Решение по дело №2481/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ ЮЛНЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Кичево“ № 62, ет.6, ап.22, представлявано от Д.Т., подадена чрез адв. Б., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-312-0152107 от 01.09.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – спортен клуб „Самодива“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ № 60, стопанисван от "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ ЮЛНЦ, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Според жалбоподателя мотивите на органа са общи и абстрактни, като не може да се твърди, че нарушението ощетява в значителна степен бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото. Твърди се, че не се извършва търговска дейност и Наредба Н-18 и ЗДДС не са приложими, като парите от месечните дарения на родителите отиват за заплащане на ток, наеми и отопление на клуба. Изложени са доводи, че клуба притежава мобилен ЕКАФП, както и че е издадено НП с наложена санкция в размер на 3000 лева. Възразява се и по отношение на продължителността на срока, за който се налага мярката. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 01.08.2023 г. в 18:00 часа е извършена проверка на търговски обект, представляващ спортен клуб „Самодива“, находящ се в гр. Пловдив, ул.“Даме Груев“ № 60, стопанисван от "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“. Проверката е обективирана в Протоколи за извършена проверка сер. АА № 0152107/01.08.2023 г. (за проверка на място) и сер. АА № 0156321/05.08.2023 г. (за документална проверка), съставени от инспектори по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Проверката е извършена в присъствието на Д.Т.Т., представляваща "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение. Протоколите са подписани от Д.Т. и от лицата извършили проверката.

В хода на проверката на 01.08.2023г. преди легитимация на органите по приходите е извършена контролна покупка на еднократна тренировка по модерни танци за възрастни на стойност 10,00 лева, платена в брой от проверяващия инспектор Е.Ф.на Р.В.– представляваща "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“, за която не е издаден фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, поради липсата на ФУ в обекта. За извършеното плащане е издаден приходен касов ордер № 054/01.08.2023г. за заплатена „такса танци“ на стойност 10,00 лева (лист 25).

Д.Т. е дала писмени обяснения (лист 25-26), че за обекта няма фискално устройство, като при плащанията се издава приходен касов ордер. Посочила е още, че има регистриран касов апарат който не е на обекта и се ползва през месец април и през месец юли за билети за състезание. Според обясненията събраните пари се вкарват в банкова сметка и от там се извършват плащания за издръжка на клуба. Посочено е, че залата извършва дейност от 21.01.2022 г.

След проверка в информационната система на НАП, инспекторите установили, че няма данни за регистрирано в НАП фискално устройство за посочения обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби.

В оспорената заповед е посочено, че "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ ЮЛНЦ не е въвело в експлоатация и не е регистрирало в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност за отчитане на извършените продажби от конкретния търговски обект, което изпълнява състава на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, което се явява основание за прилагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС. В заповедта са изложени подробни мотиви относно продължителността на определения срок.

Към административната преписка са приложени: декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; договор за наем между сдружението и община Пловдив; Устав на "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение; АУАН № F719625 от 05.08.2023г.; Свидетелство за регистрация на фискално устройство собственост на жалбоподателя за търговски обект „вендинг автомат“; договор за сервизно обслужване; Устав на "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение.

От страна на жалбоподателя по делото е представено НП № 722111-F719625/28.08.2023г., издадено въз основа на АУАН № F719625 от 05.08.2023г. и касаещо нарушението извършено от жалбоподателя в същия търговски обект; Резолюция № 725771-F720365/13.09.2023г. за прекратяване на административно-наказателната преписка по АУАН сер. AN № F720365 от 10.08.2023г. касаещо нарушение извършено от жалбоподателя в друг търговски обект, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Чернишевски“ № 9

От страна на ответника по делото е представена справка за записани регистрационни данни за фискални устройства от информационните масиви на ТД на НАП от регистър – Фискални устройства с дистанционна връзка.

При горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото заповеди №№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. и ЗЦУ-1157 от 27.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган в случая действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Като фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови заповедта са посочени Протоколи за извършена проверка сер. АА № 0152107/01.08.2023 г. (за проверка на място) и сер. АА № 0156321/05.08.2023 г. (за документална проверка), фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

С чл.186, ал.1 във вр. с ал. 3 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ (запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции) с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.187, ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „б“ от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006/ предвижда, задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

По делото се установява, че сдружението не е изпълнило задължението си за въвеждане в експлоатация на фискалното устройство. Това задължение не е отпаднало заради правната форма на сдружението – ЮЛНЦ, тъй като на територията на обекта на ул.“Даме Груев“ № 60 е извършвана търговска дейност. В тази връзка напълно неоснователно е възражението на жалбоподателя, че Наредба Н-18 и ЗДДС не са приложими, тъй като сдружението не е търговец. По силата на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, а според алинея пета извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Извършваните продажби на услуги (тренировки по танци) пък попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ, поради което по същество дейността следва да се определи като търговска, и като такава да бъде подчинена на законовите изисквания за извършването. Според справка в ТР, предмет на допълнителна стопанска дейност на "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение е търговия със спортни стоки и сценични костюми, извършване на обучителни и тренировъчни дейности и спортни услуги и всички други стопански дейности, свързани със спорта и разрешени от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Според легалната дефиниция в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

От всичко изложено следва, че сдружението е било длъжно да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП ФУ, съгласно законовите изисквания, но не е сторило това, което е нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения.

В конкретния случай обаче е важно да се посочи, че за процесното нарушение е образувано и административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, като срещу дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F7199625 от 05.08.2023 г. и е издадено Наказателно постановление № 722111-F719625 от 28.08.2023 г. и са връчени на представляващ дружеството за неизпълнение на административното задължение по чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), дадено в решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел.

Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017: 264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б” от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу сдружението за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна се явява непропорционално.

Принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу сдружението административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на сдружението административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева (арг. от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл. 7 ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.

С образуване на административнонаказателното производство е преклудирана възможността на органите на НАП да предприемат и действията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 187 от ЗДДС, доколкото производството по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС се явява отделно от административнонаказателното такова, в рамките на което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред с предвидената в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, административнонаказателна отговорност, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението.

Съгласно указаното в Решение на Съда на Европейския съюз/първи състав/ от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Така изложените по-горе аргументи обосновават категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон и неговите цели и този извод обуславя нейната отмяна.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а цитираната норма чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС са действали и към датата на издадената заповед.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-312-0152107/01.09.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Пловдив, е основателна, а оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

При този изход на спора и своевременно предявеното искане за присъждане на сторените разноски, на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 1050 лв., от които 50 лв. - платена ДТ и 1000 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.09.2023 г. Заплатеното възнаграждение е съответно на предвидения размер в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм., ДВ, бр. 88 от 2022 г. /, поради което и независимо от релевираното възражение за прекомерност в писменото становище на юрисконсулт К., разноски от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ ЮЛНЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Кичево“ № 62, ет.6, ап.22, представлявано от Д.Т., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-312-0152107 от 01.09.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – спортен клуб „Самодива“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ № 60, стопанисван от "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ ЮЛНЦ, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр. София да заплати на „СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ ЮЛНЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Кичево“ № 62, ет.6, ап.22, представлявано от Д.Т., направените в производството разноски в размер на 1050 лв. (хиляда и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: