РЕШЕНИЕ№ 260070
гр.Пловдив, 29. 04.
2022 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното
заседание на двадесет и шести април през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
като разгледа
докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 290/2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
на МВР – гр. София, против Решение № 260131/16.12.2020г., постановено по гр.д.№
866/2020г. от Районен съд – Карлово, II гр.с., с което Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да заплати на
Д.Н.Н., ЕГН: **********, сумата от 2 411.06
лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за положен
извънреден труд от 317 часа, от която сума – 2169.95 лева – чиста сума за получаване след удържане на ДОД,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен с
коефициент 1,143, за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
24.07.2020 г., до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 300.75 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение –
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска –
24.07.2020 г.; както и е осъдена да заплати на Д.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес
***, направените по делото разноски в размер на 350,00 лв.; както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Карлово, сумата от 206.44 лева, представляваща разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 24.07.2017
г. – 10.07.2020 г. Поддържа се
приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време,
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по
отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба
относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли
да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на
претендирания адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Д.Н.Н., ЕГН: **********.
С молба по делото въззиваемата страна, чрез
пълномощника си адвокат М.С., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението
на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Д.Н.Н. е завел искова молба, с която посочва, че е работил
през процесния период в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР
София, като е полагал труд в ********* към РДПБЗН – Пловдив. Твърди, че поради
естеството на работата е полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано на
тримесечие. Сочи, че с действалата преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било
изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по
1,143, което правило в последващата подзаконова уредба обаче липсвало, при
непроменен откъм правила за работното време ЗМВР. Това дава основание на ищеца
да счита, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното
прилагане на КТ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи тази материя. Така
за процесния период ищецът положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1,143 (след преизчисляване на нощните часове в дневни по реда на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата)
възлизал на 1975 часа, като разликата от 247 часа не бил заплатен от
работодателя. Ищецът моли съда, да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати:
- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд към дневен за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г.
- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.;
- законна лихва върху сумата по главния иск, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателно изплащане.
В хода на делото, с протоколно определение от 03.12.2020 г. е допуснато
изменение на иска, на основание чл. 214 от ГПК, чрез неговото увеличаване,
както следва:
- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд към дневен за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., е увеличена до
размер от 2411.06 лева;
- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.,
е увеличена до размер от 300.75 лева.
Ответникът е оспорил исковете. Изтъкнал е, че приложим в случая е
единствено ЗМВР. Претенцията на ищеца била неоснователна, защото Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата се прилагала за работниците и
служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1,
т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Нито в ЗДС, нито в ЗМВР имало непряко препращане към
нормите на КТ, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че
материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко,
чрез посочване на конкретните правни норми. Ищецът бил държавен служител и
неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. През периода,
за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, действала наредба,
уреждаща въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г. В тази наредба липсвали правила за норма
за превръщането на нощните часове положен труд
в дневен с коефициент 1,143 и в случая бил неприложим реда предвиден в
НСОРЗ.
С обжалваното решение Районният съд излага основни
съображения, че между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния
период от 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ищецът е бил в служебно правоотношение
с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението – МВР,
като понастоящем изпълнява длъжността **************на РС „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - Карлово към Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, което се установява и от представената служебна
бележка № 104700-580 от 30.01.2020г. на РД „ПБЗН“ – Пловдив. От изслушаната по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се е установило,
че за периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г. са отработени 208 дежурства с положен
труд между 22.00 и 06.00 часа. Общо положеният труд през нощта (между 22.00 и
06.00 часа) е 1663 часа. За процесния период няма преобразуване на нощен труд
към дневен с коефициент 1,143. За периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г. нощният
труд преобразуван към дневен е 1901 часа. Не е извършвано плащане на
допълнително възнаграждение за часовете нощен труд, превърнати в дневни с
коефициент 1,143. ССчЕ установява положения извънреден труд при съпоставяне
на работните часове с отработените за 3 месечен период в размер на 317 часа.
Допълнителното възнаграждение за установените 317 часа извънреден труд, за
периода 24.07.2017г.-10.07.2020г., което следва да бъде заплатено след
превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 е в общ размер на
брутно 2411.06 лева и сума за получаване след удръжка на ДОД – 2169.95 лева. Мораторната
лихва изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение
за 317 часа извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, е в размер
на 300.75 лева. Спорен се е оказал въпроса производството по делото е въпросът
дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд
след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо и при
постановяването му не е
било допуснато нарушение
на императивни
материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
От фактическа страна по делото се установява и между
страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 24.07.2017
г. – 10.07.2020 г. е отработил 208 дежурства с общо положен труд 1 663 часа. В
тази връзка се представя служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни
бележки.
По делото е допусната и приета като доказателство
съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, при превръщането на нощния
труд в дневен по НСОРЗ е положен 1 901
извънреден труд, който не е начисляван и изплащан, и за който се дължи
заплащането на главницата от 2 169, 95 лв. – чиста сума за получаване след
удържане на ДОД, ведно със законната лихва върху главницата, както и
обезщетение за забава в размер на 300,75 лв. С оглед на така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Според действащата разпоредба на
чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и
6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00
и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в
сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и
06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение на жалбоподателя - ответник
е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото
няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да
се приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като
по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не се променят от
възприетото в Решение от 24.02.2022 г. по дело
С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
В случая, в българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ
бр.60/ 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, поради което отговорът
на въпроса по т. 1 от решението на СЕС не променя становището на настоящата
инстанция, което е изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от възприетото в т. 2 от цитираното решение на
СЕС. Според последното чл. 20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. В мотивите на решението се приема, че що
се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības
ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна
практика). Приема се, че
възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за
МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и
затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕС подобен аргумен не
отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането.
Посочва се, че няма пречка за държавите
членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството
или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че
ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането,
която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71
и цитираната съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да
се има предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена
нормална продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите на жалбоподателя касателно естеството на
извършваната дейност, с което се обосновава различното третиране, не могат да
бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневен. Това е така, защото посочените по-горе придобивки са свързани именно
със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен
труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе
в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание и за размер.
Ето защо, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че
РС - Пловдив е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да
се остави без уважение като неоснователна.
Разноски.
При този изход на делото, основателно е искането на
въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото, за които се представя
договор за правна защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева. Във въззивната жалба
е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно, тъй като минималният
размер на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 381,90 лв.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 260131/16.12.2020г., постановено по гр.д.№
866/2020г. от Районен съд – Карлово, II гр.с.
Осъжда
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.
София, да заплати на Д.Н.Н., ЕГН: **********,
сумата в размер на 350 лв. за направени разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: