Решение по дело №4874/2008 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2113
Дата: 22 юни 2010 г.
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20083110104874
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2008 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       

  2113 / 22.06.2010 г.

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХХV - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април  хиляди и десета  година  в състав:

          Районен съдия: Даниела П.

 

при участието на секретаря О.Ж.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4874 по опис на ВРС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен  е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ищците  Й.И.Я. с ЕГН **********, И.Д.И., с ЕГН **********, С.Д.Б. с ЕГН **********, Н.П.Х. с ЕГН **********, Р.С.И. с ЕГН **********, С.И.С. с ЕГН **********, В.И.С. с ЕГН ********** и С.Т.Б. с ЕГН **********,*** претендират да се приеме за установено по отношение на ответниците  С.Х.П., с ЕГН **********, В.Б.П., с ЕГН ********** и П.Б.П. с ЕГН **********,*** не са собственици на реална част с площ *** кв.м. от имот пл.№ *** по ПНИ СО „*******”, при граници: имоти с №№ ****, ****, ***, *** и останалата част от имот № ***, защрихована в червен цвят на приложената на л.33 от делото скица.

За обосноваване наличието на правен интерес от предявения установителен иск, ищците твърдят, че с решение № 551 от 04.09.1998 г. на ПК В. в  качеството им на наследници на И. Й. Х.  б.ж. на гр.В., поч.**.**.**** г. им е признато правото на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници върху нива  с площ от *.*** декара, находяща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, местността “****** ***”  по КП от 1956 г., като са посочени имотите които са включени в същия. Сочат, че наследодателя им е притежавал имота въз основа на извършена делба по ч.гр.д.№ 369/1935 г. на Варн.околийски съд. В границите на признатата собственост попада и имот  пл.№ *** по КП „*******” с площ *** кв.м., част от който е и процесната реална част от *** кв.м. при посочените граници. Твърдят, че процесния имот изцяло попада в границите на признатата собственост и ответниците осъществяват фактическата власт върху него без основание, тъй като не са били налице основанията за придобиване на права по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ наследодателя им. 

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител  поддържат предявения иск.

Ответникът В.П. чрез процесуалния си представител адв. Б. възразява срещу иска като оспорва правата на ищците за процесния имот като сочи, че наследодателя на ищците не е бил собственик на признатия за възстановяване имот, същият не е бил земеделска земя, не е бил отчуждаван и не е включван в ТКЗС, ДЗС или друга стопанска организация, твърди, че претендирания имот не е идентичен с придобития от ответника имот.  Сочи, че е собственик на имота по наследяване а наследодателя го е придобил чрез трансформация на право на ползване в право на собственост от 1970 г.  Представя доказателства за твърдяното от него право на собственост, както и за правото на неговия наследодател. 

Останалите ответници не изразяват становище по иска. 

Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Относно активната процесуална легитимация на ищците: Видно от представеното реституционно решение № 551/04.09.1998 г. на ПК В. В., същото е издадено в полза на наследниците на И. Й. Х. ,  който се е легитимирал като собственик на имота за който са признати права от административния орган, установен с делбен протокол, приложен по делото.  Видно от представените удостоверения за наследници  издадени от дл. лице по гр. състояние при Община В.  ищците са наследници на лицето. Последните са с установена активна процесуална легитимация в качеството им на преки  наследници на лицето, чиито права на собственост са обект на позитивно реституционно решение.  Предвид установените по делото родствени връзки и удостовереното с официални документи качество на наследници на посоченото лице,  съдът приема, че ищците са активно легитимирани лица по предявения от тях иск.

Относно процесуалната легитимация на ответниците, която не се оспорва, установена и от представеното доказателство – удостоверение за наследници на Б. П. *** и направеното от ответникът В.П.  възражение за притежавани от тях  права за процесния имот по наследяване от същото лице,  съдът приема, че ответниците  са   пасивно легитимирани лица по предявения иск за собственост.

 Доколкото в молбата се навеждат твърдения, че  процесния имот попада в границите на признатия с решението на ОСЗГ имот  и  наличието на частична идентичност между  двата имота, съдът приема, че е налице правен интерес за ищците от водене на установителен  иск  поради незавършила реституционна процедура. 

С оглед тежестта на доказване, която носят ответниците същите следва да установят твърдяните от тях права на собственост на заявеното основание.  Предвид заявеното такова същите следва да установят наличието  на законовите предпоставките  за трансформация на право на ползване в право на собственост,  а именно, че  на ползвателя, техен наследодател  е предоставено право на ползване, че същия е заплатил имота в тримесечния срок от изготвяне на оценката и че в имота е имало изградена сграда към 01.03.1991 г. Същите правно релевантни факти съставляват  елементи от сложния фактически състав на пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Видно от нот.акт № ***, том *****,  дело № ****/**** г.  на нотариус при ВРС   наследодателят на ответника Б. П.П. е признат по реда на чл.483 ГПК отм. за собственик на 600/1007 идеални части от място, цялото с пространство **** кв.м. в землището на гр.В., местността ********* в зона за земеделско ползване, съставляваща имот пл.№ ****-***, при съседи: Д. С., Н. К., път и наследници на Д. З.заедно с построената в него масивна дървена сезонна постройка със ЗП **.** кв.м. По решение на ИК на ОНС В. по протокол № 1 от 10.01.1970 г. е взето решение за предоставяне на пустеещи земи на граждани за ползване по 21 ПМС на ЦК на БКП от 31.01.1963 г. в посочените в същото местности и са одобрени списъците към същия в които под № 146 фигурира Б. П.П.. Видно от удостоверение № 1324 от 14.04.1970 г. на същия е предоставено право на ползване за имот от 0.* дка в местността *********, при граници: Д. З., ДЗС и път. От разрешение за строеж № 717 от 29.09.1977 г. на ползвателя е разрешено изграждането на дървена барака за сезонно ползване с площ ** кв.м. в имота в м.*********. С оценителен протокол № 1502 от 23.09.1993 г. е определена оценка на предоставения за ползване имот в размер на 27000 лева за 600 кв.м., като в същия е отразено наличието на сграда. Оценката е връчена на 09.05.1994 г. Видно от приложените на л.75 и л.76 вносни бележки и удостоверение от Община В., кметство “Чайка” цената на земята е заплатена по нарочната сметка на общината на 10.05.1994 г.

  От заключението на  проведената СТЕ, неоспорено от страните,  което съдът цени като компетентно дадено   се установява, че признатия с решението на ПК имот на ищците е идентичен с имота по делбения протокол. Установена е също така идентичност на процесния имот с имота по препис-извлечение за предоставено право на ползване и по нотариалния акт от **** г. на ответниците.  Вещото лице дава заключение за идентичност на процесния имот с имота по препис - извлечение и оценителен протокол. Процесния имот пл.№ *** по ПНИ одобрен със заповед от 24.01.2006 г. е с площ *** кв.м. Със същата площ е заснет по действаща кадастрална карта на гр.В., одобрена със заповед от 14.10.2008 г. В имота има изградено дървено бунгало с площ ** кв.м., състоящо се от антре и стая, с веранда и  външен тоалет. Същото е монтирано върху бетонова основа, излята върху каменни основи. Постройката е напълно завършена. Същата е отразена в КП от 1987 г. и е изградена на по-ранен етап.

 По искане на страните са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Г. се установява, че ищеца С.С. има възстновено лозе по пътя от В. към Д. от около * декара, представлява две части на един имот. От показанията на свидетелката С., се установява, че Б. П. имал имот по В. шосе по пътя за гробището. Имота бил получен преди 1970 г., представлявал хавра, имало камъни. Съпругът на свидетелката помагал на наследодателя на ответника при обработването на мястото. Още от тогава имота бил ограден, била изградена дървена къща, поръчана в Б.. Къщата била поставена 1-2 години след получаване на мястото, съпругът на свидетелката участвал в поставянето на основите.  Свидетелката има преки впечатления до 2006 г. като заявява, че до тогава имота е обработван непрекъснато от ответника В.П., както и  от неговите тъст и тъща.

   От представеното удостоверение от Адм.съд В. по адм.д.№ 3185/08 г. е видно, че с влязло в сила решение е отменена заповедта за Обл.управител на област с адм.център В. в частта в която е отменена заповед РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. за одобряване на ПНИ на местност  “*******” за процесния имот пл.№ ***.

   По направеното от ищците оспорване автентичността на протокол № 1 от 10.01.1970 г. на ИК на ОНС В. е проведена СГЕ, заключението на която съдът цени като компетентно дадено и неоспорено от страните. От същото се установява, че подписа за председател не е положен от Х. Т., изпълняващ длъжността към датата на съставяне на протокола. Подписа за секретар е изпълнен от  С. К., изпълняваща длъжността към момента на съставяне на документа. 

    Съдът намира, че доколкото възраженията на ищците в тази връзка са такива по пар.4и ПЗР на ЗСПЗЗ и е преклудирано правото на иск на същото правно основание, то и възражението на същото основание е недопустимо и от същото не може да се извежда извод, че на ползвателя не е предоставено право на ползване с решение на ИК на ОНС В. по протокол № 1 от 10.01.1970 г.

    При така установените факти съдът намира, че предвид  доказателствената тежест, съответна на вида на предявения иск,  ответниците чрез пълно и главно доказване пред настоящата съдебна  инстанция са установили твърдяните права на собственост на соченото  придобивно основание,  както и правата на наследодателя им.  Доколкото правата на всички ответници произтичат от едно и също основание, независимо, че отв.С.П. и отв.П.П. не са ангажирали доказателства, то от ангажираните от отв.Вл.П. доказателства са установени правата на всички ответници. В производството пред ВРС  са установени по категоричен начин кумулативните предпоставки за трансформиране на право на ползване в право на собственост за наследодателя им.  От събраните   доказателства  е установено по безспорен начин, че ответниците  владеят придобития от тях имот в границите на придобитата  собственост. Установи се също така,  че наследодателят на  ответниците е бил собственик на имота към откриване на наследството.

 Предвид горното,  съдът намира, че отрицателния установителен иск  е неоснователен, поради което същият  следва да се отхвърли.   

 По искане на ответника ищците следва да му заплатят разноски за производството в размер на 850 лева. 

 

 Предвид горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от   Й.И.Я. с ЕГН **********, И.Д.И., с ЕГН **********, С.Д.Б. с ЕГН **********, Н.П.Х. с ЕГН **********, Р.С.И. с ЕГН **********, С.И.С. с ЕГН **********, В.И.С. с ЕГН ********** и С.Т.Б. с ЕГН **********,*** иск за  приемане за  установено по отношение на  ответниците  С.Х.П., с ЕГН **********, В.Б.П., с ЕГН ********** и П.Б.П. с ЕГН **********,***, че  тримата не са собственици на реална част с площ *** кв.м. от имот пл.№ *** по ПНИ СО „*******”, при граници: имоти с №№ ****, ****, ***, *** и останалата част от имот № ***, защрихована в червен цвят на приложената на л.33 от делото скица,   основание чл. 124 от ГПК.

 

 

ОСЪЖДА Й.И.Я. с ЕГН **********, И.Д.И., с ЕГН **********, С.Д.Б. с ЕГН **********, Н.П.Х. с ЕГН **********, Р.С.И. с ЕГН **********, С.И.С. с ЕГН **********, В.И.С. с ЕГН ********** и С.Т.Б. с ЕГН **********,*** да заплатят на  С.Х.П., с ЕГН **********, В.Б.П., с ЕГН ********** и П.Б.П. с ЕГН **********,*** сумата от 850 лева, на осн.чл. 78 ГПК.

 

 

Решението  подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен  срок от съобщението до страните.        

                                  

 

                               Районен съдия: