Р Е Ш Е Н И Е № 415
гр.Пловдив, 01.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на първи април две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия В. в.ч.гр.д. № 387/2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила
е жалба от длъжницата
по изпълнението Й.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.С. *** против отказа на ЧСИ К. П.
рег. № ***, район на действие ОС Пловдив, обективиран в разпореждане изх.
№109052/12.12.2019г. по изпълнително дело № 20108240400610, с което е оставена
без уважение молбата на Й.Т.Г. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Иска се
отмяната на отказа и прекратяване на изпълнителното дело.
Въззиваемият взискател «С.Г.Груп»
ЕАД ЕИК *********, като правоприемник на «С.Г.Груп» ООД, като частен правоприемник на «Първа
Инвестиционна Банка» АД гр.С., чрез юрк.
К. М. намира жалбата за неоснователна.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на
25.06.2010г. по изпълнителен лист издаден в полза на тогавашния взискател «Първа
Инвестиционна Банка» АД гр.С. срещу Й.Т.Г., още три физически лица и
ЕТ „Е.П. *** да заплатят сумата от 23 361,85 лева главница по договор за
кредит, ведно с дължимите лихви и разноски. Последното валидно изпълнително
действие спрямо длъжницата Й.Г. е наложен запор на работната й заплата на
29.07.2014г. В последващия двугодишен перирод от време до 29.07.2016г. спрямо
длъжницата Г. има само един насрочен опис на движими вещи, който обаче не е
извършен поради липса на информация за наличие на движими вещи на адреса
/л.1398, т.4 от делото/. Ето защо в този двугодишен период от време липсват
искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия или извършване на
такива по упълномощаване от ЧСИ и без такова искане. Ето защо е настъпила
перемпцията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
Неоснователни са вижданията на
ЧСИ Константин Павлов, че Й.Г. е солидарен длъжник по делото и че висящността
спрямо нея по изпълнителното дело е поддържана, чрез изпълнителни действия
спрямо другите нейни солидарни съдлъжници. В приложения по делото изпълнителен
лист спрямо длъжницата и останалите физически лица и едноличния търговец,
никъде не пише, че те са солидарно отговорни за дълга, ето защо доводите
свързани със солидарността не почиват на доказателства по делото за наличие на
такава отговорност. Неоснователни са и вижданията на ЧСИ по делото, че
достатъчността на искането на взискателя по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК следва да се
приравни на насрочването на действието от страна на ЧСИ, но без да се извърши. Това
не е така, защото взискателя по изпълнителното дело има право само да иска
извършване на изпълнителни действия, но не може сам да ги осъществи, за разлика
от съдебния изпълнител, който ако е упълномощен има право да извърши определено
изпълнително действие, а не само да насрочва такива действия, но да не ги
извършва на практика.
Неоснователни са вижданията на
ЧСИ свързани с това, че не може да се прекрати изпълнителното дело само спрямо
един длъжник, при наличе на няколко длъжници по един изпълнителен лист, защото
по чл.408 ал.1 от ГПК не може да се издаде нов изпълнителен лист само спрямо един
длъжник. Този въпрос не е предмет на настоящото дело и не е основание да се
откаже да се признае настъпилата по делото перемпция.
Предвид
гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на
съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира
прекратяването на изпълнителното производство по изпълнителното дело, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на ЧСИ К.
П.с указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който да
констатира прекратяването на изпълнителното производство по това изпълнително
дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ К. П. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив,
обективиран в разпореждане изх. №109052/12.12.2019г. по изпълнително дело №
20108240400610, с което е оставена без уважение молбата на Й.Т.Г.
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ К. П. рег. № ****, район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на
изпълнително производство по изпълнително дело № 20108240400610, на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.