Решение по дело №1345/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             Номер   836              Година   16.09.2016              Град   С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                    XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети септември                                                                                Година 2016 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар: Н.Н.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1345 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

            Ищецът „И.” ЕООД в несъстоятелност твърди в исковата си молба, че с решение № 419/30.08.2013 г. по т.д. № 196/2013 г. на П. било открито производство по несъстоятелността му. С определение № 2220/28.11.2013 г. по същото дело му бил назначен П.тоянен синдик, а с решение № 471/07.10.2014 г. по т.д. № 196/2013 г. на П. бил обявен в несъстоятелност. Тези решения и назначаването на синдика му били надлежно вписани и обявени в Т. по партидата му. На 22.07.2014 г. между него и ответника бил сключен договор за наем, с който ищецът предоставял на ответника за временно и възмездно ползване л.а. „В.”, комби, --, с рег. № --, с идентификационен № --. Ответникът се задължавал да му заплаща месечен наем в размер на 50 лева за текущия месец в срок до края на месеца по особената банкова сметка ***. Уговорили, че договорът влизал в сила в деня на подписването му. По същия ищецът издал следните фактури №№ **********/22.07.2014 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.07.2014 г. до 22.08.2014 г.; № **********/22.08.2014 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.08.2014 г. до 22.09.2014 г.; № **********/22.09.2014 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.09.2014 г. до 22.10.2014 г.; № **********/22.10.2014 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.10.2014 г. до 22.11.2014 г.; № **********/21.11.2014 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.11.2014 г. до 22.12.2014 г.; № **********/22.12.2014 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.12.2014 г. до 22.01.2015 г.; № **********/22.01.2015 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.01.2015 г. до 22.02.2015 г.; № **********/20.02.2015 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г.; № **********/21.03.2015 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; № **********/20.04.2015 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.04.2015 г. до 22.05.2015 г.; и № **********/22.05.2015 г. за месечния наем 50 лева за ползването на л.а. от 22.05.2015 г. до 22.06.2015 г. Въпреки, че осигурил спокойното ползване на л.а. съгласно договора, ответникът не изпълнил основното си задължение да му плаща в срок уговорения месечен наем. Към днешна дата единственото плащане П.тъпило по сметката на синдика на 18.05.2015 г. било в размер на 100 лева, тоест за два месечни наема. За доброволно плащане на дължимите наеми му било изпратено писмено предупреждение с изх. № 196/2013-58/15.04.2015 г., с което му била предоставена възможност, в 7-дневен срок от получаването му да заплатял всички просрочени суми, в противен случай, ищецът дял да предприеме необходимите действия за прекратяване на договора. Писмото било изпратено до П.очения в ТР адрес на управление на ответника, но се върнало „непотърсено” от получателя. До датата му задължението на ответника не било изпълнено, като междувременно следвало да бъде платен още един наем от 50 лева за ползването на л.а. от 22.04.2015 г. до 22.05.2015 г. Поради липсата на изпълнение, на 21.05.2015 г., чрез нотариус С.Ч., му била изпратена нотариална покана, която му била връчена на 04.06.2015 г. съобразно чл. 47, ал. 5 ГПК. В предоставения му с нея тридневен срок от получаването й, тоест до 07.06.2015 г. включително, ответникът не платил задължението си по договора за наем. На 11.06.2015 г. върнал ключовете за автомобила и го изоставил на паркинг в С.З., поради което следвало да се счита, че от тази дата не дължал наем. За ищецът не останал друг път за събиране на дължимите наеми, освен съдебния, което обусловило правния му интерес от предявените искове. Освен заплащането на дължимите наеми, ответникът следвало да му плати и обезщетения в размер на 54.76 лева за забавено изпълнение. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3.74 лева мораторна лихва за забава от 23.08.2014 г. до 18.05.2015 г. в плащането на наема за периода от 22.07.2014 г. до 22.08.2014 г. по договор за наем от 22.07.2014 г. и фактура № **********/22.07.2014 г., сумата от 3.31 лева мораторна лихва за забава от 23.09.2014 г. до 18.05.2015 г. в плащането на наема за периода от 22.08.2014 г. до 22.09.2014 г. по същия договор и фактура № **********/22.08.2014 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.09.2014 г. до 22.10.2014 г. по същия договор за наем и фактура № **********/22.09.2014 г., със 7.14 лева мораторна лихва от 23.10.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.10.2014 г. до 22.11.2014 г. по същия договор и фактура № **********/22.10.2014 г., с 6.70 лева мораторна лихва от 23.11.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.11.2014 г. до 22.12.2014 г. по същия договор и фактура № **********/21.11.2014 г., с 6.29 лева мораторна лихва от 23.12.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.12.2014 г. до 22.01.2015 г. по същия договор и фактура № **********/22.12.2014 г., с 5.85 лева мораторна лихва от 23.01.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.01.2015 г. до 22.02.2015 г. по същия договор и фактура № **********/22.01.2015 г., с 5.42 лева мораторна лихва от 23.02.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г. по същия договор и фактура № **********/20.02.2015 г., с 5.03 лева мораторна лихва от 23.03.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.03.2015 г. до 22.04.2015 г. по същия договор и фактура № **********/21.03.2015 г., с 4.60 лева мораторна лихва от 23.04.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.04.2015 г. до 22.05.2015 г. по същия договор и фактура № **********/20.04.2015 г., с 4.18 лева мораторна лихва от 23.05.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 33.33 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.05.2015 г. до 11.06.2015 г. по същия договор и фактура № **********/22.05.2015 г., с 2.50 лева мораторна лихва от 23.06.2015 г. до 18.03.2016 г., и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.

 

            Ответникът „Й.” ЕООД, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 4, изр. 2 ГПК, не е подал писмен отговор, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.  

 

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

            На 22.07.2014 г. страните са сключили в писмена форма представения по делото договор за наем (л. 12). Същият представлява субективно търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). По силата му ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване л.а. „В.” с рег. № --, срещу месечна наемна цена от 50 лева с ДДС, която ответникът се задължил да му плаща за текущия месец в срок до края на месеца, по особената банкова сметка ***. На 22.07.2014 г. ищецът издал на ответника представената по делото фактура № **********/22.07.2014 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за юли 2014 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 31.07.2014 г. (четвъртък, присъствен ден); на 22.08.2014 г. му издал представената по делото фактура № **********/22.08.2014 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за август 2014 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 01.09.2014 г. (понеделник, присъствен ден); на 22.09.2014 г. му издал представената по делото фактура № **********/22.09.2014 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за септември 2014 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 30.09.2014 г. (вторник, присъствен ден); на 22.10.2014 г. му издал представената по делото фактура № **********/22.10.2014 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за октомври 2014 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 31.10.2014 г. (петък, присъствен ден); на 21.11.2014 г. му издал представената по делото фактура № **********/21.11.2014 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за ноември 2014 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 01.12.2014 г. (понеделник, присъствен ден); на 22.12.2014 г. му издал представената по делото фактура № **********/22.12.2014 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за декември 2014 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 05.01.2015 г. (понеделник, присъствен ден); на 22.01.2015 г. му издал представената по делото фактура № **********/22.01.2015 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за януари 2015 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 02.02.2015 г. (понеделник, присъствен ден); на 20.02.2015 г. му издал представената по делото фактура № **********/20.02.2015 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за февруари 2015 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 02.03.2015 г. (понеделник, присъствен ден); на 21.03.2015 г. му издал представената по делото фактура № **********/21.03.2015 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за март 2015 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 31.03.2015 г. (вторник, присъствен ден); на 20.04.2015 г. му издал представената по делото фактура № **********/20.04.2015 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за април 2015 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 30.04.2015 г. (четвъртък, присъствен ден); и на 22.05.2015 г. му издал представената по делото фактура № **********/22.05.2015 г., с която му фактурирал за плащане месечния наем от 50 лева за май 2015 г., който ответникът е следвало да му плати в срок до 01.06.2015 г. (понеделник, присъствен ден), видно от същите фактури (л. 13-23).

 

Вярно е, че в П.ледните не е отразено за кой месец се отнася фактурираният в тях наем. Но също така е вярно, че в т. 3 от договора страните ясно са уговорили, че наемът за текущия месец следва да се плати в срок до края на същия месец (л. 12). Поради това, тълкувайки тази уговорка от договора във връзка не само с тази по т. 2 от същия, че към датата на сключване на договора автомобилът вече се е намирал в държане на наемателя и липсата на уговорен в същия договор по-малък наем за юли 2014 г., който да е съобразен с обстоятелството, че договорът е сключен в края на този месец на 22.07.2014 г., съдът намери, че действителната обща воля на страните при сключването му е била именно такава - месечният наем за текущия месец да се дължи до края на същия месец, включително и за месец юли 2014 г., за който ответникът се е задължил да плати на ищеца пълен наем от 50 лева до края на този месец, именно защото е ползвал автомобила и преди датата 22.07.2014 г. на сключване на този договор (чл. 20 ЗЗД). Именно поради това и ищецът е издавал всяка от процесните фактури в рамките на текущия месец, за който се е отнасял начисления с нея наем за същия месец, без да сочи П.ледния в тези фактури (включително и във фактура № **********/22.07.2014 г., която е издал на датата на сключване на договора), защото датата на издаването на всяка от тях, сама по себе си сочи (с оглед уговорката на страните в т. 3 от договора) - месеца, за който е дължим фактурирания с нея наем.                

 

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своето насрещно задължение по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, и е платил на ищеца тези наеми при настъпването на уговорените в т. 3 от договора гореП.очени падежи за плащането им, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). П.ледният обаче, не представи доказателства да е изпълнил тези си изискуеми задължения, а от представеното от ищеца нареждане за паричен превод се установява, че едва на 18.05.2015 г. ответникът му е платил част от 100 лева от тези си задължения по договора, а тъй като не е П.очил кое от тях плаща, а то не е достатъчно да погаси всичките, които са еднакво обременителни, ищецът правилно, съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, е погасил със същото дължимите му се от ответника най-стари негови задължения по договора - за наемите за юли и август 2014 г. по процесните фактури №№ **********/22.07.2014 г. и № **********/22.08.2014 г. (л. 24). Ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил по делото други доказателства, да е платил на ищеца и останалите процесни наеми по договора до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).

 

Поради това на 21.05.2015 г. синдикът на ищеца му изпратил представената нотариална покана (л. 27). С нея му дал подходящ срок от три дни от получаването й да му плати тези наеми с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за наем за прекратен/развален считано от деня, следващ този на изтичане на този срок. Тази покана е връчена на ответника редовно на 04.06.2015 г., по реда на чл. 47, ал. 5, във вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК, видно от удостоверяването на това обстоятелство на гърба й от връчилият я нотариус (л. 27). По делото няма данни в дадения му с нея тридневен срок, изтекъл на 08.06.2015 г. (понеделник, присъствен  ден), ответникът да е платил на ищеца неплатените гореП.очени процесни наеми. Поради това на 09.06.2015 г. сключеният между страните договор за наем е развален едностранно от ищеца с П.очената покана, поради виновното му неизпълнение от ответника (чл. 87, ал. 1 ЗЗД). Понеже този договор е за продължително и периодично изпълнение, развалянето му няма обратно действие и ответникът дължи всички неплатени на ищеца процесни наеми по него до датата на развалянето му на 09.06.2015 г., които П.ледният претендира с главните си искове по делото (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че сключеният от страните договор за наем е действал от 22.07.2014 г. до развалянето му от ищеца на 09.06.2015 г., с което е прекратено действието му занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). За П.очения период на действието му от 22.07.2014 г. до 09.06.2015 г. ответникът е следвало съгласно т. 3 от договора да плаща на ищеца до края на всеки текущ календарен месец (чл. 72, ал. 5 ЗЗД), уговорените наеми от 50 лева с ДДС, за плащането на които ищецът му е издал в рамките на всеки от тези месеци и процесните фактури (чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД). Тежестта да докаже при това положение, че е платил тези наеми изцяло и без забава, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). П.ледният обаче не представи доказателства да е платил същите, с изключение на платените от него на 18.05.2015 г., със забава, два наема за юли и август 2014 г., които поради това ищецът не претендира с главните си искове по делото. При това положение, с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намери за установено по делото, че ответникът не е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене наемът от 50 лева за септември 2014 г. по фактура № **********/22.09.2014 г., наемът от 50 лева за октомври 2014 г. по фактура № **********/22.10.2014 г., наемът от 50 лева за ноември 2014 г. по фактура № **********/21.11.2014 г., наемът от 50 лева за декември 2014 г. по фактура № **********/22.12.2014 г., наемът от 50 лева за януари 2015 г. по фактура № **********/22.01.2015 г., наемът от 50 лева за февруари 2015 г. по фактура № **********/20.02.2015 г., наемът от 50 лева за март 2015 г. по фактура № **********/21.03.2015 г., наемът от 50 лева за април 2015 г. по фактура № **********/20.04.2015 г. и наемът от 50 лева за май 2015 г. по фактура № **********/22.05.2015 г., който ищецът претендира в по-малък размер от 33.33 лева. Неплащането им е виновно, защото по делото няма данни същото да се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това ищецът има право да иска реалното им плащане/изпълнение, което е и сторил с предявените по делото главни искове (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД). Поради това П.ледните съдът намери за напълно доказани по основание и размер, поради което като основателни следва да ги уважи до претендираните от ищеца размери, заедно с акцесорната му претенция за присъждане върху тях и на законната лихва от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им (чл. 86 ЗЗД).

 

Понеже страните са уговорили в т. 3 от договора П.очения срок/падеж за плащане на всеки от процесните наеми, ответникът е изпаднал в забава да ги плати на следващият ден (чл. 84, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). При това положение дължи на ищеца и обезщетения/мораторни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забава в плащането им в размер на законната лихва от П.очените дни на забавата му до подаване на исковата молба в съда на 18.03.2016 г., с изключение на наемите за юли и август 2014 г., за забава в плащането на които ответникът дължи на ищеца мораторни лихви до плащането им на 18.05.2015 г. (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Ищецът претендира тези лихви от по-късните гореП.очени дати от тези на забавата на ответника в плащането им, поради което от тези претендирани от ищеца по-късни дати следва да се изчислят дължимите му се мораторни лихви с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК). Съдът сам изчисли тези лихви по реда на чл. 162 ГПК в размер на законната лихва върху претендираните наеми за П.очените периоди на забава в плащането им (чл. 86, ал. 2 ЗЗД, във вр. с ПМС № 100/2012 г., отм. ДВ, бр. 106/2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и ПМС № 426/2014 г., обн. ДВ, бр. 106/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.). След тези изчисления намери, че ответникът дължи на ищеца 3.68 лева мораторна лихва за забавата си от 23.08.2014 г. до 18.05.2015 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/22.07.2014 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 3.74 лева; 3.27 лева мораторна лихва за забавата си от 23.09.2014 г. до 18.05.2015 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/22.08.2014 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 3.31 лева; 7.02 лева мораторна лихва за забавата си от 23.10.2014 г. до 18.03.2016 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/22.09.2014 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 7.14 лева; 6.60 лева мораторна лихва за забавата си от 23.11.2014 г. до 18.03.2016 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/22.10.2014 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 6.70 лева; 6.19 лева мораторна лихва за забавата си от 23.12.2014 г. до 18.03.2016 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/21.11.2014 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 6.29 лева; 5.77 лева мораторна лихва за забавата си от 23.01.2015 г. до 18.03.2016 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/22.12.2014 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 5.85 лева; 5.35 лева мораторна лихва за забавата си от 23.02.2015 г. до 18.03.2016 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/22.01.2015 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 5.42 лева; 4.94 лева мораторна лихва за забавата си от 23.03.2015 г. до 18.03.2016 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/20.02.2015 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 5.03 лева; 4.52 лева мораторна лихва за забавата си от 23.04.2015 г. до 18.03.2016 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/21.03.2015 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 4.60 лева; 4.10 лева мораторна лихва за забавата си от 23.05.2015 г. до 18.03.2016 г. да му плати наема от 50 лева по фактура № **********/20.04.2015 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 4.18 лева; и 2.46 лева мораторна лихва за забавата си от 23.06.2015 г. до 18.03.2016 г. да му плати претендираната с иска част от 33.33 лева от наема по фактура № **********/22.05.2015 г., до който размер предявения от ищеца иск за плащането й следва да се уважи и отхвърли за разликата до претендираната с него по-голяма лихва от 2.50 лева (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

 

При този изход на делото, ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, а ответникът има право да му се присъдят сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни страните да са сторили разноски, поради което такива не им се присъждат (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК). Тъй като ищецът само предварително (при образуване на делото) е освободен от задължението да внесе дължимата се за делото държавна такса от 100 лева, при този изход на същото, в тежест на ответника следва да се възложи дължимата се за производството държавна такса съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 99.80 лева, а в тежест на ищеца, по аналогия с чл. 649, ал. 6, изр. 2, във вр. с чл. 620, ал. 5 ТЗ, следва да се възложи останалата част от дължимата се за производството държавна такса съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 0.20 лева, подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността, защото само първоначално е освободен от внасянето й (чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 620, ал. 5 ТЗ, в този смисъл и Р 62-2012-I т.о. на ВКС).

  

              Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСЪЖДА ”Й.” ЕООД, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, представлявано от Г.М.Ч., да заплати на „И.” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, представлявано от синдика М.Г.С., сумата от 3.68 лева мораторна лихва за забава от 23.08.2014 г. до 18.05.2015 г. в плащането на месечния наем за юли 2014 г. по договор за наем от 22.07.2014 г. и фактура № **********/22.07.2014 г., сумата от 3.27 лева мораторна лихва за забава от 23.09.2014 г. до 18.05.2015 г. в плащането на месечния наем за август 2014 г. по същия договор и фактура № **********/22.08.2014 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за септември 2014 г. по същия договор и фактура № **********/22.09.2014 г., със 7.02 лева мораторна лихва от 23.10.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за октомври 2014 г. по същия договор и фактура № **********/22.10.2014 г., с 6.60 лева мораторна лихва от 23.11.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за ноември 2014 г. по същия договор и фактура № **********/21.11.2014 г., с 6.19 лева мораторна лихва от 23.12.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за декември 2014 г. по същия договор и фактура № **********/22.12.2014 г., с 5.77 лева мораторна лихва от 23.01.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за януари 2015 г. по същия договор и фактура № **********/22.01.2015 г., с 5.35 лева мораторна лихва от 23.02.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за февруари 2015 г. по същия договор и фактура № **********/20.02.2015 г., с 4.94 лева мораторна лихва от 23.03.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за март 2015 г. по същия договор и фактура № **********/21.03.2015 г., с 4.52 лева мораторна лихва от 23.04.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за април 2015 г. по същия договор и фактура № **********/20.04.2015 г., с 4.10 лева мораторна лихва от 23.05.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 33.33 лева за главница от неплатен наем за май 2015 г. по същия договор и фактура № **********/22.05.2015 г., с 2.46 лева мораторна лихва от 23.06.2015 г. до 18.03.2016 г., и законна лихва върху главниците от 18.03.2016 г. до изплащането им, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за мораторни лихви В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумите от 3.68 лева, 3.27 лева, 7.02 лева, 6.60 лева, 6.19 лева, 5.77 лева, 5.35 лева, 4.94 лева, 4.52 лева, 4.10 лева и 2.46 лева, до претендираните 3.74 лева, 3.31 лева, 7.14 лева, 6.70 лева, 6.29 лева, 5.85 лева, 5.42 лева, 5.03 лева, 4.60 лева, 4.18 лева и 2.50 лева.

 

ОСЪЖДА ”Й.” ЕООД с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 99.80 лева за дължима се за производството държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „И.” ЕООД – в несъстоятелност с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 0.20 лева за дължима се за производството държавна такса съразмерно с отхвърлената част от исковете, подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността.   

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: