Решение по КНАХД №2730/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Суни транс“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. М. К. - пълномощник, срещу Решение № 1486/22.08.2023г. постановено по АНД № 2266/2023г. по описа на районен съд-Пловдив, с което е потвърден ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Суни транс“ ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и дружеството е осъдено да заплати на АПИ 80,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на въззивното решение, поради неправилни правни изводи на ПРС за приложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за неприложимост на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП при издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и за противоречие на разпоредбите на чл. 179, ал. 3б и чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП с правото на Съюза. Прави искане да се приеме установеното от контролните органи да е в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В допълнителни писмени бележки от пълномощник се доразвиват доводите от жалбата и се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора за отмяна на издадения ЕФ, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Агенция пътна инфраструктура, Национално ТОЛ управление, чрез процесуален представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на обжалваното решение.

Съдът, след като прецени, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право и интерес да обжалва съдебния акт, включително при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

С обжалвания ЕФ е наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция на дружеството-касатор в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а именно: на 22.01.2021г., в 07:32ч. е установено, че ППС товарен автомобил Мерцедес 2544 Л Актрос, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 25000, брой оси 3, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 36000, се движи по път А - 1, км 130 + 588, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, въззивният съд е приел, че същият е законосъобразен, издаден при липса на съществени нарушения на административнонаказателната процедура и при правилно приложение на материалния закон.

Така постановеното решение е неправилно.

Районният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото и е събрал относимите по спора доказателства, като между страните не е налице спор по фактите. Спорът е свързан от една страна с наличието или липсата на изтекла погасителна давност, а от друга - с правилното приложение на материалния закон.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че към настоящия момент е постановено Решение на Съда (шести състав) от 21.11.2024 година по дело С-61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В него е прието, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е с фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението - за всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на ППС, е предвиден един и същ размер на наказанието. В този смисъл и националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. С оглед последното и по съображенията, изложени в горецитираното решение на СЕС, тази норма следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС. Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, което от своя страна изключва необходимостта от обсъждане на останалите, наведени от касатора възражения. Като е достигнал до различни правни изводи и е потвърдил обжалвания ЕФ, ПРС е приложил неправилно материалния закон.

При служебно извършената от касационния съд проверка се установи, че обжалваното решение е допустимо и валидно, но материално незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде изцяло отменено, включително в частта му за разноските.

При този изход на спора, разноски на касатора се дължат за платеното от него адвокатско възнаграждение, с оглед осъщественото пред две съдебни инстанции процесуално представителство. Съобразно представените и приложени на л. 24 от делото на районния съд и на л. 95-гръб от настоящото дело списъци на разноските, сторените от дружеството-касатор разноски за адвокатско възнаграждение са в общ размер на 1020 лв., които следва да бъдат възстановени от ответника по касация, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Възражението за прекомерност на това възнаграждение, съдът намира за неоснователно, доколкото същото е определяно дори под абсолютния минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХI к.състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1486/22.08.2023г. на районен съд-Пловдив, постановено по АНД № 2266/2023г. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Суни транс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], да заплати на „Суни транс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1020 (хиляда и двадесет) лева разноски за две инстанции.

Решението е окончателно.