Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
гр. Габрово, 27.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на двадесет
и седми юли през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 159 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт М.С., против Ц.Г.В. ***.
В исковата молба се твърди, че на
04.03.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /заемодател/ и Ц.Г.В.
/заемател/ е сключен договор за паричен заем с № 2260306, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1000
лв. Редът и условията, при които е отпуснат кредита се уреждат от договора и
Общите условия към него. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да
изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1191,84 лева,
съответно договорната лихва е уговорена от страните в размер на 191,84 лева.
Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 04.03.2016 г., на 26 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 45,84 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска е 20.03.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 04.03.2016
г.
На основание сключения договор за
паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лева. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника-ответник е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на договора,
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лева.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 913,90 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер
на 35,15 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така погасителната вноска, която следва да заплаща
заемателят, е в размер на 80,99 лева. Уговорката за неустойка е уговорена
индивидуално, поради което не е нищожна. Ако ответникът не е бил съгласен с
нея, той би могъл да откаже сключването на договора при това условие, което той
не е направил.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 21.03.2015 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда. Общият размер на начислената лихва е 263,09 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е извършил плащане
по дължимия паричен заем към дружеството. Срокът на договора е изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска - 04.03.2016 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
На 1.10.2017 г. е подписано
Приложение № 1/01.10.2015 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД на 16.11.2010, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от Договор за паричен заем с № 2260306, е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********.
На осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането е изпратено уведомително писмо на ответника,
което той не е получил, поради което същият следва да се счита уведомен за
извършване на цесията с получаване на исковата молба.
По този повод за ищеца е
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2003/2017
г. на ГРС, връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Поради изложеното ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият му дължи по цитирания по-горе договор за паричен заем
главница в размер на 1000 лв., договорна лихва в размер на 191,84 лева за
периода от 20.03.2015 г. до 04.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на входиране на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 913,90 лева, обезщетение за
забава в размер на 263,09 лева за периода от 21.03.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, и такса разходи в размер на 45,00 лева.
В съдебно заседание юрисконсулт С.
поддържа предявените искове. Претендира разноските, направени в настоящото и в
заповедното производство.
Ответникът се представлява от
назначен му от съда особен представител, адвокат И.Х.. В представения писмен
отговор адвокат Х. оспорва предявените искове, по следните съображения: Липсват
доказателства, от които да се установява, че задължението на ответника към
заемодателя, произтичащо от процесния договор, е цедирано на ищеца. Съгласно
сключения между двете дружества рамков договор за цесия, продавачът прехвърля
на купувача вземания, които ще се индивидуализират в приложение, което ще бъде
съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕП. От
представеното към исковата молба писмено доказателство, именувано Приложение №
1, се установява, че същото не представлява възпроизведен на хартиен носител
електронен документ, тъй като носи подписите на страните. Това показва, че
представеното приложение не е съставено в уговорената в рамковия договор форма,
поради което не следва да бъде прието като доказателство за цедиране на
процесното вземане. Поради липсата на такова ищецът не може да се легитимира
като негов титуляр.
Претенцията на ищеца за заплащане
на неустойка на осн. чл. 4 ал. 2 от договора за паричен заем е неоснователна.
Уговорката за представяне на две физически лица – поръчители е недействителна,
тъй като заемателят не може да представя лица за поръчителство, тъй като това
задължение стои извън неговата воля и възможности. Волята на поръчителя не може
да бъде заместена от длъжника.
Видно от самия договор е, че
страните са сключили същия при фиксиран годишен лихвен процент, без
предоставяне обезпечение на главното задължение. Поради това, уговорената в чл.
4 ал. 2 от договора неустойка не притежава присъщия обезпечителен и
обезщетителен ефект. Същата е недействителна, поради противоречие с добрите
нрави. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
неустойката, тъй като същата е в почти еднакъв размер с главния дълг.
В съдебно заседания адвокат Х.
моли съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 3373 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2017 г., издадена по
ч. гр. д. № 2003/2017 г. на РС Габрово, със същата е разпоредено длъжникът Ц.Г.В.
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендираните с исковата
молба суми, както и направените в заповедното производство разноски в размер на
125 лв.
Заповедта е връчена на длъжника-ответник
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
Видно от представеното
предложение за сключване на договор от 04.03.2015 г., отправено до „Изи Асет
Мениджмънт“АД, ответникът е поискал да му се предостави заем в размер на 1000,00
лв., платим в брой, който той да върне на 26 седмични вноски в размер на 45,84
лв. всяка. Между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и Ц.В., в качеството на заемател, е
постигнато съгласие за сключване на представения по делото договор № 260306 от 04.03.2015
г., по силата на който заемодателят се е съгласил да предостави на ответника
заем в размер на 1000,00 лв., който заемателят да върне за срок от 52 седмици
на договорени дати в периода от 20.03.2015 г до 04.03.2016 г., на 26 равни
вноски, всяка в размер на 45,84 лв. Ответникът се е задължил да върне сума в
общ размер на 1191,84 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35% и
ГПР от 41,17%. С подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил
изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка.
В чл. 4 от договора ответникът-заемополучател
се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД едно от следните обезпечения: 1. Две физически
лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетния му размер на осигурителния доход да е над 1 000,00 лв.; да работи по безсрочен трудово договор; да не
е заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от
„Редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Да представи
банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Неизпълнението на задължението за представяне на обезпечението страните
са скрепили със санкция за длъжника, представляваща неустойка в размер на 913,90
лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска в размер на 35,15 лв. В
договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български
левове. Под договора ответникът е положил подпис и е изписал трите си имена.
Подпис е положен върху всяка страница от договора.
В чл. 8 от договора е посочено,
че при забава в заплащането на вноска по договора с повече от 30 дни,
заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания. Страните се съгласяват, че в тези случаи заемателят дължи на заемодателя
такса в размер на 9 лева. Тези разходи се начисляват и за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лева.
Представен е рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт" АД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД от 16.11.2010 г., по силата на
който първото дружество се е задължава да прехвърли на второто ликвидни и
изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили
задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от
договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне
на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те ще се
индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и
потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора
е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително
споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението,
като след приемането, прехвърлителят се задължава да представи на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия.
С представеното по делото
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е потвърдило
извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
съгласно договор от 16.11.2010 г. Посочено е, че вземанията, предмет на
потвържданието, са индивидуализирани в приложение № 1/01.10.2015 г.
Представено е извлечение от
приложение № 1/01.10.2015 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В същото
е описано вземането спрямо ответника по процесния договор, като същото е
подробно индивидуализирано чрез номера и датата на договора за потребителски
кредит, имената и ЕГН на ответника-длъжник, размера на отпуснатата главница,
общия размер на задължението по кредита, остатъкът на дължимата сума към 01.10.2015
г. и покупната цена на вземането.
В съдебно заседание ищецът
представи и нотариално заверено копие от горното приложение, както и заверено
копие от допълнително споразумение от 28.11.2014 г. към рамковия договор за
цесия. От допълнителното споразумение се установява, че с него страните са
уговорили изменение в рамковия договор, според което приложенията, съдържащи
информацията за цедираните вземания, ще бъдат съставени на хартиен носител.
Представено е пълномощно от
09.09.2015 г., по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластило “Агенция
за събиране на вземания“ АД с правата да уведоми от негово име всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени с рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” АД, в
качеството на универсален правоприемник на преобразуваното с промяна на
правната форма и прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на вземания”
ООД. Правата се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на
задължението на упълномощителя по чл. 99 ЗЗД и следва да се тълкуват
разширително в полза на упълномощения.
В писмо от 06.10.2015 г.,
адресирано до ответника, ищецът, действайки като пълномощник на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз основа приложение № 1/01.10.2015
г. към договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, на „Агенция за
събиране на вземания“ АД са прехвърлени всички вземания по договор за паричен
заем № 2260306. Ответникът е поканен да заплати задълженията в 5-дневен срок от
получаването на поканата на посочена сметка. Писмото е изпратено с препоръчано
писмо с обратна разписка, но е върнато, без да е получено от адресата -
ответник.
От приетото по делото заключение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
процесния договор за заем няма данни за извършени от ответника плащания, с
оглед на което остатъкът на задължението му е в следния размер: главница – 1000,00
лв.; договорна лихва – 191,84 лв. Размерът на неустойката, изчислена на осн.
чл. 4 ал. 2 от договора е в размер на 913,90 лв. Размерът на лихвата за забава,
дължима от 21.03.2015 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 30.08.2017
г. възлиза на 196,96 лв., като представлява сбор от лихвата, начислена за всяка
отделна неплатена погасителна вноска. Стойността на такса разходи, начислена по
договора, е в размер на 45 лв.
От правна страна, при така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Предявени са следните искове: Иск
за установяване на вземане за главница, с правна квалификация чл. 422 във вр. с
чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240
ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за установяване на вземане за договорна лихва, с
правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД. Иск
за установяване на вземане за неустойка, с правна квалификация чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл. 99
от ЗЗД. Иск за установяване на вземане за мораторна лихва, с правна
квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за
установяване на вземане за такса разходи, с правна квалификация чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
За вземанията, предмет на
предявените искове, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 3373/04.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2003/2017 г. по описа на РС
Габрово, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С оглед на
това предявените искове са допустими, тъй като за ищеца-заявител е налице правен интерес от
предявяването им, а исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От събраните по делото
доказателства се установява, че по процесния договор за паричен заем е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в
качеството на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател. Не
се оспорва, а е удостоверено и с подписа на ответника в сключения договор, че
заемодателят е изпълнил основното си,
произтичащо от договора задължение - да предостави на заемателя уговорената
сума в размер на 1000 лв. Така сключеният договор
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря
на критериите по чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК.
С получаването на сумата по
кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата и да
заплати дължимата възнаградителна лихва, на 26 равни вноски, всяка в размер на
45,84 лв. или общо сумата 1191,84 лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35% и ГПР от 41,17%. От ответната
страна не са представени доказателства за извършени плащания, поради което
предявените искове за главница и договорна лихва следва да се считат за
доказани по своето основание.
По отношение на предвидената в
чл. 4 от договора неустойка в размер на 913,90 лв. съдът приема за основателно
направеното от особения представител на ответника възражение за нищожност на
неустоечната клауза, поради противоречието й с добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да
иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Според чл. 4 от процесния договор
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. Затова съдът приема, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщата ѝ обезпечителна функция. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение,
а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или
банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. Ако
тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му
форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.
От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда
за кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за
неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на
дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ, кредиторът ще се
удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с
оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката
между страните за заплащане на неустойка е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави - тъй като не преследва заложените ѝ функции. При този извод съдът следва да откаже
да зачете правните последици на неустоечната клауза, т.е. да приеме, че тя е
породила задължение за заплащане на неустойка в претендирания размер.
Претенцията за дължима въз основа
на договора за потребителски кредит такса разходи съдът също счита за
неоснователна, поради очевидната нищожност на договорната клауза, въз основа на
която тя се претендира. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни –
постановени са в публичен интерес, с оглед целта на закона да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит /арг. чл. 2 ЗПК/. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В чл. 8 от процесния договор е
предвидено, че кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя суми за
разходи, които са определени предварително като размер и са дължими при
определени предпоставки, но във всички случаи – при забава относно задължението
за заплащане на погасителните вноски. Затова така въведената отговорност за
разноски представлява по съществото си неустойка, дължима при забава на
изпълнението, а не плащане за покриване на извършени разходи по събиране на
вземането. Определянето на тези плащания като разноски по събиране на
вземането, по същество цели да заобиколи ограничението на чл.33 ЗПК и въвежда
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на
длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за забава. За това, че
плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски,
може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени
предварително, като абсолютни суми и в предварително определени предели.
Разноските необходими за събиране на всяко конкретно възникнало задължение, при
настъпване на забава не могат да бъдат определени предварително. В клаузата на
договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори, изплащане на
покани и ангажиране на служител, от което следва, че във всички случаи ще
варират с оглед на конкретни обстоятелства. Поради това, начина по който са
определени в клаузата сочи на това, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото при забава обезщетение.
Безспорно кредиторът би имал право да начислява и събира от длъжника предвидени
в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка и за естеството на
конкретното вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от
кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата,
възнаградителната и мораторната лихви по договора. Дължимостта на тези такси е
обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши
дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължат те. В конкретния
случай ищецът не ангажира доказателства,
че цедентът действително е извършил разходи за събирането на просрочените
вземания като е изпращал напомнителни писма, електронни съобщения, провеждал е
телефонни обаждания с ответника, извършвал е лични посещения до дома му и др.
Затова претенцията за сумата от 45 лв., представляваща такса разходи, се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На следващо място и с оглед
възражението на ответника, съдът следва да обсъди валидността на сключения
между ищеца и кредитора по договора за кредит допълнително споразумение към рамков
договор от 16.11.2010 г. за цесия –
приложение № 1 от 01.10.2015 г., с което е уредено прехвърлянето на процесните
задължения. От представеното от ответника допълнително споразумение от
28.11.2014 г. се установи, че страните допълнително са възприели писмената
форма на хартиен носител като форма за индивидуализиране на цедираните
вземания. В такава форма е и представеното от ищеца приложение № 1/01.10.2015
г. Затова съдът намира, че представеното приложение установява валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по договора за цесия от 16.11.2010 г., сключено
при условията на същия договор, по отношение на съществуващо към този момент
вземане, като съдържа и необходимите за индивидуализиране на същото данни. За
извършеното по силата му прехвърляне на вземания „Изи Асет Мениджмънт” АД е
издал потвърждение на ищеца, а фактът на правоприемството между „Агенция за
събиране на вземания” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се установява
от Търговския регистър. Следователно, ищецът установи по несъмнен начин, че по
силата на договора за продажба на вземания, ведно с цитираното приложение към
него, той е титуляр на тези вземания срещу ответника, за които съдът по-горе прие, че са установени по основание и
размер, а именно – за главница и възнаградителна лихва.
По-нататък, съдът приема, че
извършеното с пълномощно от 09.09.2015 г., изд. от управителя на „Изи Асет
Мениджмънт” АД упълномощаване на ищеца да уведоми от негово име длъжниците по
вземанията на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
прехвърлени с рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г., е напълно валиден и
допустим метод за уведомяване по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като няма
законово изискване подписът на упълномощителя да е нотариално заверен, а
автентичността на документа не беше оспорена от ответника.
Ищецът е представил уведомително
писмо до ответника, с което го уведомява за извършената цесия. От представеното
известие за доставяне е видно, че същото не е получено от ответника. Независимо
от това, няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено чрез
връчване на преписа от исковата молба, към която са приложени цитираното
уведомително писмо, договора за цесия с приложението към него, потвърждението и
пълномощното от цесионера. Тези факти са от значение за спорното право и следва
да се съобразят като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл са решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т.о., ТК и решение №78/09.07.2014 г. по
т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК. Съгласно второто от посочените решения на ВКС,
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право,
то по силата на чл. 36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено
чрез пълномощник. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в
документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав
счита, че с горните действия не са осуетени целите, насочени към защита на
длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е
предложено изпълнение на стария кредитор. От момента на получаването на поканата ответникът дължи изпълнение по договора на новия кредитор.
Видно от заключението на вещото
лице е, че по договора за кредит е налице пълно неизпълнение от страна на ответника-длъжник.
Изпадането му в забава за погасяване на задълженията на съответните падежи води
до възникване на задължение за заплащане на обезщетение на ищеца, в размер на
законната лихва, начислена върху главницата, съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Страните не оспориха и
съдът също приема за правилно и обосновано заключението на експертизата, съгласно което общия размер на
дължимата върху главницата лихва за забава /начислена за всяка отделна
неплатена погасителна вноска/ за периода 21.03.2015 г. /датата следваща падежа
на първата вноска по кредита/ до 30.08.2017 г. /датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда/, възлиза на 196,96 лв., до който размер
съдът ще уважи и предявения иск за мораторни лихви, а за горницата до претендираната
с исковата молба сума в размер на 263,09 лв. ще го отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По изложените съображения съдът
намира, че предявените искове за установяване на вземания на ищеца за главница,
договорна и мораторна лихва са основателни, и като такива следва да бъдат
уважени в посочените по-горе размери, ведно със законната лихва за забава върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 30.08.2017 г., на осн. чл. 86 ЗЗД. Установителните искове за вземания
за неустойка и такса разходи следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като страната - ищец е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК. Според
нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да се определи на 100 лв.
за заповедното и 150 лева за исковото производство. Така сторените в
заповедното производство разноски са в размер на 25 лв. за държавна такса и 100
лв. - за юрисконсултско възнаграждение. От тях ответникът дължи сумата 26,17 лв. – д.т. и 54,21 лв. – юрисконсултско
възнаграждение или общо 80,38 лв., съразмерно частта от вземанията, чието
съществуване се установи в исковото производство. В исковото производство
ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 151,72 лв., 200 лв. - внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице, 300 лв. – възнаграждение за особен представител и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 150 лв. Съразмерно уважената част
от иска, ответникът ще бъде осъден да му заплати разноски в общ размер на 434,57 лв.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Ц.Г.В., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Н.Т.С., с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 1 000,00 лв. /хиляда лева/ главница по договор за паричен заем № 2260306
от 04.03.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц.Г.В., вземанията
по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със
законната лихва от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед № 3373/04.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по по ч.гр.д. № 2003/2017
г. на РС
Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че Ц.Г.В., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Н.Т.С., с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 191,84 лв. /сто деветдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/
договорна лихва за периода от 20.03.2015 г. до 04.03.2016 г. по договор за
паричен заем № 2260306 от 04.03.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и Ц.Г.В., вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, за която е издадена Заповед № 3373/04.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по по ч.гр.д. № 2003/2017
г. на РС
Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че Ц.Г.В., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Н.Т.С., с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 196,96 лв. /сто деветдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху просрочената главница за периода
от 21.03.2015 г. до 30.08.2017 г., за която е издадена Заповед № 3373/04.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по по ч.гр.д. № 2003/2017 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като съдът ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 263,09 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Н.Т.С., с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за признаване на установено по
отношение на Ц.Г.В., ЕГН:**********,
с адрес ***, съществуването на вземане на ищеца за сумата 913,90 лв. /деветстотин и тринадесет лева и деветдесет стотинки/
неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор за паричен заем № 2260306
от 04.03.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц.Г.В., вземанията
по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за която е издадена Заповед № 3373/04.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по по ч.гр.д. № 2003/2017
г. на РС
Габрово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Н.Т.С., с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за признаване на
установено по отношение на Ц.Г.В., ЕГН:**********,
с адрес ***, съществуването на вземане на ищеца за сумата 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/ такса разходи по договор за
паричен заем № 2260306 от 04.03.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и Ц.Г.В., вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, за която е издадена Заповед № 3373/04.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по по ч.гр.д. № 2003/2017
г. на РС
Габрово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ц.Г.В., ЕГН:**********,
с адрес ***, да
заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Н.Т.С., с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., направените разноски по настоящото производство в общ размер на 434,57 лв. /четиристотин тридесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки/, както и сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 2003/2017 г. по описа на Районен съд –
Габрово в общ размер на 80,38 лв. /осемдесет
лева и тридесет и осем стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: