Решение по адм. дело №193/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Кооперация „ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СВЕТА МАРИНА““ – с. Пороище, обл. Разградска, [ЕИК], представлявана от председателя Р. С. Р., чрез адв. И. С., АК – Варна, съдебен адрес: гр. Добрич, ул. „Иван Пенаков“ № 9, ет. 3, офис 11, против Уведомително писмо изх. № 02-170-6400/2040 от 01.06.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с която е отказано финансово подпомагане със сумата в общ размер на 169 283,77 лева, представляваща цялата поискана субсидия по интервенция „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“ за кампания 2023 по заявление УИН 17/200723/30041. В жалбата и по същество се поддържат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че отговаря на изискванията за предоставяне на финансовата помощ, поне пропорционално на заявените площи, които не са били третирани с процесните препарати за растителна защита „Пиктор СК“ и „Фокстрот 69 ЕВ“. Твърди немотивираност на акта – пълна липса на фактически и правни основания за издаването му, както по отношение на констатираните нарушения, така и по отношение размера на наложената санкция; неспазване на административнопроизводствените правила, като органът не е изпълнил задължението си да изследва всички относими доказателства, както и да установи действителните факти и обстоятелства от значение за случая, в противоречие с изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК и приложимите специални изисквания на националното и общностното право – органът не е изискал и не е проверил дневниците за растителна защита на земеделския стопанин, не е информирал кандидата за констатираните несъответствия, като даде срок за отстраняването им, за представяне на допълнителни доказателства или за промяна на заявлението, не е изследвал реалното влияние на ползваните ПРЗ, предвид факта на прекатегоризацията в по-лека група, без промяна на активното вещество на препаратите. От съда се иска да отмени уведомителното писмо в обжалваната част като незаконосъобразно и необосновано, и върне преписката на административния орган с конкретни указания по прилагането на закона, като му определи и срок за произнасяне по заявлението за подпомагане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък.

Ответникът Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – РА – гр. София, чрез своя процесуален представител – упълномощен гл. юрисконсулт М. А., оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Счита, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Твърди, че актът е издаден след извършена административна проверка по подаденото заявление и данните в ИСАК, съгласно чл. 70 от ЗПЗП, като е установено във връзка с подадената Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., че кооперацията е декларирала препарати „Пиктор СК“ и „Фокстрот 69 ЕВ“, които са били недопустими за ползване по интервенция Еко – НИП, съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Обосновава пълния отказ от исканото плащане за подпомагане с прилагането на чл. 88, т. 2 от същата Наредба, тъй като е установено, че за съответните площи не са спазени изискванията на предварителните условия. Твърди, че еко схемите са по-различни от общите схеми за подпомагане за площ, над стандартите за добри земеделски практики, тъй като земеделският стопанин поема доброволно допълнителни ангажименти с оглед специфичната цел на общостопанската политика за прилагане на тези еко схеми като част от Стратегическия план за развитие на селските райони за периода 2023-2027 г. Позовава се на чл. 31 от Регламент № 2021/2115 на Европейския парламент и на съвета, който разяснява каква е целта на тези плащания и регламентира, че държавите-членки предоставят само плащания, покриващи задължения по еко схемите, които надхвърлят законоустановените изисквания за управление и минималните стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята. Претендира за сторените по делото разноски, като възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не участва в производството.

Административен съд – Разград, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложената административна преписка се установява и не е спорно между страните, че жалбоподателят „ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СВЕТА МАРИНА““ – с. Пороище, [ЕИК], е регистриран земеделски производител/стопанин по смисъла на § 1, т. 1 и т. 23 от ДР на ЗПЗП. В това си качество е заявил на 20.07.2023г. по заявление УИН 17/200723/30041 подпомагане под формата на директни плащания по интервенции, обвързани с площ за кампания 2023 г., в това число и по интервенция Еко-НИП (л. 46-68 от делото). В таблица Еко схеми 2023 г. е посочил интервенците за подпомагане, за които кандидатства, видно от която за Еко-НИП, Практика 1, е участвал с парцели в различни землища, всеки индивидуализиран с посочване на номер на БЗС, номер на парцел от ИСАК, код култура, площ и посочена съответната интервенция за подпомагане, като общо заявената за подпомагане площ по схемата е 1657.37 ха, съгласно Таблица на заявените площи по интервенции 2023 и общата искана сума за подпомагане е 169 283.77 лева.

Във връзка със заявеното участие по Еко-НИП е попълнил и подписал Декларация от 18.12.2023 г. (л.71-72 от делото), ведно с Опис по образец на разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита по Еко - НИП за Практика 1, съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3, Наредбата). С Декларацията потвърдил, че приема правилата и е запознат с изискванията на интервенциите, за които кандидатства. Декларирал, че не е използвал недопустими продукти за растителна защита за заявените площи за подпомагане по тази интервенция, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат или от първа професионална категория за употреба. В Таблица 2 от Декларацията в табличен вид са описани документите, доказващи закупените продукти за растителна защита по интервенцията, като сред посочените в описа препарати попадат „Пиктор СК“ и „Фокстрот 69 ЕВ“– приложена Фактура № 15113 от 29.03.2023г. от „Агростил“ ООД (л. 73 от делото).

Във връзка с оторизацията по Еко-НИП и изискванията по чл. 41, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. ДФ „Земеделие“ е изискал от БАБХ списък на разрешените за употреба в България ПРЗ с посочване на тези, които съдържат глифозат и тези от първа професионална категория.

В отговор е получено писмо с приложена извадка от публикувания списък на разрешените за употреба ПРЗ, актуална за месец юли 2023 г. (л. 222-224 от делото), от която се установява, че препаратите „Пиктор СК“ и „Фокстрот 69 ЕВ“ не са тотални хербициди, но са от първа професионална категория за употреба.

На 01.06.2025г. е издадено процесното Уведомително писмо (УП) изх. № 02-170-6400/2040 от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до жалбоподателя, с което го уведомява за оторизираната и изплатена субсидия по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 по подаденото заявление за подпомагане УИН 17/200723/30041 от 20.07.2023г. В УП е посочено общо и бланкетно, че оторизираната сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни и/или проверки на място, съгласно чл. 70 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление, които са сравнени със съответната налична информация във външните регистри на ИСАК. В таблична форма в Таблица 1 е посочено, че по интервенция Еко-НИП исканата сума от 169 283.77 лева е отказана изцяло. Според пояснението към колона 2 на Таблица 1 "Исканата сума" се формира на база произведението от заявената площ и ставката по всяка отделна интервенция, като Писмото съдържа забележка, че Заповедите със Ставки за Кампания 2023 са налични на електронната страница на ДФЗ-РА. В пояснение към колона 3 "Намаления", където са посочени отказаните суми, е указано, че се отчитат намаления на субсидията в резултата на извършени проверки съгласно чл. 70 от ЗПЗП, административни санкции съгласно чл. 76 от ЗПЗП, намаления съгласно чл. 82, чл. 83 и чл. 88, т. 1, т. 4-8 от Наредба № 3 от 10.03.2023г. и намаления съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато е приложимо.

Неотделима част от УП са относимите приложения по интервенциите, за които са установени несъответствия с изискванията за подпомагане по заявлението на жалбоподателя, от които Приложение 19 е за Еко-НИП.

В Таблица 19.1 е отбелязано, че е подадена декларация по Еко – НИП и има съответствие между данните от декларацията в СЕУ и декларираните и заредени данни в ИСАК, и са предоставени разходооправдателни документи за закупени продукти за растителна защита по Еко-НИП за Практика 1. В колона 3 – в декларативната част е посочено, че не са използвани продукти за растителна защита на заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1, е въведен отговор – Не. В пояснение към същата Таблица е отбелязано, че на основание чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3, плащането по процесната еко схема е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване. В обясненията под таблицата е отбелязано също, че в нея са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, но такава информация таблицата не съдържа. Посочено е, че за тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3, когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора на Наредбата.

Според Таблица 19.2 на използваните продукти за растителна защита по Еко-НИП земеделският производител е използвал ПРЗ „Пиктор СК“ и „Фокстрот 69 ЕВ“, които са от първа професионална категория за употреба и не са подходящи за Практика 1, поради което, според разяснението към таблицата, стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане.

Според Таблица 19.3 не са спазени изискванията за допустимост по интервенцията - да са използвани ПРЗ, подходящи за Практика 1 (колона 9). Според пояснението към таблицата - върху парцелите, заявени по Еко-НИП с Практика 1 не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, а ако се прилагат продукти за растителна защита върху тези парцели – инсектициди, хербициди и фунгициди, те следва да не попадат в първа професионална категория за употреба. Указано е, че съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023г., професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Посочено е, че ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3, когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора на Наредбата. Размерът на финансовото подпомагането по Еко-НИП е диференцирано според типовете земеползване на заявените за подпомагане по схемата парцели – обработваеми земи (ОЗ), трайни насаждения (ТН) и постоянно затревени площи (ПЗП).

В Таблица 19.7 – обработваеми земи, е посочена допустимата площ, валидна за калкулациите (ред 14) – 1657.37 ха, отговаряща на условията за подпомагане след извършване на всички приложими проверки по чл. 70 от ЗПЗП, стойността на субсидията в лв/ха – 102,14 лева, съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните (ред 4) и сумата на установената площ след проверка за допустимост като произведение от двете (ред 15) – 169 283.77 лева. Респ., на ред 31 е посочена цялата площ, валидна за изчисление на субсидията (1657.37 ха), като санкционирана за неспазване на условията за допустимост по интервенцията (с препращане към таблица 19.3) и на ред 32 е определена санкцията за наличие на неспазени условия за допустимост по интервенцията в размер на 169 283.77 лева, в резултат на което в Уведомителното писмо исканата сума от 169 283.77 лева за заявените обработваеми земи е отказана изцяло по Еко-НИП.

Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя по електронен път на 04.06.2025 г. (представено Известие за доставяне/връчване – л. 29 от делото). Жалбата е подадена чрез административния орган на 18.06.2025 г. (виж пощенското клеймо на л. 12 от делото).

Пред съда жалбоподателят представя заверено копие на водения от него Дневник за проведени растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2022/2023 година и разпечатки от системата ЕПОРД (л. 99-221 от делото).

Назначената по делото агротехническа експертиза, в заключението си вх.№ 1745 от 08.12.2025г. (л. 251-252 от делото) констатира, въз основа на извършена проверка в посочения горе Дневник, че препаратът „Фокстрот 69 ЕВ“ е използван на 13.04.2023г. и на 14.04.2023г. за пръскане на култура пшеница върху обща площ от 2 930 дка, съответно препаратът „Пиктор СК“ е ползван на 28.04.2023г., 29.04.2023г. и 30.04.2023г. за пръскане на култура рапица върху обща площ от 3 356 дка. Посочва, че третираните с двата препарата площи - общо 6 286 дка, представляват 37,93 % от общо заявените от жалбоподателя 16 573,7 дка площи за подпомагане по схемата Еко-НИП за процесната стопанска 2022/2023 година. Уточнява, че препаратът „Фокстрот 69 ЕВ“ се използва през пролетта, по време на вегетацията на растенията, като представлява селективен хербицид, който се прилага при пшеница и ечемик и е бил първа професионална категория през стопанската 2023 г. За препарата „Пиктор СК“ уточнява, че се използва по време на вегетацията на растенията, като представлява фунгицид, който се прилага при слънчоглед и при рапица, и също е бил първа професионална категория към датата на пръскане. Със Заповед № РД 11-1867 от 08.08.2023 г. и Заповед № РД 11-2169 от 20.09.2023 г. на Директора на БАБХ двата препарата са преминали от първа във втора професионална категория, без да е налице промяна в химичния им състав. При разпита в съдебно заседание вещото лице уточнява, че принципно могат да се ползват и при други култури, като ечемик и зеле - срещу житни плевели, като вредното им въздействие върху човека и околната среда се изразява в това, че нямат бързо разграждане, остават в почвата и отиват в следващите култури, поради което са били забранени като първа категория, но и въпреки прекатегоризацията им - като втора категория пак се разграждан по същия начин, без да е променян химичния им състав, които счита за нелогично.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорването в частта, с която е отказана цялата поискана субсидия по интервенция Еко-НИП за кампания 2023.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 1, т. 9 от същия закон, Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. Следователно оспореното УП е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Уведомителното писмо е издадено в изискуемата, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, съдържа текстова и таблична част, подписано е от издателя си с валиден електронен подпис към датата на издаване на акта.

Не е същото положението, обаче, с общото императивно правило на цитираната разпоредба по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която изисква административният акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. властническото волеизявление на административния орган да бъде мотивирано. Мотивите представляват единство от фактическите и правни основания за издаване на акта и са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт, като съдебната практика е категорична, че липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма и има за последица отмяна на акта. Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК категорично не е изпълнено при издаване на процесното Уведомително писмо.

Видно от съдържанието на атакуваното писмо, то не съдържа конкретните фактически основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове разпореденото намаление на исканите суми по схема Еко-НИП за Кампания 2023 г. Както беше посочено в обстоятелствената част на настоящото решение, в Уведомителното писмо е инкорпорирана Таблица 1, в която се съдържат единствено данни за крайния размер на наложените намаления. Не са посочени конкретните площи, които са засегнати от тези намаления, нито правното основание, въз основа на което са отразени намаленията на заявените суми, фактическите данни довели до приложение на тези намаления, както и метода на тяхното изчисляване. В разяснението към Колона 3 „Намаления“ са изброени всички възможни хипотези – правни основания, въз основа на които може да се отчете такова намаление по отношение на исканата субсидия (обсъдени в обстоятелствената част на решението).

Препращането към съответните Приложения, представляващи неотделима част от Уведомителното писмо, както и разясненията за съдържанието на всяка една колона или всеки ред, поместени под таблиците в Писмото и Приложенията към него, не могат да послужат като мотиви на органа и да заместят липсата на такива в оспореното УП относно възприетите основания за недопустимост на подпомагането. Мотивите са частта от волеизявлението, които дават възможност на адресата на административния акт да разбере каква е взаимовръзката между фактическите констатации и правните такива. Общото посочване на установени факти и релевантната им правна уредба не изпълнява изискването за мотивираност на административния акт, защото адресатът не може да разбере какво е следвало да бъде дължимото поведение, създават се индиции относно възможното такова, което препятства правото на защита в нарушение на принципа на чл. 12, ал. 1 от АПК, който предвижда, че органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.

В Приложенията към УП се съдържат само общи бланкетни мотиви и таблична част с въведени данни и пояснения, предназначени за автоматична обработка на информацията. Според съдържанието на Приложения 19.1, 19.2 и 19.3 към УП може да се приеме, според табличната и пояснителната част, че в процесния случай е отказано подпомагане по еко схемата единствено въз основа на Декларацията за закупените от жалбоподателя препарати, сред които са „Пиктор СК“ и „Фокстрот 69 ЕВ“ от първа професионална категория на употреба, поради което са неподходящи за прилагане на площите и за отглеждане на културите по заявената от кандидата за прилагане земеделска Практика 1, съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3. Същевременно по отношение на приложеното намаление/отказ на субсидията са посочени различни основания. В Приложения 19.1 и 19.3 в пояснение към таблици има позоваване на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3, според която разпоредба ДФЗ намалява размера на плащането или отказва плащане в случаите, когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора на Наредбата, в случая да не използва недопустими ПРЗ, но липсва конкретика, не са уточнени спецификите на конкретния казус, които да бъдат обвързани с посоченото правно основание. В Приложение 19.2 е направен общ извод, че вследствие на констатираното несъответствие стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане. Липсва посочено правно основание, а такова, съответно на фактическото описание се съдържа в разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 3, според която ДФЗ постановява пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане, когато стопанството му не отговаря на критериите за допустимост по интервенция.

От Приложение 19.7. също не става ясно въз основа на какви фактически обстоятелства, поради каква причина и на какво основание е отказано в пълен размер финансовото подпомагане конкретно за заявените обработваеми земи и връзката им с недопустимите за прилагане ПРЗ, посочени по-горе. В хода на съдебното производство, след проверка на Дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2022/2023г., воден от жалбоподателя, чрез съдебната агротехническата експертиза се установи, че недопустимите препарати „Пиктор СК“ и „Фокстрот 69 ЕВ“ действително са използвани в стопанството на жалбоподателя, но само върху част от заявените площи по Еко-НИП (37,93 %), засети с пшеница и рапица, без да са използвани по отношение на другите заявените за подпомагане площи, за които също е отказано субсидиране, без да е посочено основанието за това.

Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Тази дейност е недопустимо да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Обоснованото произнасяне на административния орган изисква много по-задълбочена и комплексна преценка и анализ на всички факти от значения за случая. Неспазването на това изискване дава основание на съда да приеме, че при издаване на оспореното Уведомително писмо административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Задължението на административния орган да изследва пълно и задълбочено фактическите аспекти на конкретния случай е установено в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Принципите за истинност на фактите, от значение за случая и служебното начало, макар и процесуални, са в силна връзка и с материалната законосъобразност на издадения административен акт. Преди да издаде уведомителното писмо административният орган не е извършил дължимата проверка на Дневника за растителна защита и торене, воден от жалбоподателя, съобразно изискванията на чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2023г. Според цитираната разпоредба земеделските практики, допустими за подпомагане по тази еко схема, се доказват чрез проверка на дневниците за проведената растителна защита и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените препарати. Следователно законодателят въвежда задължението административният орган да провери дневниците за проведените защитни мероприятия и торене преди да се произнесе по искането за финансово подпомагане. Това писмено доказателство е от съществено значение при преценка на правото за подпомагане по тази еко схема и с оглед въведеното изискване по чл. 41, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 земеделските стопани да отразяват в Дневника всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година. В казуса воденият от жалбоподателя Дневник за растителнозащитни мероприятия не е бил изискан и проверен от административния орган, а едва в съдебното производство е представен и приет като доказателство и е обект на изследване чрез назначената агротехническа експертиза. Нарушени са изискванията на чл. 35 от АПК, правилото на чл. 36 от АПК, което възлага доказателствената тежест върху административния орган, чл. 41 и чл. 44, ал. 1 от АПК, изискващи от органа пълно и всестранно изясняване на значимите за случая факти и обстоятелствата. Нарушаването на процесуалните правила, свързани с установяване на фактите от значение за случая винаги е съществено, тъй като са от значение и за точното прилагане на материалноправните норми.

Отделно от горното в чл. 59, ал. 4 и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3, както и в чл. 14 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, са уредени задълженията на ДФЗ да уведоми земеделските производители за установени несъответствия при административните проверки и възможностите за представяне на допълнителни доказателства и изменение в заявленията или оттегляне на заявленията в частта, засегната от несъответствията, което също не е изпълнено.

Изводът на административния орган, че цялото стопанство на жалбоподателя, т.е. всички заявени за подпомагане площи по схема Еко-НИП не подлежат на подпомагане поради употребата на препарати за растителна защита от първа професионална категория на употреба, съдът счита за неправилен и материалнонезаконосъобразен. В хода на съдебното производство процесуалният представител на ответника в защита на изводите по оспорения акт изхожда от разбирането, че препаратите от недопустимата първа категория представляват екологичен риск, като се позовава на специфичната цел на общостопанската политика за прилагане на тези еко схеми като част от Стратегическия план за развитие на селските райони за периода 2023-2027 г. относно намаляване използването на забранени химически препарати, които имат вредно въздействие върху екологичното състояние на земята. В този контекст страната счита, че когато кандидатът не прилага стриктно тези земеделски практики и не изпълнява ангажиментите си, то той не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията и независимо от засегнатите площи, това води до пълна недопустимост на подпомагането. Подобни съображения изобщо не са изложени в оспорения акт.

Съгласно нормата на чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3/2023 г. допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени съответните екологично насочени земеделски практики. В този смисъл, разграничителният критерий за подпомагането е, не дали по принцип е използван в стопанството препарат за растителна защита от първа професионална категория, а за площите, върху които е бил употребен, в който случай тези площи не биха отговаряли на условията по т. 1 и т. 2 на чл. 41 от Наредбата. Употребеното в нормативния акт "площи, при които са приложени", означава, че не се визира цялото стопанство, а само определени площи, върху които са приложени изискуемите практики. Останалите площи, при които тези практики не са приложени, остават извън условията за допустимост. По интервенция Еко-НИП се кандидатства с определени площи и само за тях се извършва проверка за спазване на изискванията за подпомагане. По тази схема не са въведени условия, относими към цялото стопанство. В подкрепа на тези изводи са условията на чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., като регламентира, че плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи, а според алинея 5 на чл. 41 - размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че този принцип е приложим включително по отношение на останалите еко схеми, изброени в чл. 37, ал. 1 от Наредба № 3/2023 г., като видно от членове 40, 42, 43, 44, 45 плащането е само за земята, на която са приложени съответните практики. Същият смисъл може да се изведе и от нормата на чл. 31, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2021/2115 , съгласно който подпомагането за конкретна еко схема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията.

Воден от всичко гореизложено и при основателност на релевираните с жалбата основания за оспорване на обжалвания административен акт, съдът прецени, че процесното Уведомително писмо в оспорената му част е незаконосъобразно и следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

По искането на жалбоподателя за определяне на срок за произнасяне на административният орган по заявлението за подпомагане съдът прецени, че няма такава правна възможност. Оспореното уведомително писмо не представлява отказ за издаване на акт или документ, в която хипотеза единствено е възможно определянето на срок (арг. чл. 174 от АПК). В случая съдът не задължава органа да издаде административен акт, а му връща преписката за ново произнасяне, като задължението на органа за това произтича от закона, а не от съдебния акт.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на възстановяване на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 2 050.00 лева, съгласно представения Списък за разноски и включват: 50 лева - внесена държавна такса при образуване на делото, 500 лева - припадаща се част от заплатения депозит за възнаграждение на вещото по назначената експертиза и 1 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС по Платежно нареждане от 08.10.2025г. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Настоящето производство е с определен материален интерес от 169 283.77 лева (отказаната финансова помощ). Договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съответно е на фактическата и правна сложност на делото, и реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност. С оглед на това съдът прецени, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение се явява справедливо и обосновано по своя размер, поради което няма основания да се намали.

Предвид въвеждането, считано от 01.01.2026г., на еврото като парична единица в Република България и при съблюдаване на принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро, регламентиран в чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, то посочената дължима сума за разноски от 2050.00 лева, следва да се счита за стойност в евро, представляваща 1048.15 евро при прилагане на официалния валутен курс (1 евро = 1,95583 лева) и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 от цитирания закон.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-170-6400/2040 от 01.06.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която на Кооперация „ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СВЕТА МАРИНА““, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Пороище, обл. Разградска, ул. „Асеница“ № 35, представлявана от председател Р. С. Р., е отказано финансово подпомагане със сумата в общ размер на 169 283.77 лева, представляваща цялата поискана субсидия по интервенция „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“ за кампания 2023 по заявление УИН 17/200723/30041 от 20.07.2023г.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация „ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СВЕТА МАРИНА““, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Пороище, обл. Разградска, ул. „Асеница“ № 35, представлявана от председател Р. С. Р., сумата от 1048.15 евро (хиляда четиридесет и осем евро и петнадесет евроцента) или 2050.00 (две хиляди и петдесет) лева - дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.