№ 2113
гр. В.на, 06.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В.НА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица К. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20253100100570 по описа за 2025 година
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по делото
е депозирал отговор на исковата молба, удовлетворяващ формалните и съдържателни
изисквания за редовност на същия по чл. 131 ГПК, поради което на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Л. Ц. срещу М.
А. В., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД за установяване съществуването на п.ичното
притезание, удостоверено в Заповед № 6294/07.11.2024 г. за изпълнение на п.ично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14107/2024
г. по описа на Районен съд – В.на, 51 с-в, за сумата от 32 000 евро, представляваща
главница по Договор за заемна п.ична сума от 15.05.2023 г. с нот.иална заверка на
подписите с рег. № 7366 от 15.05.2023 г. на Нот.иус Даниела Върлева, рег. № 480 на
НК и район на действие РД – В.на, и сумата от 3000 евро, представляваща договорна
лихва за периода от 16.05.2023 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за заем на
п.ична сума от 15.05.2023 г. с нот.иална заверка на подписите с рег.№ 7366 от
15.05.2023 г. по регистъра на Нот.иус Даниела Върлева, рег.№ 480 на НК, с район на
действие PC - В.на, съгласно условията на който заемодателят А. Л. Ц. е предоставил
на заемателя М. А. В. п.ична сума в размер на 32 000 евро, която сума заемателят се е
задължил да върне на заемодателя в срок до 30.09.2024 г. Излага се, че за срока на
ползване на заетата сума, заемателят се е задължил да плати на заемодателя проста
годишна лихва в размер на 7 %. Сочи се, че страните изрично са определили в т. 5 от
договора за заем размера на общата сума за връщане към датата на падежа - 30.09.2024
г. в т.ч. главница плюс начислената лихва, а именно - 35 000 евро. Посочва се, че
между страните не уговорено предоставянето от заемателя на заемодателя на
специално обезпечение за г.антиране връщането на заетата сума. Съгласно условията
т.7, заемателят има правото да прави частични плащания на заемодателя в рамките на
регламентирания с договора срок за връщане на заема, като заемодателят не може да
откаже приемането им. След изтичане на крайния срок за връщане на заема на
30.09.2024 г. и поради неплащането на падежа на дължимата сума за главница, заедно
с договорената лихва, ищецът изптатил на ответника покана за доброволно плащане
1
чрез ЧСИ Людмил Станев с рег.№ 895, с район на действие - ОС - В.на. С поканата на
длъжника е предоставен срок до 7 дни от деня на получаване на покана за погасване
на задължението, като същият е предупреден, че след изтичане на срока, заемодателят
ще предяви вземанията си по съдебен ред. Длъжникът се е явил на 01.11.2024 г. в
кантората на ЧСИ Людмил Станев, запознал се е с текста на поканата, но е отказал да
я получи. В предоставения му в поканата срок за доброволно изпълнение ответникът
не е изпълнил задължението си, поради което ищецът депозирал в Районен съд – В.на
заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника за процесните задължения, като срещу издадената заповед за
изпълнение на п.ично задължение въз основа на документ ответникът депозирал
възражение. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове
и присъждане на сторените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника М. А. В., с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Навежда се довод, че процесният договор за
заем е една привидна сделка, прикриваща друго сключено между ищеца и ответника
съглашение за обезпечение, чиято цел било да се г.антира събираемостта на едно
бъдещо условно вземане на ищеца срещу ответника, което би възникнало в случай че
ищецът приеме да заплати сумата от 35 000 евро на трето неучастващо по делото лице,
в изпълнение на едно евентуално бъдещо задължение на ответника към третото лице
за плащане на продажна цена по договор за покупко - продажба на недвижим имот.
Подробно се описва хронологията на отношенията между страните и трети лица (Г. Н.
и Д. Л.) и сключените сделки, във връзка с които е подписан привидният договор за
заем. Поддържа се, че ищецът и ответникът са сключили „Договор за заем на п.ична
сума“, с което са уговорили сума на заема и срок за връщането й, но намеренията на
страните обаче не са били ищецът да предостави на ответника заемната сума (такава
не е била предоставена), а да се г.антира едно евентуално бъдещо условно вземане на
ищеца срещу ответника, което би могло да възникне, в случай че ищецът по н.еждане
на ответника заплати сумата от 35 000 евро по банкова сметка на Д. Л. в Русия за
притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху ап.тамент на ул.
„Ц. К.“ № 14 в гр. В.на. В тази връзка се поддържа, че договорът за заем е
относително симулативна сделка, която на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД
е нищожна.
В евентуалност, в случай че симулацията не бъде доказана, ответникът
противопоставя възражение за унищожаемост на договора за заем, като сключен чрез
умишлено въвеждане на ответника в заблуждение на основание чл. 32, ал. 3, вр. чл. 29,
ал. 1 ЗЗД. На среща, състояла се на 11.05.2023 г., между ответника и ищеца били
договорени две сделки. Предметът на едната бил ищецът по н.еждане на ответника да
заплати на Д. Л. 35 000 евро като цена за притежаваните от последния идеални части
от процесния недвижим имот. Предметът на втората сделка била да бъде обезпечено
евентуалното бъдещо вземане на ищеца към ответника за сумата от 35 000 евро.
Ответникът, поради своята неопитност бил убеден от Н., че за да бъде обезпечено
бъдещото условно вземане за 35 000 евро, най-добре щяло да бъде ищецът и
ответникът да сключат договор за заем. Ответникът обаче нямал намерение да се
обвързва към ищеца по договор за заем, а да обезпечи кредитора си, в случай че
задължението към него възникне. По-нататък ответникът бил заблуден и относно
съдържанието на насрещните права и задължения по обезпечителната сделка. Така на
срещата от 11.05.2023 г. ответникът получил уверения, както от Н., така и Ц., че Ц. щял
да пристъпи към принудително събиране на сумата по заема само ако последният
плати на Л. 35 000 евро и само ако след това В. откаже да възстанови тази сума на Ц..
Самото наличие към настоящия момент на образувано от ищеца срещу ответника
изпълнително производство, основано на несъществуващо притезание по процесния
договор за п.ичен заем, според ответника е достатъчно доказателство за това, че
ответникът е бил въведен в заблуждение относно насрещните права и задължения по
2
сделката, която сключва.
В евентуалност, в случай че се приеме, че сделката е действителна,
ответникът възразява, че сумата по процесния договор за заем не е била предоставена
от ищеца на ответника, поради което реалният договор, ако същият беше
действителен, щеше да е с недовършен фактически състав. Несключените договори за
заем не произвеждат действие, поради което от тях не може да произтече задължение
за връщане на заемна сума, а така също недължими се явяват акцесорните вземания за
лихви. Твърди се, че ищецът не е превеждал или предавал в брой на ответника
заемната сума възлизаща на 32 000 евро по процесния договор за заем. Към датата на
сключване на договора ищецът не е разполагал със сума в такъв размер, за да я
преведе безкасово или да я предаде в притежание на ответника. Освен бланкетното
твърдение в исковата молба, че сумата от 32 000 евро била предоставена от ищеца на
ответника (обстоятелство което се отрича от ответника), ищецът не навеждал
твърдения, нито пък сочи и представя доказателства за това кога, как и при какви
обстоятелства е предоставена въпросната сума на ответника.
Ответникът оспорва доказателственото значение на процесния договор за
заем като разписка за получената сума. Излага, че в текста на т. 1 от договора се сочи,
че „Заемодателят предоставя на заемателя п.ична сума в размер на в размер на 32
000.00 \тридесет и две хиляди\ евро, която сума заемателят се задължава да върне на
заемодателя.“, което не означава, че сумата е била вече предадена при сключване на
договора. Навежда се довод, че употребата на сегашно време на глагола „предоставям“
означава, че сумата се предава сега, при сключването на договора, със самото му
извършване, което не е вярно. Твърди се, че никакви п.и не са били предавани, нито
превеждани от ищеца на ответника при сключването на договора.
С оглед гореизложеното ответникът моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
На основание чл.146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че
доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по посочения договори за заем от
15.05.2023 г., 2) за възникването на което заемодателят да е предоставил на заемателя
процесната сума в размер на 32 000 евро и 3) да е настъпила изискуемостта на
вземанията по договора за заем. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца-заемодател, като за обстоятелството по т. 2 ищецът не сочи доказателства.
В случай че се установи твърдяното от ищеца право, ответникът трябва да
установи, че е изпълнил п.ичните си задължения за връщане на заетата сума и за
заплащане на уговорената договорна лихва, за което не сочи доказателства, респ.
направените правоизключващи възражения, че процесният договор за заем е привидна
сделка, прикриваща друго сключено между ищеца и ответника съглашение за
обезпечение на едно бъдещо условно вземане на ищеца срещу ответника, което би
възникнало в случай че ищецът приеме да заплати сумата от 35 000 евро на трето
неучастващо по делото лице в изпълнение на едно евентуално бъдещо задължение на
ответника към третото лице за плащане на продажна цена по договор за покупко -
продажба на недвижим имот, които задължения не са възникнали. В тежест на
ответника е и да докаже възражението си, че при сключване на договора за заем е бил
въведен в заблуждение от ответника, както относно х.актера на договора, който
сключва, така и относно конкретните права и задължения на страните по него.
По доказателствата:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими
3
писмени доказателствени средства за правилното решаване на повдигнатия
материалноправен спор. Искането на ищеца за назначане на съдебно-счетоводна
експертиза не се явява необходимо, предвид х.актера на направените от ответника
възражения, поради което следва да бъде оставено без уважение. По релевираните от
ответника искания за ангажиране на гласни доказателствени средства съдът ще се
произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изясняване на
фактическата страна на спора и изслушване становището на ищцовата страна, на
основание чл. 140, ал. 2 ГПК.
Исканията на ответника по реда на чл. 186 ГПК са допустими и следва да
бъдат уважени, като н.ед с това е необходимо разкриване на сведения за наличности и
операции по банкова сметка на ищеца в „Централна кооперативна банка“ АД,
съставляващи банкова тайна.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 06.06.2025 г. от 9,00 часа, за която дата и час страните да бъдат
призовани, като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на страните, че в случай че в този срок не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на
твърдените обстоятелствата, те губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото производството по
ч.гр.д. № 14107/2024 г. по описа на Районен съд – В.на, 51 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза с посочените в исковата молба задачи.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ответника за ангажиране на гласни
доказателствени средства за първото по делото открито съдебно заседание след
изясняване на фактическата страна на спора и изслушване становището на ищеца, на
основание чл. 140, ал. 2 ГПК.
РАЗРЕШАВА разкриване на банкова тайна по чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ и
ИЗИСКВА от „Централна кооперативна банка“ АД извлечение от банкова сметка с
IBAN: BG97CECB979010F3208900, с титуляр А. Л. Ц., гражданин на Руска Федерация,
роден на ********** г., за периода от 10.05.2023 г. до 26.05.2023 г., включително с
посочване на всички дебитни и кредитни операции, както и начално и крайно салдо за
периода.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ответника в отговора на исковата молба (т. V и
VI) по реда на чл. 186 ГПК съдебни удостоверения след заплащане на държавна такса
от 10 лв.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да прекрати
делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да
постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проект на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца се връчи и препис от отговора
на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – В.на: _______________________
5