Определение по дело №23512/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32766
Дата: 19 септември 2023 г. (в сила от 19 септември 2023 г.)
Съдия: Иванка Петкова Болгурова
Дело: 20231110123512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32766
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110123512 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да изложи фактически твърдения
относно претендираните вземания – дали по процесния договор за заем № 639760 от
25.02.2022г. има постъпили плащания от ответника, а в случай, че има постъпили
такива плащания – да посочи какви вземания са погасени с тях и в какъв размер.
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 07.11.2023г. от 11:00 часа , за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изложи
фактически твърдения относно претендираните вземания – дали по процесния договор
за заем № 639760 от 25.02.2022г. има постъпили плащания от ответника, а в случай, че
има постъпили такива плащания – да посочи какви вземания са погасени с тях и в
какъв размер.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
1

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Д. Т. О. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 500 лв.,
представляваща главница по договор за заем № 639760 от 25.02.2022г., ведно със
законна лихва за период от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 67,84
лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2022г. до 25.08.2022г., както
и за сумата от 49,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2022г. до
01.01.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№4694/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на
чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът ФИРМА твърди, че въз основа на сключен договор за заем № 639760 от
25.02.2022г. е предоставил на ответника Д. Т. О. сумата от 500 лв., която е била
усвоена изцяло от кредитополучателя и е следвало да бъде върната, ведно с
договорната лихва на 6 месечни вноски. Моли съда да установи вземанията така, както
са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът Д. Т. О. в срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, в който не изразява становище по същество на предявените искове, а
единствено посочва, че никога не е носила фамилията „Т.“.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между него и
ответника в качеството му на кредитополучател с твърдяното съдържание, в т.ч.
възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от кредитополучателя;
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
2
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3