РЕШЕНИЕ №260196
16.05.2022г., гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански
състав, в открито заседание на деветнадесети април през
две хиляди, двадесет и втора година в
състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Таня Русева-Маркова
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от
съдията Зъбова в.гр.дело №
690/2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на Главна дирекция „Национална
полиция“–МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, подадена чрез гл.ю.к.А К,
против Решение №
3733/23.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5748/2019 г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което жалбоподателят,
чийто правоприемник след реорганизация по закон понастоящем е ГД „ Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“-МВР, е осъден да заплати на Т.Г.Б.
*** сумата 1839.73 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 271.41 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода 19.07.2016
г. – 19.07.2019 г. 1898 часа нощен труд в дневен, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 227.16 лв. – мораторна лихва за забава
върху главницата за периода от 31.10.2016 г. до 19.07.2019 г., както и сумата 350 лв. за направените по делото
разноски. С решението ответникът е осъден да заплати по сметка на БРС също държавна такса в размер на 123.59 лв. и 180 лв.
разноски за експертиза.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като го счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен извода на съда, че е налице празнота в
специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и, че субсидиарно приложение намира
НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че по отношение на държавните служители в МВР се
съдържа специална уредба в ЗМВР, като приложението на КТ или на ЗДСл и
подзаконовите актове по тяхното прилагане е изключено с разпоредбата на чл.187,
ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители, се определят с наредба на
Министъра на МВР, т.е. не са налице предпоставки за субсидиарно прилагане на
НСОРЗ, на която се позовава съдът.
В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима, тъй като не
са налице две от предпоставките, визирани в същата норма – съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и
нощното работно време са с еднаква продължителност от 8 часа и не е налице
работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ.
Въззивникът счита,
че обжалваното решение е немотивирано, като нито един от посочените от
ответника аргументи не е коментиран, обсъден и анализиран от съда. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Не ангажира
нови доказателства.
Позовава се на
правна консултация от проф. д.ю.н. В М. Претендира
разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от въззиваемия ищец Т.Г.Б..
Според проверката, извършена с
Определение №ІІ-1345 от 27.05.20г. от Бургаски окръжен съд, въззивната жалба е редовна и допустима.
Служебната проверката по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По съществото на спора, с оглед
въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на съдебното решение,
при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/ в актуалната за исковия период
редакция /и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е било образувано по
исковата молба на Т.Г.Б., ЕГН ********** *** против Главна дирекция Национална
полиция, за осъждането й да му заплати сумата от 738 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за
периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г., сумата 90 лева лихва за забава за
периода от 30.10.2016г. до 19.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба, до изплащането.
В подкрепа на претенциите се твърди, че ищецът
е работил през процесния период като старши полицай. Положил е 864 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 987 часа дневен труд.
Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 123 часа,
който е трябвало да бъде заплатен от
ответника, но не е. Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран с
по 6 лева, възнаграждението за целия период възлизало на 738 лева.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, сочещ
исковете за неоснователни и е молил за отхвърлянето им. Положеният от ищеца
труд се сочи за надлежно начислен в съответните
протоколи и заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването
на нощния труд към дневен труд важали Наредба № 8121з-407/11.08. 2014г.,
Наредба № 592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.
Тези нормативни актове уреждали по специфичен начин заплащането на нощния труд.
От посочените наредби, единствено чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. предвиждал, че при сумирано отчитане на работното време
общият брой часове положен нощен труд се умножава по 0.143. В другите наредби е
предвидено при отчитане на часовете нощен труд, техният брой да се посочва само
в цяло число. Предвиждало се доплащане на допълнително възнаграждение, но не и
преизчисляване на часовете нощен труд с числото 0.143. В случая не следвало да
намери приложение НСОРЗ, тъй като за нощния труд имало предвидена подробна специална
уредба в ЗМВР и съответните подзаконови актове, свързани с неговото прилагане.
В този смисъл не е налице законова празнота, която да се преодолее чрез общата
Наредба.
В съдебно заседание исковете са
изменени по размер, като се претендират 1839.73 лева възнаграждение за
извънреден труд и 227.16 лева лихва за забава.
Първоинстанционният съд е уважил заявените
претенции изцяло, като е изложил съображения за неоснователността на
възраженията на ответната страна.Осъдил е ответника да заплати като съдебно-
деловодни разноски на ищеца платения адвокатски хонорар от 350 лв., а на БРС
държавна такса за проведеното производство и разноските за експертиза.
Въззивният
съд изцяло споделя така изложените крайни правни изводи на първата инстанция,
като ги обосновава така:
Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е предмет на въззивен спор. С
оглед това настоящият състав възприема изцяло установената от районния съд и съобразена
със събраните в процеса доказателства такава, а именно:
Ищецът е
служител на МВР, ГД“Национална полиция“, заемащ длъжността старши полицай в
сектор “Охрана на обекти“ при Зонално жандармерийско управление-Бургас през
процесния период. Той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително
и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената
съдебно-икономическа експертиза, приета от районния съд като компетентно и
безпристрастно изготвена и неоспорена от страните, за периода от 19.07.2016г.
до 19.07.2019г. ищецът е положил 1898 часа нощен труд на 12-часови смени.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1898 часа става
2169.41 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1898 часа, колкото
са и отчетените часове по протоколи. Допълнителното възнаграждение за нощен
труд възлиза общо на 474.50 лева, които са заплатени. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд е 271.41 часа. Експертизата е
изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от
271.41 часа възлиза на 1839.73 лева. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не
са заплащани от работодателя като извънреден труд.
По правните изводи:
Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното
приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните,
предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи
за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на
това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения
в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус. В
обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима както поради липсата на непълнота в
специалните правни норми, която да бъде преодоляна при субсидиарно
правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на
извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице
предпоставките по
чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен.
Въззивният съд намира
изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите
на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.
Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията,
относима към исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден
труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без
противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В
чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния
служител извън установеното за него работно време, освен в случаите на
чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана
писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е
налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда
от нормалната продължителност на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия
период редакция/ е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на
труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че
такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В
подкрепа на това е и фактът,че
законодателят е използвал израза „средно
8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните
служители–полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на
дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР, в
чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния период са
действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала
в предходен период- от 2014г.- съдържа
правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
нощен труд се умножава по коефициент 0,143, а полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е
уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По
отношение работещите по трудови
правоотноше-ния то става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от
работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.
9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по
труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г , но разпоредбата на
чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание
от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за
работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между
двете величини формира коефициент 1,
143. Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ
бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г, не
съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове,
издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на
законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители/до изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за
тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените
случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че
полицейските служители са държавни служители, то за неуредените случаи в
ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило
в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния
служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им,
се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща
към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния
труд. При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното
време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава
посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните
във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните
работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като
обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота на уредбата, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата
на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата
на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края
на отчетния период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за
този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват извънреден
труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР и, че
след превръщането на нощните часове в дневни
не се кумулира извънреден труд.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във
връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС
–Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо
не съществува до 2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща
нормалната продължител-ност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.
От друга страна, предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и
в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен час нощен труд, което
води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение
преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава и, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за
липсата на механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голямата
продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно
пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване
на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че
с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020г няма определена нормална продължителност на нощния
труд за полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените доводи от
въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана
със защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен,
поради въведени други компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с гореизброените
придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР
са предвиждали такова преобразуване и
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на служителите в МВР не са
предвидени мерки за защита и за компенсиране на особената тежест конкретно
на положения нощен труд.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението, че чл.9, ал.2 от
НСОРЗ не намирал приложение към казуса, т.к. изисквал продължителността на
нощното работно време да е по-малка от тази на дневното и трудовото
възнаграждение да е заработено по трудова норма, каквито предпоставки в случая
не са налице. Доводът почива на превратно тълкуване на нормата на чл.9 от Наредбата. Сумираното
изчисление на работното време, когато трудовото възнаграждение е заработено по
трудови норми, е уредено в чл.9, ал.3 от
НСОРЗ, а чл.9, ал.2 приложим за спора, не поставя такива изисквания. В подкрепа на този извод е и фактът, че
наредбата за отчитане на отработеното време в системата на МВР от 2014г. е
предвиждала преобразуване на часовете положен нощен труд към дневния по
механизъм като компенсаторния на чл.9 ал.2
от НСОРЗ и при същите условия, при които е положен нощният труд за процесния
период от настоящия ищец.
В контекста на въззивните доводи за съобразяване на съда с приложената към
жалбата правна консултация от проф.д.ю.н. В.Мръчков следва да се отбележи,
че в нея се обосновава юридическо
тълкуване на материалното право, уреждащо спорната материя, което не е
задължително за правораздавателните органи и което в частност този съд не
споделя.
Настоящият
състав не счита основателно и позоваването на въззивника в писмената му защита
пред този съд на Решение
№ 197 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 786/2019 г., IV г. о., ГК, т.к. то третира правоотношения,
различни от спорните тук, предходен за
казуса времеви период, през който е действала друга нормативна база,
следователно не може да намери приложение по това дело и не следва да бъде
съобразявано от съда като съотносима съдебна практика, за каквато се сочи.
Тъй
като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и
дължимата върху претендираната главница мораторна и законна лихва за забава,
съдебният състав не излага съображения в такава насока.
В
обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на всички направени в хода на
делото разноски ,за което е направено изрично искане в нарочна молба от
14.04.22г.По делото има доказателства за разноски в размер на 350лв,
представляващи заплатено възнаграждение за представителството на въззиваемия от
един адвокат.Те следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3733/23.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 5748/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на
Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София, ул.“Патриарх Герман“ №202,
ЕИК: *********, да заплати
на Т.Г.Б., ЕГН ********** *** сумата 350 лева /триста и петдесет лева/
съдебно-деловодни разноски, сторени за адвокатско възнаграждение по
в.гр.д.№690/20г. по описа на БОС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: