РЕШЕНИЕ
№
7
гр. Русе, 10.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII - ми състав, в публично съдебно заседание на 23 февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 46 по описа за 2021
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на
Б.Т.Л. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 20-1075-000832 от 16.12.2020
г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Разград, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
прекратена регистрацията на ППС
– лек автомобил, марка и модел „Мазда 323“ с рег.
№ *****, цвят сив, рама № ****** за срок от 1 година,
считано от датата на изземване на 2 броя рег. табели и СРМПС № *********. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се отмяната на
оспорената заповед. Не се претендират разноски.
Ответникът в производството – Началникът
на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Разград, не взема становище по жалбата.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със ЗППАМ № 20-1075-000832 от 16.12.2020
г., Началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Разград е наложил на Б.Т.Л. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС - лек
автомобил, марка и модел „Мазда 323“ с рег. № *****, цвят сив, рама № ******, за срок от 1 година. (л. 4 от делото).
За да наложи
тази мярка, административният орган е приел, че оспорващият Б.Л. е управлявал
на 16.12.2020 г., около 00:05 часа в с. Ушинци, община Разград, по ул. „Девети
септември“ до Комплекс „Шушнев“ в посока гр.Разград лек автомобил, марка и модел
„Мазда 323“
с рег. № *****, негова
собственост, след като е бил лишен от това право по съдебен или административен
ред, като е посочено, че СУМПС на водача е било отнето по административен ред с
НП № 5074/2009 от 10.08.2009 г.
Посочените факти
и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата
инстанция Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1075-000832 от 16.12.2020 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, т. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, като административният орган е
определил срока на действие на ПАМ на максимума от 1 година, предвид
дисциплината на водача – повторно извършване на същото нарушение в кратък
период от време, видно от справка за дисциплината на водача (л. л. 26 – 31 от
делото).
От представените с приобщената към делото административна преписка писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че съгласно договор за
покупко-продажба № 2113 от 15.10.2020 г. на Нотариус 361 към дата 16.12.2020 г.
Б.Т.Л. е собственик на МПС – лек автомобил, марка и модел „Мазда 323“ с рег.
№ ******, цвят сив, рама № ****** (л. л. 22 и 23 от
делото). Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя, видно от дадените
от него обяснения в проведеното на 23.02.2021 г. открито съдебно заседание по
делото (л. 41 от делото).
Цитираната от административния орган в оспорената ЗППАМ справка за
дисциплината на водача също се съдържа в приобщената към делото
административната преписка (л. л. 26 – 31 от делото). От тази справка
действително се установява, че с НП № 5074/2009 от 10.08.2009 г. на Б. Л. е
било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 14 месеца – от 02.08.2009 г. до 02.10.2010 г. (л. 30 от делото).
Констатира се също, че Б. Л. има СУМПС, издадено на 04.11.2005 г., валидно до
04.11.2015 г. (л. 26 от делото). Т.е. към дата 16.12.2020 г. не е имал валидно
СУМПС.
ЗППАМ е връчена на жалбоподателя лично, видно от собственоръчно подписана
от него разписка на 30.12.2020 г. (л. 4, гръб от делото), а жалбата срещу
заповедта е подадена на 11.01.2021 г. (л. 7 от делото).
От страна на ответника са представени и писмени доказателства относно
компетентността на органа-издател на оспорената ЗППАМ (л. л. 32 – 39 от
делото).
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В тази връзка от ответника са представени писмени
доказателства, установяващи компетентността на органа - издател на оспорения
акт - Заповед № 330з-2544 от 18.09.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Разград,
с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана
заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 1.3 и началника на сектор ПП при ОД на
МВР – Разград за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Разград. Заповедта
е издадена на основание чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на
Министъра на вътрешните работи. С последната заповед Министърът на вътрешните
работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на
чл. 165, ал. 1
от ЗДвП. (л. л. 38 и 39 от делото). Съобразно това и
в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Разград, с
горецитираната Заповед № 330з-2544 от 18.09.2018 г. е делегирал правомощията си
по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началника на
сектор ПП при ОД на МВР – Разград. Процесната заповед е издадена от Теодор Йорданов
Тодоров на длъжност Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград.
Изводът е, че оспореният административен акт е издаден в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й.
Оспорената заповед обаче се явява постановена в нарушение на материалния
закон.
С оглед мотивите на оспорената
заповед, релевантните към конкретния казус факти и обстоятелства са, че на
16.12.2020 г. жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, негова собственост,
след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Видно от
доказателствата по делото обаче, последният от изброените елементи на фактическия
състав не е осъществен. За да обоснове факта, че водачът е лишен към дата
16.12.2020 г. от право да управлява МПС по административен ред,
административният орган се е позовал на НП № 5074/2009 от 10.08.2009 г. Видно от справка за дисциплината на водача
действително се установява, че с НП № 5074/2009 от 10.08.2009 г. на Б. Л. е
било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
като то е било за срок от 14 месеца – от 02.08.2009 г. до 02.10.2010 г. Следователно,
към процесната дата - 16.12.2020 г. жалбоподателят вече не е бил лишен от право
да управлява МПС по административен ред въз основа на горецитираното
наказателно постановление, както неправилно е приел административния орган, тъй
като е изтърпял наложеното с него административно наказание „лишаване от право
да се управлява МПС“ за определения срок.
Безспорно събраните по делото писмени доказателства опровергават изложената
в АУАН констатация, че
водачът Б.Т.Л. на посочената дата 16.12.2020 г. управлява
МПС след като е бил лишен от това право по административен ред – с НП №
5074/2009 от 10.08.2009 г. Оттам и не се доказва основанието, на което на
жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка.
Като е наложил същата при липсата на приложената от него законоустановена
предпоставка за това, административният орган е издал оспорената заповед в
противоречие с материалноправните разпоредби.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Липсва своевременно направено искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, поради което такива не
следва да се присъждат.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
Административен съд – Русе
ОТМЕНЯ по жалбата на Б.Т.Л. ***,
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1075-000832 от 16.12.2020
г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР – Разград, с която на оспорващия на основание чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията
на ППС“ – лек автомобил, марка и модел „Мазда 323“ с рег.
№ ******, цвят сив, рама № *******, за срок от 1 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: