РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100500700 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЮЛ. В. В. срещу Решение № 262989/23.12.2021
г., постановено по гр.д.№ 4814 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, ХІХ състав, с
което е допуснато извършването на съдебна делба, както следва: на ПИ № *** по КК на гр.
Варна с площ от 800 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** при следните квоти: 276/800 ид.ч. за
„Йода 07“ ЕООД, гр. Варна и 524/800 ид.ч. за ЮЛ. В. В. и на ПИ № *** по КК на гр. Варна с
площ от 365 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и *** при следните квоти: 131/365 ид.ч. за
„Йода 07“ ЕООД, гр. Варна и 234/365 ид.ч. за ЮЛ. В. В..
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди
се, че в случая претенцията за делба е недопустима поради липса на предмет. Иска се отмяна
на решението. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Йода 07“ ЕООД, гр. Варна в срока по член 263, алинея 1 от
ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която отправя искане за оставяне в сила
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
1
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски, като въззивникът, чрез процесуалния му представител
прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Йода 07“ ЕООД, гр. Варна с
правно основание чл. 34 от ЗС против ЮЛ. В. В. за делба на ПИ № *** по КК на гр. Варна и
на ПИ № *** по КК на гр. Варна, основан на твърдения за придобиване на съсобствеността,
както следва: 131 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна по силата на договор за
продажба, обективиран в нот. акт № 180, том ІІ, рег. № 6880, нот.дело № 337/07.11.2013 г.
на Нотариус П.С., рег. № 335 на НК, с район на действие ВРС и 276 кв.м. ид.ч. от ПИ № ***
по КК на гр. Варна по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 180, том ІІ,
рег. № 6880, нот.дело № 337/07.11.2013 г. на Нотариус П.С., рег. № 335 на НК, с район на
действие ВРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска за делба като недопустим и в евентуалност като неоснователен. Счита, че е налице
липса на предемет, тъй като имотите, за които се претендира делба не са собственост на
страните, а представляват публична общинска собственост по силата на одобрен ПУП-ПРЗ с
решение № 196-13/8/28.01.2004 г. Претендират се разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 34 от ЗС за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора. Недопустимостта на делбата е основание за отхвърляне на иска, а не за
прекратяване на делото, защото с иска за делба се предявява потестативното субективно
право, да се иска прекратяване на съсобствеността, против волята на другите участници в
имуществената общност. С установителното решение в първата фаза на делбеното
производство се признава правото на делба или то се отрича, когато това право не
съществува.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
С договор за дарение, обективиран в нот. акт № 120, том І, рег. № 1243, дело №
169/1999 г. В.Г.Т. придобива собствеността върху нива с площ от 4300 кв.м., находяща се в
землището на гр. Варна, кв. „В.“, местност „Н.“, представляваща парцел № 17 от масив 45 по
2
плана за земеразделяне на землище кв. „В.“.
С договор за продажба, обективиран в нот. акт № 180, том ІІ, рег. № 6880, нот.дело №
337/07.11.2013 г. на Нотариус П.С., рег. № 335 на НК, с район на действие ВРС В.Г.Т.
продава на „Йода 07“ ЕООД, гр. Варна 131 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна и 276
кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна.
С договор за дарение, обективиран в нот. акт № 137, том І, рег. № 1967, дело №
129/28.04.2020 г. В.Г.Т. дарява на ЮЛ. В. В. 524 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна
и 234 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна.
Със Заповед № 003/02.02.2012 г. на Зам. кмета на община Варна, издадена по реда на
чл. 16, ал. 5 от ЗУТ ПИ № 045017 с площ от 4300 кв.м. по плана за земеразделяне в м. „Н.“ в
землището на кв. „Вл. Варненчик“ е индивидуализиран като ПИ № *** с площ от 2931
кв.м., идентичен с УПИ № ХХІ-1028 в кв. 3 по плана на ЗПЗ на р-н „Вл. Варненчик“, гр.
Варна и е определена площ от 1396 кв.м. от него като публична общинска собственост.
С решение № 2143/31.07.2013 г. по гр.д. № 265/2013 г. по описа на Административен
съд – Варна, ХVІІ състав е обявена нищожността на Заповед № 003/02.02.2012 г. на Зам.
кмета на община Варна, с която на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ за ПИ № 045017 с площ от
4300 кв.м. по плана за земеразделяне в м. „Н.“ в землището на кв. „Вл. Варненчик“ е
индивидуализиран като ПИ № *** с площ от 2931 кв.м., идентичен с УПИ № ХХІ-1028 в кв.
3 по плана на ЗПЗ на р-н „Вл. Варненчик“, гр. Варна и е определена площ от 1396 кв.м. от
него като публична общинска собственост.
ВРС е допуснал и приел СТЕ, от заключението на която и от обясненията на вещото
лице се установява следното: собственик на ПИ № *** по картата на възстановената
собственост на землището на кв. „Вл. Варненчик“, м. „Н.“ е В.Г.Т.. За територията на
Западна промишлена зона е одобрен ПУП-ПРЗ с решение № 196-13, Протокол №
8/24.01.2004 г. на ОС на община Варна, като урегулирането на поземлените имоти с
одобрения план е по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. С одобрения ПУП-ПРЗ за ПИ № *** се
отрежда УПИ № ХХІ-1028 /за производствена и складова дейност/, кв. 37 с площ от 2931
кв.м. В списъка на земеделските имоти включени в УПИ по чл. 16 от ЗУТ не е вписан ПИ №
***, защото попадав контакнтата зона между КВС на м. „Н.“ и КП на ЗПЗ. От комбинирания
цифров модел между КВС на м. „Н.“ и ПУП-ПРЗ на ЗПЗ е видно, че площ от 2931 кв.м.
съставляват УПИ № ХХІ-1028 /за производствена и складова дейност/ в кв. 37, площ от 438
кв.м. попада в УПИ № ХІІ-1593 в кв. 37 отреден за релсов път и високоволтово трасе; площ
от 920 кв.м. попада в трасето на ул. „Д.“ и площ от 11 кв.м. попада в УПИ № ХІ-9576 /за
корекция на дере, озеленяване/ в кв. 37. Общата площ на частите от ПИ № *** по КВС,
попадащи в релсов път, улица и корекция на дере и озеленяване е 1369 кв.м. Със Заповед №
КД-14-03-2566/08.10.2012 г. на Началника на СГКК – варна е изменена одобрената през 2007
КК на гр. Варна, р-н „Вл. Варненчик“, ЗПЗ с попълване на ПИ № *** с площ от 438 кв.м. с
трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване нива и на ПИ
№ *** с площ от 920 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на
трайно ползване нива. ПИ № *** и ПИ № *** са идентични по площ и граници с частите от
ПИ № *** по КВС, попадащи в железопътно трасе и улица по ПУП-ПРЗ на ЗПЗ. Съгласно
3
скица проект № 17-201273/03.05.2017 г. за изменение на КК от ПИ № *** се образуват ПИ №
*** с площ от 74 кв.м. и ПИ № *** с площ от 365 кв.м., от ПИ № 776 се образуват ПИ № ***
с площ от 335 кв.м. и ПИ № 10135.4510.1071 с площ от 2596 кв.м. и от ПИ № *** се
образуват ПИ № *** с площ от 120 кв.м. и ПИ № *** с площ от 800 кв.м. След изменение на
КК е изработен и одобрен със Заповед № Г-196/27.06.2018 г. на Зам. Кмет на община Варна
ПУП – ПРЗ за УПИ № ХХVІІ-1071 /за производствена и складова дейност/ в кв. 37 по плана
на ЗПЗ, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с решение № 196-13, Протокол №
8/24.01.2004 г. на ОС на община Варна. Одобреният през 2018 г. ПУП – ПРЗ не обхваща
процесните два имота.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Производството е за делба във фазата по допускане. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от
ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица
и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ.
съсобственик /чл. 34, ал. 2 от ЗС/. Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е
насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител,
за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните
от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на
блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез
ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически
права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху
обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. В този
смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната
делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон,
който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при
законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно правата на
участниците в общността.
Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че общата им праводателка придобива собствеността върху процесните имоти
по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 120, том І, рег. № 1243, дело №
169/1999 г. Не се спори и че с договор за продажба, обективиран в нот. акт № 180, том ІІ,
рег. № 6880, нот.дело № 337/07.11.2013 г. В.Г.Т. продава на „Йода 07“ ЕООД, гр. Варна 131
кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.4510.945 по КК на гр. Варна и 276 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК
на гр. Варна, а с договор за дарение, обективиран в нот. акт № 137, том І, рег. № 1967, дело
№ 129/28.04.2020 г. В.Г.Т. дарява на ЮЛ. В. В. 524 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр.
Варна и 234 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна. Не се оспорва автентичността на
горните сделки, поради което същите са валидни и годни да породят вещноправните си
последици по прехвърляне на собствеността.
Основното възражение на въззивника, че страните не са собственици на процесните
ПИ, а същите са публична общинска собственост е неоснователно. Видно е от заключението
4
на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, че собственик на ПИ № *** по
картата на възстановената собственост на землището на кв. „Вл. Варненчик“, м. „Н.“ е
В.Г.Т.. За територията на Западна промишлена зона е одобрен ПУП-ПРЗ с решение № 196-
13, Протокол № 8/24.01.2004 г. на ОС на община Варна, като урегулирането на поземлените
имоти с одобрения план е по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. С одобрения ПУП-ПРЗ за ПИ №
*** се отрежда УПИ № ХХІ-1028 /за производствена и складова дейност/, кв. 37 с площ от
2931 кв.м. В списъка на земеделските имоти включени в УПИ по чл. 16 от ЗУТ обаче не е
вписан ПИ № ***, защото попада в контакнтата зона между КВС на м. „Н.“ и КП на ЗПЗ.
Т.е. одобреният ПУП-ПРЗ на ЗПЗ с решение № 196-13, Протокол № 8/24.01.2004 г. на ОС на
община Варна, изготвен по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ не обхваща и притежаваният от Т.
ПИ № *** по КВС, поради коети и че същият не е регулиран с цитирания план. Такъв точно
за контактната зона между КВС на м. „Н.“ и КП на ЗПЗ, в който да попада придобитият през
1999 г. имот от праводателката на съделителите, няма данни да е изготвен. По – късно със
Заповед № КД-14-03-2566/08.10.2012 г. на Началника на СГКК – варна е изменена
одобрената през 2007 КК на гр. Варна, р-н „Вл. Варненчик“, ЗПЗ с попълване на ПИ № *** с
площ от 438 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно
ползване нива и на ПИ № *** с площ от 920 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана
територия и начин на трайно ползване нива., които са част от ПИ № *** по КВС. Съгласно
скица проект № 17-201273/03.05.2017 г. за изменение на КК от ПИ № *** се образуват ПИ №
1**** с площ от 74 кв.м. и ПИ № *** с площ от 365 кв.м., от ПИ № 776 се образуват ПИ №
*** с площ от 335 кв.м. и ПИ № **** с площ от 2596 кв.м. и от ПИ № **** се образуват ПИ
№ ****с площ от 120 кв.м. и ПИ № **** с площ от 800 кв.м.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от ЗУТ одобреният ПУП-ПРЗ има
непосредствено отчуждително действие и промяната в собствеността върху определените
имоти или части от тях, предназначени за изграждане на обектите на зелената система, на
социалната и на техническата инфраструктура настъпва с влизане в сила на плана по чл. 16,
ал. 1 от ЗУТ. След като обаче не е одобрен такъв план за контактната зона между КВС на м.
„Н.“ и КП на ЗПЗ, в която попада ПИ № *** по КВС, то и не е настъпила промяна в
собствеността и границите на последния. От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ и
разясненията на експерта в с.з. се установява, че след изменение на КК е изработен и
одобрен със Заповед № Г-196/27.06.2018 г. на Зам. Кмет на община Варна ПУП – ПРЗ за
УПИ № ХХVІІ-1071 /за производствена и складова дейност/ в кв. 37 по плана на ЗПЗ,
представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с решение № 196-13, Протокол №
8/24.01.2004 г. на ОС на община Варна. Одобреният през 2018 г. ПУП – ПРЗ не обхваща
процесните два имота. И към настоящият момент двата процесни имота съставляват
земеделска земя - ниви, като горното е видно и от представените пред ВРС удостоверения за
характеристиките на ПИ. Въпросът за площта на имотите не касае настоящата първа фаза на
деблата. Т.е. страните са придобили ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна и ПИ № ПИ №
*** по КК на гр. Варна от собственик, поради което и същите се явяват техни съсобственици
при следните квоти: на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 800 кв.м., при граници: ПИ
с №№ *** - 276/800 ид.ч. за „Йода 07“ ЕООД, гр. Варна и 524/800 ид.ч. за ЮЛ. В. В. и на ПИ
5
№ *** по КК на гр. Варна с площ от 365 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и *** - 131/365
ид.ч. за „Йода 07“ ЕООД, гр. Варна и 234/365 ид.ч. за ЮЛ. В. В..
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора въззиваемият е отправил искане с правно основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да му се
присъдят, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие /лист 35/ и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера
на 300 лева. Възражението на въззивника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
основателно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.
4, изр. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за тази фаза на делбата е в размер на 300 лева, а
заплатеното такова е в размер на 1500 лева, което пет пъти надвишава нормативно
определения минимален размер, като делото на този етап не се характеризира с фактическа
и правна сложност. В тази фаза на делбата съдът не може да прецени размера на интереса на
страните, тъй като не са представени данъчни оценки на имотите, а и не е определена
тяхната пазарна стойност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262989/23.12.2021 г., постановено по гр.д.№
4814/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХІХ състав.
ОСЪЖДА ЮЛ. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, с.о. „А." № 395 ДА
ЗАПЛАТИ на „Йода 07“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. „Младост”, бл. 116, вх. 6, ет. 3, ап. 9, с управител Н.Г.П. сумата от 300 /триста/
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство, на основание чл.78
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6