№ 7646
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513740 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника Н. С. В. срещу решение
№14521/24.07.2024г., постановено по гр.д. №50273/2023г. по описа на СРС, 45
състав, в частта, с която е признато за установено в отношенията между
страните по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. С. В.
искове с правно основание чл.422 от ГПК, че Н. С. В. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3042,21 лева – цена за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020г. –
30.04.2022г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. ****, аб.№9589,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 03.05.2023г., до окончателното плащане, сумата в размер на
316,67 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
отопление на имота за периода от 15.09.2021г. до 13.04.2023г., сумата в размер
на 61,84 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 03.05.2023г. до изплащане на вземането, и е осъден ответникът да
заплати на ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от
1
исковете.
В жалбата се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Първоинстанционното решение било постановено без да е извършен анализ и
обсъждане на събраните по делото доказателства, както и на възраженията на
страните. Поддържа се, че за процесния период не е извършвана метрологична
проверка на общия топломер, поради което не следвало да бъде приемано за
достоверно извършеното дялово разпределение на топлинната енергия. По
делото не били представени доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че претендираните количества топлинна енергия са
правилно измерени от общия топломер. Не били ангажирани и доказателства
за идентичност на топломера, монтиран в абонатната станция, с този, посочен
в заключението. За процесния период ищецът не представил доказателства, че
е публикувал цените на топлинната енергия както в средствата за масово
осведомяване, така и на интернет страницата си. Поради това моли решението
да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Г.И., с който се заявява становище за неоснователност на
жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило
становище по жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
2
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Н. С. В. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №23398/2023г. на СРС, 45 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно
между страните, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот,
поради което съдът приема, че същият е битов клиент за доставка на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№9589.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
3
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и е изслушано и прието в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на 3107,62 лева. Вещото лице е посочило, че в имота е имало 4
монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани четири
топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла
вода, по който се отчита разходът. Абонатът заплаща топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички
абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. В заключението е посочено, че на общия топломер са извършвани
метрологични проверки, съгласно представени свидетелства на 27.07.2017г. и
12.11.2021г. Съдът намира, че заключението на съдебно-техническата
експертиза следва да бъде кредитирано като обосновано и компетентно
4
изготвено.
Неоснователни са поддържаните от въззивника доводи, че не е доказана
годността на общия топломер. Независимо от извършената със закъснение
последваща проверка, при същата е констатирано, че топломерът съответства
на нормативните изисквания и представлява годно средство за търговско
измерване, което обуславя извод, че и за процесния период, предхождащ
проверката, уредът е бил изправен.
Във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилно приложение
на материалния закон от СРС относно уважените искове за такса за дялово
разпределение и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала
единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била
представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за
юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14521/24.07.2024г., постановено по гр.д.
№50273/2023г. по описа на СРС, 45 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено в отношенията между страните по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. С. В. искове с правно основание чл.422
от ГПК, че Н. С. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
3042,21 лева – цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. ****,
5
аб.№9589, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.05.2023г., до окончателното плащане,
сумата в размер на 316,67 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за отопление на имота за периода от 15.09.2021г. до
13.04.2023г., сумата в размер на 61,84 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до изплащане на
вземането.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, трето лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6