Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 13.07.2020                       Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                    Първи граждански състав

На първи юли                                                                    Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                 Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                 Членове: 1.

                                                                                                                   2.

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4775 по описа за 2019 година.

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 от КТ и чл.215 от КТ.

Ищецът Д.И.Р. твърди в исковата си молба, че на 28.02.2019 г. започнал работа в „Розова долина екс" ООД, гр. Раковски на длъжността „Шофьор товарен автомобил 12 и повече тона", с място на работа гр. Раковски, ул."Михаил Добромиров" 117, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и пълен осемчасов работен ден. Договорът му бил прекратен едностранно и със задна дата от работодателя, считано от 03.05.2019 г., въпреки че заповедта му била връчена чак на 13.05.2019 г. По време на трудовото му правоотношение, на 01.03.2019 г. бил натоварен от работодателя си да извърши курс с доставки на стоки в Германия, Белгия, Холандия и обратно в България. Тръгнал същия ден, след като получил от счетоводството пътен лист. Извършил всички необходими курсове вътре в Европейския съюз - в Германия, Белгия, Холандия и обратно в България, като се прибрал на 10.04.2019 г. Съставил отчет въз основа на пътния лист и съгласно практиката в дружеството ги предал в счетоводството на дружеството, заедно с разходооправдателните му документи. Съгласно чл. 215 от КТ и във връзка с Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, работодателят следвало да му изплати полагащите му се командировъчни за посочения период от време, възлизащи на 4090 лева, като тази била и сумата, посочена от счетоводството на дружеството. Последвали многократни покани за изплащане на сумите, а също така и многократни обещания от управителите на дружеството да изплатят посочената сума за командировъчни извън страната. Командировъчни така и не му били изплатени, поради което за ищеца възникнал интерес от завеждането на настоящото дело. Твърди, че не бил получавал и полагащото му се трудово възнаграждение за периода от 28.02.2019 г. до 03.05.2019 г., като договореното такова било в размер на 560 лева за всеки месец, или неизплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1120 лева. Моли съда да осъди „Розова долина екс", гр. Раковски да му заплати дължимото трудово възнаграждение за периода 28.02.2019 г. до 03.05.2019 г. в общ размер на 1120 лева, ведно със законната лихва до изплащане на сумата, считано от завеждане на исковата молба. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4090 лева, представляваща неизплатени дневни командировъчни пари за периода от 1.03.2019 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва до изплащане на сумата, считано от подаване на исковата молба. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС” ООД, гр.Пловдив не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното :

Видно от представения по делото трудов договор  № 652/28.02.2019 г., ищецът е работил при ответника на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона". Със заповед № 596/03.05.2019 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО ЧЛ.245, АЛ.1 КТ

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително. 

Съдът приема за установено, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответникът не е направил възражения и не е представил доказателства за противното. От показанията на разпитаните по делото свидетели Р.К.Р. и Б.Т.С. също се потъврждава, че през исковия период ищецът е изпълнява трудовите си задължения в ответното дружество. 

 С оглед на това съдът намира, че работодателят дължи изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение,  уговорено между страните по трудовия договор. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че  за периода от 28.02.2019 г. до 02.05.2019 г.  на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение в размер на 912,56 лева – нетна сума.

Предвид гореизложеното съдът счита, че искът за заплащане на трудово възнаграждение е основателен и следва да бъде уважен до размера на 912,56 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 19.09.2020 г. до окончателното й  изплащане. В останалата част до претендирания размер 1120 лева този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ.215 КТ

Разпоредбата на чл.215 КТ предвижда, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По естеството си командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение. Редът за извършване на командироването в чужбина е определен в чл.5-35 НСКСЧ. Съгласно чл.5 от посочената наредба командироването се извършва с писмена заповед с определено съдържание, а съгласно чл.9 изменението на условията на командировка, която е започнала, се извършва с допълнителна писмена заповед.

В разглеждания случай по делото не е представена нарочна заповед за командироване на ищеца. Разпитаните по делото свидетели Р.К.Р. и Б.Т.С. сочат, че през процесния период ищецът е бил командирован в Германия, Белгия, Холандия, Франция и е управлявал камиона сам. От експертното заключение и приложените към него извлечения от тахотрафска шайба и пътен лист също става ясно, че управляваният от ищеца камион с рег.№ РВ1281АВ е изминал 14427 км за периода 01.03.2019 г. – 19.04.2019 г.

При тези обстоятелства съдът приема, че макар работодателят да не е издал нарочна заповед по реда на НСКСЧ, ищецът е бил фактически командирован в чужбина за периода 01.03.2019 г. – 10.04.2019 г. Нарушаването на нормативно установените изисквания за командироване от работодателя има за единствена последица липсата на задължение за работника да изпълни разпореждането, но при изпълнение възниква задължение за работодателя за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да компенсират неудобствата, които работникът търпи при изпълнение на задача извън мястото на работа и местоживеенето си /в този смисъл са: определение № 1262/12.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 474/2012 г., ІІІ г.о., решение № 123/14.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1167/2010 г., ІV г.о. и определение № 514/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 866/2010 г., ІV г.о./.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 01.03.2019 г. – 10.04.2019 г., т.е за 40 дни на ищеца се дължат дневни командировъчни пари съгласно приложение № 3 към чл.31, ал.1 НСКСЧ в размер на 27 евро на ден, или 2112,30 лв. за целия период.

Разпитаните по делото свидетели Р.К.Р. и Б.Т.С. твърдят, че страните са имали устна уговорка за заплащане на дневни командировъчни пари в размер на 55 евро на ден. С оглед на това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.62 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Посочената форма за действителност е изискуема съгласно чл.119 от КТ и по отношение изменението на трудовия договор по взаимно съгласие. Дори и при едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя, следва да е налице писмен акт и този извод се налага от разпоредбата на чл.66, ал.5 КТ, предвиждаща, че при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. В случая по делото не е представено писмено изявление на работодателя, обективиращо волята му за увеличение на дневните командировъчни пари на ищеца над нормативноустановения размер. Следователно не е спазена законоустановената форма за действителност на изменението, поради което и твърдяната от ищеца устна уговорка не би могла да произведе правно действие.  

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за дневни командировъчни пари за периода 01.03.2019 г. – 10.04.2019 г. е основателен и следва да бъде уважен в установения от експертизата размер - 2112,30 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 19.09.2020 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до претендирания размер 4090 лева този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 316,89 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 120,99 лв., представляваща държавна такса и в полза на Старозагорския районен съд сумата 144,04 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС” ООД, гр.Пловдив, район Северен, ул.“Дилянка“ 29, ЕИК *********, представлявано от Румен И. Рончев и Миглена Иванова Каканашева, да заплати на Д.И.Р. *** сумата 912,56 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 28.02.2019 г. до 02.05.2019 г., сумата 2112,30 лева, представляваща обезщетение по чл.215 КТ – дневни командировъчни пари за периода от  01.03.2019 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 19.09.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 316,89 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.Р. ***  против „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС” ООД, гр.Пловдив, район Северен, ул.“Дилянка“ 29, ЕИК *********, представлявано от Румен И. Рончев и Миглена Иванова Каканашева, искове за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 28.02.2019 г. до 02.05.2019 г. в останалата част до претендирания размер 1120 лева и за обезщетение по чл.215 КТ – дневни командировъчни пари за перода от 01.03.2019 г. до 10.04.2019 г. в останалата част до претендирания размер 4090 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС” ООД, гр.Пловдив, район Северен, ул.“Дилянка“ 29, ЕИК *********, представлявано от Румен И. Рончев и Миглена Иванова Каканашева, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 120,99 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС” ООД, гр.Пловдив, район Северен, ул.“Дилянка“ 29, ЕИК *********, представлявано от Румен И. Рончев и Миглена Иванова Каканашева, да заплати в полза на Старозагорския районен съд сумата 144,04 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :