването на посочените такси влиза в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а също така твърди, че ответникът не се е възползвал от
застраховка „защита на плащанията“. Поддържа, че въпреки, че
застрахователната премия е включена в погасителната вноска по кредита,
размерът на застрахователната премия не е взет предвид при изчисляване на
ГПР, което е нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Поддържа също така, че
таксата ангажимент представлява скрито възнаграждение за кредитора,
поради което посочената такса е нищожна поради заобикаляне на
изискванията на закона и като неравноправна клауза в потребителски договор.
Въз основа на посоченото моли в случай, че съдът прецени, че
договорът действително е нищожен съдът да отхвърли иска изцяло, в това
число и предявения иск за главница, тъй като чистата стойност на кредита по
чл. 23 ЗПК при нищожност на договора за кредит е дължима на
извъндоговорно основание, а предявените искове, в това число и искът за
главница, са заведени на договорно основание, поради което, ако съдът уважи
предявения иск ще допусне нарушение на диспозитивното начало и съдът ще
се произнесе по нещо различно от поисканото.
В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че договорът за кредит
е изцяло недействителен, то искът следва да се уважи на основание чл. 23
ЗПК, всички направени плащания следва да се приспаднат от размера на
предоставената парична сума по кредита.
Релевира възражение за давност по отношение на процесните вземания.
Посочва, че всяка погасителна вноска е със самостоятелен падеж и съответно
за всяка вноска от падежната й дата тече отделна давност.
Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Претендира разноски за водене на делото съобразно
представен списък, в това число и адвокатско възнаграждение.
В хода на делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза с
вх. № 108978/27.03.2025 г.
В съдебно заседание, проведено на 15.04.2025 г., от процесуалния
представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява
становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се
исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът М. М. М. не се явява в открито съдебно заседание по делото,
не се явява и процесуалният му представител – адв. Л., като от същите не е
постъпило допълнително писмено становище.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 19714/27.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 34982/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
4
М. М. М..
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит №
PLUS-19031163/15.12.2021 г. и погасителен план към него се установява, че на
15.12.2021 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България”, с ЕИК: ********* като заемодател и ответника като
заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
размер на кредита за потребителски цели – 80 000 лева, застрахователна
премия – 15 744 лева, срок на кредита 120 месеца /10 години/ – с падеж на
първа вноска 15.01.2021 г. и с падеж на последна вноска – 15.12.2031 г.,
годишен процент на разходите /ГПР/ 6.21 % и лихвен процент /ЛП/ 5.89 %.
При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 121 842 лева
при ежемесечна погасителна вноска в размер на 1015.35 лева.
От приложени по делото сертификат № PLUS-19031163 и договор за
застрахователно посредничество се установява, че ответникът е посочен като
застраховано лице.
Между страните липсва спор, че договорът за кредит и за
застрахователна услуга са подписани от ответника – кредитополучател чрез
средства за комуникация от разстояние – като в тази връзка същите са
сключени по ЗПФУР. Не се оспорва, че ответникът е бил запознат със
съдържанието на договора и застрахователния сертификат и че е получил
копия от същите.
На следващо място от представен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и приложение № 1 към него от
11.04.2023 г., се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, с ЕИК: ********* е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД вземания към М. М. М., произтичащи от договор
№ PLUS-19031163 – отпусната главница /без застраховка/ - 80 000 лева;
остатък главница – 76 527.82 лева /към 11.04.2023 г./, остатък договорна лихва
– 22 397.18 лева /към 11.04.2023 г./ и остатък лихва за просрочие – 3318.97
лева. Съгласно дефиницията, дадена в рамковия договор, „вземания”
представляват всички суми по договори за кредит, сключени с ФЛ, които
включват, но не се ограничават до: главница, лихва, просрочена лихва,
неустойки, такси и разноски – като тези вземания се определят именно в
приложение № 1 към договора.
По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: ********* е
упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от
уведомително писмо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си
на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”е
отправила уведомления до ответника за извършената цесия. Уведомлението е
изпратено чрез ЧСИ Йордан Ценов – като е връчено чрез залепване на
26.01.2024 г. – като двуседмичният срок за получане на книжата е изтекъл на
09.02.2024 г. Исковата молба и приложенията към нея в това число
уведомление за цесията, са връчени на ответника чрез лице от домашните
5
/майка/ на 28.10.2024 г. със задължение за предаване.
На последно място по делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза
с вх. № 108978/27.03.2025 г. се установява, че на 15.12.2021 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и М. М. М. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19031163, съгласно който на
кредитополучателя е отпусната сума в размер на 80 000,00 лева. Сумата от
500 лева е удържана от сумата по кредита като на 16.12.2021 г. с платежно
нареждане за кредитен превод на ответника М. М. М. е преведена сумата от
79 500 лева.
На следващо място съгласно експертизата дължимата главница по
погасителен план за претендирания период от 15.11.2024г. до 15.07.2027г., вкл.
е в размер на 20 721,01 лева.
Дължимата възнаградителна лихва по погасителен план за
претендирания период от 15.11.2024г. до 15.07.2027г., вкл. е в размер на
8 467,60 лева.
Обезщетението за забава за периода от 26.01.2024г. /датата на приета от
ищеца предсрочна изискуемост/ до 10.06.2024г. /датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение/, върху дължимата главница е
в размер на 1 087,41 лева /137 дни забава/.
Съгласно експертизата кредитополучателят е заплатил по кредита сумата
от общо 9 141 лева – чрез пълни и частични вноски в периода от 12.01.2022 г.
до 14.11.2022 г. / като след тази дата няма постъпления/. С тази сума
кредитодателят е погасил в счетоводството си 3996.98 лева – чиста главница
по кредита, 1443.20 лева – застрахователна премия и 3700.82 лева –
възнаградителна лихва.
Първоначалният кредитодател е превел на застраховател за ответника
длъжника суми, както следва: на „КАРДИФ – Общо застраховане“ АД – клон
България КЧТ сумата от 721.60 лева и на „КАРДИФ – Животозастраховане“
АД клон България КЧТ – 721.60 лева.
Вещото лице е изчислило, че ако при изчисляването на ГПР се включва
таксата ангажимент – то ГПР е в размер на 6,21 %, ако при изчисляване на
ГПК се включва застрахователната премия – то ГПР е в размер на 9,42 % и ако
при изчисляване на ГПК се включва и такса ангажимент и такса ангажимент,
то ГПР възлиза на 9,58 %.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване част от вземанията на ищеца
към ответника по договор за потребителски кредит № PLUS-
6
19031163/15.12.2021 г., за които е издадена заповед № 19714/27.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 34982/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока
по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане. В настоящия
случай следва да бъде установено и заплащане от страна на кредитодателя на
застрахователната премия на застрахователя по закупена допълнителна
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна
премия.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Същият е сключен на 15.12.2021 г., поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в
редакцията си от ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.). Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК,
който е приложим в настоящия случай, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които
– общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният
процент по кредита, условията за прилагането му (т. 9); годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т. 10), условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ и ответника в настоящия случай не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 7, 8, 10, 11 от ЗПК, а именно:
1. В раздел „параметри и условия” по договора не е посочено как се
формира главницата по същия – т.е. дали същата включва само чиститата
стойност на кредита или включва и таксата ангажимент и
застрахователната премия. В тази връзка, видно от ССчетЕ сумата от 500
лева – за такса ангажимент е удържана от главницата по кредита т.е. на
7
практика влиза в същата. Това обстоятелството обаче не може да се
установи от раздел „параметри и условия” от самия договор.
2. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения
процент - 5,89 %., като липсват каквито и да било условия за
прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на кредита или променлив, дали се касае за
годишен лихвен процент или такъв за друг срок. Липсва уточнение за
базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху чистата
главница по кредита, дали върху главницата по кредита и
застрахователната премия или върху остатъчната главница, разбирана
било като чиста стойност на кредита е или като чиста стойност на
кредита и застрахователната премия. В исковата молба е уточнено, че
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора – но не е
уточнено на каква база се начислява.
3. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока
на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в
договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и
начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора.
4. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е
посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им.
Съгласно чл. 19, ал 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 6,21 %.
Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват
в посочения процент – напр. не става ясно дали в посочения ГПР е включена
т.нар. застрахователна премия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено
посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и други
компоненти на договора /застрахователна премия/ не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
В случая от СсчетЕ се установи, че този ГПР от 6.21 % включва таксата
ангажимент, но не и застрахователната премия. Ако същата бъде включена в
ГПР последният би възлизал на 9.58 %.
Съгласно практиката на СЕС обаче – решение по дело С-714/22 „когато
в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж)[1] от тази
8
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница“. Предвид съдържанието на понятието общи
разходи по кредита съдът достигна до извод, че застрахователната премия е
следвало да се включи в ГПР – доколкото липсва яснота дали ако застраховка
не е сключена кредитът би бил отпуснат при същите условия. Поради това и
съдът приема ГПР за неточно посочен.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от
ЗПК реквизити на договора за кредит води до недействителност на същия,
като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК, а именно изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен и
съгласно практиката на СЕС, цитирана по-горе досежно неточното посочения
ГПР, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Отделен е въпросът, че част от клаузите на процесния договор
противоречат на самостоятелно основание и на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, който също е приложим към процесния договор, тъй
като ответникът като потребител разполага и със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи
служебно.
В този смисъл е и Решение № 190/29.06.2020 г. по в.гр.д. № 118/2020 г.
по описа на Пернишкия ОС и др.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че договорът е сключен на 02.10.2018 г. за срок от 18
месеца с първа падежна дата 20.10.2018 г., т. е. същият е изтекъл на 20.03.2020
г. В исковата молба не се твърди кредитът да е обявяван за предсрочно
изискуем, а всички вноски са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 5131/2020 г. на Пернишкия РС.
На следващо място съгласно договора за кредит в същия е уговорена
застрахователна премия от 15 744 лева. В тази връзка не може да се приеме, че
чрез подписване на „сертификат”, издаден от едно трето за спора и за
облигационното отношение по основнния заемен договор лице, ответникът се
задължава да заплати на заемодателя застрахователна премия. Представеният
сертификат не е подписан от застрахователя, нито към него са представени
каквито и да било документи, удостоверяващи наличието на облигационно
отношение между заемодателя и застрахователя. В тази връзка следва да се
отбележи, че договорът за застраховк се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт /чл. 344 от КЗ/. Представеният
9
сертификат няма как да представлява договор за застраховка. Освен това
т.нар. „сертификат” представлява частен свидетелстващ документ, който
доказва само че издателят му е направил определено изявление, но не и че
същото е истина. В случая чрез приложения сертификат издателите му
удостоверяват единствено, че едно трето лице за основното заемно
правоотношение – застраховател, се е съгласило да застрахова /вероятно
живота и здравето или платежоспособността на заемополучателя/, но не и че е
застраховал и то в предвидената от закона форма. Това съгласие обаче също не
може да се приеме за установето, тъй като издателите на сертификата няма
как да го удостоверят в този документ.
На последно място съдът намира, че възраженията на ответника срещу
действителността на цесията са неоснователни. Това е така, доколкото по
делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България” и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен
договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото
дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за заем. В този
смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в
отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до
длъжника може да бъде извършено и от лице по възлагане на цедента – в това
число цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. №
5788 / 2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай уведомление за цесията е
връчено на ответника длъжник заедно с исковата молба като приложение към
същата. Това налага извод, че обсъжданото уведомление е получено от
ответната страна, с което й е съобщена извършената цесия /по арг. от Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен това по
делото не са налице данни или твърдения за заплащане от страна на ответника
на каквито и да било суми по кредита след образуване на ч.гр.д. № 34982/2024
г. по описа на СРС, поради което и така съобщената цесия следва да се приеме,
че обвързва същия.
Предвид изложеното, а и доколкото от ССчетЕ се установи, че
обезщетението за забава за периода от 26.01.2024г. /датата на приета от ищеца
предсрочна изискуемост/ до 10.06.2024г. /датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение/, върху дължимата главница възлиза на
1 087,41 лева, а не на претендираните 2900.28 лева, то платените от ответника
9 141 лева са достатъчни да покрият 3996.98 лева – чиста главница по кредита
и 2000 лева – частично заявената претенция за главницата в настоящото
производство. Това е така, доколкото както се разясни подробно и по-горе
ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – без
допълнителни разходи /за лихви, такса ангажимент, застрахователна премия/.
Предвид това и следва извод за неоснователност на главните претенции.
Доколкото отхвърлянето на същите е обусловено от доводи за нарушения на
чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, както и от цитираното решение на СЕС досежно
неточно посочване на ГПР, а не за ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост или цесия – то посочените доводи обуславят отхвърляне и на
заявените при условията на евентуалност осъдителни претенции.
10
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 34982/2024 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявител претендира разноски
– от 50 лева за юрисконсулт и 472.43 лева за държавна такса.
Срещу заповедта обаче е постъпило само частично възражение – до
сумата от 2000 лева за главница и 2900.28 лева за обезщетение за забава.
Останалата главница от 18 721.01 лева се признава. В тази връзка и на
дружеството остават дължими разноски от 414.05 лева.
В тази връзка за сумата от 414.05 лева разноски и главница от 18
721.01 лева следва да се издаде изпълнителен лист по заповедното дело,
доколкото в тази част заповедта е влязла в сила.
Останалите разноски не се дължат предвид изхода на делото такива не
му се дължат.
Ответната страна претендира разноски за безплатна правна помощ в
полза на адв. Билева – 400 лева по възражението срещу част от главницата и
400 лева по възражението срещу договорната лихва. От ищцовото дружество
е направено възражение за прекомерност на разноските. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа
при цена на претенцията от 4900.28 лева минималният хонорар възлиза на 790
лева. В тази връзка и хонорар от 800 лева формално не се явява прекомерен.
Предвид фактическата и правна сложност на делото обаче съдът намира, че
следва да намали възнаграждението за безплатна правна помощ до сумата от
400 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 57719/2024 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство разноски на ищеца не се дължат.
Ответната страна претендира разноски за адвокатски хонарар от 1300
лева – 800 лева по иска за главница и 500 лева по иска за обезщетение за
забава. От ищеца обаче отново е направено възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно. Отново като съобрази фактическата и правна
сложност на делото – приключило в едно заседание / в което процесуалният
представител на ответника не се явява/ с малък обем доказателства и приета
една експертиза, то съдът намира, че справедливото възнаграджение възлиза
на 600 лева.
При преценка на присъдения адвокатски хонорар съдът приема
сумарната стойност на исковете, доколкото същите произтичат от едно
11
правоотношение и съобразява актуалната практика на СЕС и ВКС – напр.
Определение № 1640 от 04.04.2024 г. по гр.д. № 3549/2023 г. по описа на ВКС,
3-то г.о. Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа
на ВКС, I т.о, Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 и др.
Водим от горното, Софийският районен съд:
[1] Съгласно посочения текст „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, бул. д-р
Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4 в качеството му на
цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. и приложение № 1 към него от 11.04.2023 г. – сключен между
ищеца и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
против М. М. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***************, за
признаване за установено, че М. М. М. дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, сумата от общо 4900,28 лева, от които: 1/сумата от 2 000
лева – представлява частично претендирана главница по договор за кредит №
PLUS-19031163/15.12.2021 г. за периода от 15.11.2024 г. до 15.07.2027 г.
/частнично от цялата главница за този период, възлиза на 20 721.01 лево и 2/
сумата от 2900.28 лева – представлява обезщетение за забава върху общата
сума на главницата от 20 721.01 лева за периода от 26.01.2024 г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.06.2024 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 10.06.2024 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 34982/2024 г., СРС, 63 с-в.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, бул. д-р
Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис 4 в качеството му на
цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. и приложение № 1 към него от 11.04.2023 г. – сключен между
ищеца и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
против М. М. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***************, за
осъждане на ответника М. М. М. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, сумата от общо 4900,28 лева, от които: 1/сумата от 2 000
лева – представлява частично претендирана главница по договор за кредит №
PLUS-19031163/15.12.2021 г. за периода от 15.11.2024 г. до 15.07.2027 г.
12
/частнично от цялата главница за този период, възлиза на 20 721.01 лево и 2/
сумата от 2900.28 лева – представлява обезщетение за забава върху общата
сума на главницата от 20 721.01 лева за периода от 26.01.2024 г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.06.2024 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.09.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Красимира Игнатова Билева, с ЕГН:
**********, сумата от 400 лева, представляваща разноски за безплатна
адвокатска помощ в производството по ч.гр.д. № 34982 /2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Михаил Л. Л., с ЕГН: **********, сумата от
600 лева, представляваща разноски за безплатна адвокатска помощ в
производството по гр.д. № 57719 /2024 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 34982 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13