Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №39

                       

           

                              В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   ВОС    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  петнадесети септември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.          

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          В.У.                            И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.      ГР.Д. №   490        ПО ОПИСА

ЗА   2020 ГОД., ЗА ДАСЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

 Предявен е иск от „ОББ“ АД ,със седалище и адрес на управление гр. С.  срещу К.И.В. *** с правно основание  чл. 124,ал.1във вр. с чл.422 ГПК .

Иска от съда да признае,че  „ОББ „АД има изискуемо и валидно вземане срещу  ответника  по силата на Договор за банков ипотечен кредит от 07.12.2007г в размер на 74 998,59лв.-просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК-10.10.17г. до окончателното изплащане ,3 884,74лв.-договорни лихви за периода 15.11.16г. до 07.07.17г.,2 719,59лв.-наказателна лихва за периода15.11.16. до 09.10.17г.,1632,06лв.-д.такса и 2 193,65лв.-адв. възнаграждение-разноски в заповедното производство като претендира разноски и за настоящото производство.

 Твърди,че между страните е сключен валиден Договор за банков ипотечен кредит,както и допълнително споразумение към него като кредитополучателят се е представлявал от редовно упълномощено от него лице.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът не е  подал отговор на ИМ,уведомен по реда на чл.47 ГПК.На ответника е назначен особен представител при условията на чл.47,ал.6 ГПК- адв. К.Г. и адв. С.И. ***,които са подали писмен отговор,с който оспорват иска.Изтъкват,че договора за банков кредит не е подписан от ответника,а от трето лице като пълномощник без това да е упоменато в самия договор.Оспорва упълномощаването от ответника към В.Г.Н.,който е подписал договора  за банков кредит и поради това считат,че искът е неоснователен.

От данните по делото съдът достигна до следните изводи:

Между „ОББ“ АД и К.И.В. е сключен Договор за предоставяне на ипотечен креди от 07.12.2007г. в размер на 120 000лв.Договорът е подписан за „кредитополучател“ от В.Г.Н.,упълномощен с пълномощно №11351,приложено по делото.Пълномощното е от същата дата 07.12.2007г. и с нотариална заверка на подписите и според него К.И.В. упълномощава В.Г.Н.  от името на упълномощителя и за негова сметка да закупи имот-апартамент,да подаде молба до „ОББ“ АД с искане за предоставяне на кредит,да сключи и подпише  от негово име в качеството му на кредитополучател договор за кредит с „ОББ“ АД в размер до 150 000лв.,както и да се разпорежда със средствата от кредита,както и да учреди ипотека в полза на банката върху имота.С Допълнително споразумение от 17.02.2015г. са уговорени нови условия за гратисен период по кредита отново между „ОББ“ АД и К.И.В. като за „кредитополучател“ споразумението е подписано от В.Г.Н.,упълномощен с пълномощно от 21.01.2015г. със заверка на подписа от консулска служба на Посолството на РБ в Р.Освен че упълномощава В.Г.Н. с права да го представлява пред „ОББ“ АД и да подписва допълнителни споразумения към договора за кредит К.И.В. декларира,че потвърждава всички действия извършени от упълномощеното лице по предоговаряне на договора за кредит с „ОББ“ АД,реализирани преди подписване на настоящото пълномощно.

„ОББ“ АД е подала заявление по чл.417 ГПК срещу К.И.В. за посочени в заявлението суми. Образувано е ч.гр.д. №2998/2017г. на ВРС и съдът е издал Заповед за изпълнение и изп.лист за вземането на банката от 17.10.2017г.След изпълнение на процедурата по чл.47,ал.1-5 ГПК  от ЧСИ и след изтичане на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 ГПК заповедта по чл.417 ГПК се смята за редовно връчена на 19.06.20г.

В изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1т.2 ГПК ВРС е съобщил на заявителя „ОББ“ АД ,че може в едномесечен срок да предяви установителен иск против длъжника и на основание чл.415,ал.2 ГПК е спрял изпълнителното производство по издадената заповед за изпълнение.

С оглед дадените указания „ОББ“ АД е предявила настоящия иск в законния срок.

По делото е назначена ССЕ и ВЛ Р. К. е представил заключение,прието от съда като компетентно и обективно и същото не е оспорено от страните по делото.Според експертизата по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 07.12.2007г. ,сключен с К.И.В. кредитът в размер на 120 000лв. е усвоен изцяло на 11.12.2007г. по банкова сметка ***.Към 10.10.2017г. по кредита са погасени общо 119 291,01лв.,от които 45 001,41лв.-главница,68 695,89лв.-договорна лихва,140,13-наказателна лихва,4 253,58-застрахователни премии и 1 200лв.-такса за управление на кредит.Към същата дата остават неиздължени както следва:74 998,59лв.-главница,3 884,74лв.договорна лихва,2 719,59лв.-наказателна лихва и 233,21лв.-застрахователни премии или общо 81 836,13лв.

При тези данни ВОС намира предявеният иск за допустим като подаден от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателен по следните съображения:

Настоящият иск е установителен по чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК ,предявен при условията и реда на чл.415,ал.1,т.2 ГПК при връчване заявлението по чл.417 ГПК на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК.

От назначената  съдебно счетоводна експертиза се установи,че длъжникът  е погасил част от кредита,но поради спиране на плащанията и при обявената предсрочна изискуемост на кредита дължи сумите,посочени в заявлението по чл.417 ГПК ,които са идентични и с тези по предявения установителен иск по чл.422 ГПК.

 В хода на делото процесуалните представители на ответника не са оспорил по същество дължимостта на исковите суми,нито предсрочната изискуемост на кредита,а твърдят,че договорът за кредит  не е произвел действие  и е нищожен поради липса на съгласие от страна на кредитополучателя като се позовават на обстоятелството,че същият е подписан от пълномощник без това да е упоменато в самия договор.

Съдът не споделя тези твърдения.По делото са представени копия на пълномощни от кредитополучателя,с които упълномощава  трето лице- В. Г. Н.-да го представлява пред банката като сключва договор за ипотечен кредит,споразумения към него и подписва всички документи в тази връзка,както и да се разпорежда със сумите по кредита.Нещо повече-с второто пълномощно потвърждава всички извършени до момента действия от упълномощеното лице във връзкас договора за ипотечен кредит.

При това положение не може да се приеме,че договорът за кредит е сключен без съгласието на кредитополучателя,а напротив това съгласие е категорично и точно изразено,действията,извършени от упълномощеното лице са потвърдени и последният е действал в рамките на дадените му с пълномощията права от името и за сметка на упълномощителя.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана по размер,посочен в ИМ .Сумата от 233,21лв.-застрахователни премии е посочена в счетоводната екпертиза,но не е претендирана от ищеца,поради което не следва да се присъжда.

                                Ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по настоящото производство  съгласно представения списък по чл.80 ГПК,а именно 1 632,06лв.-д. такса, 120лв.-възнаграждение за ВЛ по ССчЕ и 100лв. ю.к. възнаграждение, както и 2978лв.-за назначените особени представители на ответника-общо  4 830,06лв.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на К.И.В.,ЕГН ********** *** , че дължи  на „ОББ“АД,ЕИК * ,представлявана от Т.В.М.-изпълнителен директор и С.А.—изпълнителен директор,със съдебен адрес ***/7,ОББ АД-клон В.сумата 81 602,92.,от които 74 998,59лв.-главница,съставляваща неизплатена част от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 07.12.2007г.,сумата 3 884,74 –договорна лихва за периода  15.11.2016г. до 07.07.2017г.,сумата 2 719,59лв.-наказателна лихва от 15.11.2016г. до 09.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата ,както и  1 632,06 лв..-д.такса  за издаване на заповед по чл.417 ГПК и 2 193,65лв-адв. възнаграждение-разноски в заповедното производство .

ОСЪЖДА К.И.В.,ЕГН ********** *** да заплати  на „ОББ“АД,ЕИК * ,представлявана от Т.В.М.-изпълнителен директор и С. А. Г.—изпълнителен директор,със съдебен адрес ***/7,ОББ АД-клон В.  направените от тях деловодни разноски по настоящото производство в размер на 4 830,06лв.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                      Окръжен съдия: