№ 1035
гр. Сливен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230103006 по описа за 2025 година
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него има издаден изпълнителен лист на
15.03.2010г., с който е осъден да заплати на Ти Би Ай кредит ЕАД олихвеяма сума 365.65,
ведно със законната лихва в размер на 594.79 и неолихвеяма сума 171.01лв, Твърди се, че
първото изпълнително действие е извършено на 20.03.2013г. и първото изпълнително дело е
прекратено на 16.10.2016г., през 2017г. е образувано второ изпълнително дело, като
последното изпълнително действие е извършено на 10.11.2017г., а изпълнителното дело е
прекратено на 17.02.2025г. и през м.05.2025г. е образувано трето изпълнително дело срещу
ищецът въз основа на издадения през 2010 г. изпълнителен лист. Твърди се, че е изтекла
абсолютната погасителна давност и е изтекла петгодишната погасителна давност за
вземанията.
Поискано е, да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 365.65 лв., представляваща главница, сумата от 42.30 лв., представляваща
мораторна лихва, ведно с законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2010г., както и
направените по делото разноски в размер на 125 лв.
Съдът е квалифицирал така предявените два отрицателни установителни иска, като
такива с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни и
недоказани.
Твърди се, че с договор за продажба на вземания от 24.10.2008г. Ти Би Ай кредит
ЕАД е цедирало на АПС Бета България ЕООД всички вземания по договора за кредит. Сочи
се, че по трите изпълнителни дела са поискани и извършени много изпълнителни
действия.Твърди се, че давността е започнала да тече през 2015г. и направените искания за
извършване на изпълнителни действия от взискателя са прекъсвали давността, независимо
дали съдебния изпълнител е извършвал действията.Твърди се, че ответното дружество е
1
предприело действия за уведомяване на длъжника за цесията.
Поискано е, да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за извършената цесия, уведомяването на ищеца с за извършената
цесия,образуването на трите изпълнителни производства, извършените и поискани
изпълнителни действия по изпълнително производство, както и поисканите изпълнителни
действия от взискателя, е негова.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв.
П., която моли да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано представител не се
явява. В писмено становище процесуалния им представител е поискал, да бъдат отхвърлени
предявените искове, като неоснователни и недоказани по подробни съображения, изложени
в отговора.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2010 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 738/2010г. на РС - Сливен, с който е осъден И. П. Ж. да заплати на Ти Би Ай
кредит АД сумата от 365.65 лв., по договор за целево финансиране от 24.10.2008г., ,
мораторна лихва в размер на 42.36 лв, начислена за периода 15.02.2009г. до 12.02.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
12.02.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 125
лв. Върху изпълнителния лист е отбелязано образуването на изпълнително дело през 2010г.,
връчването на покана за доброволно изпълнение на 20.03.2013г., последно изпълнително
действие 20.03.2013г. и прекратяване на образуваното през 2010г. изпълнително
производство на 16.10.2016г. на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
На 10.08.2017 г. АПС Бета България ЕООД е подала молба за образуване на
изпълнително дело до ЧСИ П. Г. по издадения изпълнителен лист, като е представило
изпълнителния лист, както и договора за цесия. С молбата е поискано, да се извърши
цялостно проучване на имущественото му състояние и да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
На 18.08.2017г. е връчена покана за доброволно изпълнение на И. П. Ж. за
заплащане на сумите по изпълнителния лист на АПС Бета България ЕООД въз основа на
договора за цесия.В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че се налага запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
На 7.11.2017г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Банка Пиреос
България АД, Юробанк България АД и в ОББ по изпълнителното дело.
На 10.01.2020г. взискателя АПС Бета България ЕООД е поискал от частния съдебен
2
изпълнител да извърши справка за трудовите договори на длъжника и в случай, че има такъв
да наложи запор.
При извършената справка от ЧСИ П.Г. е констатирано, че длъжника няма действащи
трудови договори.
На 26.09.2022г. АПС Бета България ЕООД е поискал да се извърши справка във КАТ
за наличие на МПС собственост на длъжника и да се наложи запор върху откритите
МПС.Въз основа на изисканата справка от КАТ е наложен запор върху лек автомобил и
ремарке, собственост на длъжника и съответно са му изпратени съобщения на 21.11.2022г. за
наложените запори върху лек автомобил и ремарке.
На 9.04.2024г. АПС Бета България ЕООД са поискали от ЧСИ П.Г. да се извърши
справка за банковите сметки на длъжника и да се наложи запор върху новооткритите сметки
на длъжника.
С постановление от 17.02.2025г. изпълнителното производство, образувано през
2017г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 17.03.2025г. АПС Бета България ЕООД с молба са поискали от ЧСИ П.Г.
образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист
срещу длъжника И. П. Ж..С молбата е поискано извършването на изпълнителни действия
срещу длъжника налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки.
На 19.05.2025 е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Юробанк
България АД.Съобщението за наложения запор е връчено на Ж. на 23.05.2025г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което
съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на два отрицателни
установителни иска, че не дължи сумите, цитирани в доклада, поради изтекла погасителна
давност.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 365.65 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12.02.2010г. и разноски за издаването на изпълнителния лист в размер 125лв.,
поради изтекла погасителна давност. Доказа се в производството, че изпълнителния лист е
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№738/2010г. на РС - Сливен. Безспорно се установи в производството, че въз основа
на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1186/2010 г по описа
на ЧСИ П.Г., с район на действие ОС – Сливен, а впоследствие изпълнително
дело№718/2017г.. Безспорно се установи в производството, че по изпълнителното дело са
3
искани многократно изпълнителни действия, както от първоначалния взискател АПС Бета
България ЕООД. Установи се в производството, че АПС Бета България ЕООД са
конституирани като взискател по изпълнителното дело и съответно са пращани писма с
обратни разписки и чрез връчител на длъжника . Поисканите и извършени изпълнителни
действия по изпълнителното дело са на следните дати: 10.08.2017г., 18.08.2017г.,
7.11.2017г.,10.01.2020г., 26.09.2022г, 9.04.2024г. и последното изпълнително действие е на
9.05.2025г. по третото образувано изпълнително дело.Давността по отношение на
вземанията многократно е прекъсвана в изпълнителното производство, като следва да се
отбележи, че след като ЧСИ П.Г. е връчил поканата за доброволно изпълнение на длъжника
на 20.03.2013г г. и длъжника не е подавал възражение по заповедното производство,
давността както за вземанията за главница, така и за вземанията за мораторна лихва е
станала петгодишна, поради неоспорването им от длъжника. С тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по ТД № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, изрично е прието, че погасителната
давност се прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение, както и с
всяко поискано действие от взискателя. Взискателя АПС Бета България ЕООД е поискал от
ЧСИ П.Г. извършването на поредното изпълнително действие съответно на 10.01.2020г., на
26.09.2022г и на 9.04.2024г.. Исковата молба по настоящото производство е предявена на
2.06.2025 г. и към настоящия момент не е изтекла петгодишната погасителна давност от
извършеното последно действие. Последното изпълнително действие извършено по
изпълнителното дело от ЧСИ е на 9.05.2025 г. Предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
По предявеният отрицателен установителен иск за признаване на установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество 42.30 лв., представляваща мораторна лихва, съдът
с оглед изложените по-горе съображения за неоснователност на иска за главница и с оглед
акцесорността на иска за мораторна лихва, приема иска за неоснователен и недоказан.
Следва да се отбележи, че тъй като ищецът не е подал възражение в предвидения срок по
заповедното производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение,
погасителната давност за вземането за лихва е в размер на пет години.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, и с оглед на направеното искане от страна на
ответника, ще следва да се присъди юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно
представения списък.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че И. П. Ж.,ЕГН
**********, от гр.........., НЕ ДЪЛЖИ на АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.България №81 В сумата
от 365.65лв., представляваща главница, , законната лихва от 12.02.2010г. до окончателното
4
изплащане на задължението, разноски в размер на 125лв, поради изтекла погасителна
давност, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че И. П. Ж.,ЕГН
**********, от гр.........., НЕ ДЪЛЖИ на АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.България №81 В
мораторна лихва за забава в размер на 42.30лв за периода 15.02.2009г. до 12.02.2010г.,
поради изтекла погасителна давност, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. П. Ж.,ЕГН **********, от гр.......... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ДА ЗАПЛАТИ на АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул.България №81 В, сумата от 100 лв,
представляващи направени по делото разноски - юриск. възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5