Решение по дело №612/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление, специализирано звено в Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. С. - Г. срещу Решение № 134/04.04.2024 г., постановено по анд. № 20235220201574 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление № 637/17.05.2022 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление, специализирано звено в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В. Ц. С. е наложена глоба в размер на 1800 лева.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при несъответствие с материалния закон. Сочи се, че неправилно районният съд приел, че в случая не е спазена процедурата по връчване на наказателното постановление. Изложени са съображения за правилност на връчването по реда на ЗАНН и недопустимост на обжалването пред районния съд. По същество се твърди, че по делото безспорно се доказало, че именно С. е управлявал процесното МПС на 17.11.2021 г., както и, че в случая не е налице основание за прилагане на института на маловажността.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът - В. Ц. С. – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител. Касационната жалба се оспорва с постъпила писмена молба с вх. № 5841/25.06.2024 г. чрез адв. П..

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик излага становище за недопустимост на оспорването пред районния съд, като счита че следва да бъде приложен чл. 58 от ЗАНН. В условията на евентуалност излага становище за основателност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети мотивирани правни изводи. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 637/17.05.2022 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление, специализирано звено в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В. Ц. С. е наложена глоба в размер на 1800 лева. За да достигне до този правен резултат, районният съд е приел, че оспорването е срочно, от което следва допустимост на съдебното оспорване, а по същество е приел, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, но нарушението съотнесено към наказаното лице, с оглед изложеното в съдържанието на НП.

Решението е правилно като краен резултат, но по други съображения.

В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, но при правилно изяснена фактическа обстановка е достигнал до неправилни изводи.

Установява се, че на 02.12.2021 г. в 08:06 часа в направление излизане от територията на Република България на ГКПП Кулата от актосъставителя Я., инспектор при ТД „Митница София“, Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“, е извършена проверка на ППС с peг. № [рег. номер], влекач модел МАН ТГА 18440 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от В. С..

В хода на проверката, било установено, че на 17.11.2021 г., в 11:21ч. часа, горепосоченото ППС е засечено по път I-8, км. 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Като място на нарушението е посочен път I-8, км 196+643, за който се събира такса за изминато разстояние съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списък на републиканските пътища. За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, №D1C35771A1A63901E053011F160A03D0.

3а извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 637/02.12.2021г. от К. Я., инспектор при ТД „Митница София“, Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“, който бил връчен на С. на 02.12.2021 г. срещу подпис. В акта нарушителят записал „запознат“, като не се установява да са постъпили писмени възражения срещу посочения АУАН.

След извършена служебна проверка било установено, че за ППС с pег. № [рег. номер] била закупена маршрутна карта №21111799791884 за дата 17.11.2021 г., но същите не включват преминаване през сегмента, в границите на който се намира контролно устройство с идентификатор № 10402. Установено е в тази връзка от АНО в рамките и на самото НП, че С. е заплатил дължимата такса независимо от административнонаказателната санкция такса по чл.10б, ал.5 ЗП в размер на 167 лв.

С оглед горните, районният съд е приел, че е сезиран с жалба, която е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, доколкото е приел, че не е спазена процедурата по редовно връчване на обжалваното постановление, а по същество жалбата е основателна.

За да обоснове срочност на жалбата, съдът е приел, че по преписката са приложени три броя обратни разписки на „Български пощи“ АД, с дати на връщане на пратката на 17.06.2022 г., на 01.07.2022 г. и на 11.07.2022 г., адресирани до жалбоподателя С. на адрес, посочен от него в съставения му АУАН, с отбелязвания „непотърсен“. Не се твърдяло от наказващия орган и нямало доказателства да е направен опит за връчване на обжалваното НП по друг способ или на друг адрес – чрез извършвани справки за постоянен и настоящ адрес, чрез опити НП да се връчи и чрез някои от органите и лицата по чл. 178, ал. 1 и ал. 2 НПК, които разпоредби са приложими субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН - чрез съответната Община или чрез органите на МВР. Предвид това, районният съд е приел, че доколкото НП е ненадлежно връчено, то и депозираната от жалбоподателят С. жалба е процесуално допустима.

Настоящият състав намира за правилни изводите на районния съд за срочност на жалбата. Действително обичаен способ за връчване на актове от вида на процесния е, чрез изпращането им по пощата с писмо с обратна разписка. Оформянето им като надлежно получени на съответния адрес обуславя и редовност на връчването, от която дата тече срокът за обжалване. В случаите, в които обаче адресатът на акта не може да бъде намерен на адреса, предполагат активно процесуално поведение от страна на органа издател на акта, за връчването му по надлежен ред, с което съответният акт да бъде сведен до знанието на нарушителя. В случая правилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която гласи, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Доколкото лицето не е намерено на обичайния – посочен адрес, е следвало да бъдат положени усилия за установяването на друг адрес, включително доколкото се установява от представената по делото преписка, че лицето има различни адреси, включително като е можело да бъде намерено и по неговата месторабота.

Що се касае до съществото на спора, установява се, че районният съд е отменил НП с мотиви, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като никъде в това постановление не е вменено на жалбоподателя С., че именно той е управлявал ППС с peг. № [рег. номер] на процесните дата, място и час, както и, че никъде в обстоятелствената част или в диспозитива на постановлението не била вменена недвусмислено деятелност на жалбоподателя, че именно той е управлявал процесното ППС.

Настоящият състав не споделя така изложените мотиви за отменя на оспореното НП. Същото е разписано в рамките на четири страници, като подробно е описана фактическата обстановка и нарушените правни норми. Описанието действително е направено в страдателен залог, като е описано какво е установено и как. В НП обаче е посочено, че същото е издадено срещу В. С., като в диспозитива на наказателното постановление също изрично е посочено, че наказанието е наложено на физическото лице В. С., с посочване на три имена, ЕГН и адрес на лицето. Предвид това не се установява посоченото от районния съд нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на НП. Визираните от районния съд нарушения навеждат на такива на чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ЗАНН, но те също не се констатират.

Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, Наказателното постановление трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;

2. датата на издаването и номерата на постановлението;

3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;

5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

7. вида и размера на наказанието;

8. отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието;

9. времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

10. вещите, които се отнемат в полза на държавата.

11. разпореждането с веществените доказателства;

12. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;

13. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.

Установява се, че в случая НП е издадено на 17.05.2022 г. Към тази дата са влезли в сила измененията на ЗАНН, приети с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г. Със същите е приета и новата т. 8 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в изпълнение на която в наказателното постановление следва да бъдат описани отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.

В конкретния случай по делото е установено с представената Разписка за маршрутна карта чрез системата TollPass, че същата е издадена за различен маршрут – от гр. Петрич до с. Ново Село, като маршрутът след гр. Пазарджик е в посока гр. Пещера към с. Ново Село, а не в посока гр. Пазарджик към гр. Пловдив по път I-8, км 196+643, с. Мало Конаре, през който е преминал жалбоподателят. В рамките на НП не е описано поради какви причини е възприето, че е налице изпълнен фактическият състав на нарушението, като е преминато през алтернативен маршрут, за който няма платена пътна такса, въпреки наличието на данни за плащане по близък маршрут. В случай че са били обсъдени и анализирани причините за това преминаване, е било възможно да се установят обективни причини препятстващи преминаването през маршрута, за който е платена такса и съответно да се приложи института на маловажността. Ако пък са били обсъдени и не са установени смекчаващи вината обстоятелства, е следвало да бъдат изложени съображения защо не следва да бъде прилаган чл. 28 от ЗАНН. И в двата случая е налице нарушение в съдържанието на НП, съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.

Предвид горните, следва да се приеме, че правилно районният съд е установил, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, но неправилно е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото се установява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН поради липса на описание в наказателното постановление на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.

При този изход на делото на ответника се следват разноски, но по делото не се установя такива да са реално направени. В представения на л. 25 от делото Договор за правна защита и съдействие е уговорен размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева. Не е посочен обаче размер на плащане на конкретна сума в брой или по банков път. Тоест липсват доказателства за реалното плащане на сума, респ. за направата на разходи. Предвид това и по аргумент то чл. 78 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134/04.04.2024 г., постановено по анд. № 20235220201574 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.