№ 408
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100502180 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас против решение
№111/06.10.2022г, постановено по гр.д.№ 681/2021г на районен съд -Средец, с
което е отхвърлен искът на дружеството против Е. Я. М. да се приеме за
установено, че ответницата дължи присъдените със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №594/2021г по описа на РС-Средец суми, както
следва: 79,67лв, дължими по издадени фактури за периода от 25.02.2019г до
27.05.2019г, с отчетен период по фактури от 24.01.2018г до 22.04.2019г,
ведно с лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 18,97лв, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 27.03.2019г
до 21.10.2021г. Решението е оспорено като неправилно и
необосновано.Оспорен е изводът на съда, че декларацията по чл.26 от ЗМДТ
за облагане на водоснабдения имот с данък върху недвижимите имоти не е
годно доказателство, установяващо нейното качество на собственик на имота
и съответно потребител на В и К услуги.Счита,че тази декларация доказва
именно качеството на ответницата на потребител на такива услуги. В нея
същата е посочена като собственик на ½ идеална част от имота, придобит по
силата на неподлежащ на вписване в Имотния регистър договор с Общинския
народен съвет –Грудово от 1993г. Според въззивника е установено по делото
следното фактическо положение - водоснабден имот и данни от Община
Средец, че ответницата е данъчно задължено лице за имота, считано от 1998г
и тези факти не са опровергани по делото. Оспорен е изводът, че данъчната
1
декларация не е документ, който се ползва с доказателствена сила по
отношение на съсобственика на идеални части от имота. В подкрепа на
твърдението, че водоснабденият имот е собственост на ответницата е и
писмо от Дирекция „Местни приходи и общинска собственост“ на Община
Средец, че имотът в ****** е собственост на Е. М..
Съдът не е отчел установената нормативна рамка на отношенията,
свързани с доставка и отвеждане на водата.Пар.1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ
предвижда, че потребители са юридически и физически лица –собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
В този смисъл отричането от страна на съда, че именно собственикът на
имота се явява страна по облигационната връзка със съответния доставчик е
в отклонение на основни принципи и нормативната уредба и е в противоречие
с практиката на съдилищата.
Като необоснован е оспорен изводът на съда, че за период от 24
години, считано от декларирането на имота е възможно същият да е бил
предмет на разпоредителна сделка.Това е отрицателен факт за оператора,
който твърди, че такава не е извършвана. За ответницата това е положителен
факт, който обаче е недоказан в процеса. В Имотния регистър няма
вписвания, водещи до извод ,че вещните права върху имота се притежават от
трети лица, различни от ответницата.
Извършеното деклариране пред общински органи и приемането му за
достоверно са, според въззивника, признание и потвърждение на
притежаваното право на собственост.Тези доказателства не са зачетени от
първоинстанционния съд. Счита, че са ангажирани доказателства,
недвусмислено установяващи собствеността на имота и недобросъвестността
на ответницата - неизправността й в продължителен период от време, даваща
право на доставчика служебно да разкрива партида на лицето.Представената
данъчна декларация не е оспорена от ответницата и нейното съдържание и
последиците, които законът й придава за окачествяване на един субект като
данъчно задължено лице, поради качеството си на собственик/ползвател не е
оборена.
Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи
предявената претенция, като бъдат присъдени и направените разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. Арабова, особен представител на ответницата, в който тя е оспорена като
неоснователна.Правилно съдът е приел, че по делото е останало недоказано
качеството потребител на В и К услуги на ответницата, тъй като не се
установява правната връзка между нея и водоснабдения имот. Установяването
на тези факти е в тежест на ищеца. Дружеството твърди, че ответницата е
собственик на имота на основание договор от 1993г, но такъв договор липсва
по делото, макар да е било възможно ищцовата страна да се снабди с него. В
имотния регистър ответницата не фигурира като собственик и това й
качество е оспорено. Невярно е посоченото в жалбата, че данъчната
декларация не е оспорена, напротив, тя е оспорена като недоказваща
2
възникване на право на собственост върху процесния имот, но тъй като не
изхожда то ответницата , не може да бъде оспорвано нейното авторство.
Моли да се потвърди решението на районния съд .
Производството е с правно основание чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД Бургас
против Е. Я. М. от ****, ляв за заплащане на сумата общо 98,64лв, от които
79,67лв – главница, представляващата стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода 24.01.2018г до 22.04.2019г и 18,97лв –мораторна
лихва върху главницата за периода 27.03.2019г до 21.10.2021г.Твърди се, че
ответницата е клиент на дружеството по облигационно правоотношение, с
предмет предоставяне на В и К услуги по отношение на следния адм.адрес:
********. Качеството потребител е възникнало с придобиване на правото на
собственост на имота, съгласно изискванията на чл.3,ал.1 от Наредба №4 от
2004г за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи.Облигационното
правоотношение между страните се регламентира и от публичните Общи
условия за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор.Твърди се, че
водомерът е отчитан редовно и в законоустановения срок са издавани
фактури, в чийто реквизити фигурират отчетените водни количества,
отчетения период и единичните цени на всяка от предоставените от
оператора услуги. Ответницата е следвало да заплаща задълженията си по
тези фактури в 30-дневен срок от датата на издаване, което задължение тя не е
изпълнила.С изпадане в забава след изтичане на 30 дни, считано от датата на
издаване на фактурата, тя дължи и лихва за забава. По ч.гр.д.№594/2021г на
СрРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми и за
дружеството се поражда правен интерес да предяви установителен иск за
установяване съществуване на вземането си по издадената заповед, връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В отговора на исковата молба, подаден от назначения особен
представител на ответницата, адв. Арабова исковете са оспорени като
неоснователни.Основното възражение в отговора е, че не е доказано наличие
на облигационно правоотношение между страните и не е доказано, че
ответницата е собственик на имота, до който се твърди, че е доставена,
отведена и пречистена вода от дружеството.
По делото са представени четири фактури за доставена, отведена и
пречистена вода на обща стойност 79,67лв, издадени на името на
ответницата за обект :********.Назначена е и съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която установява, че за процесния период са
отчетени 20 куб.м. вода и 5,26 куб.м. от разпределение, като освен тях има
служебен отчет за 11 куб.м. вода и 1,08 куб.м. от разпределение.Вещото лице
също така установява, че отчетеното количество вода е фактурирано по
одобрените от КЕВР цени за този вид услуги за съответните периоди.Във
връзка с оспорването на правото на собственост върху водоснабдения обект, е
представена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от лицето
М.Я.М., в която е вписана като съсобственик и ответницата.Не е приложен
3
договора с Община Средец за закупуване на апартамента, въпреки ,че е
издадено съдебно удостоверение за това.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковите претенции,
като е изложил мотиви, че ищцовото дружество не е доказало качеството
потребител на ответницата.Подадената данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ
не може да установи, че ответницата е собственик на апартамента – тя е
подадена от трето лице, има характер на частен диспозитивен документ и
представлява доказателство, че изявленията, които са направени са на
издателя на документа. Въпросната декларация не установява, че
ответницата е собственик на процесния апартамент, тя е подадена преди 24
години и от тогава е възможно да е сменен собственика.
След извършената служебна проверка, настоящият състав констатира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. По същество то е
неправилно.
Съображенията за това са следните:
Основното възражение в жалбата е, че съдът неправилно не е ценил
представената данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ като годно
доказателство, установяващо правото на собственост. Данъчната декларация е
частен свидетелстващ /а не диспозитивен/ документ, който съдържа
изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти,
в това число свързани с притежаване на правото на собственост върху
процесния имот.В удостоверение №5634/08.08.2022г на Дирекция „Местни
приходи и общинска собственост“ на Община Средец е посочено, че
ответницата е собственик на процесния имот, т.е.спрямо Общината тя е
данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 от ЗМДТ. Подадената
декларация от един съсобственик, ползва останалите съсобственици-
чл.14,ал.7 от същия закон.Няма данни и твърдения декларираните от
третото лице обстоятелства относно правото на собственост на имота да са
оспорени от ответницата. След като ответницата е данъчно задължено лице,
въз основа на приета данъчна декларация от другия съсобственик, то тя е
също съсобственик на имота. Отделно, особеният представител на
ответницата не е оспорил съдържанието на данъчната декларация в
заседанието, в което е представена, а е възразил само, че с нея не се
установява правото на собственост, което принципно е правилно, но след като
документът не е оспорен като неверен и на база горния анализ, съдът
приема, че е установено качеството на ответницата на съсобственик на
водоснабдения имот.Що се отнася до това , че декларираните данни са 1998г
и е възможно да бъде променена собствеността, то такива твърдения липсват
от страна на ответника,а липсват и доказателства в този смисъл и е
необосновано да се правят изводи в този смисъл.
Съгласно чл.3,ал.1,т.1 от Наредба №4/14.09.2004г, потребители на В и
К услуги са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или вещно право на ползване на водоснабдявани имоти.На база
обсъдените доказателства може да се направи обоснован извод, че
ответницата е собственик на имота.Предявеният установителен иск следва да
4
се уважи за главницата от 79,67лв.Следва да бъде уважен и искът за
мораторни лихви върху всяко от вземанията.Съобразно чл.33,ал.2 ОУ на
дружеството, сумите по фактурите следва да се заплатят в 30 -дневен срок
след издаването им.След изтичане на този срок потребителят дължи
мораторна лихва –чл.86 ЗЗД.Искът за мораторна лихва в размер на 18,97лв
също е основателен.
С оглед на горните мотиви съдът намира,че атакуваното решение е
неправилно и следва да се отмени и да се постанови друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.При направено изрично искане за
присъждане на разноски във въззивната жалба от страна на въззивника и с
оглед изхода от спора/чл.78,ал.1 ГПК/, на дружеството следва да се присъдят
общо 525лв разноски в двете инстанции.Следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство в размер на 75лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 111/06.10.2022г по гр.д.681/2021г на районен
съд- Средец и вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
„Водоснабдяване и канализация „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Бургас,кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3 и Е. Я. М.,
ЕГН *****, от *********, че Е. Я. М. дължи да дружеството следните суми за
предоставени В и К услуги : главница в размер на 79,67лв , представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от
24.01.2018г до 22.04.2019г, както и сумата 18,97лв – мораторна лихва върху
главницата за периода от 27.03.2019г до 21.10.2021г , за които е издадена
заповед за изпълнение № 254/28.10.2021г по ч.гр.д.№594/2021г на РС –
Средец.
ОСЪЖДА Е. Я. М., ЕГН *****, от ****** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Бургас,кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3 сумата
75лв, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№594/21г на РС -Средец.
ОСЪЖДА Е. Я. М., ЕГН *****, от ****** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3 сумата
525лв,разноски в двете инстанции, включваща юр.възнаграждение по 100лв
за всяка инстанция, заплатени д.т. в размер на 125лв и възнаграждение на
вещо лице в размер на 200лв.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6