Решение по адм. дело №1612/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Н. А., [ЕГН] настоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [област], чрез пълномощник адв. К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - [област], за присъждане на сумата в размер на 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2024 г. неимуществени вреди, причинени от бездействията на администрацията на Затвора [област], мораторна лихва в размер на 2 657,94 лв. от датата на преустановяване на бездействието - 30.06.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба - 25.07.2025 г., както и законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на обезщетението.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (нетна площ не е надвишавала 3 кв. м.); липса на вентилация, свеж въздух и достатъчно слънчева светлина; лоши хигиенни условия в килията (тоалетната в килията била с неработещи казанчета, липса на прегради, на работещи чешми или умивалници, тоалетната не била шумоизолирана); лошо състояние на банята (къпели се заедно по 30-40 човека, като се изчакват взаимно, което ги поставя в унизително положение, душовете били само 5-6, като от тях течало или гореща, или ледено студена вода, налагало се затворниците, отивайки към помещението за къпане и връщайки се оттам да преминават през открита площ, наречена „карето“, което особено през зимния период често водило до различни заболявания); лоша хигиена – наличие на мишки, дървеници и хлебарки; липса на пералня в Затвора [област], поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл по стените.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област] чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне, като съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на правото на обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на исковата молба.

Административен съд – [област], II отд., ХIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От събраните и неоспорени от страните доказателства, представени с писмо рег. № № 4292/15.08.2025 г. на Началника на Затвора [област], в т. ч. Справка на вх. № 6880/11.08.2025 г. изготвена от С. П. И. „СДВР“ при Затвора [област], Справка към рег. № 6880/11.08.2025 г. от 13.08.2025 г. изготвена от К. Пайтакова – инспектор „СДВР“ и Справка към рег. № 6880/11.08.2025 г. от 13.08.2025 г., изготвена от НС „ФЛКР“ К. С., се установява следното:

Според представените данни от страна на директора на Затвора –[област] (л. 31), Ц. Н. А. е постъпил в Затвора [област] на 20.10.2017 г. и е пребивавал в него до 27.09.2018 г. вкл.( на 28.09.2018 г. - освободен). На 09.11.2018 г., постъпва обратно в пенитенциарното заведение, където пребивава до 17.05.2021 г. вкл. (на 18.05.2021 г. е преместен). За трети път постъпва в Затвора-[област] на 15.06.2021 г. и пребивава там до 03.07.2024 г. (на 04.07.2024 г. е преместен), т.е. от 01.06.2017 г. (начална дата на исковия период) до 19.10.2017 г. вкл., от 28.09.2018 г. до 08.11.2018 г.вкл. и от 18.05.2021 г. до 14.06.2021 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че периодът, в който реално ищецът е пребивавал в Затвора [област], е от 20.10.2017 г. до 27.09.2018 г. вкл., от 09.11.2018 г. до 17.05.2021 г. вкл. и от 15.06.2021 г. до 30.06.2024 г. вкл.(крайна дата на претендирания период).

С оглед направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено:

В случая, преди да изследва наличието на предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът следва да обсъди възражението на ответника за неоснователност на исковите претенции, поради изтекла погасителна давност. Настоящият състав счита за основателно в една част от претендирания исков период, направеното възражение за изтекла давност в полза на ответника. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114 ЗЗД/. Предявеният от Ц. А. иск се основава за твърдения за бездействие на администрацията в Затвора – [населено място], да подобри жизнените условия, в която пребивават лицата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Правото на обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна жизнена среда, по причина проявено от отговорните длъжностни лица незаконно бездействие. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. Както се посочи, ищецът е заявил претенция за обезвреда за претърпени вреди в периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2024 г., но се установи, че действително е пребивавал в Затвора [област] от 20.10.2017 г. до 27.09.2018 г. вкл., от 09.11.2018 г. до 17.05.2021 г. вкл. и от 15.06.2021 г. до 30.06.2024 г. вкл. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от посочените периоди (от 20.10.2017 г. до 27.09.2018 г. вкл., от 09.11.2018 г. до 17.05.2021 г. вкл. и от 15.06.2021 г. до 30.06.2024 г. вкл.) администрацията на ГДИН е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия, произтичащи пряко от нормативен акт, да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда на изтърпяващия наказанието си ищец и във всеки един момент от процесния период (от 20.10.2017 г. до 27.09.2018 г. вкл., от 09.11.2018 г. до 17.05.2021 г. вкл. и от 15.06.2021 г. до 30.06.2024 г. вкл.), той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди (в този смисъл Решение № 12306 от 16.09.2019 г. по адм. дело № 1569/2018 г. по описа на ВАС).

Доколкото исковата молба на ищеца е подадена на 25.07.2025 г., и същия претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 01.06.2017 г. до 30.06.2024 г., предявеният иск се явява погасена по давност за периода от 20.10.2017 г. до 27.09.2018 г. вкл. и от 09.11.2018 г. до 24.07.2020 г. вкл., поради което в тази част ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Казано с други думи, предявеният иск ще бъде разгледан само в частта за периода от 25.07.2020 г. до 17.05.2021 г. вкл. и от 15.06.2021 г. до 30.06.2024 г.

Тук е мястото да се посочи, че като свидетел по делото е разпитан Т. М. П., чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля. Същите обаче не следва да бъдат кредитирани, доколкото показанията му са твърде общи и се отнасят за период погасен по давност.

Във връзка с твърдението за пренаселеност на килиите, в които е пребивавал:

За първия период, в който се установи, че ищецът действително е пребивавал в Затвора [област] и който не е погасен по давност, а именно от 25.07.2020 г. до 17.05.2021 г. вкл, липсва информация в кое спално помещение и с колко други л. св. е пребивавал ищеца през този период. При това положение, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от пребиваването в пренаселени помещения за целия период - от 25.07.2020 г. до 17.05.2021 г. вкл. (общо 297 дни), с оглед доказателствената тежест в процеса (разпределена с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание) и факта, че от страна на ответника и от Началника на Затвора [област] (комуто е изпратено нарочно съобщение със задължението да представи конкретно посочени от съда доказателства), не са представени доказателства за това с колко други л. св. е пребивавал в едно спално помещение.

Що се отнася до втория период, в който се установи, че ищецът действително е пребивавал в Затвора – [населено място] и който не е погасен по давност, а именно от 15.06.2021 г. до 30.06.2024 г., е необходимо да се съобрази следното:

За периода от 15.06.2021 г. до 10.08.2022 г. вкл. липсва представена информация, както къде е бил настанен, така и с колко други л. св. е пребивавал в едно спално помещение.

В периода от 11.08.2022 г. до 30.06.2024 г. –(крайната дата на исковия период), ищецът е бил настанен на Втори пост в спално помещение № 82, което е с площ от 56, 09 кв. м. и с капацитет до 14 л. св., като през целия период в това спално помещение са били настанени между 6 и 13 л. св., т. е. по-малко от 14 л. св. (така справка на л. 34-гръб).

При това положение, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от пребиваването в пренаселени помещения за периода от 15.06.2021 г. до 10.08.2022 г. вкл. (общо 422 дни), с оглед доказателствената тежест в процеса (разпределена с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание) и факта, че от страна на ответника, не са представени доказателства за това в кои спални помещения е бил настанен ищецът.

За останалите части от претендирания период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек.

Като недоказани следва да се приемат твърденията, че в периода на пребиваване на ищеца Затвора [област] не му е осигурена светлина и вентилация в помещенията, в които е бил настанен. Установява се от приетите по делото доказателства, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с отваряеми прозорци с възможност за проветрение и достатъчно дневна светлина.

Относно твърденията на ищеца за нарушение на правото му по чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като помещенията в затвора не отговаряли на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съдът счита, че сградата на затвора не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Не се установява впрочем, нито от представените писмени, нито от гласните доказателства, ищецът да е страдал от кашлица, дихателни проблеми и предразположеност към респираторни заболявания, както се твърди в ИМ. Недоказано е и твърдението за главоболие и неприятно усещане от изкуствената светлина.

От писмените доказателства, се установява, че в стаите в Затвора [област] са налични обособени отделни санитарни възли и е осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода. Установено е съобразяване с изискването на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Не се установява, санитарният възел към помещенията да е бил в тежко състояние и няма изискване същият да е шумоизолиран. Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята в Затвора [област], доколкото се установява, че е бил въведен график за използването й, именно с оглед съобразяване факта на ползването й от значителен брой лица. Банята е снабдена със съблекалня и противно на твърденията в ИМ, не се налага на лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъжданите периоди в Затвора [област], доколкото от страна на затворническата администрация е налице нарочно изявление, че ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на ищеца в Затвора [област] (л.39 – л.93). Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в МЛС. В протоколите са описани размера на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора [област], в т. ч. и за наличието на инсекти.

Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането на спалното и постелъчно бельо на А. и хигиената в спалните помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Действително е посочено, че от началото на 2023 г. професионалната пералня в Затвора е в ремонт от продължителен период, но с цел обезпечаване на процеса на пране от страна на затворническата администрация са сложени три броя по-малки перални машини, с по-малък капацитет на килограми за пране. Също така, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. С оглед на всичко изложено, няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за липсата на пералня в Затвора.

Що се отнася до хигиената в Затвора - [област], от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в килията, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лиш.св.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от общо 719 дни, а именно от 25.07.2020 г. до 17.05.2021 г. вкл. и от 15.06.2021 г. до 10.08.2022 г. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял, посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателства, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение „Н. и други срещу [държава]“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора [област] и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2017 - 2024 г.), според настоящия съдебен състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е по 6 лв. на ден, или общо в размер на 4 314 лева за целия период, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ., в т.ч. и че е установено едно единствено нарушение, който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

При това положение претендирания иск за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2024 г. следва да се уважи до размера на сумата от 4 314 лева ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2024 г. до 25.07.2025 г. в размер на сумата от 638,65 лева като над тези суми до пълния претендиран размер от 18 000 лева главница и 2 657,94 лева мораторна лихва исковете следва да се отхвърлят.

Спрямо уважения размер от главницата, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Констатира се, че разноските, направени от ищеца А. са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.

На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 484,12 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (в приложимата редакция).

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Административен съд –[област] -XIII състав :

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област], [улица], да заплати на Ц. Н. А., [ЕГН], сумата от 4 314 /четири хиляди триста и четиринадесет/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 25.07.2020 г.- 17.05.2021 г.вкл. и от 15.06.2021 г. до 10.08.2022 г.вкл. при престоя в Затвора-[област], ведно със законна лихва, считано от 25.07.2025г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 18 000 лв., както и за периодите от 01.06.2017 г. до 24.07.2020 г. вкл., от 18.05.2021 г. до 14.06.2021 г. вкл. и от 11.08.2022 г. до 30.06.2024 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област], [улица], да заплати на Ц. Н. А., [ЕГН], сумата от 638,65 лв. мораторна лихва върху уважения размер на главницата от 4 314 лв. за периода 30.06.2024 г. до 25.07.2025 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълно предявения размер от 2 657,94 лв.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област], [улица], да заплати на Ц. Н. А., [ЕГН], сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на адвокат А. В. К. със съдебен адрес [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 484,12 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1612 по описа за 2025 г. на Административен съд - [област].

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд.