№ 3145
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседА.е на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СтА.мира И.
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от СтА.мира И. Въззивно гражданско дело №
20241100509215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10686/04.06.2024 г. по гр.д. № 28938 по описа за 2022г.
на Софийски районен съд, 54-ти състав е признато за установено на основА.е
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД , че А. И. Т., ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумите, както следва: сумата от
1349,50 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
30.06.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 в гр. София, ул.
**** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 64,37лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-30.06.2021г, до изплащането й,
представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия в имота за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г; за които издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 38200/2021г. по описа на СРС,
като А. И. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основА.е на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни
разноски от 67,42лв. по заповедното дело и 357,08лв. съдебни разноски по
1
исковото дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над
1349,50лв. до предявен размер от 1558,62лв., както исковете за забава на
плащането на главниците от 171,50л за топлинната енергия и за 11,52лв.
цената на дяловото разпределение, като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* е осъдена да заплати на А. И. Т., ЕГН ********** на основА.е на
чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 141,13лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
220410/26.06.2024г по регистъра на СРС изпратена на 24.06.2024г. от
ответника по исковете от ответника по исковете А. И. Т., ЕГН **********в
частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението
в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.
Посочила е, че исковата молба не била редовна , защото не се сочели
поотделно претенциите за отопление и за горещо битово водоснабдяване. С
влезли в сила съдебни решения било установено, че при съществуващата
система за отчет не може да се определи правилно количеството потребена
топлинна енергия. Необяснимо било как по две съдебни дела между стрА.те
заключенията по техническата експертиза били различни. Системата за отчет
била смесена, а новият топлинен счетоводител поставил условие да бъде
въведена единна система, което не било направено по правилата.
Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил въззивната жалба. Посочил е, че решението в тази част било
правилно. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис”
ЕООД , ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
110036/01.06.2022г. по регистъра на СРС на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* срещу А. И. Т., ЕГН ********** с която е поискало от съда
на основА.е чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че А. И. Т., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на
сумите, както следва: сумата от 1558,62 лв., ведно със законната лихва от
2
подаване на заявлението- 30.06.2021г, до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 4 в гр. София, ул. **** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от
171,50лв. представляваща лихва за забава на плащането на тази главница от
15.09.2019г. до 10.05.2021г.; сумата от 64,37лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-30.06.2021г, до изплащането й, представляваща
стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 11,52лв. представляващи
лихва за забава на плащането на тази главница за периода от 01.07.2018г. до
10.05.2021г., за които издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
38200/2021г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Посочило е, че
ответникът е потребител на енергия в имота, потребил енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска,
дължал и възнаграждение за дяловото разпределение, изпаднал в забава на
плащането им и дължал обезщетение в размер на сумите, за които е предявен
иска, стрА.те били обвързА. от договор за доставка на топлинна енергия при
Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът А. И. Т., ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е,
че исковата молба е нередовна, защото не се сочат поотделно за периодите
претенциите за отопление и за горещо битово водоснабдяване. Постановено
било решение по дело № 53498/2019г. на СРС . Собственик била на имота през
периода, но не била потребила енергия в количества и на стойност, за които е
предявен иска В сградата съществувала смесена система за отчет – чрез
разпределители и топломери, което правело невъзможно определянето на
конкретното потребление за отделните имоти, защото на част от абонатите
измерването било по киловатчаса, а на други – по чрез единици, които по
неизвестна методология се превръщали в киловатчаса. Тази система не била
нормативно установена и така не било установено потреблението й. Уредите
за отчет не били уеднаквени. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Техем Сървисис” ЕООД
, ЕИК ********* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 38200/2021г. по описа на СРС
съгласно което по заявление № 20829/30.06.2021г. е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено А. И. Т., ЕГН ********** да заплати на
3
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1558,62 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 30.06.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 в гр.
София, ул. **** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 171,50лв.
представляваща лихва за забава на плащането на тази главница от 15.09.2019г.
до 10.05.2021г.; сумата от 64,37лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-30.06.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на цена
за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 11,52лв. представляващи лихва за забава
на плащането на тази главница за периода от 01.07.2018г. до 10.05.2021г.,
съдебни разноски от 86,12лв., за така издадена заповед длъжникът е
уведомен на 17.12.2021г., на 17.01.2022г. е подал възражение , с което е
посочил, че не е потребил количества енергия за които е издадена заповедта, а
и задълженията са погасени по давност, на 12.05.2022г. заявителят е уведомен
за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземА.ята и такива е
представил на 01.06.2022г
Приет е неоспорен от стрА.те нотариален акт № 150/1992г. съставен от
нотариус Танев, съгласно който собствениците на имот пл. № 406, 406-а, 406-
б, 407 са учредили право на строеж на ЕФ „Ес СИЕ ЕС“ за построяване на
пететажна жилищна сграда с ателиета и гаражи, като А. Т. си е запазила
правото на строеж за апартамент № 4, вх. Б, ет.2 в сградата.
Приет е договор от 05.07.2002г., протокол от ОС на ЕС от 05.07.2002г
съгласно които етажните собственици на сграда в гр. София, ул. ****, вх. А и
вх. Б са избрали и възложили на Витерра Енерджи Сървисис“ЕООД да
извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение за имота
за периода в размер на сумите, за които е предявен иска, като цена на дялово
разпределение са начислени месечно суми в диапазон от 2,56лв. до 2,75лв.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от ДКЕВР
на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените
фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ
4
обезщетение за забава на плащА.ята по месечните фактури се начислява след
този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл.
73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл.
32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са по прогнозни суми и дялово
разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава
се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по
изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се
отнасят.
Прието е решение по дело № 53498/2019г. на СРС, с отбелязване че е
влязло в сила на 29.06.2021г., с което са уважени искове на Топлофикация
София“ЕАД срещу А. Т. за заплащане на 981,35лв. като стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 4 в гр. София, ул. „****, вх. Б за периода от
юли 2016г. до април 2018г., както и за обезщетение за забава на плащането на
същата, отхвърлени са исковете за горницата над 981,35лв. до 1956,58лв. и за
период от май 2015г. до юни 2016г., за лихва върху тази горница, както са
отхвърлени и исковете за цената на дяловото разпределение на енергията и за
лихва за забава на плащането й.
Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, съгласно които в
имота има монтирА. уреди за измерване на потреблението и водомери, отчети
за периода са извършвА., начислявА. са суми съобразно показА.ята на
уредите.
С прието по делото заключение по съдебно-техническакта експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
при третото лице помагач е посочило, че сградата е топлоснабдена и в
процесния апартамент се потребява топлинна енергия както за отопление,
така и за горещо битово водоснабдяване, отчети на уреди за индивидуално
потребление в имота са правени през процесния период, отчитан бил и общия
топломер, отчислявА. били технологични загуби. Посочило е, че сградата се
състои от два входа, които се захранват от една абонатна станция с
хоризонтална разводка, което позволявало монтиране на индивидуални
топломери във всеки отделен имот. Част от абонатите монтирали
индивидуални топломери, а други монтирали ИРРО- индивидуални уреди за
дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че такъв тип смесени системи
за отчитане не са уредени в закона за енергетиката, но били често срещА. на
5
практика. При тези системи чрез монтиране на допълнителен контролен
топломер можело да се създаде математически модел, чрез който да се раздели
топлинната енергия, ползвана от абонатите с индивидуални топломери и тези
с ИРРО, като така коректно можело да се определи потреблението на всеки
абонат, защото двете направления не си влияели. В случая нямало монтиран
контролен допълнителен топломер, като топлинния счетоводител от
показА.ята на общия топломер изваждал енергията за сградна инсталация,
след това изваждал енергията отчетена по индивидуалните топломери и
останалата енергия разпределял на абонатите с ИРРО съобразно отчетените
единици. Посочило е при изслушването в о.с.з, че в случая нямало
възможност за монтиране на контролен общ топломер, защото едните обекти
не можело да бъдат отделени от другите. В апартамент № 4 имало монтирА.
ИРРО, имало и водомери, обем на имота бил 187,01 куб.м. , тези данни били
съобразени от „Техем Сървисис“ЕООД при определяне на потреблението.
Сградната инсталация била определена се както изисквала Наредбата за
топлоснабдяване по инсталирана мощност. За имоти с индивидуални
топломери сградната инсталация се определяла по начин, различен от този по
формулата по чл. 6.1.1. от методиката. Сумите за сградна инсталация били
завишени за сметка на сумите за отопление на отделните имоти поради
несъответствие в мощностите за сградата и за имотите в нея. Коректно били
определени сумите за горещо битово водоснабдяване, отчитА. по водомер и
стойността на потреблението за периода били 916,16лв. При липса на желА.е
на абонатите всички да са с индивидуални топломери или с ИРРО
направеното изчисление било единственото технически възможно, но вещото
лице не можело да каже дали е правилно, защото правила за такава смесена
система нямало. По изравнителни сметки потреблението било общо
1530,41лв, от които 180,91лв. били за сградна инсталация, 433,34лв. за
отопление на имота по показА.я на 4 бр. уреди на отоплителните тела в имота,
а останалото - 916,16лв. – за горещо битово водоснабдяване. Посочило е, че
сградната инсталация за всеки абонат в сградата била определяна по
правилата на чл. 6.1.1. от методиката, независимо че част от тях са с
индивидуални топломери, а не с ИРРО.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
6
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е огрА.чен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. С исковата молба са посочени вземА.ята, за
които се предявява иска по основА.е и по размер, период, това е достатъчно,
за да се индивидуализират същите съобразно изисквА.ята на ГПК и да
позволи на ответника да оргА.зира защитата си.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основА.е чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) – иск за установяване съществуване на вземане за
заплащане на стойността на доставена топлинна енергия за битови
нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цената на дяловото й
разпределение , обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена
заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между стрА.те е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването,, че
е носител на вземане за дяловото разпределение на енергията в имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗЕ дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна
енергия в абонатната станция от една страна и от друга страна - със средства
за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти или индивидуални
топломери.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показА.ята на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
8
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема че по делото е установено че за процесния период стрА.те
са били обвързА. от валидно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в апартамент № 4, ул. „****, вх. Б. Тези обстоятелства не са спорни
по делото, а и се установяват от приетия по делото нотариален акт,
установяващ, че ответникът по исковете е бил собственик на имота за
периода.
Съдът приема за установено по делото, че сградата в която е процесния
апартамент, е топлоснабдена, състои се от два входа, захранвА. от една
абонатна станция, монтирА.ят общ топломер е бил годен да измерва
потреблението, показА.ята му са отчитА. ежемесечно, като са отчислявА. и
технологични загуби, в апартамент № 4 има четири отоплителни тела с
монтирА. ИРРО, два водомера, отчетени реално за периода, обем на имота е
187,01 куб.м. , в сградата част от имотите са с монтирА. индивидуални
топломери, а други – с уреди за разпределение на разходите за отопление
/ИРРО/. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от
приетото по делото заключение по съдебно техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите доказателства по делото, подкрепено от протоколите за отчет на
уредите. Съдът приема за установено по делото, че потребената в имота
топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване за процесния период е в
размер на 916,16лв. За този извод съдът съобрази заключението по
техническата експертиза, което съдът кредитира по съображения изложени
по-горе и при съобразяване на категоричния извод на вещото лице, че тази
енергия е определена коректно по правилата на наредбата за топлоснабядване
и показА.ята на водомерите в имота, отчетени реално.
Съдът приема за установено по делото и че потребената топлинна
енрегия за отопление на имота чрез монтирА.те в него четири отоплителни
9
тела е не по-малко от 433,34лв за процесния период . Тази сума е определена
от вещото лице съобразно показА.ята на ИРРО , монтирА. на отоплителните
тела в имота. Действително, вещото лице е посочило, че в случая категоричен
извод, че това е количеството потребена енергия не можело да се направи.
Този извод вещото лице е обосновало с обстоятелството, че в сградата част от
абонатите са монтирали индивидуални топломери в имотите си, а останалата
част от абонатите – ИРРО, а Наредбата за топлоснабдяване не посочвала при
такава хипотеза как точно да се разпредели енергията между отделните
абонати. При съобразяване на разпоредбата на чл. 140, ал.1, т.2 и чл. 140, ал. 2
от Закона за енергетиката , както и правилата за разпределение на енергията
по Наредбата за топлоснабдяване, съдът приема, че за да се приеме, че в
сградата е въведена система за разпределение на енергията то или всички
абонати следва да монтират ИРРО от един и същ тип или всички абонати
следва да монтират индивидуални топломери в имотите си. В случая е
установено по делото, че в отделните имоти в сградата има топломери, а в
други - ИРРО, Установява се от заключението на вещото лице, че при такава
смесена система само монтиране на контролен общ топломер би могъл да
позволи създаването на математически модел, по който да може да се направи
коректно изчисление на индивидуалното потребление, но в случая такъв не
само че не е монтиран, но и не би помогнал, защото не било възможно да се
обособят отделните обекти. При така установеното съдът приема, че с
поведението си потребителите в сградата са поставили в невъзможност
топлинния счетоводител и ищеца да определят коректно потреблението на
всеки един от тях, включително и това на ответника по исковете. Това
поведение на потребителите на топлинна енергия в сградата е неизпълнение
на задълженията им по Закона за енергетиката, поради което и те не могат да
извличат облаги от същото. В случая вещото лице е посочило, че подходът
използван от топлинния счетоводител за разпределяне на енергията в сградата
е единствения , който е технически възможен за да се разпредели потребената
енергия в сградата между отделните потребители. Определянето на
потреблението по този начин съдът приема, че е в интерес на потребителите,
защото е съобразен с конкретното потребление на енергия за отопление в
отделните имоти по показА.ята на монтирА.те в тях уреди. В случая
монтирането на различни уреди за измерване на потреблението, които са
несъвместими и не позволяват стриктно зачитане на правилата на наредбата за
10
топлоснабдяване, би обосновало извод, че реално в сградата не е въведена
система за дялово разпределение на енрегията в сградата. Така потреблението
би следвало да се определи по правилата на наредбата за топлоснабдяване в
хипотеза на липса на изградена система за разпределение на енрегията в
сградата. Този подход би довел до начисления на количества за потребена
топлинна енергия за отопление на апартамент № 4 по-големи от начислените
от топлинния счетоводител и претендирА. по делото. Този извод следва при
съобразяване на съотношението на обема на апартамент № 4 към общия обем
на сградата, броя на отоплителните тела в имота, установени от вещото лице.
С оглед гореизложеното съдът приема, че топлинната енергия в апартамент №
4, която е потребена за отоплението му за процесния период чрез монтирА. в
имота отоплителни тела не е по-малка от 433,34лв., както е приел и районния
съд. С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на главницата от
общо 1349,50лв. като стойност на потребена енергия за отопление на имота с
отоплителни тела и за горещо битово водоснабдяване. Посоченото от вещото
лице, че сградната инсталация не е определена правилно поради погрешно
зададени стойности и неправилно прилагане на Наредбата за топлоснабдяване
не се отразява на извода за дължимост на сумата от 1349,50лв., Това е така,
защото тази сума не включва начислената сума за сградна инсталация.
Позоваването на въззивника на решение по дело на СРС от 2019г. не е от
естество да обоснове друг извод, защото това решение е за друг период и
постановено при друга фактическа обстановка.
Във въззивното производство не са въведени конкретни оплаквА.я
срещу изводите на районния съд по иска за цената на дяловото разпределение
на енергията, нито по другите възражения на ответника по исковете, при
обосноваване на същите районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което съдът приема за установено по
делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на
цената на разпределението на енергията в размер на 64,37лв. за процесния
период.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
11
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника .
Въззиваемият не е доказал, че е направил разноски по делото и такива не
му се следват. ДепозирА.те отговор и молба са бланкетни и не обосновават
извод, че му се дължат разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10686/04.06.2024 г. по гр.д. № 28938 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 54-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца –„Техем Сървисис” ЕООД , ЕИК ********* .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12