РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Ямбол, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100093 по описа за 2025 година
Пред съда е депозирана искова молба от „Форуком и компания“ ООД гр.Хасково
против И. В. В. от с.В., с която се претендира да бъде признато за установено, че ищецът
има действително и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника за
сумата от 719.14 лева, представляваща: 422.30 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № ***, сключен на 07.09.2018 г. между "Форуком и компания" ООД и И. В.; 70.85
лева - договорна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 05.03.2019 г., дължима по Договор за
потребителски кредит с № ***; 225.99 лева - законна лихва върху просрочената главница от
06.03.2019 г. до 28.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Иска се присъждане на
направените в настоящото и в заповедното производство разноски. Твърденията са за това,
че на 07.09.2018 г. между страните: ищецът „Форуком и компания“ ООД в качеството на
кредитор и ответника И. В. В. – кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит с № *** за сумата 500 лева и задължение на кредитополучателя да я върне на шест
равни месечни вноски с падежна дата на всяко 5-то число. На ответника са посочени
условията за издължаване на кредита, приложен е погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя и периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, като в
случая вноските са 6 на брой, а уговореният срок на кредита е 180 дни, като за целия срок на
кредита лихвеният процент е фиксиран - 40 % на годишна база, а вноската по кредита се
състои от главница и договорна лихва. Сумата на потребителския кредит е изплатена от
страна на "Форуком и компания" ООД, посредством каса на „Изипей" АД, където се изтегля
на място. В изпълнение на задълженията си по договора И. В. е заплатил една вноска по
Договора за потребителски кредит, като общо 77.70 лева са отнесени за погасяване на
главница, а 15.56 лева - за лихва. Неплатеното задължение на кредитополучателя е в размер
422.30 лева, представляваща остатъчна главница, ведно с договорната лихва, дължима от
05.10.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва в размер на 225.99 лева, дължима за
периода от 06.03.2019 г. до 28.02.2024 г., както и законната лихва за периода от датата на
1
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Кредиторът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, но е бил уведомен, че длъжникът В. е депозирал възражение,
че не дължи, което е довело до завеждане на настоящия иск. Иска се уважаване на иска и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника И. В. В. чрез адв.Ж.Г. от АК
Я., е постъпил и с него се оспорва иска като недопустим и неоснователен. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на иска поради неподсъдност
на заповедното производство пред С. районен съд, издал заповедта по чл.410 от ГПК.
Въпросите относно подсъдността на едно заповедно производство следва да бъдат
разрешени в заповедното производство, а не в установителното, което го следва.
Твърденията за погрешна подсъдност на заповедното производство не водят до
недопустимост на настоящото, още повече в случая подсъдността на чл.105 и чл.113 от ГПК
по отношение на ответника-потребител, е спазена и искът е предявен по неговия настоящ
адрес.
При образуване на настоящото производство съдът е изискал и приложил
заповедното производство – ч.гр.д.№ *** г. по описа на ***РС, извършил е съответната
проверка относно спазване на срока за депозиране на исковата молба и размера на внесената
ДТ в съответствие с чл.415 от ГПК и след като е установил редовността на исковата молба й
е дал ход. Тези процесуални действия на съда водят до неоснователност и на второто
възражение за недопустимост на иска, направено по тези съображения от ответника.
Останалите възражения са за неоснователност на иска и се изразяват в твърденията на
ответника, че няма представени доказателства за обявената предсрочна изискуемост по
договора за кредит; в исковата молба ищецът твърди, че бил сключен различен договор от
подписания – договор за заем, а не договор за потребителски кредит. Претендираната сума в
размер на 225.99 лв., представляваща мораторна лихва, според ответника всъщност
представлява възнаградителна лихва за всеки ден просрочие, която следва да се дължи само
ако е уговорена, а такава в настоящия случай не е договорена нито с Договора за кредит,
нито приложение №1 към същия. Така включената възнаградителна лихва е
незаконосъобразна, т.к. лихва върху лихва не може да се уговаря. Тази лихва е договорена и
в размер, който противоречи на чл.9 от ЗЗД и на добрите нрави, което на още едно
основание прави този иск неоснователен. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
В с.з. ответника чрез упълномощен представител моли за отхвърляне на претенцията
по изложени съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на
С. районен съд, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното
производство. Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е
депозирал възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК.
По искане на страните съдът е обявил за безспорни фактите, че ответника по делото е
сключил договор за потребителски кредит с „Форуком и компания“ ООД и е получил сумата
от 500 лв., представляваща главница по същия.
Приложен е договор за потребителски кредит № *** от 07.09.2018 год., сключен между
страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 500 лв., със срок за
2
погасяване 180 дни , с посочен ГЛП – 40, 00 % и ГПР – 49,02 %, като взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР били посочени н общите условия, размер
на погасителна вноска от 93, 25 лв. и общ размер на всички плащания от 559, 50 лв.Към
договора е приложен погасителен план в който е посочено, че кредита щял да бъде изплатен
на шест равни месечни вноска, с начална и крайна дата, всяка от тях от по 93, 25 лв.,
посочени са вноска по лихва и вноска по главница, както и главницата в началото на
периода и в края на периода. Представени са още и ОУ приложими към договорите за
потребителски кредит на „Форуком и компания“ ООД- клон София, изм. с решение на
управителя от 10.02.2017 г., 24.03.2017 г., 04.12.2027 г., 09.01.2018 г., 03.04.2018 г. Също така
са представени Извадки от системата за администриране на заявки за кредит и отпуснати
кредити на "Форуком и компания" ООД - Информация за искания (и в последствие отпуснат
кредит) на И. В.; Данни за клиент при подаване на заявката - клиентски профил; Справка за
валидност на личната карта - копие; Справка в Централен кредитен регистър за кредитна
задлъжнялост - копие; Справка за здравноосигурителния статус – копие, информация от
системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на
"Форуком и компания" ООД за потвърждаването на Договора за потребителски кредит от
страна на И. В. - на дигитален носител – компакт диск (CD) и на хартиен носител; Разписка
за извършено плащане през електронната система за разплащания на „Изипей" АД - копие;
Електронно съобщение от „Изипей" АД, удостоверяващо усвоен превод от И. В. - копие;
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ *** г. по описа на С. районен
съд, 64 с-в. Прието е и приложена ч.гр.д.№ *** г. по описа на С. районен съд.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правно основание на предявените искове е по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9
ЗПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за
недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и
ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит от 07.09.2018 г. Ответникът не е оспорил, че е получил заемната сума
в размер на 500 лв., която му била изплатена на каса на „Изипей“ АД, като ищецът е
признал, че за погасяване на кредита ответникът е внесъл една вноска, като сумата от 77, 70
лв. била отнесена за погасяване на главница, я сумата от 15, 56 лв. за лихва, като към
настоящия момент, всички вноски по кредита са с настъпил падеж. В тази насока съдът
намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответника, че не били
представени доказателства за обявяване на предсрочната му изискуемост.
В случая е налице договор за потребителски заем сключен от разстояние.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Цакона за
потребителски кредит - ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,
приложима редакция - изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г. / - чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за
3
действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл.10, ал.1 ЗПК - на хартиен
или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в §1, т.10 ДР на
ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до
него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.ЗПК допуска възможността
договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай
съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закано за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал.
10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за
гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник,
предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на
финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние - ЗПФУР /Обн., ДВ, бр.105 от 22.12.2006 г., приложима редакция - изм.,
бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г. /, като според чл. 6 договорът за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на
понятието "финансова услуга" се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР- това е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в §1 т.2 от
ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги
от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на
потребителя.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В случая искът за главница в размер на 422, 30 лв. се явява изцяло основателен, като
основателни се явяват и искът за договорна лихва в размер на 70, 85 лв. и частично иска за
обезщетение за забава в размер на 217, 87 лв.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, настоящият съд приема за
доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационна връзка,
възникнала по силата на сключен между тях договор за предоставяне на потребителски
4
кредит от разстояние, с включен в него погасителен план, и общи условия към него, по
силата на които ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника, като потребител,
кредит в размер на 500, 00 лева, със срок на кредита - 180 дни, а кредитополучателят е поел
задължение да погасява кредита на 6 месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и
размер, определени съгласно погасителен план. Тези факти се установяват от приложените
писмени доказателства, както се обсъди и по-горе, които доказателства удостоверяват по
безспорен начин изложените от ищцовата страна твърдения относно сключването на
процесния договор за предоставяне на кредит по инициатива на потребителя И. В. В., чрез
използване на средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР, както
проведената между страните кореспонденция на електронни носители, начина и условията
на сключването на процесния договор и неговите съществени условия, в т.ч. възникналите
задължения за кредитополучателя. По настоящото дело са представени доказателства, че е
постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за
комуникация от разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством
електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за
получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем. При сключване на договора за кредит от разстояние съгласие за неговото
сключване е налице, доколкото договорът за заем е реален и се счита сключен с получаване
на сумата по него, а насрещните волеизявления относно съществените му условия са
отправени "от разстояние" по смисъла на ЗПФУР, чиито особени изисквания към самия
договор са изпълнени.
Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за предоставяне на кредит
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 Закона за потребителски кредит
/ЗПК/, тъй като същият е сключен е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние, по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или на друг траен носител, по смисъла на чл.5,
ал.13 ЗПК, но ищецът-кредитор е изпълнил задълженията си да предостави на ответника
потребител подробна преддоговорна информация посредством формуляра по чл.5, ал.2 ЗПК,
между страните е разменена кореспонденция по избраните от потребителя електронни
средства за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР , ответникът се е запознал с
предоставената му от ищеца преддоговорна информация и е потвърдил съгласие за
сключване на договора, чрез потвърждение с цифров код по предоставен от ищеца линк и
логически свързан с електронното изявление на потребителя, поискал предоставянето на
бърз кредит от разстояние от ищеца, предоставил изискуемата от нея подробна информация
относно имената, личната карта, адреса, телефонен номер и електронна поща за
кореспонденция и връзка, както и начин за превеждане на отпуснатия му кредит. Наред с
това, съдът счита, че процесният договор за предоставяне на кредит съдържа и подробна
информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, срока на договора
за кредит, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, размера, броя и
периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, годишния процент на
разходите, общата сума, дължима от потребителя, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит.
Задължението на съда е да следи служебно за неравноправни клаузи в исковото
производство произтича пряко от целта и на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48- да
се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и
интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на
гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл.7, ал. 3 ГПК (нова- ДВ, бр.
100/2019 г., обн. 20.12.2019 г.).
По отношение претенцията за договорна лихва. В случая облигационната връзка е
5
възникнала при договорен лихвен процент от 40 процентни пункта и ГПР 49, 02 % с
посочени допускания при изчисляването му. Към договора е приложен и погасителен план,
който според настоящия състав отговаря на изискванията на чл.11, т.11 ЗПК - съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, съдържанието на всяка погасителна вноска - главница и възнаградителна лихва.
В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека),
противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер
на законната лихва - решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г.о.,
решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., ІІ г.о., решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр. дело № 5093/2007 г., ІІ г.о. и др. Следва да се отчитат обаче
и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като размерът на
предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и поетия от
кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателят. В случая към
момента на сключване на процесния договор - 07.09.2018 г., е била приета разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК (нова-ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
***/годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19,
ал.1 ЗПК. Съответно възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с другите елементи
на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на
49, 02 %, а договорения лихвен процент е от 40 процентни пункта. Клаузите, които ги
предвиждат, не са нищожни, т. к. не надхвърлят размера, предвиден в чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК.
Това обуславя основателност на претенцията и в тази част, като за ответника е възникнало
насрещното задължение да върне исковата сума, заедно с договорна/възнаградителна лихва,
която в случая е в размер на 70, 85 лв.
Досежно главното вземане се следва и лихва за забава, която за периода 06.03.2019 г.
- 28.02.2024 г. е установена по реда на чл.162 ГПК с помощта на Calcuiator.bg в размер на
225, 96 лв. В тази насока настоящия съдебен състав, при изчисляване на мораторната лихва
съобрази Закона за мерките и действията в извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 год., като нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. /
предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от
изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г., като
размера на лихвата за забава за посочения период от време възлиза на 217, 87 лв.
Същата се претендира в по- голям размер, с оглед на което за разликата над тази
сума, до предявения размер от 225, 99 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По делото няма данни тази сума да е била заплатена до сега, поради което и тази сума се
дължи, респ. и в тази си част претенцията е частично основателна на посочените по- горе
основания.
Съдът не споделя възраженията на пълномощника на ответника касаещи предявените
искове за лихви и същите са неоснователни.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
6
и уважената част на иска.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 499, 30 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 499, 30
лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Неоснователно е възражението за прекомерност на претендирания в този размер
адвокатски хонорар. Заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се определя дали е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът,
при направено възражение от насрещната страна в срок, може да присъди по-нисък размер
на разноските в тази част. От значение е и търсеният материален интерес, който при
обективно кумулативно съединение на искове, каквито са настоящите, се определя върху
цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Отчитайки тези факти, настоящата
инстанция намира, че адвокатско възнаграждение на ищцовото дружество не е прекомерно.
В тази насока следва да се отбележи, че делото не е с висока фактическа и правна сложност,
но въпреки това пълномощника на ищцовото дружество е извършил съответните
процесуални действия, като е подал искова молба, представил е доказателства във връзка с
доказването на исковете и представил писмена защита.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за настоящато инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в
размер на 3, 39 лв., като съдът преценя, че е неоснователно възражението за прекомерност
на претендирания размер от 300, 00 лв. адвокатски хонорар.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника И. В. В.
с ЕГН ********** дължи на ищеца „Форуком и компания“ " ООД с ЕИК ***, на основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 9 ЗПК , сумата от 422, 30 лева - главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ***-*** от 07.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в
съда - 28.02.2024 г. до окончателното и изплащане, сумата от 70, 85 лв.- възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2018 г. до 05.03.2019 г. и сумата от 217, 87 лв. обезщетение за
забава в размер на законна лихва за периода 06.03.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 21.05.2020 г.
до 28.02. 2024 г., като за разликата за сумата от 217, 87 лв. до предявения размер от 225, 99
лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 с № *** г. по ч.гр. дело № *** г. год. по описа
на С. районен съд, отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК И. В. В. с ЕГН ********** да заплати на
„Форуком и компания“ " ООД с ЕИК *** , сумата от 499, 30 лева разноски за настоящата
инстанция по делото.
ОСЪЖДА И. В. В. с ЕГН ********** да заплати на „Форуком и компания“ " ООД с
ЕИК *** разноски в заповедното производство в размер на 499, 30 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Форуком и компания“ " ООД с ЕИК *** да
заплатят на И. В. В. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 3,
39 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8