Решение по дело №437/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на М. К., подадена чрез пълномощника адвокат Д. О., против заповед № ЗСПД/Д-А-П/788 от 26.02.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Поморие, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД й е отказано отпускането на месечна помощ за родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания - за детето Д. П..

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Поддържа, че чужденците имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а нормата на която се позовава органа - чл. 3, т. 5 ЗСПД, също допуска подпомагане на чужди граждани, когато това е уредено в друг закон или в международен договор. Счита, че атакуваната заповед е издадена в противоречие и на посочени международни актове, които Република България е ратифицирала. Моли за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адвокат Д. О., поддържа жалбата на изложените основания и пледира за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът - директор на ДСП Поморие, в представени писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт Н. С., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец, жалбоподателката М. К. е гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила. Тя е майка на детето Д. П., роден на [дата]. Видно от експертно решение № 90512 от заседание 24 от 06.02.2025 г. на ТЕЛК, І състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД, Д. П. е освидетелстван като лице до 16 години с 85 % вид и степен на уврежда - с чужда помощ, пожизнено, с диагноза „детски аутизъм“.

Позовавайки се на увреждането на детето, на 25.02.2025 г. жалбоподателката подала заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-А-П/788 за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д ЗСПД. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист на 26.02.2025 г.

Въз основа на подаденото заявление директорът на ДСП Поморие издал процесната заповед № ЗСПД/Д-А-П/788 от 26.02.2025 г., с която на жалбоподателката е отказано отпускане на исканата помощ за детето Д. П.. В мотивите на заповедта е посочено, че на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД членовете на семейството са граждани на Украйна с предоставена временна закрила и няма сключена спогодба между двете държави за изплащане на семейни помощи за деца. Заповедта е връчена на 27.02.2025 г., видно от отбелязването в нея, а жалбата е подадена направо до съда на 12.03.2025 г., съгласно входящия индекс.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, вр. чл. 146 АПК, Административен съд Бургас в настоящия си състав, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директор на ДСП Поморие, с оглед нормата на чл. 10, ал. 4 ЗСПД. Тя в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа мотиви с оглед изложените в нея фактически и правни основания. В хода на административното производство по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Същата обаче, е материално незаконосъобразна по следните съображения:

Отказът за отпускане на помощта по чл. 8д ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая между Република България и Украйна е сключен Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28.11.2001 г. - ДВ, бр. 107 от 2001 г., в сила от 01.04.2003 г. По силата на решение № 144/10.03.2022 г. на Министерски съвет (МС) е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 04 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Временната закрила се предоставя от 24.02.2022 г. за срок от една година. След няколко удължавания, последно с решение № 54 на МС от 25.01.2024 г., срокът на закрила е от същата дата на 2025 г. Доколкото, обаче, социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република България и Украйна се явява неприложим за конкретните правоотношения.

Спорният по делото въпрос е за правото на лицата, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от системата на социалните помощи на държавата в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи. По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД предвижда само, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателката като гражданин на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане. Както се посочи, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не съдържа нарочна уредба по отношение възможността за получаване на семейни помощи за деца от чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда такава възможност за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. В случая е налице втората хипотеза, а именно друг закон - ЗУБ, въз основа на който - в чл. 39, ал. 1, т. 4, следва да се приеме, че чужденците с временна закрила имат право на семейни помощи за деца.

На следващо място, цитираната норма на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване.

Съгласно чл. 8д, ал. 1 ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Настоящият случай е именно такъв, съгласно представеното решение на ТЕЛК за детето Д. П., роден на [дата]., като органът не е установил да е налице някоя от предвидените в закона пречки за предоставянето на исканата помощ. Такива не се сочат и в хода на настоящото съдебно производтво.

С оглед изложеното дотук отказът за отпускане на помощта по чл. 8д ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. М. К. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че няма доходи и имущество. Предмет на делото е отказ за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д ЗСПД, размерът на която помощ е 570 лева, за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане, съгласно чл. 64, ал. 15 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в полза на адвокат Д. О., който е вписан в договора за правна помощ и е поискал разноските в списъка по чл. 80 ГПК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 10, ал. 6 ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-П/788 от 26.02.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Поморие.

ВРЪЩА преписката на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия Бургас с личен № **********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.