№ 1277
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500568 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№
13029/25.02.2022 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, чрез юриск. М.Г.,
против разпореждане № 5914/18.02.2022 г., с което е отхвърлено подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 752/2022 г. по
описа на Варненски районен съд.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд неправилно е отхвърлил
заявлението приемайки, че дадените на заявителя указания не са изпълнени. Счита
указанията за неправилни, доколкото същите не съответстват на целта на заповедното
производство, а именно да се установи дали вземането е спорно, поради което за да е
редовно заявлението достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически
факти, от които то произтича и които позволяват неговата индивидуализация. Развива
подробни съображения. Цитира се съдебна практика, която жалбоподателя счита за
относима. Отправя искане за отмяна на разпореждането и произнасяне по същество по
подаденото заявление.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред ВРС е образувано по заявление с вх. № 4634/25.01.2022 г.,
подадено от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. Г. П. за сумата 1871,23 лв.,
представляваща суми по акаунт № **********, обективирана в посочени фактури.
Според изложените в т. 12 от заявлението обстоятелства, вземането произтича от
договорно правоотношение между длъжника и цедента „БТК“ ЕАД, въз основа на което са
издадени фактури за предоставени далекосъобщителни услуги, както следва: Фактура №
********** от дата 08.12.2017 г. за периода от 08.11.2017 г. до 07.12.2017 г. за сума в размер
на 25.39 лв.; Фактура № ********** от дата 08.02.2018 г. за периода от 09.01.2018 г. до
07.02.2018 г. за сума в размер на 112.04 лв.; Фактура № ********** от дата 08.03.2018 г. за
1
периода от 06.02.2018 г. до 07.03.2018 г. за сума в размер на 1622.48 лв.; Фактура №
********** от дата 08.01.2018 г. за периода от 09.12.2017 г. до 07.01.2018 г. за сума в размер
на 111.32 лв.
Към заявлението са приложени Договор № 528589210112017-42102533 от 10.11.2017
г. с предмет предоставяне на мобилен интернет и мобилни разговори за срок от 24 месеца с
абонаментна такса 39.99 лева и Договор № **********25072016-37759021 от 25.07.2016 г. с
предмет предоставяне на мобилни разговори и интернет за срок от 24 месеца с абонаментна
такса 23.99 лева.
В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд
двукратно, с разпореждания 2982/26.01.2022 г. и 4463/08.02.2022 г. е дал указания за
отстраняване нередовностите в заявлението, в т.ч. заявителят да посочи как формира
претендираната сума от 1871,23 лв. като уточни всяка от включващите с в нея суми на какво
основание се търси (абонаментна такса, предоставени услуги, лизинг, цена на вещ на
изплащане, неустойка, др.) и по кой договор, като индивидуализира всеки договор с
посочване на номер и дата на договора и на неговия предмет.
Заявителят е подал две уточняващи молби, в които е посочил че между страните са
сключени приложените към заявлението договори и е описал издадените фактури като е
посочил, че претендираните суми по отделните фактури включват само стойността на
използваната услуга за съответния период, както и че няма начислявани неустойки, които да
се претендират с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Изложени са и
съображения, идентични на тези по частната жалба, предмет на настоящото производство.
След като е констатирал, че указанията дадени с разпорежданията от 26.01.2022 г. и
08.02.2022 г. не са били изпълнени, ВРС е отхвърлил заявлението на основание чл. 411, ал.
2, т. 1 ГПК.
Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
В подаденото заявление следва ясно и недвусмислено да са посочени обстоятелствата
/фактите/, от които произтича вземането, така че да е ясно основанието на претенцията, а
също така и как е формирано същото, съобразно чл.410, ал.2 ГПК, вр. с чл.127, ал.1 ГПК.
В конкретния случай изложените от заявителя твърдения не индивидуализират в
достатъчна степен вземанията и не са достатъчни, за да пояснят обстоятелствата, от които
произтичат те. Сочи се от заявителя, че претендираната сума от 1871,23 лв. е формирана от
вземания по два договора. В този случай, за да се приеме, че са посочени обстоятелствата, от
които произтича вземането, следва да е посочено каква част от сумата на какво основание,
т.е. за какви предоставени съгласно договорите услуги се претендира. Също така
недостатъчно се явява посочването само на номера и дати на фактури и суми по фактурите
́
без да се поясни с всяка фактура какъв конкретен вид телекомуникационни услуги са
остойностени. Акцентирането от заявителя върху обстоятелството, че за всички договорени
услуги е открит един общ акаунт, не е в състояние да внесе яснота по основанието на
заявените претенции, доколкото длъжникът следва да е наясно какви услуги, в какъв обем и
за какъв период се твърди, че са предоставени, респ. ползвани, за да може да прецени дали
да признае вземането или да оспори същото.
Именно с цел отстраняване на тези нередовности са били указанията на
първоинстанционния съд, които не са изпълнени от заявителя в срока по чл.411, ал.2, т.1
ГПК.
Липсата на яснота в обстоятелствената част на подаденото заявление и в отправеното
искане, препятства защитата на длъжника в заповедното производство, както и изискуемата
проверка от съда за неравноправни клаузи по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Също така, би
затруднило евентуалното разглеждане на установителния иск за съществуване на вземането
2
по чл.422, ал.1 ГПК, доколкото предявеният иск следва да е идентичен на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В заключение, поради неотстраняване на нередовностите в подаденото заявление в
предоставения срок и съобразно дадените указания на заявителя, подаденото заявление
подлежи на отхвърляне съобразно чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5914/18.02.2022 г., по ч.гр.д. № 752/2022 г. по
описа на РС -Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3