№ 1756
гр. Плевен, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430104169 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 20368/24.07.2023 г. на МВР,
представлявано от чрез юрк. Р., срещу Р. Р. Б., ЕГН **********, с която се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на МВР сумата от 9310,10 лв., представляваща направените
разходи за издръжка и обучение на ответника в периода от 10.2021 г. до 01.2023 г., след
напускане на АМВР, по собствено желание, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че с ответника е сключен договор
№4581р-13288/30.09.2021 г. на основание чл. 172 от ЗМВР, по силата на който ищецът се
задължава чрез АМВР да обучи курсанта и ответник по делото за получаване на висше
образувание по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, а ответникът е поел задължението след успешно завършване на
обучението да служи в системата на МВР за срок не по-малък от 10 години. След
завършване на обучението със заповед от 21.08.2017 г. на директора на СДВР А.К.,
ответникът е назначен на длъжност полицай в група „Охрана при обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ 09 РУ към СДВР, считано от 22.08.2017 г. На 12.01.2023 г. с
писмено заявление ответникът поискал да бъде отписан от АМВР, поради постъпване на
работа в ГДЖСОБТ и на 17.01.2023 г. със заповед на ректора на АМВР, ответникът е
отписан от факултета по собственост желание, считано от датата на издаване на заповедта.
Ищецът формулира довод, че курсантът има задължение съгласно чл. 174, ал. 1 от
ЗМВР и т. 3 от договора, да възстанови сторените от МВР разходи за издръжка и обучение,
тъй като е напуснал по собствено желание, по време на обучението, пропорционално на
времето на неизпълнение на договора. Ищецът счита, че за периода от октомври 2021 г. до
януари 2023 г., е сторил общо разходи за издръжка и обучение в размер на 9310,10 лв., от
които 4627,86 лв. получени стипендии и сумата от 4682,24 лв., представляваща
средногодишни разходи, от които 3626,44 лв. за периода от 10.2021 г. до 10.2022 г. и 1055,80
лв. за периода от 10.2022 г. до 01.2023 г.
В исковата молба е отправено искане за уважаване на предявения осъдителен иск и се
претендират сторените по делото разноски, като на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК се
1
посочва банкова сметка.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
не оспорва факта, че между страните е сключен договор за обучение, като допълва, че е
научил за конкурса от сайта на МВР, обявен от ГДЖСОБТ. Посочва, че е преминал
конкурсните процедури и е назначен на 12.01.2023 г. като стажант в Д „СОБТ“ при
ГДЖСОБТ, като поискал да премине в задочна форма на обучение или друга форма, която
да му позволява да съвместява продължаване на обучение и работата в Д“ СОБТ“. От АМВР
обаче отказали на ответника и му заявили, че единствената възможност е да подаде
заявление за отписване, като така на 20.01.2023 г. ответникът твърди, че е получил заповед
№4581з-80/17.01.2023 г. на Ректора на АМВР, която е обжалвана от ответника и е налице
висящо производство по адм. Д. № 2641/2023 г. на ВАС. Ответникът формулира довод, че
хипотезата на чл. 3 от договора не уреждала конкретния случай, тъй като ответникът е
напуснал поради обстоятелства, които не са уредени в закона или договора. Ответникът
нямал друга възможност за обучение, а започването му на работа в системата на МВР, но в
друга дирекция, изисква от него да полага труд на пълно работно време, което препятствало
възможността да редовна форма на обучение. Поради това и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗМВР ответникът счита, че не е нарушил клаузите на договора, защото е сключил
договор с Д“СОБТ“ при ГДЖСОБТ, също от системата на МВР.
Ответникът счита, че нормата на чл. 173, ал. 3 от ЗМВР не намира приложение, тъй
като хипотезата касае случай на напускане по собствено желание и започване на работа в
друга институция, което не съвпадало с неговия случай. За неговия случай, предвид факта,
че е продължил да работи в системата на МВР, следвало по аналогия да намери приложение
разпоредбата на чл. 174, ал. 5 от ЗМВР. Оспорва и размера на предявения иск, тъй като е
получил стипендия, но не в размер на 4627,86 лв., защото част от нея е удържана за
консумативи. Сумата, която пък представлявало средногодишен разход, не ставало ясно на
каква база е изразходвана и дали като курсант или стажант. Иска от съда да отхвърли
предявеният осъдителен иск.
В с. з. ищецът се явява и представлява от юрк. Р., като поддържа исковата молба, моли
предявеният иск да бъде уважен и претендира разноски.
В с. з. ответникът не се явява и представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представения договор №13288/30.09.2021 г. е
видно, че страните по делото са постигнали съгласие ищецът – МВР, чрез академията на
МВР да обучава ответника като курсант за получаване на висше образование
„противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“. След завършване на
обучението си в АМВР, на осн. чл. 172 от ЗМВР курсантът се задължава да служи в
системата на МВР за срок от 10 години. Съгласно т.3 от договора, ако курсантът напусне по
собствено желание по време на обучението или ако откаже след дипломирането си да заеме
съответната длъжност, курсантът се задължава да възстанови на МВР разходи за издръжка и
обучението му за периода, в който е бил обучаван. Видно от т.5 по договора, е че курсантът
възстановява разходите за издръжка и обучение, направени до отстраняването му, респ.
напускането му.
Със заявление от 12.01.2023 г. на л.6 по делото, ответникът в качеството на курсант е
поискал да му бъде разрешено отписване от АМВР поради постъпване на работа в ДСОБТ,
както и да не заплаща неустойка, поради това, че постъпва на работа в системата на МВР.
Върху заявлението е удостоверена и направената справка, от която е видно, че курсантът е в
II РБК, редовно обучение.
Със Заповед от 17.01.2023 г. на ректора на АМВР, е разпоредено да се отпише от
АМВР курсантът Р. Р. Б., от II РБК, по собствено желание, считано от датата на издаване на
заповедта, като на осн. чл. 12 от правилника курсантът следвало да възстанови разходите за
обучението си.
2
Видно от приложената справка на л.8 е, че получените от ответника стипендии в
периода от 10.2021 г. до 01.2023 г. са в размер на 4627,86 лв., средногодишни разходи в
размер на 4682,24 лв., или общо 9310,10 лв.
С Решение №6926/06.06.2024 г. по адм. д. №6421/2023 г. по описа на ВАС, е оставено в
сила Решение №210/26.04.2023 г. по адм. д. № 226/2023 г. по описа на АС Плевен, с което е
отхвърлена като неоснователна жалба на ответника срещу Заповед № 4581з-80/17.01.2023 г.
на Ректора на АМВР, в частта, в която е постановено курсантът да бъде отписан по свое
собствено желание.
От заключението на допусната ССЕ се установява, че начислената и изплатена по
дебитната карта на ответника, два пъти в месеца сума за стипендии е в общ размер на
4627,86 лв. за периода от октомври 2021 г. до януари 2023 г. Вещото лице е заключило още,
че размерите на издръжката на обучението за учебните години е, както следва: 1804,11 лв. за
6 месеца през 2021/2022 г., 1822,33 лв. за 6 месеца през 2021/2022 г., и 3644,66 лв. за една
година(2022-2023г.), а пропорционално за 3 месеца от 2022 г. и до 12.01.2023 г. се изчисляват
1055,80 лв. Така разходите за издръжка и обучение за целия период възлиза в общ размер на
9310 лв., което е съвкупност от 4627,86 лв. разходи за обучение и 4682,24 лв. разходи за
издръжка. В с.з. вещото лице поддържа своето заключение, като уточнява, че не е
установила удръжки от сумата за стипендия през исковия период, и не е налице
припокриване с разходите.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства и заключение на вещо лице, на което съдът дава пълна вяра, тъй
като е пълно, обективно и изготвено от компетентно вещо лице и което не е оспорено от
страните.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е допустим осъдителен иск с правно основание чл. 174, ал. 1 от ЗМВР, както
и насрещно възражение с правно осн. 174,ал.5 от ЗМВР.
Настоящият съдебен състав намира за безспорно, че страните са били обвързани от
договор за обучение на курсант от 2021 г., към който момент е действала редакцията на
чл.170 и сл. от ЗМВР, по-конкретно чл. 174,ал.1 и ал. 5 от ЗМВР / в съответните им
редакции от 2020 г./, с които е уредена отговорността на курсанта, в хипотезата на напускане
по желание на курсанта, преди края на обучението. Именно такъв е и настоящия случай,
като от писмените документи по делото безспорно се установява, че ответникът е напуснал
по свое желание. Този извод следва не само от подаденото от него заявление, а и от
заповедта на ректора, която я влязла в законна сила, след приключване на
административното производство по реда на чл. 145 от АПК, респ. чл. 208 от АПК. Поради
това съдът приема, че са налице всички предпоставки на иска по чл. 174,ал.1 от ЗМВР, а
именно проведено обучение в периода от 2021 г. до 01.2023 г., напускане на курсанта по
собствено желание, заплатени стипендии и разходи в общ размер на 9310 лв. Тези
предпоставки на иска се установяват безспорно от анализираните по-горе писмени
документи и заключение на вещо лице.
Наличието на предпоставките на иска по чл. 174,ал.1 от ЗМВР ангажира отговорността
на ответника, поради което възниква условието при което е предявено насрещното
правопогасяващо възражение по чл. 174,ал.5 от ЗМВР. Посочената норма урежда
хипотезата, в която разходите по чл. 174,ал.1 от ЗМВР не се възстановяват от курсанта,
когато служебното правоотношение е прекратено по негово желание и в срок до три месеца,
след прекратяването са назначени като държавни служители в службите за сигурност или за
обществен ред или други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на
ЗМВР относно държавната служба. С приетия за окончателен доклад по делото, в тежест на
ответника е възложено да установи фактите, на които се основава предявеното
правопогасяващо възражение, при условията на пълно и главно доказване. Твърдението на
ответника е за постъпване на работа при ГДЖСОБТ, но съществуването на това
обстоятелство не е признато от ищеца и не е отделено като безспорно на осн. чл. 146,ал.1,
3
т.3 или 4 от ГПК. Същевременно и с оглед събраните по делото доказателствени средства,
съдът намира, че ответникът не е провел пълно доказване на това обстоятелства. Пълното
доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден
релевантен за спора факт или обстоятелство. То се осъществява, както чрез преки, така и
чрез косвени доказателства ( Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС). В конкретния случай ответникът не е ангажирал нито едно
доказателствено средство за установяване на факта, че е постъпил на работа в ГДЖСОБТ,
който е орган от системата на МВР съгласно чл. 39,ал.5 от ЗМВР. Единствено е видно от
представеното към исковата молба заявление от 12.01.2023 г., че курсантът желае да бъде
отписан от АМВР, поради постъпване на работа в ДСОБТ. По делото не е приложено
описаното в заявлението удостоверение от ГДЖСБОТ. Възможно е ответникът да е постъпил
на работа в посочения орган на МВР или да е започнал стаж(както се твърди в отговора на
исковата молба), но установяването на този факт следва да е несъмнено, а не вероятно. Ето
защо, съдът намира предявеното възражение по чл. 174,ал.5 от ЗМВР за неоснователно, а
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 174, ал. 1 от ЗМВР за основателен като
доказан по основание и размер.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе
отговорността за разноски, сторени от ищеца по водене на настоящото исково производство,
които са в размер на 372,40 лв. за платена държавна такса, 250 лв. възнаграждение за вещо
лице и 150 лв. за юрк. възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК.
Ръководен от горното и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, бул. ***, да заплати на
Министерство на вътрешните работи, със седалище: гр. ***, представлявано от гл. Юрк. К.
М. Р., на осн. чл. 174,ал.1 от ЗМВР, сумата в размер на 9310,10 лв., представляваща
сторените от МВР разходи за издръжка и обучение на ответника за периода от октомври
2021 г. до януари 2023 г. съгласно т. 3 от договор за обучение от 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата за забава от датата на завеждане на исковата молба –
24.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
На осн. чл. 236,ал.1,т.7 от ГПК, паричното вземане следва да бъде заплатено по
банкова сметка на ищеца IBAN: ***, гр. София, БНБ Централно управление.
ОСЪЖДА Р. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, бул. ***, да заплати на
Министерство на вътрешните работи, със седалище: гр. ***, представлявано от гл. Юрк. К.
М. Р., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата в размер на 772,40 лв., представляваща сторените от
ищеца разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрк. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4