Решение по дело №1129/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер

     Година

16.01.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

състав

На

25.11.

                                        Година

2020

В публично заседание и следния състав:

                                          Председател

Здравка Запрянова

                                                 Членове

                                        Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

1129

по описа за

2020

година.

Постъпила е жалба от „Устра- Бетон”ООД- Кърджали против Наказателно постановление № 09-002410 от 11.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което моли да се отмени изцяло. Излага следните твърдения: описаното нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ не е извършено, тъй като Ю.С. не се е намирал в трудово правоотношение с „Устра- бетон“ООД към датата на която се твърди, че е било допуснато нарушение на трудовото законодателство; в наказателното постановление липсва конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление с присъждане на направените по делото разноски като представя подробна писмена защита.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли съда с оглед изхода на делото на основание чл.63 ал.3 вр.ал.5 от ЗАНН вр.чл.143 ал.4 от АПК да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА“ГИТ“- София. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 14.07.2020г. свидетелите И.Д., Е.Ю. и К.С.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали, извършили проверка, първо по седалище и адрес на управление на дружеството „Устра Бетон“ ООД- Кърджали по повод подадено писмо в Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали за инцидент с работник Б.А., който е пострадал на строителна площадка на бившият завод ОЦК в гр.Кърджали, на който работят строителни работници и други фирми изпълнявайки строително монтажни дейности. Първоначално на тази дата посетили офиса на дружеството, където връчили призовка на основание чл.45 от АПК лично на управителя на дружеството, с която изискали документи свързани с трудовото законодателство, здравословни безопасни условия на труд, с трудовите взаимоотношения на лицата упражняващи строително монтажни дейности и по-конкретно на лицето Б.А., който бил посочен в преписката на Районна прокуратура- Кърджали като пострадал при инцидента на 28.05.2020г. Изисканите документи били представени няколко дни по- късно в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали, като между тях били и 5 броя граждански договори включително и такъв със свидетеля Ю.С.С.. По повод представените граждански договори на 23.07.2020г. свидетелите И.Д., Е.Ю. и К.С. отново посетили дружеството, но този път по работни места в бивш завод „ОЦК“ в гр.Кърджали, където се извършва реконструкция на цинково производство. При проверката по работни места те не установили този ден лицето Ю.С.С. да полага труд на обекта. Проверяващите свидетели по този повод изискали книгите за ежедневен инструктаж, от които установили, че свидетелят Ю.С.С. е посещавал обекта заедно с всички останали работници от 12.05.2020г., която дата била посочена и в гражданския договор, който бил сключен за изпълнение на 60 кв. шпакловка и 120 кв. боядисване на тавани и стени, без да е посочено мястото на работа, за кой обект става въпрос и в кое населено място. На 23.07.2020г. при проверката по работни места не установили на обекта да се е извършвала шпакловка и боядисване на тавана и стени, а констатирали само изкопни работи. От книгата за ежедневния инструктаж на проверяваната фирма е видно, че в периода от 12.05.2020г. до 29.05.2020г., с изключение на събота и неделя и дните обявени за официални празници, всички работници включително и Ю.С.С., били инструктирани ежедневно от свидетеля И.Я. за извършването на изкопни работи, а именно да стоят далеч от машините и задължително да носят ЛПС и работно облекло. След проверката по работни места, проверяващите направили справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, при която установили, че на лицето Ю.С.С. след трудовия инцидент случил се на 28.05.2020г. е вписан трудов договор сключен с него, а на следващият ден- 29.05.2020г., към 14,00 часа този трудов договор бил заличен в регистъра. От представената ведомост за заплати за месец май 2020г. те установили, че на работника Ю.С.С. са начислени 800лв. и след законно установени удръжки от 60,00лв., са му изплатени 760лв. това обаче противоречало на гражданския договор в долната част на който има констативен протокол, в който е вписано, че възложената работа е приета и за нея е платено окончателно възнаграждение по договора 800лв. На база извършените проверки в офиса на фирмата- жалбоподател и по работни места, както и от представените документи, проверяващите свидетели Ю., С. и С., съставили Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2019410/ 29.07.2020г., в който вписали констатираните от тях нарушения, измежду които е и това за работника Ю.С.С. по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Контролните органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото между страните правоотношение като трудово. За това на 03.08.2020г. срещу „Устра- бетон”ООД- Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Това станало в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. На 11.09.2020г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.Д., Е.Ю. и К.С., на които съдът дава вяра изцяло; от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение от 03.08.2020г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2019410/ 29.07.2020г., за който няма данни да е обжалван; Граждански договор № 3/ 12.05.2020г. в частта за датата на започване на работа; Извадка от книгата за ежедневен инструктаж на проверявания обект; копие на книга за влизане и излизане на лица в обект от 27.05.2020г.; Уведомления по чл.62 ал.5 от КТ; както и другите приети писмени доказателства. При анализа на всички тези доказателства съдът установява, че лицето Ю. С. С. още от 12.05.2020г. е имал работно време, работно място, възнаграждение, инстуктиран е за изкопни работи ежедневно, имал е работен № при жалбоподателя. Това лице е престирало труд в проверявания обект като работник, както и поради оскъдността на описаното в гражданския договор относно вида и обема на възложената му работа срещу 800лв. без да е посочен за кой точно обект става въпрос. Не без значение е и поведението на жалбоподателя, който на датата на настъпилата трудова злополука- 28.05.2020г., е сключил и регистрирал трудов договор с това лице, а на следващият ден го е заличил, което също е индиция, че правоотношението между Ю.С.С. *** е било трудово, което се е прикривало от сключения граждански договор. Налице е и разминаване между вписаното в Гражданския договор № 3/ 12.05.2020г. в частта за заплащане, където е отбелязано заплащане на 800лв., което е в противоречие с ведомостта за заплати за месец май 2020г.

Настоящата съдебна инстанция не кредитира показанията на разпитаните свидетели И.Я. и Ю.С., тъй като техните показания са в противоречие с останалия доказателствен материал, не са подкрепени от нито едно друго доказателство, а и те са заинтересовани от изхода на делото, първият като все още в трудови правоотношения с жалбоподателя, а втория като работещ преди за него. Това е така, тъй като показанията на И.Я. противоречат на вписаното от самия него в книгата за ежедневен инструктаж, видно от която Ю.С.С. е бил инструктиран през цялото време за изкопни работи. Така също последният свидетелства, че е работил месец и половина- два месеца на граждански договор, през което време е боядисвал, което е в противоречие със сключения между него и жалбоподателя граждански договор, видно от който работата е трябвало да бъде свършена до 01.06.2020г., за което дори и му е платено. 

Настоящият състав не кредитира представения по делото Граждански договор № 3/ 12.05.2020г., тъй като той противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между Ю.С.С. и дружеството не са гражданскоправни, а трудовоправни.       

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима поради подаването й от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество.  

Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма- чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Ю.С.С. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Устра- Бетон”ООД- Кърджали на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1 чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.     

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. При събраните доказателства наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя и работника на 12.05.2020г., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения от тогава, представлява нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в който юрисконсултът е взел участие само в първото, в което са разпитани на четирима свидетели, както и е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

     Р Е Ш И: