Решение по дело №375/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 206/ 29.12.2009 г., постановено по гр.д. № 274, по описа за 2009 г., Момчилградският районен съд е изменил размера на присъдената издръжка на ненавършилото пълнолетие дете – непълнолетната Л. А. Р., действаща със съгласието на майка си Х.М.Ю., платима от бащата А. Х. Р., като я е увеличил от 50 лв. на 60 лв., считано от 12.10.2009 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същата, като съдът е отхвърлил иска за разликата от 60 лв. до пълния му предявен размер от 150 лв. Първоинстанционният съд е осъдил ответника Р. да заплати по сметка на МРС, сумата в размер на 28.80 лв., съставляваща държавна такса върху присъдената разлика.

Съдът е допуснал предварително изпълнение на решение, в частта му досежно присъдената издръжка.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата Л. Р.. Същата като непълнолетна, лично и със съгласието на майка си, е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен искът за разликата от 60 лв. до пълния му предявен размер от 150 лв. В жалбата твърди, че решението в атакуваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага съображения в тези аспект. Жалбодателката счита, че решаващият съд не е обсъдил факта, че с измененията в СК регламентираният минимален размер на издръжките е в размер на 60 лв. Съдът постановявайки този минимален размер, не е съобразил практиката на съдилищата, която ясно сочела, че минималният размер на издръжката предвиден в закона се присъжда на деца в сравнително ниска възраст, както и когато за родителите е налице особена трудност за нейното плащане, като наличието на физическо или друго такова заболяване, което да ги поставя в неработоспособност. Твърди, че в конкретния казус не било така. С оглед изменените икономически условия в страната, нарасналите й нужди и възможностите на родителя й, предвид факта, че ответникът бил в работоспособна възраст, счита, че една издръжка в размер по-висок от определения от решаващия съд ще задоволи нуждите и потребностите й. Поради това моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, вместо което постанови решение по същество, с което измени размера на присъдената с решение № 206/29.12.2009 г., издръжка, така както първоначално е поискан. Претендира разноски.

В законовия срок по делото е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия А. Р.. В него същият изразява становище, че обжалваното решение е правилно, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно приложил закона, като взел предвид освен нуждите на детето, но и неговите нужди.

В съдебно заседание, жалбодателката, чрез процесуалния си представител, поддържа предявената въззивна жалба.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. В приложено по делото писмено становище поддържа предявения отговор на въззивната жалба.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен иск с правно основание чл. 150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК. От контекста на исковата молба се установява, че искането е за изменение на присъдената с решение № 207/ 11.07.2007 г. по гр.д. № 186/07 г. по описа на МРС, ежемесечна издръжка, която бащата А. Х. Р. е бил осъден да изплаща на ненавършилото пълнолетие негово дете Л., и е мотивирано от настъпилите законодателни промени, икономически условия и повишената възраст и нужди на детето.

От приложените и приети от първоинстанционния съд, писмени доказателства -заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 135/07.04.1994 г. на Община Омуртаг, и от решение № 207/11.07.2007 г., по гр.д. № 187/07 г. по описа на Момчилградския районен съд, се установява, че бащата А. Х. Р. е бил осъден да заплаща на малолетното си тогава дете Л., с ЕГН *, чрез нейната майка и законна представителка Х.М.Ю., месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 07.05.2007 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същата. Установява се от прочита на цитираното съдебно решение, че ответникът е осъден да заплаща и на малолетното си дете Виждан, с ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер на 30 лв., считано от 07.05.2007 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същата.

По делото като доказателство е приобщено и удостоверение с изх. № 971 на СОУ „Хр.Б", гр.Д., обл. Кърджали, от прочита на което се установява, че Л. А. Р., с ЕГН *, е ученичка в Х клас и се обучава в дневна форма през учебната 2009/2010 г., и че редовно е посещавала занятия през предходните шест месеца.

Представена е по делото и декларация от майката Х.М., в която същата установява, че не притежава недвижимо имущество, от което да се издържа и че не реализира доходи от трудова дейност . В този аспект по делото е разпитан и св. В. Мехмед, от разпита на който се установява, че децата Л. и Виждан се отглеждат от тяхната майка Х., и че и двете деца ходят на училище, и че живеят всички заедно в жилище, което ползват под наем.

По делото ответникът А. Р. е представил заверено копие от служебна бележка с изх. № 880/16.11.09 г. на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда”, гр. Омуртаг, от прочита на което се установява, че същият е регистриран като търсещо работа лице, за периодите от 02.09.1996 г. до 30.09.1996 г., 21.11.1996 г. – 31.07.1998 г., 04.01.1999 г. – 01.07.2001 г., 10.07.2002 г. – 07.10.2008 г. и от 29.06.2009 г. и до 16.11.2009 г.

В хода на тези констатации, настоящата съдебна инстанция, действаща в качеството си на въззивна такава, намира предявената жалба за частично основателна. Действително съобразно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като разбира се и в този случай следва да се държи сметка за основния принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 142 от СК, а именно, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дава. В аспекта на изложеното е безспорно в производството, че ответникът в производството, бащата на ищцата Л., А. Х. Р. е бил осъден да й заплаща, чрез нейната майка и законна представителка Х.М.Ю., месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 07.05.2007 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същата. В производството безспорно се установяват и причини, водещи до изменение на така определената издръжка, в частност установява се промяна и в двете кумулативно формулирани предпоставки, а именно трайна промяна в нуждите на детето, с оглед възрастта му – същото е вече непълнолетно, нараснали са в този аспект и потребностите му, детето учи в Х клас на средно общообразователно училище. Настоящата инстанция намира, че е налице и промяна във възможностите на задължения да дава издръжка, баща. В казуса промяната в цитираните две предпоставки се предполага и от влязлата в сила нова законова рамка. Разпоредбата на 143, ал.1 от СК, предписва задължението на всеки родител, разбира се съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява не просто условия на живот на детето си, но същите да са подчинени на цялостното развитие на детето му. Значима за казуса е и разпоредбата на ал.2 на цитирания член, съобразно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл за разлика от констатираното от първоинстанционния съд отсъствие на постоянен доход на бащата, поради приетата от съда, служебна бележка, установяваща, че бащата е безработен, пред настоящата инстанция не се установява продължаване на това състояние, доколкото цитираната служебна бележка установява период само до 16.11.2009 г. Нещо повече настоящата инстанция намира, че това състояние на бащата, на лице търсещо работа, за този твърде дълъг период от приблизително 14 години /02.09.1996 г. и до 16.11.2009 г./, при положение, че иде реч за един здрав, работоспособен човек, в най- зрялата му възраст, по-скоро говори за отсъствие не на възможност, а на желание да се полага труд. Следва с оглед изложеното да се приеме, че бащата е в трудоспособна възраст, че може да реализира месечен доход в размер поне на минималната за страната работна заплата. Следва разбира да се вземе предвид, че същият има задължение и към другото си все още малолетно дете Виждан. Поради което настоящата инстанция счита, с оглед на обсъдените вече, променени условия, че месечната издръжка за непълнолетното дете Л., следва да бъде в размер на 90 лв.

С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че съдът следва да отмени частично първоинстанционното решение.

В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 206/ 29.12.2009 г., постановено по гр.д. № 274 /2009 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от непълнолетното дете Л. А. Р. от гр. Д., У. К. № 5, с ЕГН *, действаща със съгласието на законната си представителка и майка Х.М. Р., с ЕГН *, против А. Х. Р. от с. В., О., обл. Търговище, ул. „Ст.пл." №**, с ЕГН *, иск с правно основание чл.150 от СК, за разликата от 60 лв. до 90 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА А. Х. Р. от с. В., О., обл. Търговище, ул. „Ст.пл." №**, с ЕГН *, да заплаща на непълнолетното си дете Л. А. Р. от гр. Д., У. К. № 5, с ЕГН *, чрез законната й представителка и майка Х.М. Р., с ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер още на 30 лв. над увеличения с първоинстанционното решение, размер от 60 лв. /или в общ размер на 90 лв./, считано от 12.10.2009 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА А. Х. Р. от с. В., О., обл. Търговище, ул. „Ст.пл." №**, с ЕГН *, да заплати по сметка на КОС, допълнителна държавна такса в размер още на 28.80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.