Решение по дело №6892/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 748
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20211100506892
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100506892 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 27.03.2021г., гр.д.29764/20г., СРС, 31 с-в признава за
установено по иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от И.Д. Л..
срещу С.О., че И.Д. Л.. не дължи сумата от 200 лв., представляваща
административно наказание „глоба“ по чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО,
наложено му с Наказателно постановление № 282009/14.09.2016г., влязло в
сила на 30.03.2017г., въз основа на което било образувано изпълнително дело
№ 20198380406477 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 към КЧСИ, поради
погасяването й по давност, като осъжда ответника да заплати на ищеца
сумата 350 лева - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска С.О..
Счита, че за действително извършеното административно нарушение, за
което е санкциониран ищецът с влязло в сила НП, наказващия орган
предприема действия за събиране на глобата. Съдът не дължи произнасяне за
нейната дължимост при наличие на влязло в сила НП. Неоснователно е
позоваването на изтекла погасителна давност, т.к. освен обикновената такава,
1
предмет на ТР № 2/12.04.2017г., съществува и абсолютна давност за събиране
на публични задължения. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът И.Д. Л.. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
С влязло в сила на 30.03.2017г. Наказателно постановление №
282009/2016г. от 14.09.2016г., ответникът С.О. налага на ищеца И.Д. Л..
административно наказание „глоба“ от 200 лв. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1
от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт
на територията на С.О..
С възлагателно писмо за събиране на публични вземания от
15.11.2019г., взискателят и настоящ ответник С.О. инициира изпълнително
производство, като е образувано изп. д. № 20198380406477 на ЧСИ М.Б., рег.
2
№ 838 КЧСИ.
Според разясненията на Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., т.д.
3/2016 г., ВАС, глобата е вид административно наказание, предвидено в чл.
13, б. „б“ ЗАНН, като съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН, наказателните
постановления и решенията на съда, с които са наложени глоби или са
присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда
за събиране на държавни вземания.
Разпоредбата на чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба.
Съобразно чл.82, ал.2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност.
В случая, щом като административното наказание „глоба“ е наложено с
наказателно постановление, влязло в сила на 30.03.2017г., започналата да тече
от този момент 2-годишна погасителна давност изтича на 30.03.2019г. След
крайния й срок, ответникът, като наказващ орган, едва на 15.11.2019г. с
искането за образуване на изпълнително производство, за първи път
предприема действия за принудително събиране на публичното вземане. При
липса на други доказани негови действия спрямо наказания за изпълнение на
наказанието, теченето на погасителната давност не е прекъсвано преди
крайния срок, за да се постави начало на нов давностен срок по смисъла на
чл.82, ал.2, изр.2 ЗАНН. Оплакванията в жалбата във връзка с абсолютна
давност, вероятно се има предвид неизтекла, нямат връзка с
гражданскоправния спор относно погасяване на правото за принудително
изпълнение с изтичане на общата давност, а касаят погасяване на правото за
търсене на наказателна отговорност или за изтърпяване на наложено
наказание, предмет на самостоятелно административно-наказателно
производство. Искът за признаване за установено, че вземането не се дължи
като погасено по давност е основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
3
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 300 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.03.2021г., гр.д.29764/20г., СРС, 31 с-в.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на И.Д. Л..,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********* сумата 300 лв. – разноски
за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4