Решение по адм. дело №458/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. И. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Н. Ц., № **, ет. **, ап. **, чрез адв. Н. Ц. от АК – П.**, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000103/06.09.2025 г., издадена от Г. Т. Т. - командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П.*, с което на основание чл.171, т.4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не са били налице фактическите и правни основания за издаването й, както и да са били изпълнени предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП. Прави искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Н. Ц., който от негово име поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на заповедта.

Ответникът – Г. Т. Т. - командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П.**, се явява лично и с пълномощника си главен юрисконсулт на ОДМВР – П.** З. В.. Оспорва жалбата и доводите в нея. Счита, че процесната заповед е правилна и законосъобразна и пледира да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ЗППАМ № 25-1158-000103/06.09.2025 г., издадена от Г. Т. Т. - командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П.**, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя Г. И. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Н. Ц., № **, ет.**, ап.**, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на заповедта се сочат три наказателни постановления, които са влезли в сила и с които на жалбоподателя са отнети контролни точки /КТ/, а именно:

- НП № 24-1158-000650/01.04.2024 г.;

- НП № 24-1920-000060/22.04.2024 г.;

- НП № 24-1158-001887/17.07.2024 г.

Изброените наказателни постановления са представени като доказателства по делото. Във всяко от тях се съдържат данни за АУАН, въз основа на което са издадени, дата на съставяне на акта, актосъставителя и длъжността му, дата и място на извършване на нарушението/нарушенията, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законни разпоредби, които са били нарушени, името на нарушителя и неговия адрес. Вписан е и броят на контролните точки, които се отнемат, както и броят на оставащите такива към съответната дата. Отбелязани са датите на връчване и датата на влизане в сила.

Видно е, че:

- НП № 24-1158-000650/01.04.2024 г. е връчено на водача на 12.05.2024 г. и е влязло в сила от 28.05.2024 г. Вписано е, че с него се отнемат 10 контролни точки, а остават 26 контролни точки;

- НП № 24-1920-000060/22.04.2024 г. е връчено на 24.06.2024 г. С него са отнети 8 контролни точки и остават 18 контролни точки;

- НП № 24-1158-001887/17.07.2024 г. е връчено на 19.08.2024 г., в сила от 03.09.2024 г. Посочено е, че се отнемат 10 контролни точки и към 17.07.2024 г. на водача остават 8 контролни точки.

Като доказателства по делото са приети също Справка картон на водача Г. И. М. с [ЕГН], Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, картони на вписаните в заповедта наказателни постановления, служебни бележки, писма и др.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Съображенията са следните:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П.** за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – П.** да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – П.**. Сред тези лица, в т.1.8. са посочени командирите на отделения в СПП в ООП при ОДМВР – П.*, каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед Г. Т. Т.. Последното е видно от Служебна бележка УРИ № 313р-20927/17.11.2025 г., издадена от началника на сектор ЧРПО при ОДМВР - П.**. Ето защо, заповедта се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването й. С оглед на това съдът приема, че административният акт е формално законосъобразен. Не се установява същият да е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е спазена процедурата по чл.171 и чл.172 от ЗДвП. Не се констатира и несъответствие с целта на закона, тъй като с издаването му се преследва цел, съобразена със закрепената такава в ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав обаче, заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Със заповедта е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“. Според посочената разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Следователно, за да бъде съобразена заповедта с изискванията на материалния закон е необходимо да се докаже, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя. Необходимо е обаче и последният да разбере въз основа на какви данни е направена тази преценка.

Както се посочи по-горе, като доказателства по делото са приети наказателните постановления, с посочване на отнетите контролни точки и отбелязване на датата на връчване и датата на влизане в сила, както и картони на същите НП.

Видно е, че на жалбоподателя последно /на 19.08.2024 г./ е връчено НП № 24-1158-001887/17.07.2024 г. В него е вписано, че се отнемат 10 контролни точки, както и че „Към 17.07.2024 г. на водача остават 8 контролни точки“. От цитираното изявление на административнонаказващия орган се установява, че с връчването на това наказателно постановление Г. М. е бил уведомен, че му остават 8 контролни точки. По делото няма данни, нито са представени доказателства той да е бил наказван с други наказателни постановления, извън описаните такива в процесния административен акт, поради което той съвсем обосновано е считал, че му остават 8 контролни точки и няма как да е предполагал, а още по-малко да е знаел, че е загубил придобитата правоспособност, респ. че е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Ето защо, остава недоказано възприетото от административния орган становище, че при издаване на ЗППАМ на 06.02.2025 г., е било налице основанието по чл.171, т.4 от ЗДвП.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539/, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а съгласно ал.2 „При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки“. С оглед на тази разпоредба, след като в НП № 24-1158-001887/17.07.2024 г. е вписано, че на водача остават 8 контролни точки, а не са представени доказателства след тази дата да са му отнемани такива, то следва че процесната ЗППАМ е издадена без да са били налице материалноправните предпоставки за това.

С оглед на горното Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000103/06.09.2025 г., издадена от Г. Т. Т. - командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П.**, е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в Наредба № Iз-2539 са предвидени възможности за възстановяване на броя контролни точки чрез преминато допълнително обучение /по реда на чл.2, ал.7, т.1/ или служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки /по чл.2, ал.7, т.2/. Съгласно чл.25, ал.2 от Наредбата „Броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система“.

Законът не предвижда задължение за който и да е водач да следи за броя на контролните точки, които притежава или губи при налагане на наказание за някое от нарушенията, включени в списъка по чл.6 от Наредба № Iз-2539. Това задължение е вменено на отделите/секторите „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача. Достъпът до автоматизираната информационна система, в която се отразяват тези данни, е ограничен и не дава възможност за проверка от страна на водачите на МПС да се запознаят с вписванията в нея, а още по-малко да разберат дали са им отнети всички контролни точки. Ето защо и тъй като няма данни настоящият жалбоподател да е бил уведомен и респ. да е бил поканен да изпълни задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, то не може да му се вмени във вина, че не е направил това.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Същият е представил доказателства, че е направил такива в размер на 610,00 лв. /шестстотин и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 600,00 лв. /шестстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства, че са действително направени.

Възражението за прекомерност се отхвърля като неоснователно. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа /Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес /какъвто е настоящия/, възнаграждението [рег. номер]., а в случая е заплатено такова в значително по-малък размер.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000103/06.09.2025 г., издадена от Г. Т. Т. - командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П.**.

ОСЪЖДА ОДМВР – П.** – [населено място], ул. **, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Н. Ц., № **, ет. ** ап. **, направените по делото разноски в размер на 610,00 лв. /шестстотин и десет лева/.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.