О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ /15.06.2020
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на петнадесети
юни
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
и с участието на
прокурора като изслуша докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА ч.
гр.дело №385 по
описа
за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази
следното:
Производство
по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .
С разпореждане на Никополски Районен съд №146 от 11.03.2020г., постановено по
ч.гр.д.№84/2020г.по описа на същия съд е оставено без уважение заявлението на „С.Б. “ ООД, гр.Плевен, ЕИК **** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист против Н.П.Т. , ЕГН ********** ***, въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата
от 2 100 лева – главница, лихва за забава в размер на 461.41лв., за период от датата
на падежа на записа на заповед до 10.03.2020г.до датата на получаване на
заявлението в съда и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
до изплащане на вземането и разноски.
Срещу така постановеното разпореждане
на НРС е постъпила частна жалба от „С.Б. “ ООД, гр.Плевен,представлявано от управителя М.С. , чрез неговия пълномощник
адвокат В.И. от ПАК ,с която същото се обжалва като
неправилно,незаконосъобразно и
необосновано.Изложени са доводи,че неправилно НРС е приел,че в процесния запис
на заповед липсва дата на падежа,което води до нередовност на ценната книга от
външна страна.Твърди се,че се касае за техническа грешка при изписване годината
с цифри,че освен записа на заповед е представен и договор за заем от
06.12.2017г.,като в чл.6 е уговорено,че първата вноска е дължима в срок до
10.01.2018г.,като при неплащане на една от дължимите вноски,цялото вземане
става предсрочно изискуемо и заемодателят може да реализира правата си по съответния законов ред.Посочено
е,че съгласно чл.7 от договора заемателят се е задължил да даде на заемодателя
обезпечение под формата на запис на заповед за сумата от 2 100лв.Изложени
са доводи,че представеният запис на заповед от 08.12.2017г.е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,съдържа всички изискуеми от ТЗ
реквизити и върху него няма задрасквания и зацапвания. Жалбоподателят счита,че
разминаването между изписаната с цифри и думи година не прави документа
нередовен от външна страна,тъй като от същия е видно,че е издаден на
08.12.2017г.и няма как падежа да е на 01.10.2017г.,а не на 01.10.2018г.,както е
изписано с думи от една страна,а от друга падежната дата съответства на волята
на страните по приложения договор за заем и уговорения в него първи
падеж.Твърди се,че падежът на вземането е определен правилно и съответства на
изискванията на чл.486,ал.1,т.4 ТЗ-на определен ден,съвпадащ с дължимостта на
първата вноска,като е договорено при неплащане на една,коя да е от дължимите
вноски,цялото вземане да стане предсрочно изискуемо и заемодателят да може да
реализира правата си по съответния законов ред. Посочено е,че навсякъде в
разпореждането на съда е допусната техническа грешка относно адреса на
длъжника,вписано е с.М. ,Община Никопол, при посочен в заявлението адрес:с.М. ,Община
Г. ,ул.”И.В. ”№*,което не прави разпореждането на съда нередовно от външна
страна.В заключение дружеството жалбоподател моли Окръжния съд да отмени
обжалваното разпореждане на Никополски РС №146/11.03.2020г.,постановено по
ч.гр.д.№ 84/2020г. и да бъде разпоредено на НРС да издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Окръжният съд като обсъди
оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото доказателства,приема
за установено следното:
Частната жалба е подадена
в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№84/2020г.по
описа на Никополски РС е видно, че същото е образувано на основание подадено
заявление от „С.Б. “ ООД гр.Плевен,представлявано от М.С. ,чрез
пълномощника на дружеството адвокат В.И. от ПАК против Н.П.Т.,ЕГН ********** ***
за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен въз основа на документ по реда чл.417 ГПК-запис на заповед от
08.12.2017г.Претендира се за
заплащане сумата общо в размер на
2 561,41лв.,от която :2 100 лв.- главница,ведно със законна лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане;мораторна лихва за
забава в размер на 461.41лв., за периода от 10.01.2018г.-датата на падежа на
записа на заповед до 10.03.2020т., датата на подаване получаване на заявлението
в съда,както и направените деловодни разноски.В заявлението е посочено,че
вземането произтича от договор за заем от 06.12.2017г.,вземането по който е
обезпечено със запис на заповед с дата на издаване 08.12.2017г, предявен на
10.01.2018г. – датата на падежа.
За да постанови
обжалваното разпореждане,Никополски РС е приел,че представеният запис на
заповед е нередовен от външна страна документ,тъй като липсва дата на падежа,с
оглед разминаването на посочената дата на падежа при нейното цифрово
изписване-10.01.2017г.и словесния текст-„десети януари две хиляди и
осемнадесета”.Изложени са съображения,че записът на заповед е ценна книга,чийто
задължителни реквизити са регламентирани в чл.535 ТЗ.Съдът е приел,че
констатираното несъответствие относно датата на падежа цифром и словом,засяга
задължителен реквизит по чл.535 ал.1,т.3 ТЗ.НРС е приел,че представеният
документ не е запис на заповед и въз основа на него не е възникнало
менителнично задължение , доколкото падежът на задължението не е посочен ясно и
по начин ,който да не буди съмнение.Съдът е счел,че представеният документ не е
редовен от външна страна ,съгласно чл.417 ,т.10 ГПК.Тези правни доводи и
съображения на НРС са правилни, законосъобразни и се споделят изцяло от
въззивната инстанция.
От
представения към заявлението документ –запис на заповед,съгласно чл. 417,т.10 ГПК е видно,че със същия Н.П.Т.
,ЕГН ********** *** е задължил
неотменимо, безусловно, без протест и разноски на 10.01.2017г./ с цифрово изражение/, а словом изписано – десети януари две хиляди и осемнадесета година да заплати на "С.Б. "ООД ,представлявано
от управителите М.З.С. и З.С.Г. чрез
прокуриста Б.М.М.,с посочено седалище и адрес на управление на дружеството сумата
от 2 100 лв.,произтичаща от задължение по договор за заем от
08.12.2017г.Записът на заповед е издаден на 08.12.2017г.,в гр.Плевен, като
издателят е удостоверил с подписа си,че записът на заповед му е предявен на
10.01.2018г.
От съдържанието на документа е видно,че е налице разминаване между цифровото изписване на датата на падежа-10.01.2017
г.и словесното й изписване ,респ.на годината,като е посочено "десети януари две хиляди и осемнадесета".
Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка.Условие за нейната действителност е писмената форма,като следва да съдържа определените
реквизити съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ.
Един от
задължителните реквизити на записа на заповед съгласно чл.535 т.3 ТЗ е
падежът.Правилни и обосновани са изводите на НРС ,че установеното
несъответствие между цифровото и
словесно изписване на датата на падежа,
респ.на годината ,в конкретната хипотеза представлява липса на дата на падежа, което води до
наличие на нередовност от външна страна на ценната книга като документ по
смисъла на чл.410,т.10 ГПК.Съгласно чл.536 ал.1 ТЗ документ,
който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535,
не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.Дори да се приеме,че се касае за техническа
грешка,този факт не обуславя извода за редовност на записа на заповед от външна
страна,доколкото от документа не може ясно и недвусмислено да се определи
падежа на задължението.В производството по издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 т.10 ГПК въз основа на документ –запис на заповед,което е
едностранно,съдът проверява единствено дали документът е редовен от външна
страна или не.В това производство съдът не преценява,нито обсъжда отношенията
между страните във връзка с каузалната сделка,в случая договор за заем от
06.12.2017г.,вземането по който безспорно е обезпечено с процесния запис на
заповед. Изложените в тази насока възражения в частната жалба относно
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора за заем и за датата
на падежа на задължението са неотносими
и не следва да се обсъждат в настоящото производство.Тези
възражения могат да бъдат обсъждани в исково производство,при предявен иск от
заемодателя срещу заемателя за заплащане на дължимите суми по договора за
заем,но нямат отношение към редовността на записа на заповед като документ по
смисъла на чл.417,т.10 ГПК. Депозирано е заявление за издаване заповед за
изпълнение въз основа на документ –запис на заповед,а не ИМ за заплащане на
сумите на основание договор за заем.
С оглед изложеното,Окръжният съд счита,че представеният
документ-запис на заповед от 08.12.2017г.не е редовен от външна страна и
правилно НРС е постановил отказ за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ.Частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното разпореждане на
НРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното , Окръжният
съд
О П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Никополски Районен съд №146 от 11.03.2020г.,постановено
по ч. гр.д. №84/2020г.по описа на същия съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :