Присъда по дело №486/2022 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда по НОХД № 486/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура Хасково, е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. А. В. от
*****, за това, че: На 17.04.2022г. около 01:55 часа в с.Овчарово, общ.Харманли,
обл.Хасково е дал дар - парична сума в размер на 20 /двадесет/ български лева /1 бр.
банкнота с номинал 20 /двадесет/ български лева със сериен номер ***/, на длъжностно
лице, имащо качеството на полицейски орган - Я. Г. Я. - ****** в група******* към *****,
за да не извърши действие по служба по чл.31 т.1 и т.2 от ЗМВР , а именно: да не довърши
започната полицейска проверка за установяване на административни нарушения, налагане
на административни наказания или прилагане на принудителни административни мерки за
нарушения на Закона за движение по пътищата – престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от
НК.
По искане на защитата и подсъдимия, съдебното следствие протече при условията на
глава XXVII - чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимия призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за проверката им. Съдът намери искането за допустимо и след като установи,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителя на Окръжна прокуратура Хасково поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, което намира за доказано. Предвид проведеното съкратено съдебно
следствие, прокурорът иска, съдът да определи на подсъдимия наказание при условията на
чл.55 от НК, като му наложи наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ в справедлив размер, без кумулативно предвиденото наказание
„глоба“.
Защитникът на подсъдимия, в пледоарията си не оспорва признатите от последния и
залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Също иска наказанието на
подсъдимия да се определи при условията на чл.55 от НК, като му се наложи наказание
„Пробация“, след отчитане на смекчаващите вината обстоятелства.
В личната си защита, подсъдимия се придържа към доводите на защитникът си и изразява
съжаление за стореното. В последната си дума не взема становище.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства и при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ, чл.371 т.2,
вр. чл. 373 ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия
бил правоспособен водач на МПС, притежавал СУМПС № ****** за категориите
В,ТКТ,АМ, нарушавал правилата за движение, за което бил санкциониран по
административен ред. На 16.04.2022г. вечерта, подсъдимия като *** бил на увеселително
събитие в с. Г., общ. Г.. Тръгнал си сам след полунощ, на 17.04.2022г. управлявайки л.а.
„Фолксваген Шаран“ с peг. № *****. Междувременно на 16.04.2022г. свидетелите Я. Г. Я. и
М. Д. М., ***** в сектор ***** към ***** първия на изпълнителска длъжност *******, били
на работа от 20.30ч. на 16.04.2022г. до 08,30 ч. на 17.04.2022г. и осъществявали служебните
си задължения по охрана на обществения ред, контрол за струпване на повече лица,
предотвратяване на престъпления, контрол по спазването на правилата за движение по
пътищата, на територията обслужвана от РУ-****. От 00,00 ч. до 01,30ч. на 17.04.2022г. по
план 271р-10351/15.04.2022г. на РУ- Харманли за провеждане на специализирана
полицейска операция, двамата в униформено облекло, били на път II - 76, пътен възел
„Голямата звезда“ със служебен патрулен автомобил „Фолксваген Тигуан“ с peг. №
1

******,,бял на цвят, обозначен със знаци и надпис „****“, за да контролират за нарушения
по ЗДвП и КЗ. След приключване на специализираната полицейска операция, свидетелите
Я. и М. предприели обход в малките населени места в района, като отишли с.О., общ.Х. и в
центъра на селото до магазина на РПК, оформили пост. Така на 17.04.2022г. около 01,55
часа използвайки „стоп палка“ по образец на МВР и фенер, св.Я. спрял за проверка лекия
автомобил управляван от подсъдимия. Мястото било осветено от улична лампа, служебния
автомобил бил с включени габаритни светлини. След спирането, св.Я. се приближил до
автомобила на подсъдимия, представил му се и поискал документите на автомобила и
подсъдимия като водач, за проверка. Последният му ги представил и св.Я. го поканил до
служебния автомобил, за да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
След това свидетеля отишъл до служебния автомобил, който бил спрян на около 6-7 м.,
влязъл в него, седнал на предната дясна седалка, оставил вратата на автомобила отворена,
извадил техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № *****, включил го и докато
уредът зареждал, започнал да въвежда данните на водача и автомобила в работната система
с отдалечен достъп - служебен таблет. През това време, извън служебния автомобил
отдясно, се намирал св.М.. Понеже подсъдимия бил санкциониран вече за нарушения по
ЗДвП, а на тържеството бил употребил малко алкохол и не бил сигурен каква концентрация
на алкохол в кръвта му може да покаже проверката, решил да даде подкуп на полицейския
служител, за да не довърши започналата проверка. Така подсъдимия се приближил до
отворената врата на полицейския автомобил, държейки в ръка банкнота от 20 лева и казал на
св. Я. : „Ще ви дам 20 лева с колегата да се почерпите, но да не ме тестваш, защото съм пил
една ракия“. Свидетелят му казал да си прибере парите, както и, че ще бъде тестван за
употреба на алкохол, при което подсъдимия поставил банкнотата,сгъната на две, на предна
дясна седалка в автомобила, между краката на св.Я.. Св.М. ,който бил недалеч от тях, видял
случващото се и чул думите на подсъдимия. Св. Я. излязъл от служебния автомобил, а
банкнотата останала на мястото, където я оставил подсъдимия и докладвал за случилото се
на оперативен дежурен в ****. До идването на дежурната група, св.Я. изпробвал
подсъдимия с техническото средство, което отчело 0,16 промила на хиляда и на подсъдимия
не бил съставен АУАН.След идването на дежурната група, бил извършен оглед на
местопроизшествието от разследващ полицай, и иззета банкнотата с номинал от 20 лева №
****. За случилото се било образувано разследването, по което банкнотата била огледана
като веществено доказателство. Съгласно справката за заеманата длъжност, към
инкриминираната дата св. Я. бил назначен на длъжност ****** в група ******* на ******
длъжност ******. Според типова длъжностна характеристика, за посочената длъжност, едни
от основните му длъжностни задължения били, да работи по предотвратяване и пресичане
на нарушенията по пътищата и обществения ред, да изготвя документи свързани с
административно-наказателната дейност, със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, имал право да осъществяват контролна и санкционна
дейност по ЗДвП.
Описаната и приета фактическа обстановка, се доказва несъмнено от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели: Я. Я., М. М., Д. С., В. Г., П. П., от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното
производство, предявеното веществено доказателство. Показанията на свидетелите са
конкретни и ясни относно, времето, мястото и начина при който е даден подкупа от
подсъдимия, на св.Я.. Посочените доказателства са взаимносвързани, непротиворечиви и
установяват изложените в обстоятелствената част на обвинителният акт факти, поради което
съдът ги кредитира. Доказателствата кореспондират изцяло със самопризнанието на
подсъдимия, поради което съдът го кредитира и обяви, че при постановяване на присъдата
ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От обективна страна е безспорно, че св.Я. на който подсъдимия предоставил паричната
2

сума като подкуп, е годен обект на престъплението активен подкуп по чл.304а, вр.304 ал.1
от НК. Това е така защото свидетеля бил назначен на длъжност ***** в група ****** на
***** длъжност- *****. Като такъв свидетеля бил „длъжностно лице” по смисъла на чл.93
т.1 б. „а” от НК, защото изпълнявал със заплата, постоянно, служба в държавно учреждение,
несъставляваща дейност само на материално изпълнение. Освен това свидетеля бил и
„полицейски орган“ по смисъла на чл.57 и чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Изпълнявал охранителна
и контролна дейност по чл.14 ал.1 и 2, чл.30 ал.1 т.2,5,8 от ЗМВР. В същата насока са
вменените му задължения по длъжностната характеристика, а Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, му давала права да осъществява
контролна и административна дейност по ЗДВП, по смисъла на чл.31 т.1 и т.2 от ЗМВР.
Така свидетеля могъл да упражнява правомощия по чл.170 от ЗДвП, свързани с контрол по
спазване на правилата за движение и съставя АУАН. Именно във връзка със служебната
дейност на свидетеля и за да не извърши той действието по служба по чл.31 т.1 и т.2 от
ЗДвП - да не довърши започната спрямо подсъдимия полицейска проверка за установяване
на административни нарушения и евентуално налагане на административни наказания или
прилагане на принудителни административни мерки за нарушения на ЗДвП, последният му
дал инкриминираната сума от 20 лв., като подкуп.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма
на вината, установен от действията му сочещи на осъзнатата от него връзка, между дадения
подкуп и преследваното неизпълнение на служебните задължения от страна на полицейския
служител. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал
настъпването на общественоопасните му последици, а причината за престъплението, е
незачитане на установения в Република България правов ред, от подсъдимия.
Ето защо съдът прие, че от събраните доказателства е безспорно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, престъплението по чл. 304а вр.чл.304 ал.1 от
НК, в чието извършване е обвинен и за което с присъдата, съдът го призна за виновен.
Престъплението е довършено защото с пускането на банкнотата в полицейския автомобил,
подсъдимият я предоставил на разположение на полицейския служител, който да реши дали
да я приеме, или не. В този смисъл е и Т.Р № 1/2021г. на ОСНК на ВКС.
Подсъдимия В. А. В., е роден на *****. в ****, с ЕГН **********, **** гражданин, ***,
*****, със **** образование, работещ, живущ в *******. В личната си декларация е
посочил, че ****, има****деца, притежава *******, а трудовите му доходи са в размер на
****. месечно.
За престъплението по чл.304а от НК, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 10
години и „глоба“ до 15 000 лв. При определяне на наказанието, съдът отчете обществената
опасност на деянието и тази на дееца. Деянието е с изключително висока степен на
обществена опасност, но за подсъдимия не се установи той да е лице със завишена такава. За
отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прие това, че чрез деянието е
засегнал обществените отношения свързани с дейността на държавните органи. За
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прие практически чисто му съдебно
минало, липсата на негативни характеристични данни, доброто му процесуално поведение,
изразената критичност към извършеното, невисоката стойност на дадената като подкуп
сума, трудовата заетост, липсата на установено нарушение при проверката му като водач,
когато предоставил подкупа. Предвид изложеното съдът намери, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК,
при които и най-лекото предвидено за престъплението наказание, ще се окаже несъразмерно
тежко. Ето защо съдът определи на подсъдимия наказанието при условията на чл.58а ал.4,
вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ и ал.3 от НК, което е и по-благоприятно за самият подсъдим. Предвид
посоченото и доколкото предвиденото за престъплението наказание „лишаване от свобода“
е без долен минимум, съдът замени същото и наложи на подсъдимия наказание „Пробация“
3

с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК - „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 / шест/ месеца, с периодичност два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок от 6
/шест/ месеца, като не му наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба“,
съобразявайки данните за имущественото и семейното му състояние. С така определеното
по вид и размер наказание, съдът намери, че ще се постигнат целите на чл.36 от НК, както
по отношение на подсъдимия, за поправянето и превъзпитанието му, така и генералната
превенция по отношение на обществото. С присъдата, съдът на осн.чл. 307а от НК, отне в
полза на държавата предметът на престъплението – банкнотата с номинал 20 български лева,
със сериен № *******.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
4

Номер на акта:	25
Дата:	11 октомври 2022 г.
Съдия:	Филип Желязков Филипов

Дело:	20225600200486
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2022 г.

Присъда по дело №486/2022 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите