№ 188
гр. Свищов, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100554 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Г. К. И., чрез адв. М. М. с правно
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. чл.142 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП за
признаване за нищожна на неустоечна клауза- чл.8 от Договор за
потребителски кредит №526140/18.05.2021г., сключен със „Сити кеш” ООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *****, представлявано от
Н. П. П. – Управител, както и на основание чл. 55 от ЗЗД ответното дружество
да бъде осъдено да му заплати сумата 351,99 лева-представляваща
заплатената от него неустойка по договора.
Ищецът твърди, че между страните на 18.05.2021г. бил сключен
Договор за потребителски кредит №526140, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца кредит в размер на 800,00 лева. Начислена е договорна
възнаградителна лихва в общ размер на 149,38 лева. Ответникът се е
задължил да ползва и върне кредита съгласно условията на сключения
договор на 8 месечни вноски. При настъпване на конкретните предпоставки,
кредитополучателят е бил длъжен да предостави обезпечение, което той не е
сторил. Поради непредставяне на обезпечение е начислена неустойка в размер
на 714,62 лева. Ищецът е изплатил предсрочно кредита, като е внесъл сумата
1301,37 лева. Ищецът счита, че клаузата - чл.8 от договора за неустойка е
нищожна на основание чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави. Освен това е и неравноправна клауза по смисъла на чл.145, т.5 от ЗЗП.
1
Иска се установяване на нищожността на чл.8 от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 714,62 лева. Претендира на основание
чл.55 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата
351,99 лева-представляваща заплатената от него неустойка по договора.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити кеш” ООД, с ЕИК
*********, чрез юрисконсулт Я.П. е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Заявява, че условията на ЗПК и ЗЗП са спазени, както и че неустоечната
клауза- чл.8 от Договор за потребителски кредит
№526140/18.05.2021г.,сключен със „Сити кеш” ООД не е нищожна. Иска се
отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, че на 18.05.2021 г. между Г. К. И. и „Сити кеш”
ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 526140. По силата на
този договор ответното дружество е дало в заем на ищеца сумата от 800,00
лв., която последният е получил. Между страните било уговорено, че
заемателят ще върне главницата на 8 месечни вноски, съгласно погасителен
план, който е приложен по делото и са посочени падежите - от 18.06.2021 г.
до 18.01.2022 г. Страните се споразумели и че общата сума за изплащане от
страна на ищеца ще бъде 1664,00 лв., от която 800,00 лева сума на
получаване, договорна възнаградителна лихва в размер на 149,38 лева и
714,62 лева неустойка. Страните по договора са се разбрали също така и че
уговореният фиксиран ГЛП е в размер на 40.05 % , при ГПР – 47.61 % .
В чл. 8 на договора е посочено, че ако кредитополучателят не
предостави договореното в чл. 6 от процесния договор обезпечение в
тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 23 от Общите условия към договора за
кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 714,62
лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 1 към
договора. Видно от погасителния план неустойката е разсрочена на 8 вноски,
като първите две са в размер на 181,30 лева, а останалите 6 в размер на 58,67
лв.
2
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, вр. чл.142 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП за признаване за установено, че
неустоечна клауза- чл. 8 от Договор за потребителски кредит ***** сключен
със „Сити кеш” ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
*****, представлявано от Н. П. П. – Управител е нищожна поради
противоречи с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, е основателен.
Клаузата по чл. 8 от Договора, която предвижда заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(осигуряване банкова гаранция или на поръчител, отговарящи условията,
посочени в чл. 23 от Общите условия), е нищожна поради противоречие с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в
размер на 714,62 лева в сключените между страните договор за заем е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти
и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК
критерии. В случая размерът на уговорената неустойка по чл. 8 от договора е
в размер на 714,62 лева и е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение – осигуряване на
банкова гаранция или на поръчител, отговарящи на определени условия,
посочени в чл. 23 от Общите условия, които са неразделна част от процесния
договор. Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при
подписване на договора. Касае се за обезпечения, осигуряването на които
обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде гарантиран
кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията си. Може да се приеме, че
свободата на волята на договаряне допуска едно такова задължение да
възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче въпроса
какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да
3
обезщети очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при
липса на обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере
вземанията си доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това
число воденето на съдебни дела и разноски в изпълнително производство.
Съдът намира, че уговорената парична неустойка няма как да улесни
събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да
обезпечи разходите по принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими
на кредитора и в исковото и изпълнителното производство. Напротив,
начислената неустойка увеличава значително дълга на заемателя и естествено
води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на
разноските при евентуално принудително събиране. В случая е отпуснат
кредит в размер на 800,00лева, като размерът на неустойката – 714,62 лева е
почти колкото размера на кредита. Всичко това навежда на извод, че целта й е
неоснователно обогатяване на кредитора. При тези съображения, съдът счита,
че целта, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Клаузата по чл. 8 от Договора за потребителски кредит №
526140/18.05.2021 г. е в противоречие с добрите нрави и е нищожна.
По осъдителния иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД-
Съгласно чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, вр. чл.142 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП е
прогласена за нищожна като противоречаща на добрите нрави неустоечна
клауза-чл.8 от Договор за потребителски кредит 526140/18.05.2021 г., по
силата на която ищецът е следвало да заплати сумата 714,62 лева. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 във вр. с, ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение
за неустойка по чл. 8 от договора.
4
Видно от приложените по делото три броя приходни касови ордери,
ищецът е заплатил на ответното дружество сумите, както следва: 208,00 лева
на 14.06.2021 г., 210,00 лева на 26.07.2021 г., 883,37 лева на 18.08.2021 г., или
сума в размер на 1301,37 лева. Ищецът твърди, че с тази сума е покрил
главницата по кредита в размер на 800,00 лева, договорната лихва в размер на
149,38 лева и 351,99 лева – неустойка. Разликата до дължимата, при
изключване на неустоечната клауза, обявена за нищожна е 351,99 лева, която
съгласно чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на потребителя. Като законна последица
върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове от Г. К. И.
срещу „Сити кеш” ООД, с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. чл.142
ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожна като противоречаща
на добрите нрави неустоечна клауза- чл.8 Договор за потребителски кредит
№ 526140/18.05.2021 г. и по чл. 55, ал.1 ЗЗД осъждане на ответника „Сити
кеш” ООД за връщане на платената от ищеца по него сума в размер на 351,99
лв., представляваща неустойка по договор за потребителски кредит № 526140,
са доказани и основателни.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 100,00 лв.
В случая процесуалният представител на ищеца е претендирал да му се
присъди адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата в размер на 900,00лева- от които 600,00 лева за първия иск и
300,00 лева за втория иск, за което е приложил и списък. Видно от
представения договор за правна помощ на ищеца се предоставя безплатна
правна помощ, като е посочено, че се предоставя на близък. Това е
достатъчно основание за съда да присъди в полза на адвокат М. М.
възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, като
следва да бъде осъдена противната страна да го заплати. В случая, съдът
определя размера на възнаграждението и претенциите на процесуалният
представител и приложени списъци са ирелевантни. Размерът на
определеното от съда възнаграждение, следва да бъде справедлив и
5
обоснован. За определяне на конкретно дължимия в случая размер на
възнаграждението, съдът съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, имуществения интерес от водене на делото – цена на
иска 714,62 лева, вида на осъществените адвокатска защита и съдействие, а
именно изготвяне на искова молба и писмено становище, изпратено за
откритото съдебно заседание. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение адвокат М. М. по
първия иск в размер на 400,00 лева.
По втория иск е претендирано възнаграждение в размер на 300,00 лева,
което следва да бъде уважено и присъдено от съда на адвокат М. М..
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените
процесуални действия, с броя на съдебните заседания, отчитайки, че адв.М. не
се е явявал в съдебно заседание, изготвил е искова молба и писмено
становище, и определяне на възнаграждение в по-голям размер, с оглед
конкретно положените усилия от процесуален представител на ищеца би
било крайно несправедливо и необосновано.
По делото е договорено процесуални представителство на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. М. М. - АК Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. К. И. с ЕГН: **********, с адрес *****,
срещу „Сити кеш” ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
*****, представлявано от Н. П. П. – Управител, за нищожна клаузата в чл. 8
от Договор за потребителски кредит № 526140/18.05.2021 г., предвиждаща
заплащане на неустойка- 714,62 лева, при неизпълнение на задължение на
заемателя за предоставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите
нрави.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Сити кеш” ООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление *****, представлявано от Н. П.
П. – Управител да заплати на Г. К. И. с ЕГН: **********, с адрес *****
сумата 351,99 лв. /триста петдесет и един лева 99 ст./, представляваща
заплатена без правно основание неустойка по чл. 8 от Договор за
потребителски кредит ***** ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване исковата молба - 09.09.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *****, представлявано от Н. П. П. – Управител да заплати на Г.
К. И. с ЕГН: **********, с адрес ***** разноски но делото в размер на
100,00лева- държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *****, представлявано от Н. П. П. – Управител да заплати на
адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес на кантората ***** сумата 700,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр. д. 554/2022 г. по описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7