№ 1169
гр. Плевен, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Инес Людм. Д.а
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Инес Людм. Д.а Гражданско дело №
20254430100702 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Н. Т. Н., ЕГН
**********, срещу „АГРОБИЛД 2017“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от упр.
Я.А.К., ЕГН **********, с която се иска ответникът да заплати на ищеца сумата от
2640 лв., неплатена наемна цена по договор за наем на земеделски иземи от 13.02.2022
г. за стопанска година 2022/2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на исковата молба до окончателното и изплащане, както и сумата от 310,94 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.03.2024 г. до
датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди ищцата е собственик на поземлени имоти в с. В.,
община П., а именно поземлен имот с идентификатор №12601.97.55, местност „Долни
лозя“, площ от 5001 кв.м., по КККР на с. В., номер по предходен план – 097055;
поземлен имот с идентификатор №12601.117.8, с площ от 4501 кв.м., в местност
„КАТЕРИШКОТО“, номер по предходен план- 117008 по КККР на с. В.; поземлен
имот с идентифкатор №12601.81.10, в местност „НАД СЕЛО“, с площ от 10 501 кв.м.,
предходен номер-120004, по КККР на с. В.; поземлен имот с идентифкатор
№12601.120.14, в местност „КАЦАТА“, с площ от 13 000 кв.м., номер по предходен
план 120014, по КККР на с. В.. Правото на собственост се сочи, че е придобито въз
основа на нотариален акт №77,том3, рег. № 2423, дело №352 от 12.04.2023 г. По
отношение на четирите поземлени иимот се сочи, че е сключен договор за наем на
земеделски земи от 13.02.2022 г. с наемател ответното дружество и наемодател
предишния собственик – Т.В. Н.. Страните по договора постигнали съгласие, че
действието на сключения договор е от 01.10.2022 г. със срок на действие една година,
като включва стопанска година 2022/2023 г. С чл.5 от договора е уговорено наемно
плащане в размер на 80,00 лв. на декар, а съгласно чл.6, наемът се дътлжал от 15
декември до 30 март на следващата стопанска година. Ищцата формулира довод, че
качеството и на наемодател е възникнало в резултат от сключената прехвърлителна
сделка съгласно чл. 237 ЗЗД, поради което е носител на притезателното право да иска и
1
получи плащане на наемната цена за стопанските години 2022/2023 г., за коит осчита,
че е настъпила изискуемостта. Ищцата твърди, че наемната цена за 2022/2023 г. не е
заплатена на нея или предишния собственик, като счита, че дължимата сума е в размер
на 2640 лв. Ищцата формулира и довод за това, че ответникът е изпаднал в забава за
периода от 16.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба. С ответникът били
проведени разговори, но същият отлагал плащанията на дължимите суми, поради
финансови затруднения, но така и дължимите суми не били заплатени. Моли
предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „АГРОБИЛД 2017“ ЕООД, ЕИК
***, представлявано от упр. Я.А.К., чрез адв. Д., с който се оспорват предявените
искове по основание и размер. Ответникът не оспорва факта, че ищцата е придобила
правото на собственост върху процесните имоти с посочената от нея сделка, както и че
за процесните имоти е сключен договор за наем от 13.02.22022 г. с предходния
собственик Т.В. Н.. Ответникът оспорва твърдението, че за стопанските години
2022/2023 г. не е извършил плащане на наемната цена и твърди че е заплатил на
предходния собственик сумата от 1555,42 лв. като част от наемната цена. Представя
разписен касов орден от 17.02.2023 г. за платена сума в размер на 3015,42 лв. от която
1460 лв. наемна цена по друг договор за наем също от 13.02.2022 г., и 1555,42 лв. по
процесния договор за наем. Ответникът формулира довод, че е платил авансово сумата
от 1555,42 лв. по процесния договор за наем, поради което не е налице неизпълнение
на главното задължение. Ответникът счита още, че не дължи претендираната лихва за
забава, тъй като съгласно чл.6 от процесния договор за наем, наемната цена е дължима
и се изплаща в срок от 15 декември до 30 март на следващата стопанска година, т.е.
падежът на плащане е до 30.03 и забава настъпва след този период.
В с.з. ищецът се представлява от адв. Г., като поддържа исковата молба и счита
предявените искове за основателни, а в представените от него писмени бележки излага
подробни доводи за основателността на исковата. Претендира разноски, за които
представя списъпик по чл. 80 от ГПК.
В с.з. ответникът се представлява от адв. Д., като поддържа отговора на исковата
молба и счита предявените искове за неоснователни, тъй като е извършено частично
плащане на дължимата наемна цена за стопанската година 2022/2023 г. След завеждане
на исковата молба ответникът сичта, че е заплатил остатъка от наеманта цена в размер
на 1211,62 лв. В писмените бележки изразява доводи по същество на спора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства и
заключение на вещо лице, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от от нотариален акт за покупко-продажба №77,
том 3, рег. № 2423, дело №352/2023 г., се установява, че на 12.04.2023 г., Т.В. Н. и И.
Н. Н. продават на Н. Т. Н. собствените си недвижими имот, а именно: 1) поземлен
имот с идентификатор №12601.97.55, в местност „Долни Лозя“, по КККР на с. В.,
одобрен със заповед №РД-18-237/10.04.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение от
22.03.2023 г., с площ от 5001 кв.м., номер по предходен план 097055; 2) поземлен имот
с идентификатор №12601.117.8, в местност „КАТЕРИШКО“ по КККР на с. В., одобрен
със заповед №РД-18-237/10.04.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение от
22.03.2023 г., с площ от 4501 кв.м., номер по предходен план 117008; 3) поземелен
имот с идентификатор №12601.81.10, в местност „НАД СЕЛО“ по КККР на с. В.,
одобрен със заповед №РД-18-237/10.04.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение от
22.03.2023 г., с площ от 10501 кв.м., номер по предходен план 081010; 4) поземлен
имот с идентификатор №12601.120.14, по КККР на с. В., одобрен със заповед №РД-18-
237/10.04.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение от 22.03.2023 г., с площ от
2
13 000 кв.м., номер по предходен план 120014, срещу задължението на купувача Н. Т.
Н. да заплати цена в размер на 4500 лв. Страните декларират, че сумата е изплатена на
продавачите.
Между страните не е спорно, а от представения договор за наем на земеделска
земя от 13.0.2022 г. се установява, че е сключен между Т.В. Н. като наемодател и
„АГРОБИЛД 2017“ ЕООД като наемодател. Предмет на договора съгласно чл. 1 е
предоставени от наемодателя на наемателя за възмездно ползване земеделска земя в
землището на с. В. съгласно скица неразделна част от договора, а именно имот
№81.10, 120.14, 97.54, 17.56, 117.8 и 97.55. Наемодателят има право на лично ползване
в размер на 20% от внесената земя, като заплаща обработката в цени и срокове
определени от наемателя. Съгласно чл. 4,ал.1 наемателят е длъжен да ползва наетите
имоти с грижата на добър стопанин и е длъжен да изпълнява задължението си по
плащане на наетата земя , като заплащането се извършва за реално обработваната
площ от земята. С чл. 5 страните са уговорили размер на наемна вноска – 80 лв. за
един дка, което за 50.257 дка е 4020,56 лв. годишно или по избор в натура равна на
15% от средния добив за определената култура. Съгласно чл.6 срокът за издължаване
на наемната вноска е в периода от 15 декември до 30 март на следващата стопанска
година. На осн. чл. 8 от договора, срокът се сключва за срок от 1 година и влиза в сила
от 01.10.2022 г. Съгласно чл. 10,ал.4 от договора при наследяване, продажба, дарение и
други, новият собственик автоматически става правоприемник до изтичане на срока на
договора. Съгласно чл. 11 договорът се счита за продължен при същите условия като
договор за още една година, ако един месец преди изтичане на стопанската година не
се пусне писмено предизвестие към наемодателя.
От приетото по делото преводно нареждане на л. 32 по делото се установява, че на
19.03.2025 г. „Агробилд 2017“ ЕООД е наредена сумата от 1211,62 лв. на Н. Т. Н., с
основание – плащане по гр.д.№702/2025 г.
От заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписът в графа „получил сумата“ в разходен касов ордер без номер от 17.02.2023 г.
не е положен от Т.В. Н., ЕГН **********. В обстоятелствената част на заключението
вещото лице сочи, че е изследвало нотариален акт за покупко-прдоажба на недвижим
имот №77, том 3, рег. № 2423, дело №325 от 2023 г., като е използвало методиката на
аналитично-сравнителното изследване, която включва разделно и сравнително
изследване на обектите и сравнителни образци. При сравнително изследване на
подписът обект на изследване и сравнителните подписи на Т. Н. вещото лице
установява съществени различния в общите графически признаци-транскрипция,
наклон, размер, свързаност и обработеност и др., а също така и в частните графически
признаци. В с.з. вещото лице поддържа изготвеното от него заключение, като допълва,
че при изследването е взел предвид и подписа в процесния договор за наем, положен
от Т. Н., но е дал превес на нотариалния акт, който е изготвен от длъжностно лице.
Посочва още, че подписът в договора за наем не е на Т. Н..
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от признатите от страните
факти, писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се
ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност и същите са
неоспорени от страните.
Съдът дава пълна вяра на заключението на вещото лице по приетата
съдебнопочеркова експертиза, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно
вещо лице. С оглед уточненията направени от вещото лице, съдът приема, че вещото
лице е изследвало представения от страните сравнителен материал, който е неоспорен
от тях. Страните изрично признават тези факти – сключения договор за наем и договор
за покупко-продажба, като именно те представляват сравнителния материал изследван
3
от вещото лице.
Изследваният от вещото лице разходен касов ордер без номер от 17.02.2023 г.
следва да бъде изключен от доказателствения материал като неистински, поради факта,
че е проведено успешно, насрещно и пълно доказване на неистинността му, в частта на
ръкописния подпис, поставен от името на Т.В. Н., ЕГН **********. Заключението на
съдебнопочеркова експертиза е несъмнено, поради което за съда не остава друго освен
да изключи неистинския документ на осн. чл. 194,ал.3 ГПК. Препис от неистинския
документ следва да бъде изпратен на компетентената районна прокуратора, след
влизане в сила на решението.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустимо осъдителни искове с правно основание чл. 232,ал.2 и чл.
86 от ЗЗД, тъй като са предявени между процесуално легитимирани страни и при
наличие на правен интерес. Между страните фактите от значение за допустимостта на
исковете са безспорни.
Настоящият съдебен състав намира, че страните са обвързани от валидно наемно
правоотношение, породено от договор за наем на земеделска земя от 13.02.2022 г.,
сключен между ответното дружество и праводателя на ищцата - Т.В. Н..
Материалноправната легитимация на ищцата се установява безспорно по делото от
представения договор за покупко-продажба от 12.04.2023 г., по силата на който ищцата
е придобила правото на собственото върху поземлени имот с идентификатор
№12601.97.55, №12601.117.8, №12601.81.10, №12601.120.14. Тези поземлени имоти са
част от предмета на договор за наем на земеделска земя от 13.02.2022 г., по отношение
на които е учредено наемното правоотношение. По силата на чл. 10,ал.4 от договора
за наем от 13.02.2022 г., новият собственик и ищца по делото е правоприемник до
изтичане на срока на договора. Срокът на договора е отложен е породил действие от
01.10.2022 г. и е продължил една година до 01.10.2023 съгласно чл. 8 от процесния
договор за наем. Срокът обаче е продължен на осн. чл. 11 от договора за още една
година, тъй като по делото не се установява отправено писмено предизвестие за
прекратяване на договора. Следователно и съгласно чл.20а,ал.1 ЗЗД договорът имат
сила на закон между страните, като от 12.04.2023 г. ищцата като частен правоприемник
е придобила правата и задълженията по процесния договор за наем, в т.ч. правото да
иска заплащане на наемната цена в размер на 4020,56 лв. за една стопанска година –
2022/2023 г. Изискуемостта на това субективно право е настъпила след 30.03.2024
г./следващата стопанска година/ съгласно чл.6 от договора, поради което в
патримониума на ищеца е възникнало претендираното от него притезателно право. По
тези съображения, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на главница в
размер на 2640 лв. е основателен, като доказан по основание и размер.
В хода на производството на 19.03.2025 г. ответното дружество е заплатило на
ищцата сумата от 1211,62 лв., което съдът цени на осн. чл. 175 ГПК като признание на
неизгоден за ответника обстоятелство, а именно наличие на задължение за плащане на
наемна цена по процесния договор за наем. Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено
в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните. Условията и поредността за погасяване на задълженията по
чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която
да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. В случай, че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на
чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД/ тълкувателно решение №3/27.03.2019 г. по тълк. дело
№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния между страните липсва такава уговорка
и ответникът не е направил избор кои еднородни задължения погасява с направеното в
4
хода на процеса плащане. Поради това приложение намират разпоредбите на чл.
76,ал.1 изр.2 ЗЗД, като следва да бъде погасено най-обременителното – задължението
за плащане на наемна цена в размер на 2640 лв. за стопанска година 2022/2023 г. На
осн. чл. 235,ал.3 ГПК съдът приема, че плащането на сумата от 1211,62 лв. в хода на
процеса е от значение за спорното право.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно
осн. чл. 232,ал.2 ЗЗД е основателен, тъй като е доказан по основание и размер и
същият следва да бъде уважен за сумата от 1428,32 лв. поради постъпило плащане на
разликата до пълния предявен размер в хода на процеса.
Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.81, ал.2
ЗЗД, като в конкретния случай ответникът е изпаднал в забава за дължимата наемна
цена, тъй като по делото не се установява плащане на претендираната за стопанска
година 2022/2023 г. цена в размер на 2640 лв. за процесните поземлен имоти, предмет
на наемния договор. Срокът за изпълнение на задължението е уговорен изрично най-
късно до 30.03.2024 г., поради което след тази дата, считано от 31.03.2024 г. ответникът
е изпаднал в забава. Съобразно принципа на диспозитвно начало, установен в чл.6,ал.2
ГПК, съдът намира, че размерът на иска по чл. 86 ЗЗД за периода от 31.03.2024 г. до
02.02.2025 г.(до датата на исковата молба) е 309,94 лв. С оглед на изложеното,
предявеният иск по чл. 86,ал.1 ЗЗД е доказан по основание, но частино по размер,
поради което следва да бъде уважен до сумата от 309,94 лв., а за разликата да бъде
отхвърлен. За пълнота, следва да се посочи, че мораторната лихва за забава се дължи
до датата на исковата молба, тъй като от деня в който е подадена исковата молба
настъпват последиците на чл.115, б. „ж“ ЗЗД. Дължимата законна лихва от датата на
искова молба до окончателното изплащане е последица от основателността на главния
иск и обезщетява ищецът за претърпените от него вреди от забавено плащане.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски в първоинстанционното производство, доказани по
основание и размер, съразмерно уважената част от претенциите, а именно: 699,76 лв.
за платено адв. възнаграждение и 155,95 лв. за платена държавна такса.
Ръководен от горното и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агробилд 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. „Чаталжда“ № 45, ап.6, представлявано от упр.Я.А.К., ЕГН **********,
да заплати на Н. Т. Н.ва, ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл.232,ал.2 ЗЗД, сумата
от 1211,62 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем на земеделск
иземи от 13.02.2022 г. за стопанска 2022/2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Агробилд 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. „Чаталжда“ № 45, ап.6, представлявано от упр.Я.А.К., ЕГН **********,
да заплати на Н. Т. Н.ва, ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от
309,94 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 2640 лв.,
дължима за периода от 31.03.2024 г. до 02.02.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 86,ал.1 ЗЗД за разликата до пълно предявения размер от 310,94 лв.
ОСЪЖДА „Агробилд 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. „Чаталжда“ № 45, ап.6, представлявано от упр.Я.А.К., ЕГН **********,
да заплати на Н. Т. Н.ва, ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, сумата
от 855,71 лв., представляваща сторените от ищцата разноски в първоинстанционното
5
производство.
Присъдените суми следва да бъдат платени на ищеца по банкова сметка на Н. Т.
Н., открита в „БАНКА ДСК“ АД с IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6