Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 07.07.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на десети април през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №7300 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.Й.Л. срещу ЗД „Б.И.“
АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 90000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 18,11,2015год. ПТП, ведно със законна лихва за забава от датата на ПТП до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 18,11,2015год., около
8:00часа, в гр. София, при управление на л.а. марка „Фиат“, модел „Скудо“, с
рег. № *******, по ул. „Хан Крум“, с посока на движение от ул. „Уилям Гладстон“
към ул. „Струмица“, в района на кръстовище с ул.„Георги Сава Раковски“, И. И.К.е
нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал ПТП
с управляван от ищеца мотопед марка „МКБ“, модел „5 АД“, с рег.№ *******.
Твърди се вследствие на реализираното ПТП на ищеца да са причинени
неимуществени вреди, подробно описани в ИМ. Образувано е ДП № ЗМ 11513/2015год.
по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр № 46158/2015год. по описа на СРП, прекратено на
осн. чл.343, ал.2 от НК. Поддържа се деликтната отговорност на виновния водач
да е застрахована при ответното дружество по застраховка ГО, валидна към датата
на застрахователното събитие.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът – ЗД „Б.И.” АД, в указания законоустановен срок за отговор по
реда на чл.367-373 от ГПК излага становище, с което оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на
делинквента към датата на застрахователното събитие. Оспорва наличието на виновно противоправно
поведение на водача Козарев в причинна връзка с процесното ПТП, механизма на
същото, както и наличието на причинна връзка между него и твърдените
увреждания. При условията за евентуалност релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като пострадалият се е движил с несъобразена
скорост. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 18,11,2015год.,
около 8,00часа,
в гр.София, на кръстовището, образувано между ул.
„Хан Крум“ и ул.Г.С.Раковски,
между МПС Фиат , модел Скудо, управляван
от водача И. И.К.и МПС, с марка „МБК“,модел
5 АД с ДК № *******, управляван от А.Й. Л..
Образувано е ДП
№ЗМ11513/2015год. по описа на СРТП ОР СДВР, пр.пр.№46158/2015год. по
описа на СРП, което е прекратено на 12,05,2016год. с постановление от
12,05,2016год.
С определение постановено на 10,04,2017год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за
релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане: Счупване на дясна бедрена кост, средна дистална трета-закрито с разместване, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни; Счупване на голямопищялната кост на дясна подбедрица, долна трета -открито с разместване, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни; Счупване на дясното колянно капаче, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. Предвид наличието на открито счупване и опасността от развитие на възпалителен процес, както и начина на фиксация на фрактурата се стига до удължаване на възстановителния период. Получените счупвания при ищеца са с разместване, което е наложило кръвно наместване и метална фиксация, водещо до затруднение в придвижването, самообслужване, ползване на помощни средства и чужда помощ, с нарушаване на здравословното състояние на пострадалия. Към настоящия момент оздравителния период е приключил. С оглед получените травматични увреди е проведено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия като пострадалия е приет по спешност в УМБАЛ Пирогов. Консултиран е със специалисти/хирург, неврохирург, травматолог, терапевт, анестезиолог/, назначени изследвания/ПКК, ЕКГ, УЗД,рентгенографии/. Опериран е по спешност-кръвно наместване на закритото счупване на дясната бедрена кост, ПХО, ПОШ на раната на откритото счупване на дясната голямопищялна кост и поставен външен фиксатор. С отложена спешност на 01.12.15г. е извършено кръвно наместване на счупването на дясното колянно капаче. След около 2 месеца е хоспитализиран като на 30.01.16г. оперативно е отстранен външния фиксатор и е направена костна пластика по съседство-тибия фибула. Проведена медикаментозна терапия, продължила и в домашно-амбулаторни условия. Общият възтановителен период при пострадалия е около 1 година, през който период са претърпени четири оперативни интервенции. Липсват данни и медицински документи сочещи на инвалидизиране на долния крайник при ищеца.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда,
което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява
механизма на ПТП, а именно: на 18.11.2015 г. в гр. София лек автомобил –„Фиат
Скудо“, с рег.№ *******, управляван от И. *** К.с посока на движение от
ул.Уилям Гладстон“ към ул.Струмица като в този момент по ул.“Г.С.Раковски“ към
ул.Р.Д.се движи мотопед МКБ 5АД с рег.№*******, управляван от А.Л.. За посоката
на автомобила е поставен пътен знак Б2 /Спри.Пропусни
движещите се по път с предимство/, а за посоката на движение на мотопеда е
наличен пътен знак Б3/път с предимство/. Лекия ватомобил навлиза в кръстовището
с посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотопеда като е реализирано ПТП. Скоростта на движение на
мотоциклета преди настъпване на ПТП и в момента на удара е около 40км.ч. Скоростта
на движение на лекия автомобил преди настъпване на ПТП и в момента на удара е
около 15км.ч. Съгласно заключението на СТЕ водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, ако се е движил
със скорост до 50км.ч. Последния се е намирал на отстояние около 13,33м. от
мястото на удара, в момент, в който лекия автомобил предприема навлизане в
кръстовището.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Л.Ч.С., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, настоящия състав намира, че е
налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на лек автомобил
Фиат Скудо, който несъобразявайки се с пътен знак Б2 навлиза в
кръстовището с ул.Г.С.Раковски, без да пропусне движещия се по път с предимство
мотопед и реализира ПТП-нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП/ред.ДВ,бр.79/2015год./
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 60000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания-три фрактури закрито счупване на дясна бедрена кост, открито
счупване на голямопищялната кост на дясна подбедрица, счупване на дясното колянно капаче, всички
причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по- дълъг от 30 дни, като общия възстановителен период за
причинените увреждания е окол 1 година. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение, при
което са извършени четири операции, извършеното открито наместване с вътрешна фискация, външна фискация, поставянето на гипсовата шина, за период от около 5-6 месеца ползвал помощни
средства, възрастта на пострадалия - 31 г. към
датата на ПТП, както и последиците в психологичен план /при всички случаи
участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план,
установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване на
социалните контакти, страх от автомобил, проблеми със съня/. Съдът съобрази и обстоятелството, че макар и да липсват данни за остатъчна
инвалидност свързана с ограничаване функциите на крайника или скъсяването му,
то свидетелските показания сочат, че и до настоящия момент пострадалия не може
да се придвижва за дълго време, кракът му се подува и ползва медикаменти/. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период
съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а
именно, че ищецът се е движил с несъобразена скорост. Видно от заключението на
Съдебно автотехническата експретиза мотопедът се е движил с разрешена скорост
от около 40км.ч. по път с предимство.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -18,11,2015год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Ето защо претенцията за забава от датата- 18,11,2015год. год. е
основателна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 2400,00лв.- държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода от спора
на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 577,60лв.
от общо 875,00лв., от които 500,00лв. –държавна такса и 375,00лв.-депозит за
вещо лице / внесени са общо 400,00лв. за в.л., въпреки определен размер от
375,00лв. като за разликата от 375,00лв. до 400,00лв. депозита е недължимо
внесен/.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Л.Г. се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 2131,80лв. от
общо 3230,00лв.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПк се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1107,15лв., от общо
3355,00лв., от които 3230,00лв.-адв.хонорар и
125,00лв.-в.л./ Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът
намира за основателно като определя адв.
хонорар в размер на 3230,00лв. определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ, с
оглед цената на исковата претенция, фактическа и правна сложност на делото,
проведени процесуални действия и брой съдебни заседания/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище гр.София
и адрес на управление:*** да заплати на А.Й.Л., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 60000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 18,11,2015год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 18,11,2015год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 60000лв. до пълния предявен размер от 90000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати на А.Й.Л., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 577,60лв.-разноски
по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2400,00лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Й.Л., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище гр.София и адрес на управление:***
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 1107,15лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да
заплати на адв. Л.Г.Г., на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв., сумата от 2131,80лв. – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: