Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 28.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1871 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Ю.И.“
ООД *** условията на обективно кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 29 556,58 лв. - неизплатено
възнаграждение, дължимо по договор №РД-56-1074/24.10.2007г. за обществен превоз
на пътници по автобусна линия №74, извършен през м. 05.2014г.; 2) осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 771,38 лв. – лихви за
забава, изтекли върху главното вземане в периода от 21.06.2014г. до
22.05.2017г.
Ответникът оспорва исковете по основание с
възражения, че клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договор
№РД-56-1074/24.10.2007г., която предвижда индексиране на възнаграждението по
договора съобразно размера на годишната инфлация, не произвежда действие в
отношенията между страните, тъй като регламентира различен размер на
възнаграждението от размера, предложен от превозвача при участието в конкурса,
въз основа на който е сключен процесния договор.
Оспорва исковете и с възражения, че клаузата
не произвежда действие поради липса на съгласие относно предпоставките за
прилагането й, тъй като не е предвиден моментът, от който се дължи индексирано
възнаграждение.
При условие, че се приеме, че клаузата
поражда валидно действие в отношенията между страните, заявява съображения, че
предпоставките за прилагането й не са налице, тъй като стойностите на годишната
инфлация за 2008, 2009, 2010, 2011г., 2012г. и 2013г. са по-ниски от стойността
на инфлацията за 2007г., когато е сключен процесният договор, освен това
условията, предвидени в чл. 5, ал. 3, т. 2 и 3 от договора, не са осъществени,
а тези условия са предвидени като кумулативни предпоставки за индексиране на
възнаграждението наред с условието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора.
Оспорва исковете и с възражение за
неизпълнение на задълженията на ищеца по чл. 5, ал. 2 от процесния договор за
издаване на данъчни фактури за дължимите суми.
Заявява и възражение за изтекла погасителна
давност.
Наличието на облигационни правоотношения
между ищеца и ответника по договор №РД-56-1074/24.10.2007г. със съдържанието,
твърдяно в исковата молба, не е предмет на спор между страните, а се и
установява от самия договор, приет като писмено доказателство по делото.
С договора ответникът възлага, а ищецът
приема да изпълнява обществен превоз на пътници по основна градска автобусна
линия №74 от общинската транспортна схема на С.О. (чл. 1, ал. 1 от договора) за
срок от 8 години, считано от въвеждане в експлоатация на автобусната линия (чл.
3, ал. 1 от договора), срещу възнаграждение в размер на 2,92 лв. без ДДС на километър
от действително изминатия маршрутен пробег (чл. 5, ал. 1 от договора) или в
размер на 1,46 лв без ДДС на километър в случаите по чл. 31, ал. 2 от договора,
като 30% от възнаграждението се дължи авансово в рамките на разчетената сума, а
остатъкът от възнаграждението се дължи до 20-то число на месеца, следващ
отчетния (чл. 5, ал. 2 от договора).
С клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора е
предвидено, че: „Цената на километър маршрутен пробег, която е определена при
сключването на договора, се променя: 1. с размера на годишната инфлация,
обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на
горивата за една календарна година с повече от 30%; 3. в случай на общо
поскъпване на гориво-смазочни материали, гуми и резервни части, надвишаващо с
50% стойностите за предходната календарна година.“
Безспорно е по делото, че размерът на възнаграждението
за процесния месец 05.2014г., определен съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 31, ал. 2
от договора на база на осъществения маршрутен пробег по договора през тези
месеци (включително разчетеният съгласно чл. 31, ал. 2 от договора), възлиза на
сумата 150 493,53 лв., както и че посочената сума е платена на ищеца.
Също не е предмет на спор между страните по
делото, че разликата между посочения размер на възнаграждението от 150 493,53
лв. за месец 05.2014г. и размерът на това възнаграждение след индексирането му
със стойностите на годишната инфлация за 2008, 2009, 2010, 2011г., 2012г. и
2013г. възлиза именно на сумата 29 556,58 лв., за която е предявен
осъдителният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД (това се установява и при
изчисленията въз основа на базовия размер на възнаграждението от 150 493,53
лв. и стойностите на обявената от НСИ годишна инфлация за 2008, 2009, 2010,
2011г., 2012г. и 2013г., които представляват общоизвестен факт по смисъла на
чл. 155 ГПК).
Спорът между страните се концентрира върху
действието на клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора, в чиято първа точка е
предвидено, че размерът на уговореното възнаграждение по договора се променя с
размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година.
Възраженията на ответника С.О., че така
уговореният размер на възнаграждението представлява отклонение от цената,
предложена от ищеца при участието в конкурса за сключване на процесния договор
за обществен превоз, не са доказани по основание, тъй като по делото не са
представени никакви доказателства за проведения конкурс, от които да се
установява предложената от ищеца цена, но следва да се отбележи, че източник на
облигационни правоотношения между страните по делото е именно сключеният
договор, а не изявленията на страните в конкурсната процедура по Наредба №2 от
15.03.2002г.
Възраженията на ответника, че клаузата на чл.
5, ал. 3 от договора не предвижда изрично момента, от който се дължи
индексирано възнаграждение, са основателни, но не обуславят нищожност на
клаузата, тъй като тълкуването на съдържанието й по правилата на чл. 20 ЗЗД във
връзка с останалите клаузи на договора (включително уговореният 8-годишен срок)
и обичаите в практиката обуславя единствения извод, че уговорената индексация
на база размер на годишната инфлация е предвидена за възнагражденията, дължими
за следващия годишен период от действието на договора, тоест размерът на
възнагражденията, дължими за всяка година според съгласието на страните,
обективирано в цитираната клауза, следва да бъде определен при съобразяване на
стойността на инфлацията за предходната година и на база месечен размер на възнаграждението,
дължимо за предходната година, а не на база първоначално уговорения абсолютен месечен
размер на възнаграждението, каквито доводи са изложени от ответника.
Възраженията на ответника, че условията за
индексиране на възнаграждението в трите точки на чл. 5, ал. 3 от процесния
договор са предвидени кумулативно, са неоснователни, тъй като такъв извод не
следва нито от граматическото тълкуване на текста на клаузата, нито от обстоятелството,
че за критериите за индексиране, предвидени в точки 2 и 3, са изрично
предвидени степени на годишно увеличение, при които критериите са приложими,
докато за критерия по точка 1 минимален праг на увеличението не е предвиден.
При същите съображения съдържанието на
клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора не дава опора за извод, че основание
за индексиране на възнаграждението по договора представлява само увеличение на
размера на инфлацията за съответната година съобразно размера на инфлацията за
предходната година. Видно от текста на самата клауза размерът на индексираното
възнаграждение е обусловен именно и единствено от абсолютния размер на
инфлацията за предходната година, обявен от НСИ.
По изложените съображения и при липса на
доказателства, а и твърдения за плащания от ответника за погасяване на
задълженията му за индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от процесния
договор за месец 05.2014г., осъдителният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер от 29 556,58
лв., представляващ разликата между платеното и действително дължимото
възнаграждение за посочения месец.
Възраженията на ответника, че ищецът не е
издал данъчни фактури за претендираното възнаграждение за месец 05.2014г., не
могат да обусловят извод за недължимост на вземането за възнаграждение, тъй
като издаването на фактура не е елемент от фактическия състав на вземането.
Възраженията на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за възнаграждение за
месец 05.2014г. също са неоснователни, тъй като съгласно падежа, уговорен с чл.
5, ал. 2 от договора между страните, вземането за възнаграждение е станало
изискуемо на 20.06.2014г., а от посочената дата до датата на подаване на
исковата молба (23.05.2017г.) е изтекъл период от време, който е по кратък от
приложимия по отношение на вземанията тригодишен давностен срок по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Лихвите за забава, изтекли в периода от
21.06.2014г. до 22.05.2017г. върху главното вземане на ищеца за възнаграждение
в размер на 29 556,58 лв., изчислени по реда на ПМС №100 от 29.05.2012г. и
ПМС №426 от 18.12.2014г. на база основния лихвен процент на БНБ за посочения
период, увеличен с десет пункта, възлизат на общата сума 8 777,79 лв.
В съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за предявения размер от 8 771,38 лв.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е възстановяването на разноските, които ищецът
е направил за образуваното исково производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О. с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ю.И.“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** *********на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата 29 556,58 лв. – неизплатено възнаграждение, дължимо по договор
№РД-56-1074/24.10.2007г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия №74,
извършен през месец 05.2014г., ведно със законната лихва от 23.05.2017г. до
изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 8 771,38 лв.
– лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 21.06.2014г. до
22.05.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 452,99 лв. –
разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: